Както се канех по-рано днес, празничната рибна вечеря стана доста добре. Успях за час и половина да се прибера от работа, като мина на път през близкия универсален. Взех разни продукти, но забравих за гъбите – и добре, защото нямаше да вървят с рибата. Краси така ме успокои, а и аз вече мисля, че си стана готино и без тях. :)

Получи се печено на фурна филе от риба хек с картофи и заливка от кисело мляко. Продуктите са: филе от хек (две парчета, тоест общо… една риба:), пет-шест картофа, около половин кофичка кисело мляко, малко топено сирене, лимонов сок (забравих да взема лимони и трябваше да ползвам сок от шишенце), чер пипер, сол, розмарин, джинджифил и малко вода. А, да – и около чаша бяло вино.

Забравих да сложа мазнина и едва сега се сетих. Така е по-добре, цялото ястие изобщо не беше тежко и мазно. Може би стана малко по-сухо, но пък нали затова е чашата вино до чинията :) Филето покисна малко в лимонов сок с чер ппер докато обеля и нарежа картофите на кръгчета. После в тавата наредих ред картофи, отгоре рибата и върху нея – останалите картофи. Добра идея е да се сложи сол при лимона и рибата, защото картофите поемат много и може рибата накрая да остане леко безсолна. Също така при рязането на кръгчета винаги остават “капаци”, като при биченето на дъски – резени, които от едната страна са закръглени. Те могат да се използват така да се подравни всичко, че да няма стърчащи много картофи или филета, за да не изгорят. Сложих тук-там малко томено сирене, ползвах някакво, което взимам за първи път – в кутия, май беше “Жоси”. На четири или пет места по малко, все пак не искам да готвя сирене, а риба. Изсипах равномерно върху всичко неразбито кисело мляко. Преди това върху рибата между картофите поръсих малко розмарин и съвсем мъничко джинджифил. Зачудих се, но поръсих още мъничко чер пипер върху заливката. Може би са по-подходящи подправките за готвене на пилешко, но какво пък – нали аз готвя, тъй де. :) Добре стана. Когато реших, че е готово и бях доволен и от снимките му, го пъхнах в затоплена фурна.

След има-няма нула време… добре де, след двайсетина минути всичко е готово. Изядохме го с бялото винце. Шардоне на “Туида”. Бива. Аз казах в предната статия, че недолюбвам бялото вино и харесвам плътните аромати на червеното, но това ми допадна – върза се добре с рибата, която наистина беше леко суха. Абе добре си беше – нали с вино я ядем, я!

Няколко извода за мен, а може и за вас, ако се интересувате:

1) Картофите, когато попият лимон, се готвят по-бавно и все изглеждат леко сурови. Всъщност не са сурови, а просто стават хрупкави като въз-сурови и това е от лимона. Когато се готвят с нещо кисело, като например лимон или домати, трябва да се приготвят преди него.

2) Пустите картофи взимат и солта. И макар аз да не обичам сол и да кашлям от нея, когато е дори с малко повече, все пак добра идея е да се осолят отделно от картофите другите продукти, с които се готвят.

3) Когато се слага слой картофи най-отдолу, трябва да се внимава как загрява печката. Ако е като нашата, която топли през въздуха на фурната, може отдолу картофите да са малко недопечени, защото хем са били в сос, хем отгоре всичко се загрява по-бързо, защото е открито. Ако се готви в микровълнова фурна правилата се променат… ама аз не се кефя на микровълновите, така че какво ми пука :)

4) Винаги когато се пече така сосът или е малко в повече, или ако се наложи да се допича ястието, вече никакъв го няма. Крайно време е да се науча колко течност трябва да се слага.

Целия процес си направих кефа да го снимам. Снимките можете да намерите в галерията, подредени отделно. Снимани са с Pentax *istDL с обектив Pentacon auto 1.8/50. Всички на бленда 1.8, естествено :) Не очаквах, но въпреки ръчния фокус и оскъдната светлина от лампата всички излязоха добре и затова реших да ги кача всичките. Е, някои съвсем не са изпипани като кадри, но пък това са само илюстрации на готвенето ми. Опитах се да са максимално добри за целта си. Харесва ми, значи се е получило :)

N.B.: Взе сериозно да ми липсва фотодневникът на това ново място. Имам идеи как да го върна и трябва да побързам. Снимките се трупат, от тях поне по някоя тук-там все си заслужава публикуването. Да си оправя фотодневника!

Вкусно беше. Кой ли е следващият кулинарно тематичен празник…?

Вчера, на 14 септември, Pentax обявиха новия модел от серията си огледално-рефлексни фотоапарати. Дългоочакваният наследник на *istD е с име K10D и макар за някои хора да е изглежда по-различен от предшественика си, очевидно е насочен към същата група потребители – напреднали любители и професионалисти. Това, разбира се, са само формални определения – особено със силно агресивната политика на ниски цени, която показва Пентакс, границата между любител (напреднал или не чак толкова) и професионалист е съвсем размита и остава по-определена само за журналистите. Продуктовата линия “K” е започната от Пентакс през 1975г. с моделите K2, KM, KX и K2 DMD, но големият й успех идва с обявения през 1976г. модел K1000 (първоначално наричан Asahi Pentax K1000). K1000 е пробив, защото е пределно опростен фотоапарат, който все пак е с прекрасни технически възможности за времето си – здрава метална огледалка със сменяеми обективи, която може да работи изцяло без автоматиките си и с изтощени батерии на светломера. И да продължава да е идеална ценово машинка за любителите, които по принцип са с доста по-ограничен бюджет от професионалистите. С евтиния K1000 всеки любител е можел да отделя повече пари за обективи – а на K1000 могат да се закачат огромен брой както на байонет K, така и на “универсалната” резба M42. Всъщност байонетната система за закрепване на обективи “K” е представена именно с тази серия апарати. K1000 е бил напълно съвместим с тази нова серия обективи на Пентакс. Именно K1000 успява да наложи новата байонетна система, защото много хора по света са си позволили цената му. Не е странно, че дълго време това е един от моделите, които се смятат за класически и неостаряващи пентакси. Дори и днес е ценен апарат – съвместим с всички обективи на Пентакс, макар и с ограниченията на ръчния фокус, евтин, здрав и без развалящи се мотори и автоматики.

След като Пентакс опитва доста успешно навлизането си в цифровата фотография с моделите от серията *istD, логично беше да се направи следващият ход – след техническото “влизане в гората”, успешният подход е да се направи удар с конкурентни цени. Такива цени на фотоапаратите, които да привлекат все повече и повече любители към цифровата серия огледалки на Пентакс. След *istD, който беше насочен към професионалистите и по-богатите любители, фирмата направи четири модела, изцяло насочени към любителите. От най-достъпния *istDL, който днес може да се намери употребяван в България на цени около 800-900 лева с обектив през наследника му *istDL2 до по-скъпичките S-модели – *istDS и *istDS2. Основната разлика в тези бюджетни модели е, че “L” са с пентаогледало, а “S” – с пентапризма. За да достигне образът от обектива до визьора се използва или система от огледала, или стъклена призма – и в двата случая светлината се отклонява нагоре към визьора и образът се намалява, за да се вмести в него. Визьорите с призма са по правило по-светли, но пък леко оскъпяват производството. Но макар и с огледала, L-моделите са с достатъчно голям и светъл визьор, позволяващ удобна настройка на ръчния фокус на класически стари обективи, например. Pentax *istDL все още присъства в сайта на Пентакс като текущ модел, но с времето цената му на втора ръка у нас ще пада, а моделът е физически здрав, със стоманен скелет и метален байонет и в близките години ще става все по-достъпна покупка за млади любители с ограничен бюджет.

Всичко това следва схемата на “K”-серията от времето на K1000. Технически нов опит, последван от сваляне на цените на новите модели и по-голяма достъпност до тях на фотографите-любители. Които никъде по света нямат достатъчно пари настрана за последен модел Канон или Никон с подобни характеристики.

