Когато си вземам кратка почивка, все се разболявам. Може би през другото време съм все на ръба на пренатягането. Или отвъд него, не знам… Така не ми харесва. Всичко около мен е страхотно и макар да имам резон да се обвинявам, че на трийсет и кусур още не съм ок финансово, това са бели кахъри в крайна сметка. Променям се. Този път обратно, към себе си. За другото Fervex и Strepsils вършат работа.
Category Archives: everyday
1705
Нещо не ми се връзва как хора приблизително на моя възраст не са садили никога дръвче. Ама никога? Нито в училище навремето, нито евентуално в казармата? Дори и да не са прекарвали време на село или на вила като малки, все пак в училище имаше часове за такива дейности. Пролетно време едно от смислените занимания беше чистене на градинка или засаждане в парка. За по-малките ясно, ама за нас?
1696
Ама какво съм се впрегнал аз – каквито и да са нещата, които ме притискат, все са някакви външни подробности. Дали ще е работна среда в офис или пък както сега, четене и писане за докторантура, по-важното е да съм спокоен и щастлив. Дори и да ме “скъсат”, най-много да ме вземат за присмех тук-там. И чудо голямо. Животът не свършва с една докторантура. Не трябва да се тормозя, зле е за щастието. ;)
1672
Аз съм от София, повечето ми приятели са родом от друго място. Който ме познава знае, че изобщо не боледувам от разделението “столица-провинция”. Аз не дружа с простаци, но напливът им в последните месеци се усеща вече и от някои приятели, дето не са родом оттук. Не става дума за “софиянство”. Щом в София се пълни с “временни” жители, които правят проблеми, значи има проблем и той е точно от тях.
1653
Този месец сериозно изоставам с плащането на сметките. Все още има време, а и поне за неотложните неща пари ще се намерят. Но за първи път от много време са в брой, а не електронни. Затова плащането е трудна задача. Ако ходя до центъра, гледам поне да се видя с някого, а не да кисна по опашки в централната поща. Но трябва поне “спираемите” неща (ток, интернет, телефон) да разчистя. Гадно е с кеш.
1640
Вчера закъснях из центъра, но поне този път успях да говоря с някои хора за съвместни проекти. Засега само стискам палци и мятам сол през рамо, още повече, че всичко е на ниво устни уговорки и идеи за проекти. И все пак на мен поне ми е абсолютно наложително да задвижа нещо. Иначе трябва да храня семейство само със стипендията. Очертават се три линии – фотография, уеб-разработка и публициситка.
1459
Тези дни съм пак на ръба. Много новини около Светли, расте с всеки ден и ни впечатлява постоянно. Трябва да приключа работата, че да се махна. А все няма кога вкъщи. Пуснах сайта да се кешира във файлове, за по-бърз достъп уж. Ритат ми се вече сайтовете на споделения хостинг, ама ей-на, свикнал съм там. По-нататък нещо ще се мисли. Спи ми се нечовешки. Снима ми се. Бе направо ми се пие. Ама нъц…
1445
Нямам никакво време и това ме изнервя. На бебо му растат още кътници и вечерите е мъка. Денем вилнее из цялата стая и апартамент. Не е като в Троян лятото, където тичаше из площада. С Краси сериозно си недоспиваме. А аз имам два ангажимента – да си довърша работата, че да напусна в края на месеца и още едно нещо, което засега е в тайна. Не, не е служебно. Та само дано издържа. Как – идея си нямам!
1328
Втасват в мен две-три много тежки теми – все ги отлагам за блога, все си казвам “я стига, дай повече фото, снимай, полека с чупливите разговори, пък били те и сам пред монитора”. Е, не – не съм стигнал дотам да си говоря така сам. Но ще пиша, само да се наспя като хората някой ден. Работя през нощта, а денем гледаме бебе с нови зъбки. Но ще пиша, то помага. Само да се наспя. Защо се работи изобщо?
1319
Квартално кафене, което много харесвахме. Сянка, пейки-люлки, коктейли, шадраванче, неща за хапване. Така беше преди, днес е запуснато. Окастриха дърветата, шадраванът е порутен, вътре няма вентилация и се задимява. Въпреки всичко пред него продължават да спират скъпи коли, а цените – да растат. Наскоро за едно кафе ми поискаха 1.30. Дадох 5, върнаха 3. Два лева кафето? Е, повече не стъпвам там.