Дадохме почивка на почивката. Да събира сили за догодина, а и ние да си посъберем и подредим спомените. Преди няколко дни в Троян, а после и в София ни валя дъжд и някак не се чувствам толкова “събрал слънце”. Сещате се – след нечовешките жеги по морето, които се издържат масово от подрастващата челяд благодарение на плъцикане в морето и от татковците и батковците благодарение на изстудените бири, мастики и дженти, остава едно особено усещане за топлина. Някъде малко под потъмнялата кожа. Сякаш човек е събрал така слънчевите лъчи и лятната топлина, че може да си ги пази едва ли не чак до зимата.
Абе направо “радиация” някаква… :) Като супер-герой от комикси… “Плажтрон” идва да спаси от измръзване бедните клиенти на “Топлофикация”, от които бяха откраднати поредните 20-тина милиона. Благодарение на случайно откритата си дарба да “събира слънце” и после да грее като печено пиле цяла зима.
Дъждът в Троян си беше истински балкански дъжд – с едри и студени капки и ме отрезви и “изстуди” както си трябва. Бързо-бързо осъзнах, че припичането върху безкрайния плаж със ситния пясък е отминало. Хм… както са отминали и евтините и вкусни обеди в кръчмите… Но спирам дотук, че ще отидете всички там и цените ще се вдигнат :) Дъждът в София си беше типичен гаден софийски дъжд. Нещо като спрей с кална водичка – служи за разкалване на улиците, за локвено отмъщение на шофьорите и за оборот на чадъропродавачите. Истинският дъжд те сварва винаги без чадър, но и да не беше така, чадърът не го спира.
Леко учуден, намерих сайта си в добро състояние, имаше и коментари. Предстои ми преосмисляне и промяна на доста неща в подготовка за зимата.
Тъй де – “отива си лятото, идва есента”, както се пее в песента. А ако сметките за парното и тази зима са такива угоени, както миналата… може много скоро да започна да съжалявам за тая въпросна “плажтрон”-радиация.
Но първо ще отпочина от почивката. Имаме и снимки за разглеждане, и котарак за нагалване, и пътеписи за написване.