Четвърти ден и най-накрая съм малко по-добре. Enterol-ът ми помогна най-много, но и той не успя съвсем за закрепи положението. Искам да се излекувам по-бързо и да се прибирам в Троян. Втора седмица без Краси и Светли е ужасно дълго. Рошко стои долу измит от дъжда и готов за път. Утре е празникът на Троян и ще има веселби, малкият ще танцува и тича по площада. Да можех да се прибера и да го видя.
Category Archives: everyday
1994
Болен съм. Миналата нощ изкарах в треска, с компрес вода на челото и ходене през час до тоалетната. Днес съм малко по-добре. Нагъвам дюля като невидял, пих чай от джоджен, пих Smecta, наливам се периодично и с Fervex. Идилия. Дано тази нощ смъкна малко температурата. Най-лошото е, че моите хора са в Троян, Светли хълцаше по телефона “искам да додиш”, а аз не съм намерил още подходяща квартира.
1903
След като напоследък се тревожех и смятах дни и стотинки до 17-ти, когато трябваше да преведат стипендията, днес без конкретно очакване проверих сметката си. О, чудо – парите са били преведени още на 5-ти. Стоят си в банката, а аз се тормозя. БАН и ДСК е умопомрачителна комбинация. Два пъти не са съвпаднали датите на стипендиите. Изобщо – ужас. Но добре, че са дошли пари, да не им се ядосвам сега.
1900
Захващам се с много неща едновременно, а нямам достатъчно време дори да се наспивам, камо ли да градя “кариера” и тем подобни. Поемам ангажименти, които ако са важни и хората са ми ценни, след това ми носят още стрес, заради липсата на време, бебегледане и сметки. Защото такива ангажименти гледам да не провалям. На свободна практика е трудно, на стипендия от БАН – повече. Чак си се чудя направо.
1848
Днес е Великден, Христос възкресе! Може би трябва да празнувам, или поне да почивам отатък в игри с бебо, вместо да седя пред лаптопа. Причините да съм в мрежата, когато всички са извън нея са две – 1) да си редактирам есето за приложни онтологии, а нещо запецнах и 2) да си намеря работене, което да ми дава достатъчен доход, за да се изнесем под наем. Второто става наложително. Търся PHP-telework.
1714
Когато си вземам кратка почивка, все се разболявам. Може би през другото време съм все на ръба на пренатягането. Или отвъд него, не знам… Така не ми харесва. Всичко около мен е страхотно и макар да имам резон да се обвинявам, че на трийсет и кусур още не съм ок финансово, това са бели кахъри в крайна сметка. Променям се. Този път обратно, към себе си. За другото Fervex и Strepsils вършат работа.
1705
Нещо не ми се връзва как хора приблизително на моя възраст не са садили никога дръвче. Ама никога? Нито в училище навремето, нито евентуално в казармата? Дори и да не са прекарвали време на село или на вила като малки, все пак в училище имаше часове за такива дейности. Пролетно време едно от смислените занимания беше чистене на градинка или засаждане в парка. За по-малките ясно, ама за нас?
1696
Ама какво съм се впрегнал аз – каквито и да са нещата, които ме притискат, все са някакви външни подробности. Дали ще е работна среда в офис или пък както сега, четене и писане за докторантура, по-важното е да съм спокоен и щастлив. Дори и да ме “скъсат”, най-много да ме вземат за присмех тук-там. И чудо голямо. Животът не свършва с една докторантура. Не трябва да се тормозя, зле е за щастието. ;)
1672
Аз съм от София, повечето ми приятели са родом от друго място. Който ме познава знае, че изобщо не боледувам от разделението “столица-провинция”. Аз не дружа с простаци, но напливът им в последните месеци се усеща вече и от някои приятели, дето не са родом оттук. Не става дума за “софиянство”. Щом в София се пълни с “временни” жители, които правят проблеми, значи има проблем и той е точно от тях.
1653
Този месец сериозно изоставам с плащането на сметките. Все още има време, а и поне за неотложните неща пари ще се намерят. Но за първи път от много време са в брой, а не електронни. Затова плащането е трудна задача. Ако ходя до центъра, гледам поне да се видя с някого, а не да кисна по опашки в централната поща. Но трябва поне “спираемите” неща (ток, интернет, телефон) да разчистя. Гадно е с кеш.