Category Archives: Uncategorized

Музика на тъмно

Имам натрапливото чувство, че с минаването на годините културата, започнала някъде в края на 50-те и продължила с разпилявания докъм 80-те на миналия век все по-плитко и пошло се експлоатира в днешната масова градска.

За някои например текстът на “Lady in black” е нещо като “старовремска чалга”. Може би точно Слави Трифонов не може по друг начин, той си е чалга отвсякъде. А и откакто се разболя и сега е свръх-изнервен (от лекарствата ли, не знам и не ме интересува от какво), вече и се изчерпи тотално. Но все пак да се имаш за музикант, да твърдиш че си широко скроен и да свързваш “Lady in black” със свалки с чернокоси и “Hotel California” със статистики за самоубийства е… тъпо. Може да е оправдано в някакъв по-“жълт” смисъл, но за мен си е откровена простотия.

Специално за “Lady in black” в английската Уикипедия са написали съвсем кратко “It tells the story of a man wandering through war-torn darkness and encountering a goddess-like entity who consoles him“. И това също няма нищо общо с тръпката и настръхването при всяко чуване на песента, но поне не се говори за “чернокоси красавици”.

Не казвам, че всеки трябва да се превъзнася по текстове на песни, по концепции и внушения на стилови течения и т.н. Нито пък че трябва да ги разбира, още по-малко че трябва да ги приема. Не е и хич нужно, ако си спортист или политически коментатор например. Но в телевизиите е пълно с музикални “разбирачи”, които чисто и просто никога не са слушали музика истински, не са истински любители.

И това не им е важно, важното е да е смешно, да е раздвижено шоу, да има дъвки за очите, които да задържат зрителите за поне няколко рекламни блока. Чалга, нали ви разправям…

Всъщност това няма никакво значение… There is no strength in numbers. Have no such misconceptions.

За слушане: текст. Да се чуе поне веднъж на тъмно и не като фон. Ползването като фон е една от най-лошите употреби на музиката.

Толерантността е за всички

Не бях на гей прайда в София, защото не съм в града. Ако бях там, със сигурност щях да обмисля дали да ида. Нямам пряк ангажимент с темата, не съм хомосексуален — но това за мен няма значение. Когато някъде се разпалва дискриминация и омраза, трябва да има позитивно настроени и широко скроени хора, които да го предотвратяват. Аз се смятам за такъв. Но явно в управата на града, сред журналистите и в средите на неориентираните и незрели хлапета такава нагласа е рядкост. Отвратителното в цялата история е, че тези, които би трябвало да са най-открити и най-отговорни — управляващите — са най-лицемерни. Пред господаря-рейтинг всички те са равни, няма как. Някои журналисти ги последваха — как може, само например де, да поканиш в студиото за нещо, което претендираш, че е равностоен дебат човек, който открито и масово призовава към насилие? Но да оставим хората от националистките организации — там също сигурно има и свестни и кадърни момчета и момичета. Да оставим и журналистите — за тях пък да са повече нагаждачи и по-малко посредници им е станало навик вече.

Друго ми е по-странно — как можа да се допусне вниманието към събитието да се отмести от истинските проблеми и всички да се концентрират върху сексуалността? Хора коментираха от позицията на религията и обидното беше, че не коментираха случилото се като социално случване, като отношение между две обособени групи човешки същества, а говориха за подробността на секс-частта в темата. Къде отиде дискриминацията? Къде отиде чувствителността на обществото ни към неправдата, към насилието и към нетолерантността? Защо разговорът беше изместен към секса — защото за всички ни вече денят започва и завършва с голите каки по билбордовете и арогантните директни послания в телевизионните реклами ли? И защото за нас този въпросен секс от рекламите е ненакърним и емблематичен? Че то реклами с елемент на гей-задявка има вече от доста дълго време. Лично аз, да ви кажа, ще си живея много по-добре, ако в рекламите и билбордовете изобщо престанат да натъртват за секс и ако най-накрая вземе че свърши тоя “сезон на дините”.

Става дума за това, че една група хора организирано нападна друга група в централна София. Вторите имаха официално разрешение от властите да са там, а първите — не. Не мога да проумея как основна новина на деня стават думите на призоваващ към обществена нетолерантност и списването на дискриминиращ “регистър” от негови съмишленици в друг град. За това ли беше всичко? Къде е чувствителността на медиите към пострадалите, към тези, дето са отишли на мирно весело шествие, а са били замеряни с бомбички?

Едното е мирно събрание, а другото е организирано насилие над група хора. Едното е социално градско събитие в лятна София, а другото е престъпление. Така ли го представиха? Не, опитаха се да “балансират”…

Става дума не за това кой какво прави в личното си пространство, а за това кой кого напада публично. Две коренно различни неща са. И не става дума за това кой е хомо и кой хетеро и т.н. На парада сто на сто е имало и хора, които не са гейове, или поне в началото са щели да се включат. Ако нямаше пуснати заплахи още дни преди парада, много хора щяха да идат, само за да подкрепят различността.

Защото всеки е различен, всеки по свой си начин. Утре може да маргинализират феновете на джаза или алпинистите, например. Доводи за “неестественост” винаги могат да се намерят и за това. Или пък да отритнат читателите на блогове или самото понятие за обществена опозиция. Крачката е малка, защото прекрачването е същото.

