Скандалът с “Труд”: клетъчно делене

Основният проблем изчезва, на негово място се появяват няколко по-малки. Изцяло нови и млади, но вътрешно същите. Клетъчно делене.

Първо – честито на всички, които се вълнуваха заедно от проблема! И по един или друг начин се чувстваха поне малко свързани с темата и опитваха да следят развитието й. С интереса си вие помагате много – дори и да не правите нищо конкретно, проявяването на пряк интерес в Интернет е общата ни сила тук. :)

Снощи Григор публикува резюме на среща, на която е бил решен най-острият и най-видим проблем между професионалистите – издателите от “Труд”, програмистите от “Сирма” от едната страна и любителя – Виктор Любенов, който сам поддържа страници в Интернет с ценни за много хора текстове. Само формално Виктор е сам пред бизнес-мелачката на купуващите и продаващите авторски права – всъщност цял екип блогери застана в негова защита и дори успя за убеди и ентусиазира за кампанията против “Труд” много от редовите читатели в мрежата.
Срещата, доколкото разбирам от резюмето на Григор, е преминала в добър тон и са се достигнали разбирания и са направени компромиси, които със сигурност ще потушат пожара, скандала около неправомерното налагане на авторски права от страна на издателството. Припомням, че става дума за това, че Виктор е публикувал в сайта си, който е ориентиран изцяло към незрящата публика, творби на много автори. По съвпадение върху малка част от тези творби издателството (по-късно се оказва, че не точно издателството, а другата фирма, софтуерната къща…) има откупени права. И започва да заплашва в електронни писма автора на сайта и да настоява творбите да се свалят от мрежата. Става дума за някои преводи на книги с изтекли авторски права (но самите преводи са все още защитени) и на творбите на Елин Пелин и Ангел Каралийчев.
Обвиненията в “пиратство” са неуместни, защото законът за авторските права (ЗАПСП) изрично разрешава пренебрегване на авторските права в случаите, когато творбата се разпространява по метод, подходящ за незрящи и когато това разпространение е некомерсиално. Читателите на Виктор използват екранни четци, защото самите те са най-често незрящи. И Виктор не печели от тях.

Проблем 1:
Защо всъщност беше тази кампания, защо се вдигна толкова шум и защо издателите и програмистите толкова дълго мълчаха? Истинската причина никога няма да разберем, но аз мисля, че е точно преценен моментът да се “появят” хората от “Сирма Медия” (дъщерна фирма на “Сирма АИ”, които навремето щяха да правят изследвания и разработки върху изкуствен интелект, а после лека-полека взеха основно да правят сайтове и настолен софтуер – я сайта на правителството, я енциклопедиите на “Труд”…).
Сега се оказва, че правата за електронно разпространение са купени от издателството от “Сирма Медия” и че всъщност “Труд” изобщо нямали нищо общо със случая. Интересно – защо тогава всички писма до Виктор и отговорът на отворените писма на блогерите бяха все от адреси на хора от издателската къща? И защо от “Сирма” пишеха само коментари из блоговете? Да, единственият по-остър коментар при мен по темата беше именно от човек от “Сирма” с псевдоним. Пишещ през шлюз с име “redhat.sirma.bg”. Не издавам лични данни – това е публична информация, част от публичните данни в протокола.
Защо “Сирма Медия” изчакаха толкова време, след като можеха да разрешат проблема почти веднага? Явно поне един човек там е знаел. А това са хора, които принципно би трябвало да разбират от информационни технологии и да са по-гъвкави в интернет-средата. “Спасители на бял кон”? Стига… пак ли…

Проблем 2:
Всичко това, заедно с решението, е голяма победа на интернет-екипа на кампанията, но основният проблем остава – Виктор не е нарушител на закона сега, защо искат да променят публикуването му? Ако наистина “Сирма Медия” “активно търси начин да направи възможно това да предостави всички произведения, които предлага, безплатно за всеки – включително и за зрящите” (цитатът е от статията на Григор, той цитира хората от “Сирма”), тогава защо изобщо пречат на Виктор да публикува свободно? Че той вече е намерил начин да публикува! Или може би все пак “трябва” големият онлайн-издател да е фирмата?
“Сирма Медия” има големи планове в бизнеса с електронното издаване – това са казали на срещата. Искат да направят някаква супер-дупер голяма електронна библиотека, където да има от пиле мляко и, естествено, да те доят на входа по някакъв начин. За незрящите например щели да измислят някакво технологично решение (нали са фирма за изкуствен интелект, все пак:), което да работи с избирателна пропускливост и само наистина незрящите да могат да го четат по-свободно. Естествено, иначе не върви – нали някой ще ги обвини, че дискриминират социална група и пак ще се вдигне шум.
“Сирма Медия” планира създаване на мащабна инфраструктура, която “да позволи възникването на истинска, сериозна електронна библиотека”. Моля? Аха, ясно – нека влезе бизнесът, той ще направи нещата “сериозни”… блях… Мечтата им е да отпадне всяка нужда от други библиотеки и да има една – “централна и пребогата”.

Тук вече нещата се попроясниха. Пазарно лидерство, а? Е, на практика Виктор се явява вид конкуренция, макар и с ограничена аудитория. Но какво пък, това е свободен пазар – какво им пречи на хората да “заравнят терена” преди да се появят на него?

Но има и нещо друго, което “Сирма Медия” или пропуска, или просто не разбира. Предполагам, че е второто, защото е разбиране, което явно им е чуждо. В Интернет има много свободно съдържание. Всъщност цялата мрежа се крепи на свободното съдържание, на това, което е общо. Не което е безплатно. Не и което е лъскаво и на ниска цена или на “един sms разстояние”. А това, което е ОБЩО. За общото писах наскоро тук, ето я статията, ако някой се заинтригува.
В мрежата освен много общо има и много защитници на общото. Няма да споменавам малки проекти, като един обявен от мен наскоро – само ще кажа “Уикипедия“. Който случайно е паднал от Марс и не е чувал за проектите на фондацията Wikimedia, нека провери за какво става дума. След революцията на свободните лицензи – първо софтуерните, а после и тези за документи вече не може да има “One Library To Read Them All”.

Отново поздрави на всички, които са участвали в общата кампания срещу нападките на издателството! Както намеква Григор, а и аз се съгласявам с него, истинската битка за свободно съдържание тепърва предстои. Но първите обходни маневри бяха категорично успешни за хората, които вярват, че Интернет е цяла нова среда за развитие, а не просто инструмент за бизнес.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *