1668

Смешно ми е, като гледам как една малка партия (СДС) се събра с друга малка партия (ДСБ), за да направят заедно още по-малка партия. Досадно ми е, като гледам как някои хора не го разбират. И ми е обидно, защото това са последните ритници от един голям бой, който уби “синята идея”. На която се надявах, заради която още като ученик манифестирах из София, в която донякъде… вярвах. Някога, отдавна.

2 thoughts on “1668

  1. Краси

    Всъщност аз много се надявах да не стане точно това, което стана. По принцип Мартин Димитров е голям сипматяга, мой личен фаворит (по обясними причини). И мислех, че СДС са перспективни и надали ще дръпнат светлинни години назад с това събиране. А заради Костов баба ми с 40-ина години стаж като учителка взима 230 лева, като в тези 230 влизат пенсията + вдовишките от дядо ми.

    Но това е обяснима реакция… донякъде. Мисля, че Мартин Димитров го е страх дали изобщо ще съберат гласове за да влязат в следващото народно събрание. Поне така си обяснявам странното чифтосване с Костов. А още по-тъпото е, че аз един вид съм задължен да следя политиката и нещата, които става в държавата… най-малкото защото най-вероятно това ще ми се падне на изпита.

    А то, Ясене, какво става в крайна сметка? Точно когато най-сетне имам право да гласувам и мога да се обоснова защо и за кого ще (по-скоро щях) гласувам — то той прави глупави грешки (“той” като олицетворение на партията), от които аз не съм доволен.

    Като се видим мисля, че трябва да споделя идеята ми как обикновени хора биха могли да детронират една определена партия на един симпатичен българин с турско самосъзнание.

    Мне… мисля да спра до тук и в крайна сметка да продължим разговора като се видим ;)

    Поздрави, Краси.

  2. turin Post author

    Краси, политиката е днешната религия. “Опиум за народите”, ако мога да цитирам един контроверсен мой колега от миналото. Превърнала се е в някаква самодостатъчна игра, която само по претенция има нещо общо с хората изобщо, а всъщност си е на принципа “everything changes and it all stays the same”.

    Все по-често си мисля, че нещо добро от цялото това занимание може да излезе, ако държавите се разпаднат на структури с размера на днешните “общини”. Ако цитирам свободно Сартуел (който цитира свободно Аристотел), “република е това, което можеш да обхванеш с поглед от високо място в центъра на града си”.

    Но изгледи за такова развитие няма. Явно има много ресурс (пари, власт, каквото се сетиш) в днешната схема на света. То ние истински референдуми нямаме, та камо ли нещо друго…

Leave a Reply

Your email address will not be published.