Аз чакам времето, когато всички тия неща няма да са “новина”. Навремето, да кажем, е имало настроения и против театъра — ама то като ги знае човек какви шматки са театралите. :P Още по-преди пък и философията е била счетена за “развращаваща младежите”. Нищо ново под слънцето.

Но и толерантността и тя е отдавна. А е нещо, от което има нужда всеки отделен човек. ;)

—-

П.П.: Разбрах, че българските анархисти открито са подкрепили парада, като са участвали със свой транспарант — черен, разбира се. За пореден път се убеждавам, че политически и изобщо обществено най-адекватното е отричането на потисничеството във всичките му форми. Браво на решилите да идат и да се заявят като анархисти на парада! Официалната позиция на ФАБ е леко по-различна и е опит за дистанциране от проблема, но както знаем, точно при анархизма е малко неуместно да се говори за централизирана представителна организираност.

В този ред на мисли — никой неанархист не осъзнава, че политически най-дискриминираните винаги са били точно анархистите. То проекти за свободни местни управления са им били обещавани и след това е минавала червената армия да коли и опожарява. То колко пъти пък са били сравнявани с фашисти, националисти, комунисти, терористи и какво ли още не. Анархизмът като понятие е изцапан от нарочно насаденото разбиране, че означава “хаос”, когато всъщност изобщо не се визира хаотичност или престъпност, а само свобода и местно самоуправление.

Анархистите сме най-дискриминираните. Не защото хората не разбират анархизма, а защото го разбират по превратен начин.

Пропуснат превод на Claws Mail

От доста време вече поддържам превода на Claws Mail, пощенски клиент за X. Взех превода от Георги Данчев още преди сравнително скорошното ре-брандиране на проекта, когато се казваше Sylpheed Claws. Това беше нещо като “тунинг”-версията на клиента Sylpheed. Последната версия на програмата, 3.5.0, е без български превод. Причината е в мен, защото пропуснах срока за предаване на обновения превод. И понеже от една страна никога не е бил 100% и от друга така или иначе вече бях пропуснал и предното обновяване, Paul Mangan от екипа на проекта е маркирал българския език като неподдържан и той е премахнат от версия 3.5.0.

За следващата версия ще гледам да обновя и предам навреме превода.

Причината да не е в статистиките със 100% е, че винаги в преводите, които съм участвал (и преди в KDE, и сега в GNOME) за мен е било много по-важно текстовете да са разбираеми и смислени и да стоят добре на екрана, отколкото да са завършени за статистиката. Няколко понятия в интерфейса на Claws Mail ми стояха непреведени и неготови и затова голяма част от съобщенията са непреведени. Но това не пречеше общият поглед върху екраните и рутинната работа с програмата да се вписват добре в преведена среда на GNOME.

Да, зная, че много неща бяха недовършени. Ще поработя върху това, когато подготвям обновения превод за следващата версия.

Причината да не успявам за се “впиша” с преводите не е, че нямам време или че не е работа, която може да се свърши от един човек. Това е сравнително малка програма, със сравнително малко низове и малко работа по превода.

Истинската пречка за мен е, че налагат на преводачите строг ритъм на изданията. Две седмици преди изданието низовете се замразяват, след това една седмица преди изданието се приемат готовите преводи. В седмицата между замразяването на кода и приемането на преводите всеки преводач, който възнамерява да изпрати обновление, трябва да се обади и да го заяви. Аз се обаждах няколко пъти поред, но след като повечето пъти не успявах, ентусиазмът ми взе да се охлажда.

Повдигнах въпроса в списъка на преводачите там за въвеждане на някаква по-лека система, която да позволи на хората да “надзъртат”, когато имат свободен половин-един час и да превеждат. Да могат да работят между версиите. Низовете са на практика по-непроменливата част от кода. Дадох като пример Launchpad на Убунту, но не е задължително да се ползва самото то. Там има много проблеми и напрежение около платформата. Когато я проектираха, от Убунту казваха, че ще е свободен софтуер, а сега някои части са свободни, но цялата система и интеграцията й не е. Сложна тема, но все едно — идеята ми беше за някакъв преводачески сървър с уеб-интерфейс за превеждане. Има много такива решения. Хей, даже може да се направи с Drupal, има такава приставка за редактиране и графични статистики на PO-файлове.

Предложението беше посрещнато с неодобрение. Винаги съм можел в свободния си час да се вържа през SSH или да си източа кода през CVS и да си работя с настолния редактор. Било по-лесно и удобно. Не казвам, че не е удобно. Но ми стана малко кофти, че някои други ми обясняват кое на МЕН ми е удобно и лесно.

На практика отношението към преводачите на Claws Mail е като към програмисти на голям проект с отворен код. Проект с критична маса разработчици, където конкурентната среда премахва нуждата от глезене на всеки отделен разработчик. А истината е, че Claws Mail е сравнително известна програма, но известна в тесния кръг на малко по-хакерски настроените потребители. Какъвто е например Kazehakase в света на уеб-четците. Масово хората са доволни да ползват Evolution и съответно Epiphany. Да не говорим, че от така стесненото потребление на Claws Mail още по-малко са хората, които решават да се ангажират с проекта.

Това е видимо, само трябва да се провери колко на брой са участващите в разработката. Колко са преводачите, например. В момента активните и налични на сайта преводи са 13 на брой. А бяха повече. Може би от екипа са решили да няма превод с под 85%, не знам.

Ще кажете, че 13 езика е доволно много за програма, която не е най-популярната в класа си. Но това е доста стар, отдавнашен вече проект. Най-малкото българският превод е присъствал вече поне… не зная, може би поне 6-7 години? Данчев се е включил по време на версия 0.8.3 :) Проектът е регистриран в SourceForge през 2001г. Кога е започнат родителският Sylpheed не ми се проверява. Мисълта ми е, че 13 езика са малко. Само от последната версия са махнати точно 12 превода.

Иначе освен развит и отдавнашен, Claws Mail се представя като най-лекия и бърз графичен пощенски клиент за среда, ползваща GTK+. Наистина е хубава, функционална и бърза програма. Малко встрани от концепцията на Evolution, но това си има своите добри страни.

Как точно ще управляват проекта си е проблем на екипа разработчици. Не критикувам, само опитвам да обясня на свикналите за ползват преведен на български Claws Mail защо ще видят 3.5.0 без превод.

Изданията са приблизително на всеки два месеца, аз имам подготвени файлове за довършване — тъй че съвсем скоро отново ще има превод ;)

Стига бибипкане!

Стига с тия клаксони в града! Маса шофьори си избиват комплексите, като постоянно се пресягат към бутона на волана. И защо бибипкате бе, идиоти? Трябвало да се спазва закона и правилника, важно било да се кара съобразено, не знам си какво. Глупости — точно тия, дето се изживяват като много велики шофьори, дето пресичат кръстовището не когато имат право, а когато преценят, че е “съобразено”, дето карат с по 30 или повече над ограничението, щото “това ограничение е остаряло, моята кола е съвременна и стабилна” — точно тия са градските свирчовци.

Ползването на звуков сигнал в населено място, освен ако не е с цел избягване на произшествие, е забранено. Нямате право да бибипкате, анадънму? Ама си ядосан, ама ти кипва, ама всички наоколо в движението са тъпаци и само ти си геният, ама как искаш да се развикаш на някого или да го напсуваш или набиеш, ама нямаш начин, затова нервно замахваш към волана и го “освиркваш”? Няма значение, нямаш право! Ако толкова те е сецнал градският стрес, ако толкова те е стиснал за топките, иди във фитнес или се запиши за бокс, карате, айкидо, каквото ти душа сака. Или иди на село, тъй де, върни се на село, иди на някой пуст баир и викай с цяло гърло.

Или си намери хоби. Все едно, само не ми бибипкай! Две неща ми се виждат крайно логични като развитие на автомобилостроенето — първо да се махнат мигачите. Така и така никой не ги използва и най-много само да объркват русите каки в SUV-ове. Второ — махнете ги тия клаксони, не ги монтирайте! Първото е на шега, второто е съвсем сериозно.

За какво изобщо в една кола трябва да има клаксон?!? Да не говорим, че такива сирени имат и рейсовете и тировете. А там какъв звук е, не е истина… Обезкостява печено пиле от пет метра. И тоя тормоз — в града?!? Около училища и детски градини? Около къщи със спящи бебета? Простотия.

Военни взривове — още един от старите ни страхове

Мислех да не пиша за това, исках да не се ядосвам. Но като чувам, че всеки политик говори за “политическа отговорност”, за “комисия за оценка на щетите” и никой не може да разбере, че един квартал на столицата ни тази нощ (поне тази, може и повече) ще спи без прозорци, ми става обидно.

Вчера (вече) сутринта гръмна склад със стари боеприпаси край София. Много се изписа и изговори през целия ден, много журналисти и политици си закрепиха кариерите днес. Ще хвърчат обвинения, плюнки и оправдания още дълго време. Ще се размахват искания за оставки и “поемане на отговорност” отново. Чух се с роднините и приятелите ми в града и подразбрах, че всички са добре — това ме интересува, това би трябвало да интересува всички всъщност. Е, то се оказа че нямало чак голяма видима опасност, но като не съм бил там при експлозията е нормално да се ошашкам от истеричните пищенета на журналята цял ден по телевизията. Аман, само плашат хората.

Не казвам, че боеприпасите са безвредно нещо. Всеки, който е ходил в казарма знае, че са едно от най-опасните неща в света, защото са създадени да убиват и осакатяват. В тоя ред на мисли — пак добре, че са гръмнали складовете с обикновени снаряди, а не нещо по-“модерно”. Има всякакви гадости, вярвайте ми — отново, който е бил войник сигурно си спомня поне началното обучение, ако не друго. И всякаквите насочени взривове, касетъчни бомби, химически и биологически снаряди и какво ли още не. Ако пък сте били ученик по комунистическо, все помните поне едно от НВО-тата и посещенията на подземен обучителен център на Гражданска Отбрана.

