Monthly Archives: July 2015

TuxCon 2015

Вчера се върнах от TuxCon 2015 в Пловдив. Страхотно събитие, видях няколко стари познати, запознах се с няколко нови и накрая съжалих, че трябваше да се връщам още същия ден и докато те са пиели бира вечерта, аз карах към София и залязващото слънце блестеше в очите ми. Важното е, че след дълго прекъсване отново искам да намирам време за такива събития и срещи. След първите OpenFest-и престанах да ходя и на линукс-бирата, но лека-полека ще надживея това прекъсване.

Имам ужасно много работа тия дни и ще пиша подробно по-натам, но понеже не издържам, само да уточня набързо за нещо, което ме втрещи на TuxCon 2015

  • XMPP‬ може да се ползва за аудио и видео (справка Jingle)
  • XMPP може да се ползва за пренос на файлове
  • ДА, разбира се, че преносът на файлове и медия в XMPP може да бъде шифриран
  • видеото в XMPP не “лагва ужасно”, или поне не повече от други на един и същи сетъп, защото преносът на файловете и медията е peer-to-peer (хайде пак справка какво е jingle)
  • Jitsi‬ не е “някакво ужасно бавно”, поне не по-бавно от много други настолни Java програми, при условие че Jitsi в сравнение с други XMPP клиенти е сред най-богатите на възможности. Особено пък за шифриране. Особено пък за пренос на медия.
  • XMPP мрежата от доста време е шифрирана, така че нека спрем FUD-а за това
  • Facebook вече НЕ ползват XMPP. Заявиха промяната преди една година и я направиха преди месец-два. Някои клиенти все още успяват да се връзват, но това е като надбягването с ICQ навремето. Вече ползват MQTT, но своя си, затворена, непълна и недокументирана имплементация.
  • SIP‬ далеч не е “едно нещо като XMPP, ама не точно”, а съвсем различен протокол с различно предназначение… даже не знам откъде да започна за SIP…
  • Tox‬ може да изглежда много секси и бунтарски, но няма никакви реални технически предимства пред XMPP, а пълната разпределеност има свои негативи.

Точно името на MQTT ми убегна в репликата ми и това ме спря, но няма значение – да кажеш в отговор “колегата тук възразява, но аз не знам за това, така че игнорирайте го” е некоректно. Защото както аз мога да науча интересни неща от лекцията ти, така и ти можеш да научиш неща и от мен, пък било то и само от реплика – нали затова се събираме на конференции. Трябваше да поговорим след лекцията, но закъснявах и си тръгнах – иначе мога да дам още един пример за съвсем нов и недоказал се проект, Matrix. ;) Също не може да стъпи на малкия пръст на XMPP, но е интересна идея, говорих наживо и с авторите. Така че неща за учене има винаги.

И изобщо хубаво е човек да знае повече за нещата, които представя, аудиторията не е от някакви странични хора, които не знаят за какво иде реч. Всеки лектор, мисля аз, трябва да застава зад катедрата с нагласата, че аудиторията може да е по-запозната от него. Схемата “професор-студенти” вече не работи в ерата на Интернет. Така че малко повече уважение към компетенциите на слушателите, моля!

Разказвах за едни неверни неща, които се казаха на TuxCon‬ и как аз в един момент се спрях да оборвам, за да не преча на лектора – Краси помисли и каза, че ние в България сме тактични по много неправилен начин.

Права е. В една лекция са важни слушателите и правилността на нещата, които се казват, а не щаденето на лектора.

Уикипедия му е майката

Често чувам някои да спорят за търсачки – кой коя използвал, какви били гугъл, какви били бинг, пък яху, пък не знам си кой… И виждам как хората използват въпросните, когато ги интересува значението на термин, подробностите за събитие или с какво се занимава дадена фирма или пък човек. А правилният начин е друг – няма по-добро място за справка за тези неща от Уикипедия.

Безброй са пътите, в които с очакване и бързащ съм отварял гугъл, за да разбера с какво всъщност се занимава някоя компания. Съвпаденията често са много, като на първо място са накачени страниците от официалния сайт. Логично, нали доскоро “оптимизацията за търсачки” беше модерният спам бизнес. И какво – влизам в сайта на компанията и затъвам до шия в безсмислени и ненужни глупости. Ние сме такива и онакива, много сме яки, правим алабала и тралала, ето вижте какво казват за нас нашите клиенти, имаме най-яките готини неща и сме най-известни, как не сте чували за нас…

Масово фирмените сайтове са неинформативни и объркани и си ги харесват само феновете и служителите. Такива са и много други сайтове, разбира се, но фирмените бият рибата с динамит, понеже е модерно да имаш напудрени текстове и плъзгащи се джаваскриптове, а най-важното е да си модерен, нали? Търсиш информация? Ха, ти пък…

Затварям сайта, отварям страницата за фирмата в Уикипедия и там си пише всичко – точно, кратко и подредено. Без маркетинг глупости, без пресяване на безкрайни безсмислици за достигане на някаква реално полезна информация. В еднакъв вид, с еднакъв дизайн и знаеш кое къде е, групирано по раздели.

Същото и за исторически събития. И за научни понятия. И за известни личности. И това е само за справките, даже не отварям дума за възможността за подобряване и редактиране…

А търсачките? Да, много са добри, когато не знам какво точно търся. Например копирам директно цялото съобщение за грешка от конзолата или пиша нещо, което знам какво е, но не знам как се прави, като “кола талон регистрация дубликат кат софия такса глоба”. Не винаги върши работа директно, но поне дава насоки.

Уикипедия му е майката!