Снегът на 2007г. Февруари.

Вчера в София валя. Сняг! След като дълго-дълго синоптиците обещаваха поне застудяване, най-накрая вчера, в края на февруари падна практически първият сняг за зимата. Преди коледа имаше малко сняг, да – но не се брои, истинският сняг не може да е преди зимната ваканция.

Цяла сутрин се радвах и честичко проверявах през прозореца как напредва снегът по неговите си дела. Когато преди обяд взе да вали на по-ситни снежинки се уплаших леко, че няма да остане хич докато се наглася да изляза. А по земята беше покрил само тук-там. Пътища, тротоари, алеи на междублоковата градинка – всичко беше черно от намокрените асфалт и плочки. Имаше сняг само по тревата и клоните на дърветата. Казвах си – нищо, то е нормално, тя земята е гореща след всичкия тоя пек, затова.

Следобяд най-накрая излязох да поснимам. Исках хем малко да понамалее, за да не ми вали апарата постоянно, хем и да не спре съвсем, защото си се виждаше, ще няма да се задържи много сняг. Взех на практика всичката си фототехника, без някои непригодни за задачката неща. Напълних раничката си с обективи и филмовия EOS. Не можех да я сложа на гърба, затова отиде на дясното рамо. В чантата пък подготвих Pentax-а с китовия обектив и старата Смена 8М. Отдавна се канех да почна пак да я нося, а пък и разбрах, че имало тия дни седмица на ломографията. Не че ще пращам някъде снимки, но самата идея, че има хора дето нарочно снимат със Смени навива.

Натоварен като кашик излязох от блока и се запътих към Северния парк. Поснимах за около час, преди да почна да мръзна. Странна работа – ако беше нормална зима, щях отдавна да съм свикнал на такива неща, а сега с тия жеги как да разбере човек… кога да му е студено и кога – топло :) Няма да уточнявам, че изобщо не ползвах всичкото “оборудване” – то се подразбира. Изобщо не отворих раницата, макар да ми се снимаше с EOS-а. Раниците май са неудобни за такива разходки, повече са само за носене. Става дума за най-обикновена раничка, но когато си взема фото-раница, сигурно ще е пак така, не знам.

Снимах с цифровия само с обектива от комплекта му, изобщо нямах желание да сменям. То и светлината беше една такава еднообразна, небето – сиво, а от белия сняг всичко изглеждаше чернобяло. Бял сняг и черни сенки между дърветата. Всъщност оправдавам се – не се получи както исках, явно трябва да снимам повече. Поснимах и със Смяна-та, надявам се да излезе нещо като довърша филма.

Днес е слънчево, сутринта стаята грееше от блесналото слънце. Толкова сняг за тая зима. Толкова и зима за тая година. Дано поне пролетта е красива. И дано в края на годината следващата зима отмие срама от тази. :)

Част от снимките, цифровите, съм качил в тази галерия – вижте ги, ако ви е станало интересно. Остават филмовите от тип “стрийт ломо”, но тях – когато ги проявя. Приятно гледане на снежни снимки! :)

7 thoughts on “Снегът на 2007г. Февруари.

  1. yovko

    Раниците са неудобни за снимане – включително фото-раниците. За придвижване от едно място на друго е перфектно, след което разпъваш техниката, работиш и прибираш обратно. Но за снимки и фотолов истината е в чантата.

  2. Иван Генчев

    Не съм ползвал фото раница, но и не мисля да ползвам. Чантата си е добър вариант. Това което ми харесва да ползвам е стрийт кит. Слага се на колан на кръста и събира камера и два обектива. За планината е много удобно. Носиш си чанатата с 10 стъкла по Пирин, но имаш едно на тялото и две отделно дето винаго стоят на кръста. Без навеждане или сваляне на голямата раница се работи по-бързо и по-приятно. Първо го пробвах с един колоездачен кит за 10 евро дето купих на разпродажба.

  3. turin Post author

    Да, наистина чантата е много по-удобна, прави сте. Особено ако е нещо на колана, като кобур, сигурно е по-удобно и не изморява и рамената.

    Но това малко ме разочарова, защото знаете ли – моята представа за добро прекарване с разходка със снимане беше следната. Ходя и си снимам, по някое време спирам на някоя пейка или в кафене, ако е студено и си работя на лаптопа по някой проект. После ако имам време и кеф си обработвам снимките дето съм снимал. Евентуално качвам нещо някъде, от някоя свободна безжична точка из града. Като ми писне да седя и съм хапнал и пийнал кафе, ставам и тръгвам пак да снимам или пък към вкъщи.

    За това си трябва раница… Просто нямам начин да се събере преносим комнютър във фоточанта. А пък апаратът се ползва в града по-лесно от чанта. Остава един вариант – ранича и чанта заедно. Ама е претрупано и неудобно доста.

  4. Иван Генчев

    Съгласен съм че раница си трябва, но не фотографска. Просто няма как да се носят две раници (не че не съм носил една отпред една малка, но това е за планината и в града ще си голяма екзотика). Има и чанти като това, но са малко скъпички и пак няма да ти поберат нещата. То има и такива дето са наполовина за фототехника, наполовина за твои си неща и се казват daypack, но не мисля че е необходимо. Вземаш си една хубава раничка с дишащ гръб 28-32 литра за неща като храна, вода и други такива.

  5. turin Post author

    Добре, ама лаптопът къде се побира в тази схема? Аз неща като храна, вода и други подобни през повечето време няма да имам нужда да нося – става дума за ходене в града все пак. Иначе за планина е ясно, за там си трябва хубава и удобна голяма раница. Но аз последните години съм заседнал все в градска среда.

    С две думи представата ми е за нещо, което да побира лаптоп и фотоапарат с един обектив. Раниците, които разглеждах в мрежата, или са много малки и не събират компютър, или са големи, с отделение за няколко обектива. А това, заедно с отделението за компютър става доста раницата е и обемна, и тежка. Май няма златна среда в това…?

  6. turin Post author

    Иначе този SlingShot наистина изглежда удобен. Аз много често така си нося и чантата – не на рамо, а през рамо. Като карам колелото пък задължително така. Едно завъртане и апаратът е отпред, удобен за изваждане. Мерси Иване, това Lowepro SlingShot AW може би ще замени сегашната ми чанта в някой хубав скорошен ден! :)

  7. iackhus

    Гласувам за “Зони на влияние” с 10/10. Не е чак толко важно с какво носиш апарата, а какво и как виждаш през него; и да имам четките и палитрата на Дали, едва ли ще нарисувам втора “Леда”, е това си е мое мнение и вкус, а “за вкусове не се спори”, казват англичаните:))

Leave a Reply

Your email address will not be published.