Помните и касетките със смешки на Милодраг Иванов и Шкумбата с явяващия се на изпит по гражданска отбрана. “Говорете ми, колега, за пораженията при ядрен взрив”. Знаехме ги наизуст. Касетките, де ;)

Май това, което най-силно ме е впeчатлило от тия военни технологии са мините. И особено противопехотните. Учихме колко видове има и как точно убиват, дали убиват или само осакатяват. Честно… не мога да разбера хората, които се кефят на военните технологии в подробностите им.

—-

Всичко ще отмине за три дни, разбира се. Това, което ще остане, ще са предизборните боричкания на кметове, премиери и президенти. Ще го видим, защото покрай пира на лъвовете ще има и огризки за хиените от медиите.

А всичко това изобщо не е важно!

Случило се е — гръмнало е. Нормалното е сега по най-бързия начин да се върнат пари от данъците за помагане на хората там. Не с комисии — каква е тая комисия, която ще “оценява щетите”?!? Отиваш на място, вадиш пари от бюджета и купуваш прозорци на хората! Още днес! Много ясно, че има щети, всички ги видяхме. Държавата трябва да започне да се учи да връща пари и да възмездява гражданите.

Сега докато се натуткат и докато си изиграят театрото с крещенето един срещу друг из телевизиите, хората ще се бръкнат в джоба и ще си сменят сами прозрците. И ще останат с още по-обидно чувство към държавата. И ще са прави — на каква се прави тая държава, та да ги кара да спят дори една нощ с изкъртени врати и прозорци? Може би хората в Челопечене и Чепинци са виновни с нещо за взрива? Може би сами са си строшили прозорците и сега за наказание трябва тази нощ да са на студено и ветровито? Ай, сиктир…

—-

Още нещо абсурдно — някой, май заместник-министър някакъв каза, че това било “много неприятно бедствие”. Бедствие? БЕДСТВИЕ?? Това не е просто бедствие, това е АВАРИЯ!

Ужасявам се от управа, която не разбира разликата между “бедствие” и “авария”. Макар донякъде всичко такова да е вид беда, все пак “бедствие” се нарича нещо по-различно. Едното е външно, природно, независещо от хората. А за другото се носи отговорност. То е в резултат на грешка. Грешка от невнимание, незнание или некадърност — все грешка.

Не може да се казва на аварията бедствие. Внася се друг смисъл и аварийното, за което се носи отговорност се замества с бедственото, което е неизбежно и неочаквано, идващо свише. А са знаели, не е като да не са знаели, че точно този склад за бомби е опасен.

Не ми се пише за такива неща. Искам хората да си вършат работата — военните да си пазят оръжията, политиците да решават проблеми и подобряват живота ни, а журналистите да ни информират, като не си изсмукват скандали от пръстите.

В тоя смисъл — журналистите цял ден мрънкат, че органите са реагирали мудно и дълго време не е имало информация. Вярно е, да — това е кофти. Най-вече не за журналистите, а за самите хора, които живеят в района и не са знаели какво става. Дали ни напада някой, дали самолет е паднал, дали има радиация — изобщо пълно неведение.

Но за това са си виновни самите журналисти. С тяхното нагаждачество, довело до това всеки днес да знае, че от медиите нищо не зависи. Медиите могат да се използват от силните на деня, но не и самите те като обществен фактор да провокират диалог. Ако беше иначе, самите медии щяха за нула време да се свържат с когото трябва. И тези “когото трябва” нямаше да си позволяват да не вдигат телефона, да не дават информация и да не действат бързо.

Изобщо, защо да действа бързо една управа в страна, в която медиите са кротки и на каишки, а хората са изтормозени от всякакви съвсем екзистенциални въпроси като “ще мога ли да си платя всички сметки тоя месец или пак ще търся заем”?

ИТ-ентусиаст

Периодично се заговаря в родната блогсфера за професионализма в ИТ и това как е свързан с проблемите на бранша. Аз нямам техническо образование, някак се разминах с него и ако имам техническа и научна обща култура, тя е от средата ми, не от училища. Но макар да съм всъщност хуманитарист, проблемите на ИТ-бранша са ми много близки. Често казвам, че на мен интересът към компютрите е обусловен от свободния софтуер. Вярно е, макар може би все пак да имам и други стимули — просто този е най-силен и е определящ. Свободата в ИТ, разбирана не само като софтуер, а общо като култура е това, което професионално хуманитарно ме свързва с информационните технологии.

Впечатлих се за пореден път, че някои хора обвиняват за проблемите в ИТ-сектора хората, които са “пришълци” от други професионални области. Често напоследък иронично им казват “поети с китара”. Не на мен — аз се изживявам като професионалист в ИТ. Най-малкото защото доста години наред вече изхранвам семейството си изцяло с такава работа. Но това не е важно.

Това, което исках да кажа е, че изтръпвам като чуя израза “ИТ-специалист”. Наскоро казаха така по адрес на блогър, автор на разкази и лекар по образование. Не зная за него, но аз бих се засегнал от такова определение. Не съм “специалист”, “експерт” или подобно. Може етимологично “специалист” и “професионалист” да са близки, но на мен ми викаха “експерт” само в кратката ми кариера в НАП. Там имаше “младши експерти”, “старши експерти” и “главни експерти”. Младшите бяха тези без висше образование. Аз бях “старши” от първия ден, защото съм висшист. Това беше критерият.

