Единадесет години по-късно

Този блог направи 11 години миналата седмица, а аз не намерих време да пиша в деня на годишнината. Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет… Все изоставам последните години, но то е не от възрастта – няма и как, млад съм си – нито е от друго, а само от ежедневни мои грижи и тревоги. Като добавим и че в работата си постоянно разделям вниманието си към няколко неща едновременно, умората след това си казва думата. Човек не е многозадачен, трябва някой да ни го повтаря това на нас, компютърджиите, щото го забравяме.

Това е годината, през която се роди дъщеря ни Рая. Расте и се смее, радва се на батковците, които все се щурат наоколо и на мама и тати, дето тичат след батковците и повтарят “изми ли си зъбите”, “идвай на обяд” и “написа ли си домашното”. Голям купон, явно. Радваме се, че ти харесва, Райче! Малката мишона-бебона обикаля цяла София, даже ходи на театри и концерти, ходи и на море, катери върхове със стари крепости.

Та за една година станаха и много, и малко неща. Много, защото станахме по-много, колата стана по-малка, квартирата и тя. Имаме си и рибки. Малко, защото от миналата нова година всеки работен ден сядам на лаптопа, връзвам външния монитор и отварям няколко прозорци и десетина-двайсет раздела на терминала ми и така започва работният ми ден в Jitsi. След това минава през най-различни трудности и лесности, в търсене на грешки по сървъри и в проследяване на видеоконференции, в писане на писма до клиенти и колеги, за да се връщам всеки път отново към прозореца с терминалите за поредното уж малко нещо в някой сървър.

Доволен съм, защото начинът на работа и хората, които я правя, ми допадат. Отдалечената работа има своите предимства, а да работиш с разбрани и разбиращи от работата си колеги е огромен плюс.

Извън това работно ежедневие не се справях чак толкова добре, колкото исках. Пропуснах някои от извънкласните изяви на Светко и Оги, пропуснах доста техни водения от и до училище, занималня, хор, читалище, уроци и т.н. Краси понесе всичко това вместо мен, при това с малката Рая в слинга или на ръце. Огромен проблем за поредна (тази беше втората, сега започваме трета) година се оказа и паркирането в центъра. Как изобщо да тръгна нанякъде, особено с жена и три деца, когато знам, че на връщане няма да има никакво място за паркиране? Редовно обикалям да търся и/или чакам да се освободи място и така около един час, когато имам късмет. При това вече знам в кои дни и в кои части на деня на кои улици се освобождават места. Поне половината коли в Яворов са на работещи в Полиграфията и дневният им режим е лесен за отгатване. Но пак не винаги има места. Разбрах, че някакви ентусиасти от квартала имат огромното желание, свободно време и фейсбук група, за да настояват през общината да направи зелена зона не само “Цар Иван Асен II”, а и всички малки улички в квартала. Така щяло да се реши проблемът – глупости, масово магазинчетата разчитат на левчетата за хляб и сирене на хора като мен, които нямат постоянна регистрация в квартала, съответно не могат да си извадят винетка за паркиране. “Кореняците” искат да изгонят всички други, за да си паркират свободно, но да им фалират всички магазини от липса на клиенти – умно. Да разрешат винетка по временен адрес или само с договор за наем и подкрепям, дотогава – не.

И така мина година – работа, деца, планове за “след Яворов”. Започнах отново малко по малко да свиря на китарата. Изрових китарите, взех си от мрежата разни дреболии – тунер, струни, нови ключове за електрическата, усилвателче за слушалки… Заглеждам едни нови китарни неща, но всичко трябва да почака, понеже тук ни е тесничко, а и разходите, наемът и сметките не питат.

Ходихме на море и планина, всичко това в десет дни отпуск лятото. Добре беше, но може и по-добре. Например трябваше да пиша тук и за Пампорово, където бяхме след Слънчев бряг. Но то беше вече връщане, беше край и нямаше кога. Така сме ние, а не трябва, трябва тази година да оправим качеството на живот – особено по-малко нерви, повече почивка и смях. Че децата си растат, а ние само ставаме по-възрастни – пък стресът състарява и убива.

2014-та отмина доста бързо, но и без големи тревоги и промени в семейството – като изключим появата на малката Рая. А пък аз тая нощ пътувам, както миналата година и като се върна и се наспя, ще пиша пак.

3 thoughts on “Единадесет години по-късно

  1. Kosio

    Яси, дано следващата година да е още по-добра и да сбъдне желанията ти! Тази определено си е струвала, дори само заради раждането на малката принцеса! Поздрави от мен!

  2. Dimitar Tomov

    Здравей Яска! Радвам се да те видя борещ се и щастлив, макар и изморен от работа и ежедневни борби (грижи е не особено положителна дума)

    Искам да ти дам една мисъл, която НЕ е моя, но все повече хора ми се усмихват, когато им Я кажа и сякаш, не знам дали наистина, но СЯКАШ осъзнават нещо за себе си = )

    “Животът не е в това да живееш, а в това да чувстваш, че живееш” (ако е правилно, то авторът на тази мисъл (не на превода разбира се, но все пак) Е Василий Ключевски :-)

    И един съвет от мене като младок, малко или много, И като познат, макар и вече от не особено близкото минало ;-)

    Работата винаги ще я има, сметките винаги ще ги има, нервите също, ОБАЧЕ хората са днес и сега.

    (особено, ако погледнем последния ти пост в блога ти), но… понякога трябва да жертваме 1 overtime, 1*X лв / час повече и 1 възможност, отговорност, очакване на работа повече || изживей тези мигове СЕГА, защото утре може вече да е друго! много, много друго – няма да ти казвам различно или хубаво, или неизвестно, просто казано – Друго.

    1. Успес с това

    2. Бъдете Живи И здрави !

    И

    3. Положителното е, когато осъзнаеш, че на този свят идваме сами и си тръгваме сами, кой каквото и както да го казва; НО докато сме тук… МОЖЕ ДА СМЕ ОТ КЪСМЕТЛИИТЕ, КОИТО ИМАТ СПЛОТЕНО И ПОДКРЕПЯЩО СЕ СЕМЕЙСТВО! < ТОВА, ТОЧНО ТОВА НЕ ГО ЖЕРТВАЙ!

    ВСИЧКО ХУБАВО, далечни приятелю от още по-далечното минало :-)

    ПП: и аз започвам 1 голяма промяна в моя живот, та някак си свързвам части от това, което ти казваш И това, което (ще) е пред мен ;)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *