Аз съм от София, повечето ми приятели са родом от друго място. Който ме познава знае, че изобщо не боледувам от разделението “столица-провинция”. Аз не дружа с простаци, но напливът им в последните месеци се усеща вече и от някои приятели, дето не са родом оттук. Не става дума за “софиянство”. Щом в София се пълни с “временни” жители, които правят проблеми, значи има проблем и той е точно от тях.
Category Archives: everyday
1653
Този месец сериозно изоставам с плащането на сметките. Все още има време, а и поне за неотложните неща пари ще се намерят. Но за първи път от много време са в брой, а не електронни. Затова плащането е трудна задача. Ако ходя до центъра, гледам поне да се видя с някого, а не да кисна по опашки в централната поща. Но трябва поне “спираемите” неща (ток, интернет, телефон) да разчистя. Гадно е с кеш.
1640
Вчера закъснях из центъра, но поне този път успях да говоря с някои хора за съвместни проекти. Засега само стискам палци и мятам сол през рамо, още повече, че всичко е на ниво устни уговорки и идеи за проекти. И все пак на мен поне ми е абсолютно наложително да задвижа нещо. Иначе трябва да храня семейство само със стипендията. Очертават се три линии – фотография, уеб-разработка и публициситка.
1459
Тези дни съм пак на ръба. Много новини около Светли, расте с всеки ден и ни впечатлява постоянно. Трябва да приключа работата, че да се махна. А все няма кога вкъщи. Пуснах сайта да се кешира във файлове, за по-бърз достъп уж. Ритат ми се вече сайтовете на споделения хостинг, ама ей-на, свикнал съм там. По-нататък нещо ще се мисли. Спи ми се нечовешки. Снима ми се. Бе направо ми се пие. Ама нъц…
1445
Нямам никакво време и това ме изнервя. На бебо му растат още кътници и вечерите е мъка. Денем вилнее из цялата стая и апартамент. Не е като в Троян лятото, където тичаше из площада. С Краси сериозно си недоспиваме. А аз имам два ангажимента – да си довърша работата, че да напусна в края на месеца и още едно нещо, което засега е в тайна. Не, не е служебно. Та само дано издържа. Как – идея си нямам!
1328
Втасват в мен две-три много тежки теми – все ги отлагам за блога, все си казвам “я стига, дай повече фото, снимай, полека с чупливите разговори, пък били те и сам пред монитора”. Е, не – не съм стигнал дотам да си говоря така сам. Но ще пиша, само да се наспя като хората някой ден. Работя през нощта, а денем гледаме бебе с нови зъбки. Но ще пиша, то помага. Само да се наспя. Защо се работи изобщо?
1319
Квартално кафене, което много харесвахме. Сянка, пейки-люлки, коктейли, шадраванче, неща за хапване. Така беше преди, днес е запуснато. Окастриха дърветата, шадраванът е порутен, вътре няма вентилация и се задимява. Въпреки всичко пред него продължават да спират скъпи коли, а цените – да растат. Наскоро за едно кафе ми поискаха 1.30. Дадох 5, върнаха 3. Два лева кафето? Е, повече не стъпвам там.
1311
Задължително е да имам почивка. Не от друго, а от начина ми на работа, който се оказва силно стресиращ. А стресът намалява производителността рязко, оттам идва и притеснението, че изоставам със сроковете и така – пак и още стрес. Кофти кръг. Вкъщи малкият вдига гюрултия, но не това ме уморява. Уморява и стресира ме фактът, че напоследък нямам почти никакво желание за работа. А това е лошо.
1300
Искам да си изплатя всички заеми, да погася кредитната карта… и след това да я запаля или заровя някъде, та да престана да я ползвам. Искам да си платя всички сметки, това значи най-вече бая изоставащите пари за парното. И чак след това да купя всякаквите нещица за бебето и за нас за месец напред и да си живея с приятното усещане, че “спестявам”. Лъжа и измама…
1281
Намирам за изключително досадна практика заведения да привличат клиенти с безплатни безжични точки и в същото време да ги отблъскват с крайно нелогичната липса на контакти за преносимите компютри. Батерията ми не е бездънна. Ако ще ме привличат с възможността да си ползвам машината и да си поръчвам едно след друго неща, да ми дадат и ток. Не е от немотия – светят безброй лампи, бучи лошо озвучаване. Ама контакти за клиентите – е, вие пък много искате…