Вървене за Странджа, вървене за блоговете

Добре беше, хубаво някак. Спокойно, културно и през цялото време свойски. Нищо общо с политическите шествия, с които доста от нас по една или друга линия сигурно са запознати. Имаше едно такова шествие май, преди време, в студентските ми времена, когато цял народ се вдигна срещу хиперинфлацията, мутрите и пирамидите им и след това без да разбере точно защо и как, постави Иван Костов начело и той насра пейзажа нашир и надлъж. Едно от шествията тогава, мълчаливо шествие, с хората от НАТФИЗ в нощници и с будилници и с колежката ни Вера, която отскочи и избърса с хавлия камерата на телевизията, от което неочаквано и ненужно престорено много се очарова Гарелов. Но това е друга тема.

Видях се с Ванката около час преди протеста, който чак сега разбирам, че официално е бил изместен с половин час напред във времето, за да можели телевизиите “да предават наживо”. Да ви се не види и тъпите журналя, не свикнахте ли най-накрая че не сте най-важните на света, че не сте вие точно единствената “жива връзка с обществеността”. Блоговете “предават” със закъснение във времето и пак успяват да намират по-добре пулса на публичното. Аман от медии… Съжалявам, ако досаждам на някого с неприязънта си към конвенционалните медии (тоест “медиите”, като такива днес, обществените посредници), но това да си винаги не-в-час, да си продажен и да си постоянен обект на лобиране, да си продажен и да успяваш да се продадеш и да продължаваш да се наричаш живата съвест на обществото е нещо изначално объркано. Медиите са contradictio in adjecto, колкото и да не се иска на доста хора. Посредничат не за каквото трябва пред хора, които се правят че им вярват. Да, има съвестни журналисти, но също така има и продавачи на сергия, които са велики поети. Важното е човек да има приоритети – аз ако сега решавах, щях да се занимавам с уеб, не с журнализъм. Какво говоря, аз с уеб си се занимавам тъй или иначе. ;)

Видахме се час по-рано и отидохме да удушим по една бутилка бира. С бърза крачка минахме напряко към Витошка, за да пресрещнем шествието, ако сме закъснели. Намерихме хората пред НДК, на “пироните” в очакване. След кратко озъртане видях друга озъртаща се фигура – тази на Бого. Зарадвах се да го видя, винаги заразяващ е веселият му ентусиазъм. После намерихме и Йовко, Бобсън, Лъчко, Пейо и Маниякса. И Тони и Весела мернах. Стори ми се после че видях и Пламен, но от толкова време не сме се виждали, че не бях сигурен. ;)

В шеги и закачки и инцидентно откраднати от мен кадри мина времето и хората затръгваха. Останахме накрая сред доста полицаи от кордона отзад да режем изолирбанди с Йовко за ограничаване на своеволното бръщолевене в мрежата. Имам особено уважение към изолирбанда, наистина – баща ми е разказвал много случки, свързани с изолации. И с неправилната или невнимателната им употреба от негови колеги навремето. С тока шега не бива, най-много трябва да внимават приятелите му… но комай така е и в публичността. Блогерите сме яко електричество – удряме където е най-уязвимо и най-неуредено. Червени точки в екрана на общественото. Не се възгордявам – това е гласът на хората, неопосредстван от тъпи медии и платени репортажи.

Запознах се с Лъчо наживо и с доста хора се видяхме след много дълго време – Владо a.k.a. Kaladan например се появи при двореца пред погледа ми и страхотно му се зарадвах, но след това загубихме следи. Усмихва ми се и казва “Я да видим как ще ми каже “здрасти” – аз бях с изолирбанд на устата. Разкрещях му се насреща от кеф, а той се засмя “Е, хе, не мълчиш нещо май”. И Жоро Чорбаджойски не бях виждал също от години – някъде след Графа чувам зад себе си глас “Ясене, Ясене”, докато търся панорамни кадри на колоната хора. Озъртам се учуден и виждам Жоро, с жена му и дъщеричката им в бебешко “бу-у”. Сега се сещам, че за последен път май го видях на една от бирените срещи за Линукс в “При Кмета”. Отивам аз към кръчмата, а на входа някой ми вика “Ей, Ясене” – обръщям се – Жоро паркира колелото си. После му го откраднаха май, после си взе кола, че и втора… И с него в шествието се разминахме нататък, но беше готино.

Пред “Невски” по мегафон говориха организатори. Не зная точно кои, не зная дали са същите или нови или други – нали протестите бяха до голяма степен спонтанни. Но все пак този път имаше организация и “запазено билетче” за пред бате Бойко полицая в общината.