Аз съм ИТ-ентусиаст. То е много по-ценно за мен от някаква експертност или професионализъм. Ентусиазмът е важният. Само ентусиазмът си заслужава. За всяко техническо решение ще се доверя на някой от истинските специалисти около мен. Не че съм технически неумел или неук, а поставям проектирането преди изработката. За мен даже проектирането, “вмечтаването” дори, е част от изработката. Колкото и важни да са обучените технически кадри в ИТ-бранша, все пак трябва да има ентусиасти. Не да се бъркат едни други, не да си пречат. Но трябват и ентусиасти, особено с този батак у нас ентусиазъм трябва много, страшно много. За да можем да заразяваме с него и техничарите наоколо.

Тъй че да си кажа за мен — не се правя на “ИТ-специалист”, за мен по-важно е да се събуждам с нови и нови идеи за проекти и да ми е приятно и ненатоварващо да ги обмислям. Аз съм ентусиаст.

Така се чувствам и полезен. Освен умения трябват и вдъхновения ;)

Ключова дума: енергийна ефективност

Темата за енергетиката е сериозна и решаващо казване трябва да имат специалистите. Не, наистина — не правете това вкъщи ;) Разговорите край маса, в които всеки разбира от енергийна политика, от горива и екология са си нещо по начало несериозно. Затова и тази статия не е чак сериозна. Истински от енергетика разбират енергетиците. Една малка подсказка: защото разбират от ефективност.

От камбанарията на неспециалиста можем да кажем, че от повече четене на книжки и най-вече повече мислене имат нужда както пристрастените към прахосване на енергия, така и т.нар. “еколози”. Може би даже т.нар. “еколози” имат много, много повече да наваксват откъм мислене на проблема.

Малко остро звучи, но за какво говоря — говоря за това, че няма такива неща като “екологично чисто производство”, “екологичен транспорт”, “безкрайни възобновяеми и безвредни източници на енергия” и др. под. Преди години се бях наслушал на еко-простотии в една организация, на която с насмешка още тогава с едни приятели викахме “Зелени марули”. За наша радост се разкарахме оттам бързичко. Та там хора, които хал хабер си нямат от енергетика ми разправяха с плам в очите как “АЕЦ-ът замърсява атмосферата” и как можело “да се построят ветрени електростанции по билото на Балкана и ще правят всичката нужна електроенергия”. Или пък как културните страни си правели ВЕЦ-ове, а не като нас да горят въглища и да строят атомни централи, дето бълвали отрови и радиации в атмосферата…

Не че аз разбирам от енергетика, пак казвам, но поне имам уважението да оставям такива грандомански разсъждения на преценката на специалистите. А такива познавам. Истината е, че атомните централи изобщо нямат нищо пряко общо с атмосферата. Ветрените централи са достатъчно ефективни само на места с постоянен и достатъчно силен вятър. И дори да има такива у нас (из Добруджа и навръх Балкана), вредният им ефект е по-голям от ползата. Или поне е много по-голям от ползата на АЕЦ, например. Виждали ли сте истинска ветрена централа? Не тези малки перки, дето вдигат край морето, а от тези, дето тепърва започват да строят там, дето са с радиус на ротора двайсетина-трийсет метра и могат да захранват средноголямо предприятие? Е, и аз не съм, но както казах са ми разказвали точните хора.

Свистенето на перките на такава истинска ветрена централа е толкова силно, че никое животно не се решава да се доближава до тях. Птиците променят прелетните си пътища, за да ги избягват поне с няколко километра. Не само че свистенето ги плаши, ами бясно въртящите се лопатки (в краищата им скоростта е наистина забележителна) са си направо като кухненски ножове за обезкостяване… С нарастването броя на тези грамадни въртележки това ще става все по-трудна задача и в даден момент тази “екологично чиста енергия” ще обрече прелетни птици на измръзване по северното черноморие, защото не са могли да намерят пролука или да заобиколят ветрения парк.

Водни електроцентрали, казвате? Къде? На коя река по-точно? Има ли изобщо река, която да може да се похвали с целогодишен дебит, достатъчен за водна централа? Ами да, няма. Може би трябва да залеем още десетки села, за да направим още и още малки язовири, с които да произвеждаме ток колкото половината нужен на близките села? Или да преградим Дунава — понеже по тия земи само той си е баш река, другото са повече или по-малко сезонни рекички.

Новите “хитове” са био-горивата — някои хора се успокояват, че като тръгне да привършва нефтът (между другото, съвсем малко му остава, между десетина и най-много, в най-добрия случай петдесетина години) всички ще си купим хибридни автомобили и ще сме щастливи. Животът ще е страхотен, защото природата най-накрая ще започне да си почива от нас. Но така е само в рекламите, само в рекламите може производител на моторно масло да се представя като спасител на природата и озеленител.

От една страна, био-горивата не идват даром. В тях трябва да се вложи доста енергия, за да се произведат. Освен това отглеждането на маслодайни растения за биодизел намалява наличните площи за засяване на пшеница, царевица и други такива, от които си правим насъщното папо. И как “спасяваме” природата? Сеем рапица, слънчоглед, соя и подобни в пшеничените ниви, а за пшеницата “завземаме” нови и нови площи от горите. Чудите се защо се секат толкова много гори, защо джунглите (така модерно наричани из недопреведените филми “дъждовни гори”) продължават да се изсичат и дори темповете на това изсичане продължават да се увеличават? Земеделие и животновъдство, това са отговорите.