След този ход фирмата явно е решила да рискува още повече – в серията K*D започнаха да вграждат стабилизиране на сензора и още с първия модел с такова свалиха и цените – първият стабилизиран модел K100D се появи на пазара на цени, близки до тези на бюджетните модели от серията *istD. Но най-странното за конкуренцията и най-приятното за потребителите дойде с обявения на рождения ми ден последен до момента модел K10D. Този нов модел е с подобрена система на стабилизацията, която работи и за изчистване на праха, неизменно попадащ върху сензора при смяна на обективите или при работа с вариообективи, които “засмукват” прах отвън. След “отърсване” на матрицата, прашинките падат върху попивателен материал отдолу и не се връщат. Друга новост е обявената от производителя влаго- и прахоустойчивост на апарата. Из цялата конструкция са разпределени 72 уплътнения, включително за бутоните и капачетата. Може да не е апарат, предвиден за подводна фотография, но например в дъжд или сред прашни вихрушки собствениците му ще могат да го ползват. Друга новост е поддръжката на все още разработваните обективи с вградени мотори на автофокуса, което би трябвало да подобри много бързината на автофокуса – нещо, от липсата на което в *istD се оплакват професионалните фотографи, снимащи репортажи и спортни събития. Най-приятното в случая е, че най-вероятно новите обективи с вграден мотор ще бъдат съвместими с по-старите тела. Така, както K10D е съвместим със старите обективи.

На фона на начина, по който такива въведения се внедряват в други фирми, такава политика е в услуга на потребителя. Когато Канон сменят байонетната си система и въвеждат обективите с вграден мотор от серията EF, който е искал да си ги купи, е трябвало да инвестира в изцяло нова система, да продаде или подари старите си тела и да вземе нов апарат Канон. При Никон също в по-ниския клас редовно се правят промени с несъвместимост. Макар двете фирми да имат прекрасни продукти и особено върховите им модели да са предпочитани, все пак в по-ниския клас на неизбежно ограничените финансово любители перспективата пред собствениците на техника от Пентакс винаги е била по-добра.

Единствените неща, които се споменават из мрежата като недостатък на новия K10D са несъвместимостта на апарата с батерии AA(R6), наличието само на P-TTL на вградената светкавица вместо на TTL и това, че апаратът не е с пълен размер на сензора (full frame). Изоставянето на стандартните и масово достъпни батерии AA най-вероятно се дължи на по-високите нужди на апарата (особено с бъдещите SSM-обективи сигурно разходът на енергия ще се повиши), които биха се задоволили от 6 броя AA-батерии. А в тялото няма място за толкова много, най-вероятно затова и не се използват.

А фактът, че K10D не е с пълен размер на сензора може да ни подскаже само, че в близките години може да се появи модел, който да поправи евентуалните недостатъци на K10D и да е full-frame. Логично е че името, което “витае” из форумите и блоговете в мрежата, е “K1D”. Но за такъв модел не се знае нищо сигурно все още. И всъщност ако има “недоволни” от липсата на някаква функционалност във фотоапарата Pentax K10D, то е защото много дълго време се пускаха слухове за това какъв ще бъде този апарат, много дълго различни хора в мрежата се “навиваха” за една или друга функционалност и след като се изписаха най-разнородни очаквания, когато конкретните спецификации вече са публикувани все има нещо, за което да се “съжалява”.

Но това е незначително на фона на факта, че снимките се правят от хората, а не от фотоапаратите. Човек може да се научи да вижда кадрите както с върхов модел цифрова огледалка, така и със стар Зенит, Pentax K1000, че защо не и със Смена 8М. И да продължи да се учи – защото това е интересното във фотографията, не се научава, а се изживява и се “учи” постоянно.

Днес Пентакс обявиха обновени версии на фирмуера за цифровите им огледалки. Важните новини са две – едната е, че с тези нови версии се добавя поддръжка за новите SD-карти с по-голям капацитет, от вида SDHC, които побират над 4GB. Това означава, че с карта 8GB за снимащите в raw ще има опасност да забравят изобщо да преточват снимките си – та това са някъде над 700 кадъра… Ужасно много за любителско снимане, но сигурно профитата, които снимат репортажно, ще са доволни… макар пък от тях сигурно малко имат точно тези модели. На серията *istD(L,S) й липсват доста неща за репортажно снимане – например автофокусът е по-бавен от този в конкурентните марки. Заради липсата на мотор вътре в обектива. За хора като мен това сигурно не е недостатък, но все пак има и профита с по-големи изисквания. Те чакат не този обновен фирмуер, а новия модел K10D, дето ще го обявят таман за моя рожден ден :)

Втората важна новина е, че Пентакс продължават да се грижат за съвместимостта между моделите си. След като дълги години са правили апарати и обективи, които са съвместими с по-старите разработки, сега виждаме нагледен пример за съвместимост в обратна посока. По-старият модел *istDL, който е вече на година и няколко месеца, има почти всички възможности на върховия в момента в този клас модел K100D. Без, разбира се, стабилизацията на матрицата в K100D. Но *istDL няма вече ограничението да не може да приема SDHC-карти. Преди години такава съвместимост не е била мислима – моделите се произвеждат, разпродават и край. Сега, с възможността да си инсталираме нов фирмуер, в известен смисъл имаме свободата да променяме апарата си.

