Вчера се видях с Диксън, отидох да го видя на работата му. По пътя взех две кенчета бирени и патронче коняк. После при него взехме кафенца от машина и като изпихме кенчетата, си доливахме от патрончето. След работа дойде при нас и Краси, аз се завъртях навън и взех половинка коняк и някакви меденки, които така и само пробвахме.
Не бях виждал Дикс от страшно много време, всъщност от сватбата му есента. Говорихме си за какво ли не – за сватбата и приятелите, които се събраха там, за филми и компютърни игри, за анархизъм и за музика… Разбрахме се принципно да наминавам да посвирваме заедно, те се събират с Емо и Сашо понякога. Сашо a.k.a “dzvero” е барабанистът ни. С Милен a.k.a. “beaubourg” и с Гери поддържаме връзка много по-трудно, защото са в другия край на татковината, чак накрай голямото мокро, във Варната.
Но трябва да се видим и с тях – може да се хвърлим с Краси на някое голямо “бу” и да кажем здрасти на морчо. Трябва и да намина да посвирим. Трябва и да се видим с Калин a.k.a. “majestic” и да свирим и с него. Вече си имам нов-новеничък кабел за китара, наскоро си го направих и много му се радвам. Време е да престана да му се радвам и да почна да го използвам.
—-
След работния ден им отидохме на гости. Свързахме се и с Емо и той дойде, за разлика от Ийори, когото намерихме, но зает.
Гледахме “Baraka” на Рон Фрике. Това е нещо, което просто не се разказва. Не мога да повярвам още на всичките безброй впечатления, оставил филмът в мен. Това е филм, който задължително трябва да се гледа:
1) или в силно емоционално и чувствително състояние,
2) или след разумна, но достатъчна доза алкохол,
3) или с джойнт.
… може и с комбинации от тях. Важното е да бъде усетен филмът. Всеки го прави по различен начин, на някои им се удава много трудно и имат нужда от външни стимуланти. Аз съм май по-“лесен” в това отношение – визията за мен е нещо толкова важно, че мога да се вживявам във филмите сравнително лесно. В “Baraka” няма никакви реплики, целият филм е чисто импресионистичен и музиката към него е прекрасно свързана, вплетена с визията, с импресиите. Днес вече търся данни в мрежата за филмите, в които е работил Ron Fricke и съм очарован – има още, не е само “Baraka”.
Засега съм си “заплюл” “Chronos” – май е филм пак в духа на “Baraka”, но почти изцяло с аеро-снимки и продължителни експозиции (или каквото е еквивалентното понятие в киното).
Вече ще следя нещата, които прави тоя човек. Бях чувал и преди за “Baraka”, да си призная честно. Мисля че дори в блоговете наоколо беше “минавала” темата, но това да ти казват някъде, че даден филм е добър, че трябва да го гледаш изобщо не може да се сравнява с гледането/слушането/вживяването именно в “Baraka”! Затова и аз млъквам, нямам какво друго да кажа, освен “гледайте го”. Гледайте го, но имайте предвид, че ако не се настроите така, че да “ви грабне”, само ще си загубите времето – филмът няма сюжет (в класическия смисъл), няма убиец, няма иконом, нито порно. Вживейте се в този филм и след това няма да съжалявате, ще сте стреснати, трогнати и очаровани. Като мен. Иначе ще ви е скучно да го издържите дори…
Приятно гледане!