Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.
Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.
Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.
Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.
Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?
Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.
Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…
Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.
Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.
Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)
Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.
Идеи?
1) Оставка на компрометираното правителство.
2) Служебен кабинет.
3) Приемане на подобрен закон за изборите.
4) Разпускане на парламента.
5) Нови избори.
6) Надежда за промяна! Кое да е правителство ще е по-добро от сегашното, то се вижда!
7) Размахване на пръст: Ако новото правителство се освини, излизаме веднага на улицата, 10-20-50 хиляди човка и го гоним ВЕДНАГА, без компромис!
8) Rinse and repeat. Други идеи нямам…
(Btw, ти ходиш ли на протестите? Аз съм 8 дни подред с Ани и Симона, по 2-3 часа всеки ден!)
Pingback: България протестира за 8-ми ден #дансwithme #BulgariaExists at Smiling
Michel, това което даваш не са конкретни идеи.
1) Оставка – да, нека си ходят, и аз не ги ща. Нито тия, нито предишните. НО само оставка не е поемане на отговорност. Ако трябва да говорим за отговорност, значи трябва да ги питаме за конкретни неща. Питането може да е и в съда. Така се прави. Само оставка е нищо – след месец ще се намърдат другаде, пука им на тях.
2) Служебен кабинет – хубаво, но те тия кабинети по принцип нищо не могат да направят, само едни избори…
3) Подобрен закон за изборите – ето пак, само пожелание, без конкретни идеи. Какъв да бъде? Какво да има? Какво да няма? Защо сегашният е лош, с какво е лош конкретно? Как може да се гарантира, че и следващият няма да е лош или по-лош? Иначе само “искаме нов закон” не казва нищо.
4) Разпускане на парламента – е, това е свързано с 5) Нови избори. Хубаво – нови, ама бас ловя, че в партийните централи и бизнес кръговете не спят, докато текат протестите, а пресмятат стратегии за справяне като бесни. Нови избори – ами то за някои от партиите и ненаялите се това е целта. И средството…
6) Надежда – мда, само тя ни остана…
7) Размахване на пръст – ама ти наистина ли… Не вярвам аз, мълчи и стадионът. Общественото управление е измислено преди ужасно много години и всички гамбити и ендшпили са проиграни безброй пъти. Аз и ти не ги знаем, защото се уповаваме на надеждата, но има хора, които това учат и/или после това работят, много хора. Няма случайности в политиката, или поне от няколко хилядолетия не са срещани. Да, ние отвън можем да се самозаблуждаваме, че дирижираме оркестъра, но то за къде без нашата заблуда. Че сме и избиратели даже.
Една закачка за киберпънк изкушените – той и Нео си мислеше, че е единствен и уникален, случайност някаква, грешка в програмата… а пък то ;)
Майтапа настрана – конкретни идеи трябва да се дадат, иначе няма никакъв смисъл. Освен като карнавал и разходка.
Лошото е, че за всички по-конкретни неща, които се чуват, има ужасно много и логични обратни тези. Като например тази за намаляването на депутатите и как това бил най-големият проблем…
П.П.: Иначе аз доскоро бях болен и в процес на уволняване, та гледах леко отстрани. Днес може да се засечем по улиците ;)
Още нещо – някои казват, че не е проблем какви ще дойдат с новите избори, защото и тях ще свалим. По тоя повод някои съображения:
1) не всеки ден е Великден и рядко излизат толкова много хора и то толкова продължително; предишният път беше преди 16 години; следващият като нищо може да е след още 16, не знам.
2) изборите струват пари, а ако са излишни, значи са ужасно много пари (като всички излишно потрошени); тия пари ги плащаме ние от заплатите си – това ОК, обаче ги плащат и баща ми и майка ми от пенсиите си и от цената на сиренето, а това вече хич не е ОК.
Пак казвам – “пак и пак докато започне да ни харесва” не е правилният подход. Както в секса, така и в политиката.
Моята идея е, че трябва да стана едноличен пожизнен монарх.
И ще се оправят нещата :)
(друго решение няма)
Жоро, примамливо е, но едноличното винаги е много по-трудно, опасно, пък и непостоянно. Само каква голяма и желязна гвардия трябва да имаш… Кофтито на едноличното пожизнено е, че много бързо всички останали разбират смисъла на думата “пожизнено”… ;)
И все пак… точно преди малко си мислех за Желю Желев и неговата идея, че от тоталитаризъм се излиза само с революция или военен преврат. Дълги години опитваха да ни убедят, че “нежната революция” е разновидност, която ще свърши работа, но… Не че искам преврати и насилие, те само отлагат проблемите, не ги решават – но трябва нещо да се случи и всичките на власт и всичките с мега-фирмите просто да се махнат.
Поздравления за статията! Напълно отразява и моето отношение към протестите. Истинските промени се случват когато безработните и социално слабите излязат на протест. От тези дето ще пият кафе пред НС преди да се затворят в офисите си конкретни идеи не чакай :)
Да, гладът и изобщо принудата е бързо лекарство срещу липсата на идеи. Но аз все пак не отписвам хората от протеста, даже напротив! Хората, които знам, или са там сега, или имат прекалено близък опит в политиката отпреди десетина години, че нарочно да странят от всякакво “цапане”. А там е мръсно, аз им вярвам, че е.