Следващата стъпка може да бъде в посока освобождаване на фирмуера – ако кодът му беше свободен, тогава вече от месеци щеше да има различни версии, разработени от програмисти от целия свят, които да добавят различни функционалности, да пренареждат менютата и иконите по различни удобни начини. А защо не и да отключват първоначално забранени в оригиналния код функционалности. И можеше разработката на фирмуер да се “изнесе” от Пентакс в посока на свободни общности от привърженици на марката. Конкуренцията между общностите и свободността на кода можеше само да повиши качеството.

Но винаги има време и за това :) Пентакс са доказали, че си падат по рисковете, а и съвместимостта за тях е ценност. Така че ако някой ден освободят фирмуера на апаратите си, може малко да се учудя, но малко – много повече ще се радвам :)

Аз лично знам, че няма да тръгна да рискувам с обновяване на фирмуера на моя апарат. Но е приятно да се чувстваш обгрижен така от производителя и да знаеш, че макар и започващ леко да застарява, апаратът ти изведнъж отново е “най-новият”. Някой ден по-нататък, когато SDHC-картите поевтинеят, сигурно ще инсталирам обновлението и ще си взема и такава карта. Но засега нямам пряка нужда. Освен ако обновлението не отключва нови недокументирани функции. Чуват се такива слухове из форумите. Ще видим…

Тези дни напоследък са ми много богати на впечатления. Ако ми се случваха все неприятни неща, щях да кажа сигурно, че имам лоши дни. Но те далеч не са лоши, а напротив – едно след друго ми се струпаха все случки между сравнително приемливи до страхотно приятни. Да започна може би от приемливите – най-долу в тази класация стои новината, че започвам отново щатна работа. Ще го раздавам отново системен администратор на GNU/Linux. След като се поотдръпнах от активното взиране в монитора и изпълняване желанията на потребители, които и без това не знаят какво искат и след като работата ми с екипа на Lindeas не донася нужните доходи, отново се връщам на сисадминския стол.

Искрено се надявам този път да не е така продължително, както миналия. И когато реша да пренасоча всичките си сили отново към Lindeas, да съм по-подготвен и да можем и тримата от екипа там да се изхранваме само с нашата си работа по проекта. И да не ни се налага отново и отново да се обръщаме назад. Lindeas всъщност потръгна добре, но само в частта си за изработка на уеб-страници. Макар и там поръчките да бяха малко. Следващата “атака” на Lindeas ще бъде по-точно премерена и ще покрива освен уеб-разработки, и консултации за GNU/Linux, новини и интервюта с разработчици, статии и наръчници, философски консултации и др. Но дотогава ще съм админ. Едно от другите момчета, основният ни дизайнер, също е на нова работа… Приемам всичко това като тактическо отстъпление за прегрупиране. :)

Едно от другите неща, които ми се случиха и които определено са много приятни, са сдобиването ми с обектив Pentacon auto 50/1.8 и преходник Pentax K – m42 за него. Дължа тези две нови придобивки на bxmarkov и george. Марков ме зарадва с обективчето, което за някои фенове на винаги най-новата техника може и да е непретенциозно, но пред мен открива огромни нови полета за изследване във фотографията. Жоро пък бързо и неусетно за мен уреди преходника, който пасна перфектно на обектива и сега на практика имам два обектива на байонет К – този от комплекта на *istDL и светлосилния Пентакон. Последният със завитнен преходник и с временно “хакнато” заключване си е на практика обектив на К-байонет.

   

Благодаря ви, момчета! Наистина ме изненадахте страхотно и от два дни вече не мога да се спра да снимам само с 50-цата!

