БАН — настъпвания по пръстите. Настъпване първо.

Разочаровам се от административната машина, задвижваща БАН. Не от колегите там, а от бюрокрацията. Преди да продължа, нека е ясно, че аз и от администрацията на Университета съм разочарован, че даже отвратен. И също, че никога не съм имал някакви големи ахкания пред престижа и масивността на мъглявата ми представа за академията ни. И все пак е неприятно, защото харесвам изследователското и го предпочитам пред преподавателското. Да, знам, че университетът постоянно полага усилия да развива изследвания по същия начин, по който институтът полага усилия да преподава и обучава. Но това са странични неща за мен и са в най-добрия случай оправдания в някакъв неясен спор за “надмощие” между двете организации. Който мен не ме засяга.

Личният ми извод е, че трябва да започна отново да изкарвам пари от уеб-проекти. Които спрях преди нова година, около приемните изпити, за да отдам свободното си време на докторантурата. Явно няма да стане, защото имам семейство за изхранване. Затова ще отделям минимума за следването и останалото за правене, поправяне и поддръжка на уеб-сайтове. Считано от днес.

—-

Дават ни стипендиите на ръка. Всеки месец докторантите се ослушват кога ще “дойдат парите” и трябва в точния ден всички да се изредим при счетоводителката. Касиерка няма, затова явно няма и каса и счетоводителката не поема отговорност да задържа парите. Изтегля ги, раздава ги набързо и ако изпуснеш деня, после сигурно е сложно, защото трябва пак да ги тегли от банката.

Безкасово, ще подскажете вие. Да, ама не. Говорено е с тези служители да превеждат безкасово, но отговорът е бил “само ако всички имате карти и само ако картите са на ДСК, защото с тях работи институтът”. И не става аз да съм на карта, а ти да си кеш — само ако всички докторанти си извадят карти от определена банка, иначе няма да се занимава хич и няма да ни “обслужва индивидуално”.

Тъпото в случая е, че на практика ме задължават да стана клиент на банка, на която нямам желание. Изборът на банка е нещо важно, но явно не за всички. Особено за счетоводителите явно е нещо ей-така, между другото.

Грозното в случая е, че аз сигурно накрая ще си извадя банкова карта от ДСК, въпреки че ми е неприятно, неудобно, че нямам желание и нямам доверие във въпросната банка и не я познавам — но нямам избор. Някакъв си докторант, който се “прави на интересен” и на всичкото отгоре става дума за мижави (за някои) пари. Пари, които понякога ми е неудобно да кажа колко са, но пък които са ни крайно необходими вкъщи. Това, което явно ще трябва да правя, е да следя кога идват парите в тая измислена карта и да ходя в ДСК, да ги тегля всичките на каса, за да мога след това да ида в съседната каса на моята банка (ЦКБ), където да си ги внасям. И после да правя каквото реша с тях през Интернет или с карта и т.н.

Пълна загуба на нерви и време, но явно счетоводството държи да ползваме ДСК, защото “с тази банка работи институтът”. Добрата страна на цялото това развлечение е, че така ще имам повод веднъж в месеца да се разхождам без работа из центъра на София и може да се виждам с приятели, таман и със стипендия.

Писах писмо на колегите ми, в което обясних този абсурд и макар някои от тях да го разбират и разпознават, все пак е ясно, че ако постъпим принципно, сме прецакани. Та значи привет, ДСК, вашта мама! Май доста държавни институции така сте “превзели”?

—-

Другата глупост е, че първите два месеца ме държаха без пари и ми дадоха накуп цели две стипендии, а на третия месец изведнъж ми удържаха пари за някаква държавна такса или нещо такова… Ужас и безумие! Абе, след като януари и февруари така и така издържахме, защо трябваше да ми давате двете стипендии накуп? Защо не удържате от едната от тия две колкото там пари са нужни за тия такси? Та сега трябва три месеца, до лятото чак, да съм с удръжки?

Тия две, едното с банковите карти и кеш-а и другото с рязкото спиране на парите по стипендията ме карат да беснея тихо и да се разочаровам от поредната бюрократична администрация.

Няма да ми развали доброто настроение, с което влязох да продължа следването и изследването си във философията. Изследователският интерес си остава, ама да му се не види, аз изследователски интерес си имам и на чаша кафе с приятели и колеги от следването… Че на моменти може да е и по-сериозен и по-интензивен. Но нищо, де. Ценно ми е следването и съм доволен. Не съм доволен от бюрократичния натиск. Но не смятам да си губя времето в борби с вятърни мелници. Затова сигурно ще си извадя тъпата карта на ДСК.

Но не ми е приятно така да ме манипулират. Вярвам, че част от колегите също се чувстват поне леко прецакани. Това “или всички в която банка ви кажа, или си гледайте работата” е обидно. Да не говорим, че може би е и незаконно, защото нямат право да ми налагат конкретна банка. Има закони за конкуренцията в тая държава, все пак…

Да живеят. Ако продължават да ни притискат, ще се поддам на манипулацията. Но ще подаде и доверието ми към администрацията. А оттам — лека-полека и към института и академията като цяло. Не че на някого от това му пука, де… Освен на мен самия.

