Догодина

Взе да ми липсва възможността да се виждам наживо с някои хора, да си бъбрим на кафе и после или да говорим за философията над още питиета, или пък за фотографията из улиците на града. Вярно е, че някъде откакто випускът ми завърши лека-полека започнах все по-рядко да виждам приятели. Само добавях неща към интересите си и съответно хора към компаниите — първо покрай философията, после покрай GNU/Linux, после покрай любителската фотография… И тъй като всички все работим нещо, все по-рядко се виждаме. Но пък да съм далеч географски и въпросът “абе дали да се видим с еди-кой си на кафе” да не стои изобщо — това взема да става леко досадно.

Определено усещам лиспата на кола. Все си повтарям, че ако имам удобен транспорт, няма значение къде точно живея. Най-важните хора сред приятелите ми са все още събрани в един град, но се оказва, че България не е толкова мъничка, колкото изглежда. Само като си помисля, че например в Щатите човек може да е на цяла седмица шофиране… То същото като да си тук, но без кола. “Една човешка длан”, ама друг път.

Да си съставя кратко планче. Догодина по това време да съм взел кола, която ми харесва. Да съм отишъл на поне два концерта в другия край на страната — все ще дойдат и другата година готини групи. Да съм отишъл да видя приятели някъде наоколо и да сме завели малкия на почивка. То това лято скоро ще свършва, значи ще се кара доста зимно. Без да се вманиачавам в автомобилизма, все пак “трябва да празнуваме всичките си празници” е само празно казване, ако не се събираме наистина.

Leave a Reply

Your email address will not be published.