   

Вярно е, че навлизането в света на фотографията, при която слабата осветеност не е пречка, а инструмент и при която дефокусираният заден план участва видимо в композицията е трудно и ми коства много провалени опити. Но това е нещо, което отдавна чаках и към което така и така се движех – поне като гледам предишните си опити за постигане на по-изразено боке. Това, което преди донякъде и “на късмет” успявах да направя с обърнат обектив на филмовото ми тяло, сега го използвам директно като инструмент при снимането с 50/1.8 на цифровия Пентакс.

Ето някои от първите ми опити – първата снимка е съвсем първата, която направих с новия обектив. Снимките са в умален размер с препратка към пълния размер във фотодневника ми.

  

Вярно, че път пред мен за развитие – бол. Но еуфорията, че вече правя първата крачка е несравнима :)

Благодаря ви, че ми помогнахте да тръгна по този път! :)

Страниците ми тук ще излязат в кратка почивка от утре за около седмица. Причината е, че самият аз отивам на почивка – двамата с Краси ще отидем на място, което ще е отделено от тревогите на мрежата и големите обществени проблеми, с които ни притискат ежедневно медиите, ще са в най-добрия случай просто “нещо за гледане”. Тоест ще бъдат, ако решим да гледаме телевизия :)

Дълго се чудех дали изобщо да си взимам мобилния, но все пак ще го пъхна в багажа – за всеки случай. Предполагам, че ще го държа включен, но нямам идея дали там, където ще сме, ще има покритие. Даже тайничко се надявам да няма. Поне моят оператор да не е стигнал дотам.

Ще вземем обаче книжки за четене и фотоапарат за снимане :) Фотоапаратът може би е проблемен в някакъв смисъл – смятам да замъкна *istDL-а, но пък нямам силни батерии за него. Все още Pentax-чето кара на алкални, втори комплект откакто го взех. След снимане веднага го изключвам, за да се пестят тия мъници. Дори му бях изключил всички прегледи на снимките на екрана по едно време. Батерийките вършат работа – вярно, че трябва някой ден да се оборудва със зареждащи AA, но точно сега не ни е до този разход. Комплект четири батерии 2300mAh със зарядно са някъде между 70 и 100 лева, в зависимост от скоростта на зарядното.

Другият проблем с апарата е, че има само една SD-карта 512MB, а тя побира между 43 и 45 снимки в raw-формата на Пентакс. PEF-овете са много смахнат формат, защото освен пълните данни от CCD-матрицата съдържат и jpeg-копия в два или три размера. Общо всичко е между 9 и 11 мегабайта, в зависимост от кадъра.

Форматите за RAW е тема, която ме занимава много напоследък и мислех преди почивката да напиша нещо тук за различните собственически формати, за компромиса “DNG” на Adobe и за проекта “OpenRAW”. Ще напиша като се върна – предполагам, че ще имам още какво да кажа, след като съм се опитвал да събера десетина дни в само 40-тина кадъра. Смятам да снимам в JPEG-формат, за да събера повече снимки. Снимането в JPEG е ужасно занимание, но все ще се справя – миналата година снимах на лента, пък оцелях. Тъй де :)

Карта точно сега не ми се купува, по същите причини, заради които ще оставя алкалните батерии. Иначе Pentax *istDL може да поеме SD-карта до 2GB – приблизително 180 кадъра в RAW.

Но аз съм уеб-програмист и системен администратор на свободна практика, а това означава, че всъщност не мога да си позволявам такива разходи. Не и сега, не и в България. У нас има ужасно ниска работна култура при работа със специалист на свободна практика. Всеки гледа как да прецака такъв специалист и особено ако човек работи в ИТ-сферата, трябва да има много точни критерии с какво да се захваща и с какво – не, да си прави във всеки момент сметката, с една дума да стане “хиена”. А аз все още не успявам докрай.

Коментарите в сайта ще преминат на режим на модериране. Чудех се дали да ги оставя както са сега – свободни, с автоматична опция за модериране или да ги забраня съвсем. Ако си останат както сега, бас ловя, че бележника ми ще го напълзят спамери. Но и не искам да спирам коментарите съвсем – за мен концепцията за блог без коментари е отблъскваща.

Затова реших преди да замина да включа обща модерация – тоест всеки може да остави коментар, но той ще се появи чак след като се върна от почивка и реша да седна отново пред компютъра. Всъщност… “може” да се появи :) Всякакви спамове, обиди, нападки и коментари на латиница ще намерят по-кратък път.

Доскоро и приятни дни!