Поздрави от Троян

Бебешката кухня в Троян е страхотна, ако имате път насам и оставате с бебе, непременно го запишете. Спестявате си част от готвенето, а храната е добра и много евтина, особено в сравнение със скъпите буламачи в софийските кухни. В София пробвахме една частна, уж по-качествена, а даже аз отказвах да опитвам манджичките. Тук кухнята е зад китайския при реката. Намира се точно на другия бряг срещу новия комплекс “Чаршията”. От центъра по големия пешеходен мост — и сте там. Дават папото между 11 и 12 някъде.

Нота бене, която винаги добавям — наблизо е бар “Уан”, a.k.a. “ирландския бар”. Единственият кусур за мен е, че нямат жива и прясна бира. Някой път трябва да пиша за това ми ново бирено влечение. Но то прясна бира и без това има на много малко места. А там готвят страхотно, ама страхотно ви казвам. Винаги е приятно прохладно, дори и привечер, когато се изпълва с компании. И когато има много хора, пак не е шумно или задимено. Разпределение на масите и правилно настроени климатици — нещо, което масово заведенията в София трябва да научат.

Котаракът пътуваше с нас, но нещо не съм в настроение да се тормозя с разкази за пренасянето на котка с кола. Малко неща ме изнервят, но щях да получа сърцетуп покрай тая одисея. Нейсе — пристигнахме и аз с огромно облекчение отворих вратата на колата и казах “Хайде, Арти, излизай!” Щипна веднага нанякъде и даже в момента скитори навън. Общо се е прибирал два пъти, единия път да хапне, а втория май по-скоро защото нещо го беше изплашило навън. Смятаме да го заведем до ветеринаря отсреща, за да му даде всички нужни неща срещу паразити и да го ваксинира, че му изтича ваксината. Но нашият е така зает да изследва новите си планински владения, че не знам как ще стане точно ;)

Интернет има в града, даже да не казвам голяма дума, ама положението е направо по-добре от в София. Не съм замервал скоростите, но аз и не съм даунлоадер. Трябва ми бърза връзка за работа и за ровене и четене, а досега няколко часа вече не съм забелязал да не ми е таман. При това за 5 лева по-евтино, отколкото в София. От време на време се появява втора безжична точка освен рутера ми и достъпът е свободен. Но не е нещо постоянно, предполагам че и по към центъра няма истинска свободна безжична зона. Ама няма значение — айде сега, чак пък толкова. ;) Свързаха ни за нула време, даже направихме ВЧМ през PPTP, за да им виждам локалния сървър. Не че ще ползвам нещо оттам.

За три дни засега съм видял само едно Subaru в града. В София виждам поне по три на излизане. От японките има доста Тойоти, определено има повече Мазди по улиците. Но Субару няма. Единственото беше един ярко червен Forester на паркинга при читалището. Ама лъскав, лъскав — даже реших отначало, че е скоро пастиран, но може да е просто скоро купен и да е каран все в града и все по чисти улици и до гаража. Нищо чудно да го кара някой по-възрастен, дето няма и да си помисли за офроуд.

Което ме хвърли отново в размисли. Че Субару е “колата” е донякъде ясно, но има много неизвестни. Цветът на “Горския” поне беше правилният, за мен червеното може да е неадекватен политически цвят, но за автомобили определено е много подходящ. Дилемата е някъде между очарованието на Impreza или Legacy и ниския разход на някои от другите марки. Цената на бензина не е за пренебрегване, а едно такова Субару пие около 6-7 извън града и 12-13 в града. Блестящо различно е новото Legacy diesel, което е common rail и освен всичко друго е с чувствително по-нисък разход. Но това означава чисто нова кола, тоест кредит и изплащане. Другият вариант за нисък разход е някоя старичка Мазда 323, примерно, която да се прежали и да й се напъха газ. Сложна тема, ще видим.

Навън сега вият котки и взех малко да се притеснявам за Арти. Размножителен период е и въпреки че нашичкият е здравеняк и с големината на две женски, не искам да пострада в битки. Да си призная, не сме мислили точно как ще го върнем, като се прибираме. Сигурно е много по-трудно да го върнем в гарсониерата, отколкото да го доведем от там тук.

Още не мога да свикна на работен ритъм. Но тук определено ще мога да работя по-спокойно, наредих си и нещо като малък кабинет, за да съм отделно докато работя. А пък ако тези дни ми преведат най-накрая заплатата, може и да се справим. Ще го отпразнувам същата вечер с една халба в “Уан”.

8 thoughts on “Поздрави от Троян

  1. majo

    Мазда 323 би бил много добър избор. ;) Аз лично съм предоволен от моята. А пък за мястото, където си сега — направо се гърча от благородна завист! Много поздрави на твоите хора да носиш и дано все някой път успеем да се видим, да му се не знаеше.