6 thoughts on “БАН — настъпвания по пръстите. Настъпване първо.

  1. Светла

    Ох. Крис се видя принуден да премине към услугите на ДСК, след като няколко години се мъчеше по същия начин, който ти описваш — дебнене на деня, в който ще благоволи да се появи касиерката, чакане на опашка… на всичко отгоре касиерката им даваше заплатите, забележи, без стотинките. Е, на нас не ни е за някакви стотинки, но представи си колко пари събираше тази женица.

    Моят университет също работи с определени банки (може би е нормално за големите институции), сега май са две, преди беше само една, но принципно поне в това отношение нямам забележки, всички процедури винаги са били улеснени до дупка, а банката винаги има изгодни предложения за кредити и други неща за работещите в университета. А Крис трябваше да си изкара картата по някаква идиотска процедура, абсолютно никакви облекчения, че работи в БАН.

    Получаването на пари в ИФИ се подчинява и на други странности — преди няколко месеца заплатата на работещите там беше позабавена, защото… директорът бил в командировка в чужбина и нямало кой да разпише (?!).

  2. Краси

    Не съм голям фен на ДСК, но пък бях доволен от псевдо-услугите, които предлагат. Кофтито е че epay не работи с ДСК карти и прочее. Както и да е. Стига с тези банки.

    Навсякъде е така. Преди време писах как по принуда на целият клас ни извадиха карти на ПИБ (моята “любима” банка) и сега съм пациент на ПИБ, съответно. Глупавото беше, че ми дадоха фиктивна карта, върху която на практика нямам права. ПИН кода трябваше да си го налучкам сам, по случайност обаче на третия опит го налучках. Нямам контрол над картата, не съм се подписвал никъде, че искам да съм пациент на ПИБ… абе… простотия. И това не е било само в моето училище, а масово.

    …с което в общи линии исках да кажа, че държавните бюрократични институции си имат договори с банките, явно пък и печелят нещо от тези договори.

    В крайна сметка — няма ли начин да forward-ваш парите от дебитната в ДСК директно към дебитната на ЦКБ? :D

    Поздрави, Краси.

  3. turin Post author

    Светла, тоест няма измъкване, явно. Така и предполагах. Отвратително е, защото ако не се лъжа наистина нямат право официално да задължават хората да ползват конкретна банка. Това, че БАН и ИФИ в частност има някаква изгода от обвързване с ДСК (отстъпки, улеснена процедура, каквото и да е) е съвсем друга опера и нас не би трябвало да ни засяга. Има конкуренция на пазара, има даже закон за защита на тая конкуренция… Как не ми се рови сега, иначе съм сигурен, че все някъде има текстове срещу точно такива злоупотреби с ходатайствания за банка.

    То е ясно, че затова никъде не го пише черно на бяло, а го казват само устно. И си е истинско изнудване, защото “сме свободни да откажем”, тоест да се тормозим с плащането на ръка… Отврат.

    Краси, аз тъкмо едвам се измъкнах от мазните лапи на ПИБ. Прехвалената банка, дето е толкова задръстена, че цяла година вече не може да си оправи електронното банкиране. В процедура на закриване на кредитната карта към тях съм, прехвърлил съм всичко вече в ЦКБ. Поне зная, че ЦКБ твърдо работи със софтуера за банкиране на ePay и нямам никакви проблеми с ползването му за плащане на сметките.

    “Директно” няма начин да си прехвърлям парите от изнудвачите ДСК към ЦКБ. Може с платежно, но това значи 1) да си пусна електронно банкиране и при тях, а то като гледам отзиви май е майка плаче и 2) да ми таксуват всеки превод.

    Да, вярно, че една такса за превод е стотинки, ама както казваше Ийори, приятел от следването навремето, “откъде-накъде сарафинът ще пие кафе за моя сметка, като има възможност аз да си го пия?”

    Явно ще остане вариантът “стипендията в ДСК, теглене веднага от каса на ДСК и внасяне в съседната каса на ЦКБ” и чак след целия този процес ще съм със знанието, че имам стипендия. Отврат.

  4. Божо

    Във вашия институт много мързеливо го раздават.

    На времето при нас (ИФТТ) ни извадиха карти от счетоводството и ни ги раздадоха, като можеше и да дадеш сметка в друга банка.

    После институтът си смени банката и раздаде нови карти, но който като мене не искаше нова си остана на старата сметка.

