Иракли: митовете

Все по-ясно проличава, поне за мен, че в дискусията за местността “Иракли” има някои неразбирания, приети “на доверие” предразсъдъци. Около Иракли витаят митове и понеже това са митовете на всяка подобна дискусия, на всяко обръщане на внимание към застрояването на чисти терени, тези митове трябва да бъдат разгледани, обговорени и разрушени. Трябва да се пристъпи към тях като към идол – “с чук в ръка”. И да се обсъждат, докато всички в разговора не чуят кънтенето на кухо.

Ще се строи се извън защитената местност
Защитниците на проекта за застрояване на Иракли постоянно повтарят, че проектът е да се построят малки хотелчета и вилни зони извън района, обозначен като защитена местност “Иракли”. Това е пропаганда. Пропаганда е, защото представя информацията избирателно – така хората чуват нещо, но не всичко и някой уверен в себе си общински архитект или местен кмет с твърд и нетреперещ глас им обяснява по телевизията, че всичко е наред, няма никакъв проблем, защото всъщност все още не са издадени разрешителните за строеж, а пък когато ги издадат, те щели да са за места извън “резервата”.

Истината е малко по-друга. Наистина в момента съществува защитена местност “Иракли” и, съвсем логично, в нея не може да се провежда стопанска дейност и да се строят постоянни постройки. Дотук – добре. Защитниците на застрояването и председателите на дружествата на собствениците обаче пропускат нещо, което е много удобно за тях да го пропуснат. Става дума за това, че при влизането на България в ЕС трябва да обявим 1/3 от цялата територия на страната за защитена територия. Това ще бъдат различни райони от страната, с различна степен на ограниченията в тях и с различна оценка на екологичната им стойност. “Защитена местност” е такъв вид защитена територия, която е с доста по-малко строг режим от този на “резервата” например. Това означава, че в защитените местности ще може да се организират платени екскурзии с водачи и други подобни щадящи природата бизнес-начинания. Но не – инвеститорите искат да застроят района около днешната защитена местност “Иракли”. Защо?

Отговорът е много прост. В момента процентът на защитените територии е по-малък от предвижданата 1/3. Някои местности дори вече са замърсени или незаконно застроени и трябва да бъдат извадени от списъка. Изготвен е преди време нов списък с описания и екологични оценки на най-различни местности в цяла България. Една от тези местности е “Иракли”. Но не “Иракли” в сегашните му граници, а цялата област от южния склон на нос Емине на юг до Обзор на север. Грубо казано, това е около два пъти повече от сегашната територия на защитената местност “Иракли”.

Проектът за застрояване, който някои се опитват да прокарат сега, е на точно тези допълнителни земи, които се предвижда да влязат в защитената местност, когато влезем в ЕС. За да се съобразим с европейските екологични норми. Това се прави точно в този момент и точно сега се пуска в ход пропагандата “ние ще пазим” и “ние строим извън резервата”, защото ако местността е застроена при влизането ни в ЕС, просто ще бъде избрано друго място за защита. Никой европеец няма да е толкова луд, че да препоръча създаването на защитена местност там, където има курортен комплекс.

Съответно след години в тази вече разработена строително земя ще може да се издигат и други курорти, и по-мащабни жилищни сгради. Ще може да се експлоатира на воля. С две думи – в момента битката е за “захапване” на Иракли. И за непозволяване на разширяването на защитената местност. Всичко друго като обяснение е прах в очите.

По-добре да има курорт, отколкото диваци да цапат
Вярно е, че много от хората, които са ходили през последните години в Иракли, са замърсявали с отпадъци. Но това не може да е оправдание да се построи курорт на място, предвидено за нова, по-голяма защитена местност. Аз съм ходил в Иракли сравнително отдавна, преди 6-7 години сигурно вече. Тогава нямаше такова замърсяване, а хора ходеха. Всъщност проблемът със замърсяването от къмпингуващите не е проблем на къмпингуването, а на културата на хората. И не става дума само за Иракли и само за морето – на много места в планините къмпингуващите замърсяват горите, изхвърлят си боклука на импровизирани сметища, които после остават да растат така с години.

И ако някой казва “на морето ходят да цапат софиянците”, то аз мога да му кажа, че на планина ходят да цапат морските. Не, сериозно, така си е – особено в по-нови курортни селища, като тези в Троянския балкан, където инфраструктурата, високите цени и мутра-традициите все още не са се наложили както в други места, наистина има хора, които вървят в гората, ядат вафла и хвърлят опаковката. Вярно – в гората замърсяването е по-“разпределено”, по-трудно се забелязва. Не е като на морето, където всеки цапа на плажа и край него и боклукът се вижда по-бързо и по-отдалеч. Но замърсяването е еднакво и замърсяваме всички, няма какво да се лъжем.

