Arcane Lore

Животът в България е обезсърчаващ. Нямам достатъчно думи, за да опиша защо и как, но който живее в България, се досеща какво имам предвид. Животът в България е бавен и мътен, като да плуваш към отсреща, вързан с ластик за брега. Всичко тук се случва трудно и е временно, а истината е, че изобщо не се случва наистина. Сигурно навсякъде по света в обществения живот има фалш и пози, но тук дори нямаме време да си починем между представленията. Които и за театро не струват, но няма как, защото сме актьори от масовката. Нищо, че не знаем сценария.

Днес е лош ден да се пише за обществени ценности. Не ми се пишеше. То не ми се пише от доста време – питаха ме някои защо съм спрял да пиша за обществени грижи – ами как да ми се пише, като животът в България е обезсърчаващ?

И в работата ми е същото – половината кроят интриги, а другата половина си тровят нервите, като се опитват да търпят. Представителна извадка на цялото ни общество. И познайте – накрая интригите продължават, само сменят форма, за да се поддържа интересът. А нормалните хора – ами нормалните хора всяка вечер се питат дали си струва търпенето в тая фирма^W България. Често сме прекалено уморени, за да планираме живота си по-добре и най-многото, което успяваме да направим, е да помечтаем малко преди сън. До утре в другия спектакъл. Нали ви казвам – обезсърчаващо. А без сърце как?

Стои ми възможността за живот навън. Засега успявам да заспивам с друга мечта вечер – къща с двор и офис. Дали е измисляне на свое ъгълче в същия концлагер, дали е нещо повече – не знам. Дали телевизионната, изборна и властова лудница е приоритет на жълтите павета или само така ни се струва – не знам.

Но реших да пиша отново. Защото да назначиш мафията в тайните служби официално вече май е прекалено, дори и за лудница. Не се бях интересувал кой е Делян Пеевски преди, защото имам филтър за неприятни неща и подбирам сам темите, по които да се информирам в Интернет. Та аз години наред не знаех коя е Фидосова, докато веднъж ми я показаха на телевизор и питах дали са й дали две столчета в парламента. Но за Пеевски и ДАНС – нито знам каква е вътрешната игра, нито знам кой я е измислил, кой я режисира, нито пък мога с ръка на сърцето да кажа кой трябва да е директор там и кой не. Но все пак… всичко си има граници…

Много се изписа, но в Един завет са го казали най-прегледно и кратко – само се надявам и се моля да не се стига до пирамиди с оръжия. Без насилие! Мобилизация означава раздвижване, просто раздвижване, протягане след сън. Да се раздвижим!