Monthly Archives: February 2011

2079

Firefox/Iceweasel 4.11 beta показваше адреса под мишката в десния край на адресната лента и беше толкова удобно. А сега в 4.12 го няма – адресът се показва във временна лента в долния ляв ъгъл. Трябва да си кривя очите, за да видя къде сочи дадена препратка. Толкова лесно свикнах на хубавото. Не знам как изобщо досега винаги съм ползвал браузъри с такива подсказки долу. Търся как да се върне горе.

2078

При цена на бензина вече твърдо над 2.40лв. за литър (А95, по-високооктанови няма смисъл за моята кола) вече определено пътуването върви към графата “лукс”. Вярно – бавно, но уверено натам отива. Кофти. Успявам да направя среден смесен разход около 7/100 (тоест доста нисък), което значи, че газ за мен е слабо рентабилно. Остава едно – най-накрая електро-конверсия или поне мотори на задните колела.

Свободата всеки ден

Светът става все по-свободен. Мислите, че звучи прекалено общо и смахнато? Нека започна по-отдалеч…

Nokia обявиха наскоро, че вече ще използват Windows за смартфоните си. Донякъде неочаквана, донякъде не съвсем, но определено лоша новина. Доста хора писаха за промените в Нокия – писаха се най-различни неща, включително и у нас. Лично мен не ме интересува дали всичко това е логично пазарно развитие на стар проблем във финландската фирма, нито пък много тръпна за техническите подробности на WP7, още по-малко пък – за това как го правели Apple.

Това, което мен ме интересува(ше) в Нокия, бяха две неща. Първо Qt. Взеха ги с Trolltech и нещата вървяха повече от добре. Макар че и просто търсене на “qt open governance” показва веднага, че идеята за отделно управление на свободния софтуер Qt не е от вчера. Даже сегашната оргия на Nokia и Microsoft не е определяща за процеса на такова отделяне – Qt е зрял проект от много време, многоплатформен и с критична маса общност около себе си. Донякъде непряко, Qt ми е в полезрението и заради KDE и работата ми по i18n там. Но нито Qt, нито KDE са застрашени по някакъв начин, както се писа в първите дни след новината.

Второто, с което Нокия ме впечатли наскоро, беше освобождаването на софтуер. Не зная за Symbian, но всичко около Maemo, MeeGo и Qt върху ядро Linux звучеше… как да кажа… прекалено хубаво, за да е истина и да продължи – и такова се оказа, за съжаление. Сигурно много от хората, които просто се интересуват от смартфони и модни пазарни тенденции са пропуснали тази кампания на Нокия. Но аз не и много се радвах на видеотата, с които обявиха сливането на Maemo и Moblin в MeeGo преди около година.

Тъжното в цялата история е, че MeeGo имаше възможността да е най-свободният и най-отворен от масовите варианти пред потребителя на мобилни джаджи. Защото кои са другите играчи?

Apple с iPhone/iPad – моля ви се… Всичко друго, но не и отворени и свободни. Те с друго са известни. Някои упорито твърдят, че машинките на Епъл били красиви и удобни, но аз все още очаквам да видя Mac или подобно, който да ми хареса. Тук да не казвам голяма дума, че както и GNOME3, и KDE4.6 са се засилили към mac-оподобие… Нищо, тъкмо ще си остана щастлив потребител на Xfce и Fluxbox/Openbox.

Google с Android? По-добре от нищо, но не, благодаря! Не ми се обяснява надълго и нашироко, а и никога интересът ми към Андроид не е бил толкова голям, че да чета в подробности за него. Но ето тук можете да прочетете защо и как Android не е точно Linux (поне не какъвто очакваме и трябва да бъде). Подробно и разбираемо обяснено на приятен, леко шеговит и разбираем език.

Кой друг – Microsoft с Mobile 6, Phone 7 и т.н.? Колкото и да се напъват от време на време, няма как да влязат в едно изречение с “отворен” и “свободен”. Опитаха и лицензи да пишат и какво ли не – не ми се говори хич, но е ясно, че проблемът с Microsoft си остава bug №1. Те вече не са просто фирма, а синоним на вид мислене и поведение.