Въртях се наоколо и снимах. Притесних може би доста от участващите – но ако съм успял да ви направя хубави снимки, тези дни ще ви ги покажа тук. ;) Накрая извиха хората хоро, после стовариха нов рейс с полицаи и ние с Ванката се изнесохме да пием по още една бира. Огледах се за последно и в търсенето на последните кадри за втората ми карта бях изпуснал явно другите блогери.

Най-много ме впечатлиха две неща – позитивната нагласа, струяща от цялото събитие и възрастните хора, които бяха сред младежите. Не бяха един или двама, доста бяха – но един беловлас дядо беше дошъл с плакат, даже се качи на мини-сцената и каза няколко думи по мегафона. Които стигнаха веднага до хората и отекнаха в аплодисменти.

Видях на площада Димо и с него се зачудихме дали няма други от фото-групата ни, дето правим стрийт освен нас двамата и Йовко. След протеста се застигнахме и си побъбрихме с Рос за психология и философия, за фрилансинг и уеб-предприемачество, за нас и кой как се справя. Казано накратко, имаше хора на всякаква възраст, но нямаше просташки изцепки, така характерни за изцяло политически заредените събирания.

Другото… Другото е в подробности – истинското усещане беше в струящия ентусиазъм и в многообразието на лицата – млади, възрастни, угрижени или не чак толкова, небръснати или оградени в яка и костюм, но винаги усмихнати, поне в очите. А те очите са най-важни…

6 thoughts on “Вървене за Странджа, вървене за блоговете

  1. Ангел Грънчаров

    “… Имаше едно такова шествие май, преди време, в студентските ми времена, когато цял народ се вдигна срещу хиперинфлацията, мутрите и пирамидите им и след това без да разбере точно защо и как, постави Иван Костов начело и той насра пейзажа нашир и надлъж…”

    Извинявам се, защо е това така просташко политизиране? Можеш ли да ми обясниш как именно “Иван Костов насра пейзажа нашир и надлъж” щото аз не мога да разбира какво имаш предвид. Имам чувството, че нищо не си разбрал от нашата най-нова история. А не смяташ ли че така обиждаш много хора, които като мен съвсем съзнателно са подкрепили и подкрепят реформите, благодарение на които сега сме в ЕС? Държа да получа извинение за тъпите думи…

  2. Ангел Грънчаров

    Ами защото не може така грозно да постъпва човек, който в същото време уж се бори за благородна кауза – някак си не се връзват нещата…

  3. turin Post author

    Лъчо разбира се, адреса ти го знам и грешката е моя – така е като пиша по нощите и ми се спи. Извинения, веднага оправям адреса ;)

  4. turin Post author

    Колега Грънчаров, думите ми те обиждат виждам – ама не мога да ти помогна. Иван Костов беше основната причина силово и експресно да бъде наложен диктат на “сини кадри”, които аз лично много добре зная как бяха подбирани (в общия случай, може и да има някаква част хора наистина “сини” в тогавашния смисъл).

    Костов не казвам какво е направил в политиката си конкретно – не ме интересува, поне не вече. Но само фактът, че постави корумпирани и/или бивши партийни функционери около себе си да набират “сини кадри” говори достатъчно. Че то по какво се различава от същата практика в един предишен режим това?

    А осра пейзажа нашир и надлъж, защото излъга очакванията на цял народ. На барикадите тогава и на големите митинги имаше хора с всякаква политическа бивша “окраска”. Синята победа олицетворяваше в най-голяма степен вярата на цял народ и надеждата мечтите за по-добър живот да са с нещо гарантирани. Аз съм против комунистическата идея, но не защото ме тресе антикомунизъм напук (макар да имам причини да ме тресе), а защото – ще ти кажа нещо което не приемаш сигурно – негативите на стремежа към комунизъм са негативи на всяка съвременна политическа система.

    Това, че сега сме в ЕС не считам нито за толкова голямо предимство, нито считам че реформите трябва да се подкрепят, за да се извиня за думите си – че Иван Костов и всички около него в по-голяма или по-малка степен са виновни да сме не реформирано общество, а някакво постоянно “реформиращо” се вече почти двайсет години. Нещата или се правят както трябва, или се прави политика.

  5. turin Post author

    Напълних и двете карти, което не е чак много, защото се върнах към предишната си нагласа да снимам в RAW. Снимането в Jpeg дава свободата да експериментираш повече, докато се научиш да експонираш правилно. Ама за снимане на събития, където няма как да повториш кадъра това “учене с пробване” (в университета му казвахме “маймунски метод”) не работи.

    Но има доста кадри и когато намеря време да ги обработя всичките, ще ги кача.

Leave a Reply

Your email address will not be published.