И после ще ни казват, че биодизелът бил екологично най-чистото гориво. Всъщност, май са прави — ако ще е “гориво”, нека да е биодизел, да. Да не говорим, че самият дизелов двигател е по-съвършен технологично от бензиновия. Да, зная че е спорна тема и че в последните десетилетия бензиновият е много усъвършенстван. Но все пак, ако трябва да сме обективни, един днешен дизел с общо пряко пълнене (common rail) е по-икономичен и по-чист от бензиновите. По-малко въгледвуокис и твърди частици изхвърля. Отстъпва само по емисии на други вредни вещества, например малки количества азотни и серни окиси. Но е спорно кое е по-вредно за флората.

Пиша всичко това, защото е абсурдно човек да се нарича природозащитник и да не разбира, че енергийно най-ефективният ни познат и масово разпространен двигател е електрическият. Във всякаквите му разновидности. КПД на двигателите с вътрешно горене е средно около 20%. На най-новите усъвършенствани турбодизели е в най-добрия случай 40 до най-много 50%. В повечето случаи — по-ниско. КПД на безколекторния електродвигател е 85-90%. Други видове електродвигатели — променливотокови трифазни, индукционни, постояннотокови колекторни и т.н. са с различна ефективност, но рядко тя е под 80%, още по-рядко — под 75-78%.

Разликата е очевидна. Второто нещо, което е нормално природозащитниците да разбират и отчитат е, че по-чисти и по-малко нарушаващи баланса в природата са концентрираните производства на енергия. Когато всички имаме по един мини-ТЕЦ в колите си, това е много по-неефективно и много по-нарушаващо еко-баланса, отколкото да имаме една средна по мащаби електроцентрала и да консумираме тока от нея. На едно електропроизводствено място може да се осъществи контрол, да се поставят пречиствателни станции, да му се повиши ефективността. Но на безброй мини-централи, пръснати из целия свят не може. Хем по-неефективно, при това в пъти (разликата между 20 и 80 е точно четири), хем по-замърсяващо.

Истински ценното за защитата на природата е да се строят средни и големи електростанции от подходящ вид и на подходящите места. След това върху тях да се упражнява обществен контрол за повишаване на еко-съобразността и енергийната ефективност.

И не казвам задължително да са атомни, може да са слънчеви например. Но всички трябва да разберем най-накрая, че няма такова нещо като безвредно производство на енергия. Всеки такъв “добив”, всяко преобразуване на енергия за човешките ни цели прави някаква вреда на природата. Всяко. От нужното ни за транспорт до нужното ни за производство на сапун или ваксини, да кажем. Или спираме водата в бързеите и рибите измират от задушаване, или прогонваме птиците, или изстудяваме и засенчваме земята, или опушваме въздуха. Може би само ядреното гориво няма пряк видим ефект върху природата, но и то й влияе. Преразпределя радиационния фон от местностите със залежи в местностите на производство, а и оставя тежкия проблем с облъчените отпадъци.

Но така е — няма пълно щастие. Това, което може да се направи, е да се търси ефективност при работата с енергия. Начинът е и всеки от нас да бъде по-малко консуматор, когато може да си го позволи. Да станем по-ефективни самите ние. Светът няма да оцелее със слънчеви батерии на покривите и ветропоказатели на шапките, това е ясно. Това е така, защото истинският екологичен проблем е не друго, а пренаселването. Не друго, а то е причината за всичко и то е единственото “неестествено” явление в света. Не замърсяванията, не изсичанията, а постоянният стремеж към пренаселване. Който стремеж може да е естествен в дивата природа, но там остава само като стремеж, а в цивилизования човешки свят е превърнат в начин на живот и мироглед. Но това е малко по-друга тема.

Добре дошъл, Neo FreeRunner!

OpenMoko пуснаха за продажба мобилното устройство Neo FreeRunner. Това е смартфонът, който наследи прототипния модел Neo 1973. На практика FreeRunner е първият изцяло свободен проект за смартфон. Всичкият софтуер в него е под свободен лиценз, дори и дизайнът на корпуса е под CC-BY-SA.

Разбира се, операционната система е GNU/Linux. Един от основните хора в екипа на ОпънМоко е Харалд Велте, основен разработчик на мрежовия пакетен филтър на ядрото Linux. Друг от хората е човекът зад проекта Enlightenment, Карстен Хайцлер (известен като rasterman). Всъщност OpenMoko вече не е точно “екип” от хора, а повече или по-малко формална комерсиална фирма и участват много повече н аброй разработчици. Нужна стъпка, когато става дума за производство на стока, към която има интерес в различни страни по целия свят.

FreeRunner е първият продукт на OpenMoko, преднацначен за крайния потребител. И съответно готов за ежедневна употреба. Neo 1973 беше по-скоро хакерско устройство и за всяка иначе нормална функционалност трябваше да се препрограмира, дебъгва и изпитва. Крайният продукт се очакваше още в края на миналата година, но трудности с хардуера забавиха довършването му.

