Тези дни мои приятели се сдобиха със син. Дълго очаквано и все пак малко неочаквано – явно тези неща все така стават. Мама и син са добре и се възстановяват от битийния шок :) Хей, бързо да излизате от родилното, че таткото и приятелите му чакат вече! Нямаме търпение да излизаме на срещи с Дикс, докато той разхожда малкия. Че и искаме и като ходим на гости да слушаме разкази за новите приятели в училище, за плановете за бала или пък “какъв искам да стана като порастна” :)
Точно когато малкият им наследник е “бил на път”, аз бях телефонно недостъпен. Имах малко объркване с клиент за изработка на уебсайт, но това е бял кахър в сравнение с неприятното усещане за “не-на-мяст-ност”, когато разбрах със закъснение, че не съм бил с Дикс още първата вечер. Има една малко странна момчешка “традиция” – в такива вечери да се прави всичко по силите, за да се присъства. И съответно човек да се напие/напуши прилично. Или неприлично, ако предпочитате :) И да бъде шумно, доста шумно. Не като на купоните, където вниманието е разпределено върху много хора и вдигаме шум …културно. Когато поводът е толкова различен и вниманието е толкова сгъстено, си е достатъчно просто да си там и да се хилиш, крещиш нещо и периодично да вдигаш чаша. За здравето на цялото семейство.
Ние отидохме на следващата вечер и пак беше добре – Дикс не беше спал от началото на това приключение и накрая все пак го оставихме да поспи. Макар на мен да ми беше някак виновно и загрижено – тъй де, да го оставим самичък у тях… И без котарак дори – черната пантера Джаз е експедиран по направление още в деня на раждането.
Та хубаво беше. Много хубаво. Не това, че се видяхме и говорихме подробности за раждането, за бързането и тревогите. Не това, че “съм отбил номера”, като съм бил с Дикс. Хубавото е това, че все пак се случат и хубави неща. Не искам да говоря с клишета и да казвам как това е нов живот, в който е самият смисъл на живота и т.н. Може да е вярно, може и да не е. Не това е важното.
Важното и хубавото е, че надеждата в света ни е станала с едно дете по-голяма. Страхотно е да виждаш тази надежда в лицето на младите родители. А там тя е най-голяма и най-истинска. Защото това е тяхната надежда, техният син.
Честито, приятели! И добре дошъл, малкият! :)