Между другото, днес Христо Мутафчиев каза по телевизора нещо, което отдавна го пишем из блогове, но все не се чуваше от екрана – не е задължително изборният закон да се изработва, да се “кове” в парламента от същите тия политици, срещу които е недоволството. Те само трябва да го гласуват и после да си вземат шапките. Ако имат топки за това. Самото изработване на идеи, сглобяване на текстове и дори правене на цели закони може да е от хората, от народа – технологиите вече ни го позволяват и можем да имаме един виртуален постоянен парламент-коректив. Та Христо Мутафчиев каза, че сред протестиращите има много юристи, адвокати, преподаватели по право – ами той е готов да им даде стаи в съюза на артистите, който е срещу сградата на парламента, зад опашката на Коня, за да съберат идеите на хората от протеста и от интернет и да подготвят проектозакон – и даже ще е близко разстоянието после за занасяне на готовите текстове да ги гласуват депутатите.
Така е. Имаме средствата за комуникация, имаме знанията и уменията – време е да започнем онлайн демокрация с постоянен коректив от страна на всички ни. Ще видим, близките седмици ще покажат.
Искрата на протеста го запали безочие или глупост на текущите управляващи. Ако бяха малко по-деликатни нямаше да има протест. Аз виждам 2 резултата от протеста:
1. Управляващите в бъдеще ще крият по-дълбоко връзките си с мафията;
2. Средната класа започна да се осъзнава, и в нея се породиха фантазии, че може да промени нещата в своя полза.
Смяната на правителство, изборен закон и т.н. няма да промени съществено България. Причината е, че икономиката на страната е силно зависима от една олигархична структура и няколко големи монопола, някои от които са с чуждестранни собственици. Те са реално съществуващи, държат ключови браншове и в техните предприятия работят стотици хиляди хора, и голяма част от средната класа е икономически зависима от тях.
Какъв е проблемът на България?
Трябва да си признаем, че конкурентоспособността ни спрямо другите народи е много по-малка, като за това има различни причини, но най-очевидната е негативното влияние на няколко големи империи върху нашето историческо развитие.
Нека падне правителството. Нека има избори. Ще ги спечелят пак хора, които ще са зависими от определени олигарси и монополи. Но това не е непреодолим проблем. Нека независимо от правителството, енергията ни да бъде насочена към следните два неща:
1. Във външнополитически план, да не допускаме залитане към нито една империя (велика сила), а да настояваме да се поддържат връзки с всички на конкурентен принцип;
2. Във вътрешната политика да се отстояват неща, които защитават конкуренцията и развитието на бизнеса. Това е необходимо за “самогенериране” на средната класа.
PS.
(i) Дано да си вече здрав, въпреки че са плъзнали някакви много гадни вируси, които повтарят, че и потретят!
(ii) Дано да вършиш работа, която е полезна за теб и другите хора!
Яска, ела на протестите за свободата! :) Всеки ден, 18:30, пред МС. :)))
Милене, това е отрезвяващо – особено това за външнополитическата зависимост и големите монополи. Все си затварят очите за това медиите, но си е факт…
Мишел, след няколко дни съм с вас – сега държа децата на чист въздух малко, че всички кашляхме много от прахоляка по Иван Асен II и докторът каза “стига”. Вече сме по-добре всички, скоро съм пак в прахоляка и ще съм на площада.
Следя всичко, поне каквото минава през медиите и в мрежата. Искрено се надявам този път всичко да е различно от 97-ма – и резултатът да е по-постоянен, и мотивацията да си остане граждански непартийна, и идеите за доближение до пряката демокрация чрез информационните технологии да се приемат от повече хора. Защо пък и да не изработим всички онлайн предложения за промени в законите?
Преди 16 години бях всеки ден навън, бях на митинги, на окупации на Университета, бях на барикади в друг град – много по-мащабни протести от сегашните – но нищо не успя да се промени наистина. Дано сега успеем не с протести и физическо окупиране на парламента, а с коригиране на властта през виртуалното. Време е за някакъв уики-парламент – има ли вече, че сега връзката ми е слаба и прекъсва, не съм търсил?
Но все повече ми се струва най-важно това, което Милен по-горе напомни – външна независимост от една-единствена отделна световна сила. Досега все това ни е изяждало главата, а конкретно с СССР/Русия сме вече прекалено дълго и нейните монополи са ни завладели и нас.
Аз искам простички неща, напр. данъчна ревизия на всички скандално известни лица, санкции и където е необходимо – ефективни присъди. Не може да разпъват на кръст нормални търговски фирми, за да доказват източниците си на доход, а други най-нагло да минават метър. По въпроса за законите и конституцията не се чувствам компетентна да давам предложения или да оценявам такива. Докато има безнаказаност, винаги ще има лапни-шаранчета, които да се полакомят под нечие покровителство и да им се размине.
Довечера 18:30, Министерски съвет. Събираме се 5-10 хиляди души, аз едно и също. :)
Pingback: Протестът – самоцел или самозаблуда? | Arcane Lore