  5. go_fire

    Съжалявам, че сега виждам темата, много обичам да говоря за банк(д)и :)

    Работих в БДСК преди две години. От работодателя съм потресен, от услугите очарован. Как ще да е. Яска имам лоша новина за теб. БДСК е сравнително скъпа банка. Има и по-скъпи. Макар така, като гледам, пред ЦКБ дори ПИБ е добре. Само месечната такса по разплащателните влогове е 1.25 лв. Счетоводител-касиерите често отказват да броят от сметки с обвързани ДПБК по тях. Още 0.25 ст., за услугите на банкомер, който най-вероятно дава суми закръглени на 10, тук таме 5 лв. То и в БДСК телърите така биха ти ги дали.

    Добрата новина. Веднъж вързан, поне може да намалиш загубата, като компесираш с удобство. Какво имам предвид? БДСК имат най-добре развитите РВ. Като начало интернет банкирането е доста прилично и получаваш персоналния си индификационен код за по-малко от две минути от кое да е гише (все пак гледай касиерката да е по-младичка). После голямото предимство. Можеш да плащаш на практика всичко през текущата сметка. Тоци, води, кабелни телевизии, всякакви други комунални услуги. Можеш безплатно по сметката да изкараш две карти (при нас например струва три левчета). Това е особено ценно. С маестрото джиткаш насам натам по магазини, бензиностанции и т.н. (транзакциите за ЕС са по-евтини), а визичката ползваш в Интернет за paypal и всякакви други. Ако си много резервиран към някой доставчик на услуга, ще откриеш, че може безплатно да си активираш безплатна сметка с виртуална карта (нея трябва да си вземеш на крак, разлика няма магнитна лента), от където да се разплащаш и където през банкирането (без необходим електронен подпис и такса по тарифата) да можеш да прехвърляш само толкова, колкото за конкретното плащане.

    Изобщо БДСК е толкова добра, колкото всички искаме да бъдем. И още нещо. Вероятно ще си твърде НЕ очарован от offline обслужването. Не се сърди на служителите, началството ги е превърнало в зомбита. Не е лично против теб. Някой просто не могат да издържат такъв ненормален психически, физиччески и материален натиск. Радвам се, че ме махнаха от там и аз щях да бъда…

  6. turin Post author

    go_fire, кратко и стегнато инфо за много неща — благодаря ти!

    Моят казус има развитие, разбира се, но не съм писал. Направих си разплащателната сметка, извадих си Maestro (смятам да си оставя Visa Electron към ЦКБ, всичко друго връщам и закривам, включително кредитната Visa от ПИБ).

    Потресох се, че тази такса 1.25 на месец за разплащателната сметка става 1.50, ако си без карта. Затова се съгласих да си взема картата, иначе исках да я отказвам и да ползвам само интернет-банкирането. Което потвърждавам, че наистина е така — дадоха ми го супер-бързо, а и не беше млада кака касиерката. Даже се учудих малко.

    За сметките — ами аз затова се преместих в ЦКБ, за да си плащам по-удобно през онлайн-банкирането комуналните сметки. Там нямам такса на сметката (поне доколкото помня, де) и има връзка към всички периодични плащания. Даже ако трябва да сме конкретни, знам от хора, работили в EPay.bg, че софтуерът е един и същ. Не че това е определящо, де.

    Гадното е, че бях задължен да ида в ДСК. Обслужването наистина е леко обидно на моменти, ето например оня ден с температура и кашлица чаках прав в офиса на “Дондуков” около 45 минути. И после стоях прав до гишето. Има доста работа за психолози, тийм-билдъри и вътрешни архитекти в тая банка май ;)

    Накратко — да, изглежда читаво онлайн-банкирането. Но за мен няма смисъл да поддържам безброй акаунти и безброй карти и сметки към различни банки. Мислех като ми идва стипендията, да тегля на каса от ДСК парите (то навсякъде има клонове, или поне аз постоянно виждам) и да ги внасям пак на каса в съседната ЦКБ. И да си плащам после когато искам сметки, тоци и т.н. Обаче сега с тая такса 1.25 ми вгорчават бозата. Ето — още не е дошла първата стипендия там и вече са ми дръпнали 1.25 от тия задължителни 10 лева за откриването.

    Иначе, ЦКБ щяха да ме привлекат с времето да си взема и подпис от държавата. Досега винаги съм се дърпал нарочно, защото според мен такъв подпис следва да се получава от всеки заедно с документите за самоличност (или дори записан в тях, в чип) и то безплатно. Но ако се навиех, после в ЦКБ с подпис и плащане на сметките става лесно и вземането на малки кредити “на момента”. Мисля, че бяха до 3000лв. Тъй де, ако се наложи — добро удобство. Обаче сега с тая галимация с ДСК, намърдана в системата, е кофти.

    То се знае, че най-вероятно ще си ползвам ДСК за стипендията и другата банка за каквото успея да изкарам иначе. Но щеше да е добре, ако имах възможност за истински, конкурентен избор.

    П.П.: Видях това за проблема с кепчата тук и Konqueror. Ще гледам да го оправя, тенкс ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *