Daily Archives: 18 September 2007

И Qtopia за OpenMoko

Търся думи, че останах безмълвен като прочетох. Само разглеждах в единия прозорец обявлението за пресата от Trolltech, разработчиците на платформата за мобилни устройства Qtopia и в другия прозорец — страницата на първия продукт с платформата OpenMoko, очаквания през октомври Neo1973.

От доста време вече, може би към цяла година, анализаторите в мрежата “шумят” нетърпеливо около OpenMoko. Първо беше обявен проектът, в който водеща роля има разработчикът на Linux-ядрото, основният човек зад пакетния филтър NetFilter — Harald Welte, който беше гост на първия OpenFest в София през 2003г., тогава едва 24-годишен. Накратко, OpenMoko е проект за създаване на свободна операционна система за мобилни устройства, която да има и съответната хардуерна основа. Много от GNU/Linux-вариантите могат да се инсталират на мобилни и вградени устройства, има и специализирани програми вече за такива инсталации. Но OpenMoko отива малко отвъд всичко това и предоставя и хардуерни спецификации, примерен смартфон с пълна поддръжка на програмите в проекта. Този “свободен телефон” е засега само моделът на FIC, наречен “Neo1973”.

Макар хардуерните характеристики да не са чак впечатляващи, сравнени с последните джобни компютри от Nokia или други подобни, като iPhone например, има нещо, което прави OpenMoko коренно различен проект. Това, че е лицензиран изцяло под свободни лицензи го прави идеална платформа за изработване на още и още нови и нови телефони и устройства. “Neo1973” беше първата птичка, крайъгълният камък, по който да се равняват другите.

И сега Trolltech, които също имат подобен проект за телефон, Qtopia Greenphone, се присъединяват към инициативата за съвместимост с OpenMoko. И софтуерът от проекта OpenMoko ще може да работи и на Greenphone. Доскоро част от набора програми за разработка на платформата Qtopia беше с несвободни лицензи, имаше ограничения от различен вид. Вече всичко в софтуелния проект Qtopia Phone Edition ще е лицензирано под GNU GPL и ще може да е съвместимо с OpenMoko-телефоните. Досега програмите за OpenMoko бяха напълно съвместими само с “Neo1973”. Частична съвместимост има с Treo 650, Palm TX и моделите на Motorola E680i, A780 и A1200E.

Но и “Neo1973” е прекрасна машинка. Даже е страхотен, има си всичко — bluetooth, 266MHz процесор, вграден GPS, GPRS, слот за карти MicroSD, голям екран, управляван с пипане. Даже писалката за екрана и слушалките, които вървят в комплекта са изпипани. Камера няма в този модел, но това е едно от послединте неща, които трябват на един телефон и органайзер. Аз хич не бих отказал такава линукс-играчка. Както мразя телефоните, така добре ще ми дойде един свободен. :) Пък и не е скъп — версията за разработчици, която се продава сега, е само 300 долара. А особено сега с отварянето на платформата Qtopia разработките ще се увеличат и подобрят. Как се досещам кой ще е следващият ми истински телефон… :)

Разхвърляно 07

Как да не е разхвърляно — дълго пред-рожденно смъцъфърцване и съвсем мъничък, но приятен импровизиран празник с няколко приятеля, дошли на гости за час-два след работа. Преди десетина дни пък започнах да пиша текстове срещу заплащане, в това поне нали би трябвало да съм добър, нали съм учил все неща, свързани с разбирането и изработването на текст. Малко след това получих и първите си парички от това. Засега съвсем мъничко на брой в сравнение с нормалното щатно офисно заплащане, но в крайна сметка всичко опира до постоянство, интерес и развитие. Един вид първи ми подарък за рождения ден, който сам си направих. Да вляза в ритъм още малко и може да пиша и другаде. Да се надяваме, и в моите сайтове.

Празнувания

На рожден ден дойдоха Мила с малка Дени и Дени и Андрей. Не очаквах, всъщност не, очаквах и това беше проблемът. Цял ден се тормозих и се притеснявах, че ще има купон, макар и малък. Не можах да се отпусна, а мразя така. Все пак когато дойдоха едни весели и се разприказвахме за наши си глупости, веднага ми стана приятно. Следващия ден пък скитах из кръчмите с Иван и Павел, за това сега хич не ми се припомня даже. Исках да ида на BarCamp-а, организиран от Богомил и да пия една бира с други като мен изкушени от новия днешен уеб, но не успях да стигна. Не че съм се прибрал, то пиенето с Павката е олимпийска дисциплина — въпрос на чест и изтощително. Сърдит съм, че трябваше да остана, не ми харесва и не бяха такива чак сбирките ни като студенти — но какво пък, рожден ден ми е, приблизително веднъж в годината е. Обадиха ми се приятели, докато съм бил навън е дошъл и Сашо. Много исках да видя нашия дръмър, пък и той чака в близките дни дете, а не съм го виждал от зимата май. И семейството на брат ми дойде, но на следващия ден, когато си бях вкъщи и беше много весело. Малките за първи път видяха Светли и го гушкаха постоянно и двамата. Той ги гледаше леко учуден и с безмерен интерес, но на моменти му писваше и… пискваше :)

SCO и Microsoft

Две хубави новини — SCO фалират, а Microsoft ги ощипа европата с половин милиард в зелено. Накратко, след няколкогодишно увъртане и от двете страни, най-накрая европейските съдии са решили, че M$ провеждат нечестно конкурентната си политика. Преди по едно време беше проблемът в интегрирането на уеб-четец към операционната система, сега пък е нещо с програмата им за филми. Или там какъвто боклукец е “медиа плеярът”. Не ползвам такива неща и не ща да зная. Не ми е интересно и самото решение — то бива, бива ама толкова време да се бавят и да оставят явен монополист да си разиграва коня… Нещо повече, това сега е поредното вдигане на медиен шум около Майкрософт. И кой печели от него? Хайде да познаем! Всички журналисти се надпреварват да казват, че “тях Майкрософт бълха ги ухапала” и че официалните годишни приходи на фирмата били почти 50 млрд. долара. Милиарда, годишно! Четири години ги чакаха, и накрая ги глобиха с половин милиард. И половината новини са за това. Е, честито! Както каза Николай Манчев тия дни, това си е начинът да си купиш монопол.

А SCO са вече не смешни, а направо жалки. Преди уикенда адвокатите им казаха, че ще “се възползват от процедурата” за обявяване на банкрупт. Днес пък стана ясно, че вече наемали счетоводители на час, понеже през уикенда половината им счетоводен персонал бил или напуснал, или уволнен поради недостиг на средства. Двама от напусналите счетоводители били известни в бранша и със стаж в SCO над десет години. И всичко това само за да се оформят документите за фалита. Който не знае кои са SCO, да провери. Много показателен пример. Тогава Novell им посочи среден пръст и заслужено ги изрита настрани. Днес същите Новел правят малки смели глупости, ще видим докъде ще стигнат. Най-прясната е увъртането им около подкрепата за бързата процедура по приемане на измисления офисен стандарт на Майкрософт OOXML. С подкрепата си за OOXML още от миналата година Novell “издърпа” силово от другата страна няколко дистрибуции на GNU/Linux, като TurboLinux, Xandros, своята си SuSE и най-показно Linspire. Сключи и сделки за патентни споразумения с Microsoft. Упорства да направи лошо впечатление и с подкрепата на Mono, при която се набляга не на това, че се пише по-лесно на него, а че приложенията са преносими платформено. Последната “междуплатформена” заигравка на Novell се нарича Moonlight. Но тя е съвсем нова инициатива.

Аз лично чакам кой ще е следващият в редичката на Microsoft и SCO. Малко ми е неприятно, че Мигел де Икаса е все в центъра на стратегиите на Новел откъм техничарската им страна. Напоследък друга фигура ме интригува все повече — Марк Шатълуърт на Ubuntu. Ще пиша отделно за него.

Велосипедът

Колелото ми стои почти цяло лято прибрано в коридора. Последно излизах с него преди няколко месеца, и то инцидентно. Работенето вкъщи на свободна практика има и негативите си — преди ходех на работа с велосипед, а сега като излизам рядко и то за срещи с приятели, колелото все е неудобно. Няма паркинги за колела, не мога да си го оставя пред заведението и да не се тревожа кой и кога ще го открадне или повреди. Автомобилите са навсякъде, но в часовете за ходене на работа са някак по-малко, тоест всичките са в движение и човек може да кара покрай бордюра или върху тротоара. А когато аз излизам сега, след работното време на приятелите ми, всичко е фрашкано с паркирани автомобили. Не зная кой ще е следващият кмет на София, а и не ме интересува, нито ще гласувам. Но и да не гласувам, и да не ме интересуват полит-игрите им, все пак имам интереси и изисквания към града. Не е приемливо да има толкова много автомобили из улиците и тротоарите. Не ми е работа да решавам как да оправят проблема, но трябва да го оправят. Заплата получават, да им се не види и търтеите…