WebOS на Palm, сега вече на HP, са свеж въздух в края на тунела. Може би ако MeeGo се провали и изчезне (което е малко вероятно с твърдия ангажимент на Intel към него, но все пак), точно WebOS ще бъде интересната платформа. Вярно, не е свободен софтуер. Но има някои принципни разлики от Андроид, например езиците, на които се пишат приложенията, това, че работи върху WebKit, GStreamer и че всякакви доработки по тях директно могат да се връщат и да помагат за развитието на настолния GNU/Linux. (Андроид какво “връща”?) И най-вече това, че WebOS вече е собственост на HP. Разликата е, че HP е предимно хардуерна компания. Какво се лъжем, направо почти изцяло е – макар да има много софтуер на HP, представете си само колко пък железа правят. :) Докато Google дава лицензи за Android на производители, докато Microsoft се опитва със още и още софтуер да продава хардуер, HP прави това, което изглежда единствено правилното в момента. Произвежда и продава хардуер, като между другото на него инсталира софтуер – чуват се прогнози, че точно WebOS ще навлезе масово като система за малки мрежови устройства на HP.

И това – върху ядро Linux, работещо с WebKit, PulseAudio, GStreamer и с приложения, писани на C, C++ и дори JavaScript.

Но все пак се надявам MeeGo да продължи да се развива. Там ще е много по-интересно. Intel засега се кълнат в светлото бъдеще на проекта, не се отказват и ще правят и устройства.

—-

Дълго стана, а исках да кажа нещо по-кратичко – исках да кажа, че всичко това не е толкова важно. Важното е, че с всеки изминал месец всичко около нас, самите “неща” започват да стават все по-свободни и по-отворени. Какво имам предвид? Ами вижте – Нокия прави глупости с Майкрософт, но проектът Arduino се развива постоянно. Вижте документалното филмче, ценно е. Макар че примерите в него вече са остарели, повярвайте. Фирми ни заливат с всякакви мобилни джаджи, които не знаем как работят и като се счупят, купуваме нови, но сайтове като Make:, Instructables и iFixit всеки ден, с всяка нова статия изненадват приятно. Прочетете манифеста на iFixit.

Обществото започва да се развива, да се променя и нещата, които само се загатваха с надежда преди време в статиите за свободен софтуер, сега вече са реалност. Самият Интернет като мрежа започва да се променя, появяват се идеи като FreedomBox, Unhosted и ServalProject. Вече не става дума за продукти и за фенщина на търговски марки – става дума за свободата на хората да създават, използват, разучават и разпространяват. Не само това, а и самите хора се променят – излизат в WikiLeaks тайни телеграми за режимите в Близкия Изток и хората излизат на улицата и свалят диктаторите. Тунис, Египет, а сега в Либия умират, защото Кадафи е идиот и стреля по хората, но не се оттегля. Имаше телеграми и за България, но… тук сме бамбашка, за добро или лошо.

Така че не е важно дали Нокия ще е с Майкрософт, с Гугъл или с Епъл. Всичките тия са бита карта – това исках да кажа. Бъдещето, поне интересното бъдеще, е на свободните проекти и общностите около тях. Както софтуерни, така и все повече не-софтуерни проекти. А това е нещо хубаво.

Което, като се замисля, беше и основната идея зад движението за свободен софтуер. Просто започнахме със софтуера. :)

2076

Не виждам никакъв смисъл да поддържам профил в Twitter. Досега бях задал Identi.ca да ми препраща бележките към туитър, но така не промотирам идеята на федерираните микроблогове. Напротив – само пълня със съдържание Twitter и вредя на StatusNet да достигне критична маса. Вече пиша само в https://identi.ca/turin и понякога в http://plasr.com/turin. Все отнякъде трябва да се започне.

2075

Изрових една малка приставка за Drupal – micropost. На практика единственото готово решение за интеграция с многобройни микроблогове едновременно. Поддъжа identica, други инстанции на statusnet, поддържа и twitter. Малко е омазано, а и няма настройка за съобщението, та сложих един switch по node->type в кода. Та това е първи опит, пращам към identi.ca. После тя (все още) мята към twitter.

