Днес подадох молба за напускане и със съдействието на шефа на ИТ-направлението всичко май потръгна бързо-бързо, дори стана стряскащо бързо… Хем сякаш всички само са чакали аз да се наканя да напускам най-после, хем пък и като че ли в личен състав бяха готови всичко друго да чуят, само не и новината, че ще напускам.
Не знаех какво да мисля – дали че съм много “популярен” в средите на последния етаж (ако е така, и ако и директорите са сред “феновете” ми, странно как не ми порастна и заплатата…, само примерно, де;). Е, май съм оправял неведнъж нещо по компютрите на двете каки от “личен”, но пък чак толкова отчаяно да ме гледат. Или пък дали е защото просто не е добре за предприятието и за тях, съответно, да напускат така хората. А подразбрах, че напоследък текучеството не е било като да го няма.
Все едно, не е моя работа. Ще ми се да вярвам, че не са искали да напускам китната служба, защото съм добър професионалист и опитът ми не е за изпускане. И защото са силно впечатлени от уменията ми на Линукс-администратор. И сега ситуацията е отчайваща, защото едва ли ще си намерят такъв.
Виж, това, последното, си е вярно – едва ли… ;) Но проблемът вече не е мой. Сега имам обходен лист и трябва да събера подписи – това си го знам, мене джокер ми не требе. ;) Нали пет години съм гонил за подписи и заверки отнесените преподаватели по стълбите на Философски факултет!