Захващам се с много неща едновременно, а нямам достатъчно време дори да се наспивам, камо ли да градя “кариера” и тем подобни. Поемам ангажименти, които ако са важни и хората са ми ценни, след това ми носят още стрес, заради липсата на време, бебегледане и сметки. Защото такива ангажименти гледам да не провалям. На свободна практика е трудно, на стипендия от БАН – повече. Чак си се чудя направо.