Category Archives: music

KISS в София догодина?

Не съм от феновете на KISS, но 2020г. отсега се очертава интересна. Миналата година си правех някакви общи планове за 2019-та, доста от тях пропуснах, но следващата година още отсега обещава добри концерти.

Дотук – Judas Priest в Могилово, а сега и KISS в София. Или поне такива са слуховете – на сайта им не виждам дата за София, от наша страна също не е потвърдено. Явно някой просто вдига шум. (Поправка: току-що SME обявиха 18 юли в зала “Арена Армеец”.)

И Джудас, и Кис са пяли в България, така че не е чудо невиждано. Роб Халфорд го гледах миналата година на Hills of Rock и вярно, че всичко беше далеч от детските ми илюзии, нямаше ги великите Кей Кей и Типтън, а и Роб така залиташе в пловдивската жега и задух, милият, че публиката се уплаши да не му стане нещо. Но все пак са си Джудас.

Раздвоен съм – на Midalidare няма да ходя, хем е скъпичко, хем логистично сложно за пет човека семейство. Пък да ходя сам – ще съжалявам, че не споделям преживяването, а децата са музикално будни и биха оценили. А и шоуто в Пловдив си беше добро. Единствен плюс би бил, ако този път дойде Типтън… но той не ми е чак китарен герой на мен – аз след като видях Волф Хофман с оркестър в античния, съм предоволен.

Кис пък не са толкова музикантска група… айде сега, всички ще ми скочат, ама си е така. Могат да продават – добре, ама ако гласът на Гилън е добре, предпочитам да заведа децата да видят Пърпъл с Гилън и Стив Морз в НДК другия месец, отколкото да гледаме най-известните клоуни в света. И все пак… клоуни, но шоуто сигурно ще си заслужава. Кога друг път ще могат да видят Кис наживо… пак казвам, не мисля, че толкова си заслужава като музика, колкото като спомен и шоу.

Но остава и другият проблем, един от основните, че KISS хич няма да свирят без пари и билетите сигурно ще са поне колкото няколко за обикновени фестивали. А ние като сме няколко човека, положението става леко абсурдно – вместо да им купя книги, нови компютри или да ги заведа на планина зимата, аз да работя, за да ги водя да гледат дядовци с грим.

На тоя фон има и неясноти около двата фестивала, на които ходихме тая година – нито за Hills of Rock, нито за Varna Rock се знае нещо определено за 2020г., а организаторите без да са обявили групи, продължават постоянно да увеличават цените на билетите в предварителна продажба.

Все едно, думата ми е за KISS. Определено ще става интересно в София.

И все пак, много повече би ми харесал рок фестивал в София. Голям, сериозен, с много групи – има както къде (полета, паркове, стадиони), така и кой да отиде – нали толкова хора сме тук в София, поне добра публика на фестивал да направим, а не само задръствания по Цариградско и блъсканица в метрото. Има и транспорт, и безброй места за настаняване, а може и в полите на Витоша, за да е по-различно. Moreni Rock или Shopluk Open Air. Имаше едно нещо “Sofia Rocks”, но през годините поугасна и май съвсем е залязло вече. Организатори, що спите?

Музикални планове за 2019г.

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, да нямаш други като тях, а аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Für Elise) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, значи 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)

Евровидение за овце

Май само аз не се вълнувам от “евровизия”. Хлъц и рев за някакво представление, в което никога не е имало достатъчно музика, но пък е “шоу” и прави някои хора “горди”. Подобно на световното по футбол – дъвка за народонаселението.

А като видя онази Армутлиева, която заедно с други корифеи на “авторските права” и “издатели” убиха навремето зараждащата се местна сцена, направо ми се повдига.

Намерете си по-смислено занимание и по-важни неща за впечатляване, а ако наистина искате музика – слушайте и ходете на концерти на местни неизвестни групи. Музика има, а това с телевизионното шоу е нещо друго.

Безконцертно настроение

Мислех да ходя на концерт на Accept и Sabaton, но пропускам. Не е първият концерт, който пропускам от вече доста години. Нищо, гроздето е кисело, пък и Аксепт без Удо си е нещо като песен на Сабатон за швейцарската гвардия и разграбването на Рим, сложена във видео с немски танкове…

Основно ще си слушам музиката, както досега. Но трябва да водя и децата, ето едно от малките изключения в проточилата се концертна суша беше със Светко на БТР в Троян и на него му хареса много. Ходят да слушат и се занимават с класика, ще е време и за малко рок.