2074

Днес на разходка в Троян изслушахме тирада на тема колко лошо и мръсно е в тая София и как така добре се грижели за бебетата в Троян и толкова трудно в София. И Надежда имала смог, WTF?! Те смог знаят ли какво е? Точно Надежда е чиста, заради ветрове от север. Никога не плюя по други градове (даже напротив), хайде да престанат и другите да плюят по София. Като не им харесва, що ми се тъпчат в СФ?

Търпение? Да бе, да.

Възмущавам се от безумната бюрокрация в България. Бюрокрация в администрацията от всякакъв вид. Възмущавам се отново и отново и нещата пак така си продължават, после се впечатлявам от разказите на приятели как са нещата в Европа. Минават ден-два, в които се ентусиазирам от протестите сега в Египет, преди време в Гърция и изобщо от това как има далечни земи, в които има хора, дето защитават правата си. Защитават ги с действия, с позиция, с осъзнаване на проблемите и остояване на тези позиции. Не само на думи, както ние у нас. Както ние винаги, все едно и все така…

Та моето възмущение от властта в разните й ежедневни проявления прелива в отчаяние, безсилие и примирение – както е с всеки мой съгражданин. Както стана и с протестите от 96-96г.г. У нас явно радиационният фон е по-друг. Или атмосферното налягане. Абе някакво налягане ще да е – не знам какво е, но си ни е налегнало, не ни пуща и ние си лежим.

В детската градина ми искаха всякакви документи. Висях при данъчните, висях в общината. Така е у нас – не отиваш да си вземеш документ, чиновниците не са там, за да ти го дадат, а отиваш, за да чакаш. Търпението пречиства, успокоява духа и тялото и ни прави верни поданици и толерантни избиратели. При данъчните бях, защото от градината (съответно от общината) искаха документ за платени данъци – събират парички, милите. О, имаш детенце – колко хубаво, я сега си плати данъка на колата. Не ми се говори колко несправедливо е определянето на данъка за автомобил, но е такова. После искаха всякакви молби, уверения и служебни бележки от месторабота – иди, виси, чакай и “изваждай”. Да се зачуди човек тая държава да ни би да не иска да имаме деца. Искаха и уверение от БАН, че съм редовен докторант. Хайде иди виси и в БАН – директорката си излезе пред мен, докато я чаках, счетоводителката се заключи пред мен и се правеше, че я няма. Пълен соц. Научният и шефът на секция ме поздравиха на минаване, разбраха за какво чакам и заминаха на среща с директорката. Абе с една дума – като чакаш, ми чакай си!

Събрахме документите, записахме хлапето. Връщаха ме, защото в уверението от БАН нямало булстат, а трябвало. Иди чакай пак, то полезно за здравето. Но се записахме.

В общинската наредба за такси и данъци пише, че редовните докторанти дължат 1/2 от таксата за детска градина на децата си. Значи имаме отстъпка, обаче при плащането се почесват и не им пука. И взеха пълен размер. Не знаели. Днес говорим по телефона – ами то трябвало уверение от БАН, че съм редовен докторант… Да, имало уверение, но то не било при домакинката, а било при директорката и то било не за вписването, а за записването…

Нямам думи, нямам и много сили вече за живеене в тая скапана държава.

Алоуу, ИСОДГ, или както ви е там името, толкова ви е електронно класирането и записването за детски градини, колкото аз съм трамвай!

А когато разбрах, че консумацията на хартия от администрацията била многократно по-голяма отпреди и че въпреки че навсякъде из администрациите има компютри и системи с търгове за стотици хиляди лева, пак се ползва хартия, защото всичко трябвало да се пази на двата вида носители… направо паднах от стола.

Търпението пречиства, да, пречиства. И успокоява, да.

Поне когато някой ден се спася от това прокълнато място, тая буферна зона на цивилизацията, ще съм пречистен и спокоен.

Наскоро мернах някъде във форум реплика към обмислящ заминаване, която беше в тоя дух: “не заминавай, недей да бягаш, не го прави заради нас – тези, които оставаме”. Егати лицемерието! Ако някой ще променя нещо, да го променя, а не да мрънка на хората, които ценят качеството на живота си.

С други думи – майната им(ни) на тези, които остават(-ме)! Който може, да се спасява – тук оправия няма!