  2. lyd

    Привет! Звучиш супер :) И така го раказваш, че на човек да му се остане завинаги в Троян :)

    За колко време ще останете? Сигурна съм, че ще ти подейства освежително и после никога, ама никога да не си толкова изморен, както беше напоследък :)

    И да пишеш повече тук ;)

  3. turin Post author

    majo, твоята колица е точно такъв пример, да. Труден ще ми е изборът, защото ми допадат не просто японските коли, а по-скоро особено Субару. Една Импреза първа серия комби (в “правилния” червен цвят) си е примамливо нещо. А и се намира вече, тя първата серия е старичка. Автомобил за ценители, но харчи повечко. От друга страна аз ще пътувам рядко, няма всеки ден да съм на път. Намира се и в спортните варианти WRX и WRX STI, но там вече са парички. Пък и с бебе определено няма да ме изкушава да карам “спортно”.

    Mazda 323 май наистина е оптималният компромис, ако подмина субару-манията. Иначе двойното предаване на Субару определено ще е от полза за ходене до Троян, особено зимата — тая коледа заради снеговете и виелиците там и липсата на такава кола затова бяхме “приковани” в града.

    Сложна тема ми е, но и важна. Като понаближи времето за решаване, ще пиша. То ще има много размисли, много ходения из автокъщи, после пак много размисли…

    А и трябва да се видим с тебе, няма начин — абе ще те причакам аз някой път след работа :P

  4. turin Post author

    Евгени, допада ми градът, да. С всеки път все повече, дано да продължава да ми харесва. Харесват ми и зимите, за разлика от софийските, които когато бях малък бяха готини, но последните десетина и повече години с всички тия строежи, мърсотия, пренаселеност и автомобили навсякъде са станали отвратителни.

    А Пъба, доколкото помня, ни показа една приятелка още преди около две години, мисля че сравнително скоро го бяха отворили. Като гледам, добре го поддържат, но след още толкова години ще му е нужен един освежителен ремонт, няма как. Дано тогава не го развалят. Имаше едно кафене на Левски, чувал съм да му казват “дървеното”, беше уютно и пускаха все рок-музика. Тази година са го “ъпгрейднали” и май не е същото. Та “Уан” дано си остане куул плейс ;)

    lyd, за умората някак не ми звучи много вероятно. Точно сега ми е готино, но пък не мога да свърша много работа. А трябва. Лека-полека се “разработвам”, но да, и аз се надявам да не ми е толкова притеснено и стресирано като в София. Най-малкото обстановката предразполага — Троян е много по-спокоен, някак по-“бавен” град от София. Някои тичат към гмежта на столицата, но за мен това предразполагащо спокойстие тук е безценно и незаменимо.

    Както казах, и Интернет си има, даже си е много добър. Бих живял така, да — само да отскачам периодично да си виждам приятелите. Моята компания не е “ситуационна” и тези хора не мога да заменя, защото точно покрай тях и заедно с тях съм развил зрелия си мироглед и съм започвал най-трудните научавания — пътуванията към себе си. Философски му работи ;)

    Между другото, тук в Балкана е по-прохладно. Аплетът за температура на лаптопа ми все още е настроен на София и сега виждам, че показва вече 26 градуса, а тук е все още приятно навън. Още една от многото причини ;)

  5. beni

    И на мен много ми харесва в Троян, дори ми е минавала мисълта често да се преместим да живеем там, но ме притеснява безработицата. Дали ще си намерим работа и дали имат поделение, че съпругът ми е кадрови войник и иска да си остане в системата?

  6. turin Post author

    beni, не зная точно какви поделения има в района, всъщност съпругът ти би трябвало да има по-лесен достъп до такава информация. Иначе в Троян има поне едно поделение, разбира се — то навсякъде има, а Троян все пак не е малък град, а и е на важно място, до един от проходите в Балкана. Наблизо е Ловеч, а там като в областен град сто на сто има военна инфраструктура.

    Преди реорганизацията на армията от комунистичесия режим в района е бил разположен 34-ти троянски пехотен полк. Днес търсене в мрежата открива поделение 24430 в Троян, част на Централната военна картографска база.

    Иначе цивилната работа в района е по-проблемна, макар в последните години да ми се струва, че положението вече не е така критично, както беше преди време. В района има фармацефтични предприятия и също така заводи “Елпром” в Троян и Ловеч. Дървообработващ завод в Троян, “Балкан” в Ловеч. Доста са, но не зная кой работи днес и в какви мащаби. След началото на “прехода” почти всичко е закрито, но в последните години се възобновяват нещата. По-малки производства, но по-многобройни, са традиционните за местността керамични изделия и мебели. Покрай развитието на планинския туризъм има доста неща и в сферата на услугите.

    Има традиции в моторния спорт, например рали “Осъм”, националните рокерски събори и националните срещи на някои от автомобилните клубове.

    С две думи — трябва сами да си проучите. Както на всяко друго място, има достатъчно възможности, но всеки трябва сам за себе си да прецени дали са му достатъчни и дали са му достъпни. Това по-горе го пиша съвсем набързо и изобщо не е представително, не гарантирам и че всичкото е вярно. Проучете и си преценете за вас ;)

  7. Деница

    Троян е хубав град — няма спор. Спокоен е и красив.

    Обаче проблемът е безработицата и няма развитие за младите хора… :(

    Иска ми се по някакъв начин това да се поправи…

Leave a Reply

Your email address will not be published.