А концертът сега… ами той последно щял да бъде в една зала в Интерекспо. Как пък няма истински читава зала за рок концерти в София? Фестивална кънти, Зала 1 има няколко спота, другото е ехо и мазане, други като Универсиада, Зимния и Ботев са си баскетболни игрища. Ето – може да съборят безмисления стадион до Ариана и да направят една голяма и хубава рок сцена.

Ама как да стане в страна, в която пияните запалянковци са повече от меломаните…

2082

Знам – понякога доста мрънкам, но всеки има границите си. Моите се простират някъде до живеенето с тъща ми. Сигурно щеше да е пак така, ако идваха нашите. Моето семейство си е отделно, мое (наше) и в това е цялата магия. Много ще се постарая когато остарея да помагам на децата си само когато те сами искат. А не когато аз “преценя”. Междувременно се лекувам с Accept. Баси, обичам стария метъл! \m/

1990

Кметът на Каварна, небезизвестният рок-кмет Цонко Цонев го даваха по телевизора. Събирал автографи на рок-звездите. Не къде да е, а из тапицерията на колата си. Който дойде да драсне нещо. Идейно – плакатчетата се губят, а колата може след време да поскъпне от тия автографи. Е, малко просташко е, ама нейсе. Друго си мислех – само аз ли забелязах, че пежото е с номер СА. Нерде Каварна, нерде София?

1976

21ч. е, а на улицата ни в Троян гърми някакъв познат хеви метъл. Не мога да се сетя какво точно, но преди малко бяха надули Judas Priest. Преди седмица-две минах по тъмно по пешеходния мост и от кафето над реката дънеше Yngwie Malmsteen. Не казвам, че е шумно – напротив, градът е спокоен, просто хората са живи и с вкус. Скоро ще реша, че точно Троян е рок-столицата. И рокерски град е. Абе класика!

1858

Libre.fm вече има групи – http://alpha.libre.fm/group. Слушам малко музика напоследък. Има и други неща, които силно искам да променя и върна при мен. Да отслабна пак, да си взема нови очила, сам да си избера дънки и ново дънково яке. Или направо кожено – отлагам от по-метълските ми години. А, да, и концерти, свирене на китара и да си взема накрая плеър с добри слушалки. Може би и да се подстрижа?

Libre.fm — свобода за музиката

Вече заканите на Last.fm за спиране на безплатната музика се изпълниха, но заедно с това се изпълнява и друго — Libre.fm, проектът на хора от общността на свободния софтуер и свободната култура за алтернатива на централизирания и ограничен достъп до музика. Всички, които са били свикнали с различните видове удобства на ластфм могат да бъдат спокойни — libre.fm започна преди има-няма месец, а по статистики от вчера в сайта има вече въведени два милиона песни, които се слушат от 3244 потребителя. Днес вече със сигурност са доста повече.

Ценността на ластфм за потребителите беше, общо казано, в две неща — едното е това, че можеше човек да определя и описва вкуса си и съответно сайтът да му предлага сходни песни, жанрове, потребители с подобен вкус. В основата на това е т.нар. scrobbling (от audioscrobbler, програмата, с която става това и с която всичко започна преди години). Другото нещо, което задържаше хората в ластфм беше възможността всичката тази музика да си я слушат, без да се налага да търсят, теглят и каталогизират локално музикални файлове. Или през някой от многобройните настолни клиенти, или през флаш-плеъра на самия сайт можеха да се слушат отделни песни, албуми и най-вече тематични радиостанции.

При комерсиалната реформа на last.fm и практическия край на славата му като един от най-добрите, най-успешни и най-стари web2.0 сайтове, едната от тези две употреби беше прекъсната. Слушането на музика от хранилището на сайта ще става вече само с плащане на такса. Другата “екстра”, скроблингът, си остава безплатен, най-малкото защото самият софтуер е свободен, лицензиран под GPL.

