Вчера в София валя. Сняг! След като дълго-дълго синоптиците обещаваха поне застудяване, най-накрая вчера, в края на февруари падна практически първият сняг за зимата. Преди коледа имаше малко сняг, да – но не се брои, истинският сняг не може да е преди зимната ваканция.
Цяла сутрин се радвах и честичко проверявах през прозореца как напредва снегът по неговите си дела. Когато преди обяд взе да вали на по-ситни снежинки се уплаших леко, че няма да остане хич докато се наглася да изляза. А по земята беше покрил само тук-там. Пътища, тротоари, алеи на междублоковата градинка – всичко беше черно от намокрените асфалт и плочки. Имаше сняг само по тревата и клоните на дърветата. Казвах си – нищо, то е нормално, тя земята е гореща след всичкия тоя пек, затова.
Следобяд най-накрая излязох да поснимам. Исках хем малко да понамалее, за да не ми вали апарата постоянно, хем и да не спре съвсем, защото си се виждаше, ще няма да се задържи много сняг. Взех на практика всичката си фототехника, без някои непригодни за задачката неща. Напълних раничката си с обективи и филмовия EOS. Не можех да я сложа на гърба, затова отиде на дясното рамо. В чантата пък подготвих Pentax-а с китовия обектив и старата Смена 8М. Отдавна се канех да почна пак да я нося, а пък и разбрах, че имало тия дни седмица на ломографията. Не че ще пращам някъде снимки, но самата идея, че има хора дето нарочно снимат със Смени навива.
Натоварен като кашик излязох от блока и се запътих към Северния парк. Поснимах за около час, преди да почна да мръзна. Странна работа – ако беше нормална зима, щях отдавна да съм свикнал на такива неща, а сега с тия жеги как да разбере човек… кога да му е студено и кога – топло :) Няма да уточнявам, че изобщо не ползвах всичкото “оборудване” – то се подразбира. Изобщо не отворих раницата, макар да ми се снимаше с EOS-а. Раниците май са неудобни за такива разходки, повече са само за носене. Става дума за най-обикновена раничка, но когато си взема фото-раница, сигурно ще е пак така, не знам.
Снимах с цифровия само с обектива от комплекта му, изобщо нямах желание да сменям. То и светлината беше една такава еднообразна, небето – сиво, а от белия сняг всичко изглеждаше чернобяло. Бял сняг и черни сенки между дърветата. Всъщност оправдавам се – не се получи както исках, явно трябва да снимам повече. Поснимах и със Смяна-та, надявам се да излезе нещо като довърша филма.
Днес е слънчево, сутринта стаята грееше от блесналото слънце. Толкова сняг за тая зима. Толкова и зима за тая година. Дано поне пролетта е красива. И дано в края на годината следващата зима отмие срама от тази. :)
Част от снимките, цифровите, съм качил в тази галерия – вижте ги, ако ви е станало интересно. Остават филмовите от тип “стрийт ломо”, но тях – когато ги проявя. Приятно гледане на снежни снимки! :)
Раниците са неудобни за снимане – включително фото-раниците. За придвижване от едно място на друго е перфектно, след което разпъваш техниката, работиш и прибираш обратно. Но за снимки и фотолов истината е в чантата.
Не съм ползвал фото раница, но и не мисля да ползвам. Чантата си е добър вариант. Това което ми харесва да ползвам е стрийт кит. Слага се на колан на кръста и събира камера и два обектива. За планината е много удобно. Носиш си чанатата с 10 стъкла по Пирин, но имаш едно на тялото и две отделно дето винаго стоят на кръста. Без навеждане или сваляне на голямата раница се работи по-бързо и по-приятно. Първо го пробвах с един колоездачен кит за 10 евро дето купих на разпродажба.
Да, наистина чантата е много по-удобна, прави сте. Особено ако е нещо на колана, като кобур, сигурно е по-удобно и не изморява и рамената.
Но това малко ме разочарова, защото знаете ли – моята представа за добро прекарване с разходка със снимане беше следната. Ходя и си снимам, по някое време спирам на някоя пейка или в кафене, ако е студено и си работя на лаптопа по някой проект. После ако имам време и кеф си обработвам снимките дето съм снимал. Евентуално качвам нещо някъде, от някоя свободна безжична точка из града. Като ми писне да седя и съм хапнал и пийнал кафе, ставам и тръгвам пак да снимам или пък към вкъщи.
За това си трябва раница… Просто нямам начин да се събере преносим комнютър във фоточанта. А пък апаратът се ползва в града по-лесно от чанта. Остава един вариант – ранича и чанта заедно. Ама е претрупано и неудобно доста.
Съгласен съм че раница си трябва, но не фотографска. Просто няма как да се носят две раници (не че не съм носил една отпред една малка, но това е за планината и в града ще си голяма екзотика). Има и чанти като това, но са малко скъпички и пак няма да ти поберат нещата. То има и такива дето са наполовина за фототехника, наполовина за твои си неща и се казват daypack, но не мисля че е необходимо. Вземаш си една хубава раничка с дишащ гръб 28-32 литра за неща като храна, вода и други такива.
Добре, ама лаптопът къде се побира в тази схема? Аз неща като храна, вода и други подобни през повечето време няма да имам нужда да нося – става дума за ходене в града все пак. Иначе за планина е ясно, за там си трябва хубава и удобна голяма раница. Но аз последните години съм заседнал все в градска среда.
С две думи представата ми е за нещо, което да побира лаптоп и фотоапарат с един обектив. Раниците, които разглеждах в мрежата, или са много малки и не събират компютър, или са големи, с отделение за няколко обектива. А това, заедно с отделението за компютър става доста раницата е и обемна, и тежка. Май няма златна среда в това…?
Иначе този SlingShot наистина изглежда удобен. Аз много често така си нося и чантата – не на рамо, а през рамо. Като карам колелото пък задължително така. Едно завъртане и апаратът е отпред, удобен за изваждане. Мерси Иване, това Lowepro SlingShot AW може би ще замени сегашната ми чанта в някой хубав скорошен ден! :)
Гласувам за “Зони на влияние” с 10/10. Не е чак толко важно с какво носиш апарата, а какво и как виждаш през него; и да имам четките и палитрата на Дали, едва ли ще нарисувам втора “Леда”, е това си е мое мнение и вкус, а “за вкусове не се спори”, казват англичаните:))