Сигурно причината да има такъв бум на битовото замърсяване е в ниския ни стандарт, малките ни заплати, отчуждеността ни и озверяващото ни отчаяние. Но това е културен проблем. Не проблем на застроеност или незастроеност. Замърсяването с битови отпадъци по време на почивка ще се премахне не като построим поредната почивна станция, а като възпитаме децата си да не хвърлят боклука си край пътеката.

Инвеститорът ще пази природата
Глупости – природата се опазва не от, а въпреки строителните предприемачи. Това, което разправят разните “инвеститори” – че щели да запазят природата, че те строели “екологично съобразено”, че само с инвеститорски интерес може да се запази природата там чиста, е пълна измислица. Ясно като бял ден е, че комплекс с бели къщички, между тях алеи и живи плетове и тук-там по някое дърво за сянка, “за цвят” не е място, където има дива природа. Вземете само всичките химикали, с които се обработва почвата и градинките, препаратите срещу комари, срещу кърлежи, отровите за плевелите и торовете за райграса и живия плет и става ясно – представата на предприемачите за екология е нещо много извратено.

В “Иракли” става дума не за поддържане на градски парк, както явно си го представят някои местни управници и чиновниците от ресорните министерства. Градски парк са например Западният парк, Северният парк, Борисовата градина в София. Южния да не го споменаваме редом с другите, че и там е започнало едно “опазване” от строителни предприемачи. Иракли не е и не може да бъде градски парк. Това е местност, която е оценена от екологични специалисти като ценна за запазване на биологичното разнообразие в района, в страната, в полуострова. Там и в близост не трябва да има паркове с химикали, асфалтови алеи и басейни в дворовете. Там природата трябва да се остави колкото е възможно да се регулира сама. Абсурдно е да твърдим, че построяването на курортен комплекс ще опази растителните и животински видове, ще накара птиците да продължат да гнездят там. Глупаво е да се казва, че инвеститорът ще “запазва природата”, при условие, че ще докарва сюрия туристи, които най-малкото ще притесняват животните и ще ги отблъскват навътре в гората.

Забележете – има различни видове туристи. Тези, които ще привлече един курортен комплекс, са от типа “да избягам от шефа с дайкири в ръка на фона на морето”. Нямам нищо против такива хора, аз самият понякога почивам така. Но има и друг вид туристи, които отиват на море заради морето, а не заради дайкирито. Едните искат да се запази морето, природата, спокойствието от естествената среда. А другите искат да се запази спокойствието от пиене на дайкири на фона на морето. Лошо няма, и двете желания са нормални. Но курорти, в които може да се задоволява това второ желание имаме толкова много по морето! Който иска, нека иде в “Златните”, “Албена”, “Слънчев бряг”, Созопол вече също е като център на мегаполис, както и Поморие, Несебър – почти всички градчета и села са станали курортни мега-центрове.

Ако търсите лукс на всяка цена, идете там! Не ходете в Иракли, оставете поне няколко местенца, където да могат да ходят и други хора – тия, дето ходят заради морето и неговото спокойствие, заради морето без хора.

Ще се застрои всичко, земята ще се залее с бетон.
Това казват някои хора, които са силно загрижени за съхранението на екосистемите в нормалния им, балансиран вид. По принцип те са прави – наистина където се започнат строежи, неминуемо се разрушава природата. Но има и естествен регулиращ механизъм на пазара – никой не е толкова луд, че всяко лято да ходи напуска асфалтовия мегаполис и да отива на почивка на море в комплекс без никаква зеленина. Имало море ли? Че кой ходи на курортен комплекс чак толкова заради морето? Заради морето се ходи на бунгала, на къмпинг, на палатка с приятели, на гости на бабата на човек от компанията, която има къща на село до морето. А на курортен комплекс се ходи заради баровете далеч от шефа, заведенията, където спокойно можеш да си поръчаш нещо, дето се консумира с бутилка вино и то два часа. Без да гледаш часовника заради обедната почивка. Там се ходи не заради плажа, жегата по улиците и морето, дето почти винаги е мръсно, бурно или претъпкано с досадни хлапетии. Там се ходи въпреки това и се ходи заради баровете, кафенетата, липсата на колеги и шефове, почивката за зумера на мобилния апарат, разходките в хладния вечерен въздух от ресторанта към квартирата. Никой не ходи на квартира в курортен комплекс заради морето и природата… моля ви се… :)

Та корективът е в клиентите – ако всичко се залее с бетон, ако не прилича на “луксозно село”, хората просто няма да ходят там. Защото ако не е луксозно село, значи е поредният мръсен град. А ние мръсни градове си имаме достатъчно, целогодишно.

Сигурно има и други предразсъдъци. Сигурно и тези тук не съм разгледал съвсем обстойно или пък съвсем правилно. Може и аз да бъркам нещо. Това са просто част от проблемите, видени от мой поглед. Опитвам се да бъда по-обективен, но всеки носи субективното със себе си. Ако имате реплики, ще се радвам на дискусия.

Leave a Reply

Your email address will not be published.