От друга страна, откри се повече за света Jamendo.com — сайт и хранилище за музика, която е лицензирана под лицензи Криейтив Комънс или други подобни, позволяващи свободното й слушане и разпространение. Джамендо от доста време работи в тази посока, но едва напоследък, след края на ластфм-истерията от последните години, хората започнаха да обръщат внимание на факта, че музиката не е нужно да е публикувана от Вирджиния, Уорнър или всякаквите други подобни, за да е качествена, за да е добра, за да въздейства естетически. В Джамендо днес има вече огромен брой автори и албуми и човек може да слуша много и добра музика. Невъобразимо много, по стандартите от вчера.

Jamendo е в голяма степен подобен на Last, с тази разлика, че някои функционалности липсват или са все още недокрай развити (например няма такъв подробен календар със събития и концерти). Но пък всичката музика може да се слуша без никакво ограничение. Нещо повече — може да се изтегли (директно или през торент) и да се слуша настолно или в плеъра, когато няма наоколо интернет-връзка.

—-

Но Jamendo е стар проект, просто получава много внимание, и то заслужено внимание, от феновете напоследък. Другото интересно развитие на провала на lastfm е появата и бързото узряване на Libre.fm. Преди около месец Matt Lee, един от FSF, решава, че нещо трябва да се направи, и то колкото може по-бързо, преди ластфм да затръшне вратите пред феновете и да има разочаровани и огорчени потребители. Така се появява идеята за Libre.fm — свободният вариант на Last.fm. Или, по-правилно казано — проектът за свободна онлайн музика.

Libre.fm ползва кода на audioscrobbler, за да гради същата база от данни, която беше ценното в Last.fm. Когато човек слуша дадена песен, ако пожелае, данните за песента могат да се изпращат в сървъра и да се записват в профила му. Така след време може да се оценява приблизително вкуса и да се препоръчват песни, които е по-вероятно да се харесат и да се свързват хора, които е по-вероятно да намерят общ език на тема музика.

Освен това, Libre.fm се създава като свободен софтуер, който всеки може при желание да инсталира на свой компютър и да създава своя база от данни за себе си или група потребители. Лицензът AGPL, за разлика от GPL, задължава публикуването на кода на уеб-базираните програми и гарантира свободността им. Също както Identi.ca е програма за микроблогове и споделяне на състояние, подобна на Twitter, но може да се инсталира, ползва и променя от всеки свободно, така и Libre.fm има за цел да стане разпределена, федерирана среда от сървъри, работещи като Last.fm (плюс още нещо). Това “още нещо” са всички идеи, постоянно набелязвани от все по-разрастващата се общност около разработцичите на проекта. Само например, това са синхронизиране на имена и обложки на албуми, засичане на местоположението и препоръчване на местни концерти, внасяне и изнасяне от потребителя на пълните му данни от сайта, свързаност с Jabber/XMPP, интеграция с други, подобни на Jamendo свободни банки с музика. Скоро Libre.fm и изграждащите го отделни програми ще станат част от проекта GNU.

В момента тече и малък предварителен конкурс за лого. След това ще има доста работа по дизайна на целия сайт и на отделните функционалности, клиенти и лога към него. Освен това се подготвя поддръжка на gettext, което значи че в скоро време всичко по сайта ще може да се превежда, както масово се превеждат и другите свободни програми. Така че ако имате интерес, можете да се включите с програмиране, с дизайн, с превеждане. Или направо с участие в проекта — ако last.fm е бил изкушение за вас, то гаранитрано такова експлозивно развитие, като това на Libre.fm ще ви допадне.

Още повече, че може да си прехвърлите целия профил, заедно с цялата история на слушаните песни от Last.fm към Libre.fm! Има готови скриптове за това. Аз не можах да ги пробвам лично, защото след първото обявление за реформите в last.fm отделих време и нарочно изтрих целия си профил там. Не съжалявам, разбира се — но който иска да си запази музикалния профил, може да използва тези скриптове и поне вече да знае, че данните му са на сигурно място и му принадлежат.

Приятно слушане!

1698

След отказа ми от Last.fm май ще мина изцяло на http://jamendo.com за свободна музика под СС-лиценз и понякога, ако много ми се дослуша комерсиална музика – локални файлове на компютъра. След време всичката музика ще е свободна, и така трябва. А е грешка да се надценява несвободното заради “традиция”, “популярност” и т.н. Както има гениални неща в Jamendo, така има и нищожни комерсиални “класики”.