Междувременно се случиха много неща в света на мобилните устройства. Проектът Qtopia Greenphone на Trolltech беше закрит и ресурсите му бяха прехвърлени на OpenMoko. Nokia продължаваше инвзията си в посока на свободните мобилни устройства и вече поддържа линия смартфони с Linux-ядро. Освен това купиха Symbian, обещаха че ще отворят кода й и с това още повече закрепиха и без това тежкия си крак на тези позиции. Android-ът на Google пък явно беше добра стъпка, но малко преварително оповестена. Трудно е на гиганта да удържа консорциум от толкова много фирми в такъв динамичен и конкурентен бранш, а и малкото “промъкващи се” в мрежата презентации на хардуерни прототипи не помагат за по-добрия имидж на Android.

Песимистичните казвания по адрес на забавянето на смартфоните Neo на OpenMoko, че ако продължават така, наскоро обявеният Android ще ги изпревари не се оправдаха. Днес вече човек може да си закупи готовата версия FreeRunner за около 300 евро (пример). Засега от OpenMoko са в усилен процес на търсене на нови дистрибутори за запълване на разпространителската мрежа. Дилъри засега има във Франция, Германия, Великобритания и Индия. Явно нарочно все още не е включена възможността телефонът да се купи директно от уеб-портала на сайта на OpenMoko, но и това ще стане.

Ако сте разпространител на такава техника, можете да се възползвате от възможността да достигнете аудиторията на привържениците на свободния софтуер. Като се обадите на OpenMoko за разпространение в България. Сериозно — не е трудно и сто на сто хем ще ви се зарадват, хем ще спечелите — у нас има много хора, които с радост ще си купим FreeRunner на разумна цена.

Другият вариант е някоя от големите ни вериги за мобилни телефони да грабне сделката. Но тогава със сигурност няма да го продават около равностоимостта на 300 евро у нас. Ще има убийствена надценка, както сме свикнали да виждаме. И тук-там някой най-върл ентусиаст ще похарчи парите, но няма и дума да може да става за печалба от по-голям оборот. Дано не става така де ;)

След дълги години надежди и после дълги месеци чакане на самия продукт, най-накрая OpenMoko Neo FreeRunner е тук!

Hello Moko!

Поздрави от Троян

Бебешката кухня в Троян е страхотна, ако имате път насам и оставате с бебе, непременно го запишете. Спестявате си част от готвенето, а храната е добра и много евтина, особено в сравнение със скъпите буламачи в софийските кухни. В София пробвахме една частна, уж по-качествена, а даже аз отказвах да опитвам манджичките. Тук кухнята е зад китайския при реката. Намира се точно на другия бряг срещу новия комплекс “Чаршията”. От центъра по големия пешеходен мост — и сте там. Дават папото между 11 и 12 някъде.

Нота бене, която винаги добавям — наблизо е бар “Уан”, a.k.a. “ирландския бар”. Единственият кусур за мен е, че нямат жива и прясна бира. Някой път трябва да пиша за това ми ново бирено влечение. Но то прясна бира и без това има на много малко места. А там готвят страхотно, ама страхотно ви казвам. Винаги е приятно прохладно, дори и привечер, когато се изпълва с компании. И когато има много хора, пак не е шумно или задимено. Разпределение на масите и правилно настроени климатици — нещо, което масово заведенията в София трябва да научат.

Котаракът пътуваше с нас, но нещо не съм в настроение да се тормозя с разкази за пренасянето на котка с кола. Малко неща ме изнервят, но щях да получа сърцетуп покрай тая одисея. Нейсе — пристигнахме и аз с огромно облекчение отворих вратата на колата и казах “Хайде, Арти, излизай!” Щипна веднага нанякъде и даже в момента скитори навън. Общо се е прибирал два пъти, единия път да хапне, а втория май по-скоро защото нещо го беше изплашило навън. Смятаме да го заведем до ветеринаря отсреща, за да му даде всички нужни неща срещу паразити и да го ваксинира, че му изтича ваксината. Но нашият е така зает да изследва новите си планински владения, че не знам как ще стане точно ;)

Интернет има в града, даже да не казвам голяма дума, ама положението е направо по-добре от в София. Не съм замервал скоростите, но аз и не съм даунлоадер. Трябва ми бърза връзка за работа и за ровене и четене, а досега няколко часа вече не съм забелязал да не ми е таман. При това за 5 лева по-евтино, отколкото в София. От време на време се появява втора безжична точка освен рутера ми и достъпът е свободен. Но не е нещо постоянно, предполагам че и по към центъра няма истинска свободна безжична зона. Ама няма значение — айде сега, чак пък толкова. ;) Свързаха ни за нула време, даже направихме ВЧМ през PPTP, за да им виждам локалния сървър. Не че ще ползвам нещо оттам.

За три дни засега съм видял само едно Subaru в града. В София виждам поне по три на излизане. От японките има доста Тойоти, определено има повече Мазди по улиците. Но Субару няма. Единственото беше един ярко червен Forester на паркинга при читалището. Ама лъскав, лъскав — даже реших отначало, че е скоро пастиран, но може да е просто скоро купен и да е каран все в града и все по чисти улици и до гаража. Нищо чудно да го кара някой по-възрастен, дето няма и да си помисли за офроуд.

Което ме хвърли отново в размисли. Че Субару е “колата” е донякъде ясно, но има много неизвестни. Цветът на “Горския” поне беше правилният, за мен червеното може да е неадекватен политически цвят, но за автомобили определено е много подходящ. Дилемата е някъде между очарованието на Impreza или Legacy и ниския разход на някои от другите марки. Цената на бензина не е за пренебрегване, а едно такова Субару пие около 6-7 извън града и 12-13 в града. Блестящо различно е новото Legacy diesel, което е common rail и освен всичко друго е с чувствително по-нисък разход. Но това означава чисто нова кола, тоест кредит и изплащане. Другият вариант за нисък разход е някоя старичка Мазда 323, примерно, която да се прежали и да й се напъха газ. Сложна тема, ще видим.

Навън сега вият котки и взех малко да се притеснявам за Арти. Размножителен период е и въпреки че нашичкият е здравеняк и с големината на две женски, не искам да пострада в битки. Да си призная, не сме мислили точно как ще го върнем, като се прибираме. Сигурно е много по-трудно да го върнем в гарсониерата, отколкото да го доведем от там тук.

Още не мога да свикна на работен ритъм. Но тук определено ще мога да работя по-спокойно, наредих си и нещо като малък кабинет, за да съм отделно докато работя. А пък ако тези дни ми преведат най-накрая заплатата, може и да се справим. Ще го отпразнувам същата вечер с една халба в “Уан”.

Свобода не се печели с рекорди

Тръгна някаква истерия по Firefox 3.0. Ама то щяло да има някакъв си рекорд за “Гинес”, то било страхотна програма. Да, страхотна е — и повечето я ползват под измислена операционна система, нали? Преди години това, което направиха Netscape с освобождаването на изходния код на Mozilla беше наистина страхотно. Беше ентусиазиращо да чета как малко по малко се гради Mozilla, как после се появява Firefox и се обособява отделен от големия пакет, как се развива и Thunderbird. В началото той пък се казваше Firebird, много “огнено” мислене на брандове явно имаха в Мозила тогава. Но заради конфликт с името на един друг освободен софтуер беше сменено на Thunderbird. Другият софтуер беше свободният наследник Firebird на старата система за бази от данни InterBase.

Няма да участвам в днешната надпревара за теглене на Firefox. Никога не съм теглил директно от сайта на Mozilla. Нито уеб-четец, нито пощенска програма. Ползвал съм, да. И днес ползвам. Но това с тегленето е пълна глупост.

Изтеглят Firefox тези, които се мъчат с Windows. Е, и няколко други хора сигурно има, но те ще изтеглят (дори повече от веднъж сигурно) програмата, само за да помогнат на Mozilla да направи рекорда. И съответно да се разчуе още повече колко готин свободен браузър правят — похвална цел, признавам.

Но средствата за тази цел са ми противни. За какво да тегля Firefox днес, като оставим настрана изкуственото вдигане на и без това лъжливата статистика? Аз си ползвам софтуер, базиран на кода на Mozilla и докато пиша това. Всъщност излъгах — пиша през Epiphany с включен WebKit, не Gecko. Но използвам редовно и Iceweasel, който е вариантът на Firefox в Debian GNU/Linux. Обновявам си го като добро дете всеки път, щом има нова версия. А за нови версии проверявам всеки ден, пак като добро дете.

—-

Тази кампания е интересна за гледане отстрани, но отвътре си е жива подигравка с потребителите на GNU/Linux и други свободни операционни системи. Това, че в WindBlows няма читав начин за обновяване и проследяване на всичкия системен и приложен софтуер — това си е техен проблем, не мой.

Аз съм изтеглил и инсталирал кода на браузъра на Мозила повече пъти, отколкото някой уиндоз-потребител ще направи за целия си период на потребление на програмата Firefox. И то съм го направил през годините повече пъти само на домашната си машина, без да броя служебните ми компютри. Този рекорд сега, тази истерия по изтеглянето ще отчете ли моите инсталирания през apt-get/aptitude? Няма да ги отчете, значи… Ами аз за какво да тегля тогава, щом това теглене ще е съвсем странично и външно на употребата ми на софтуера? За рекорд? Да го бяхте измислили по-добре, тогава можеше да се включа. Например нещо през popularity contest на Debian. Тоест даже не аз да се включвам, а чисто и просто да използвате статистиката, която и без друго доброволно ви предоставям.

Тъй че, ако говорим наистина сериозно, истински доброто за проектите на Мозила и за всички подобни им свободни софтуерни проекти, правилното и ценното за развитието им не е поредната истерия в уеб за реклама и надпревара за някакъв си рекорд. Правилното и ценното е който потребител истински оценява софтуерната свобода, да направи крачката към “deltree c:\windows”. Крачка, която ще му открие пътя към неизбродими нови преживявания. Всичко друго е прах в очите. И не, не се хващам вече на приказки, че е по-добре свободен браузър на несвободна система, отколкото никакъв. Това не е решение, да не говорим, че за мен е някак лицемерно.

А рекорда? Абе… оставете ги тия рекорди…