2015

Не че си нямам рябота. Но понеже около две бебета и тъща не мога да вляза в работен ритъм, почнах да чета статиите на Jeremy Clarkson. Същият, от TopGear. Това е някъде между старите и новите епизоди, когато е опитвал да изкарва хляба като журналист ли, знам ли. Оставям настрана, че е мрън и rant. Но стилът е някак познат. Без майтап, дали има микроблог? Да го видим колко остроумен е “натясно” :)

Снегът си е чист

Всички сме чували за огромните проблеми, които създавал снегът на управата, на шофьорите, на възрастните хора, изобщо на всички. Когато наближи зима, започваме да се шегуваме как снегът щял отново да ни изненада. Донякъде на шега, донякъде с малко страх. Като че ли сняг не вали всяка зима и като че ли досега не сме виждали. Малко са нещата, които имат тази необяснима способност да са хем периодични, нормални и безобидни, хем все да изненадват. Или може би съвсем не са малко, а просто снегът е толкова очевидна “изненада”, че няма как да го забравяме.

А всъщност проблемът с почистването на снега въобще не е в непочистването. Нито е в неподготвеността на управата. И изобщо не е в самия сняг. Проблемът с почистването на снега е в почистването. Светът ще е много по-спокойно място, ако снегът не се “почиства”.

Снегът си е чист. Почистването му е това, което замърсява наоколо. Самият сняг не е и опасен, поне в градските му количества. Почистването на снега прави улиците и тротоарите опасни. Освен че ги прави и мръсни, покрити с кафеникава снего-кал на буци, която после се топи интензивно и на купове, задръства каналите и прави локви – разбира се, пак кални.

Снегът не пречи на колите, на колите им пречи ледът и/или кишата, които остават след почистването му. Ако колите утъпкват и разтопяват равномерно навалялия сняг, сцеплението ще е поне с една идея по-добро, отколкото върху излъскания долен и вече позамръзнал слой, открит при така нареченото “почистване”. Върху който много бързо навалява тънък слой нов пухкав сняг. Пързалка, с други думи.

Снегът не пречи и на хората. Е, поне не на здравомислещите от тях. Много по-добре е да вървиш в леки преспи сняг или върху прясно утъпкан мек сняг, отколкото да размахваш ръце и да падаш по задник върху почистено място, което за час-два е развило върху себе си усъвършенстван горен слой тъничък лед, докато новият сняг го е покривал с измамна пеленка от снежинки.

Е, разбира се, всичко това е вярно, ако сте си купили правилната кола, ако я карате с гуми с останал дотатъчно грайфер и ако сте си купили правилните обувки. Защото кой изобщо е казал, че градът през зимата трябва да е място за разкарване на обществено опасни индивиди в трошки с изтъркани гуми или същите пешеходци, спестяващи пари от зимни обувки? Да е ясно едно – зимата в снега не се ходи с маратонки, лачени, велурени и всякакви подобни недоразумения. Вярно, обувките не са евтини, но вместо да имате по няколко чифта летни и да опитвате да ги носите и зимата, колко по-лесно и по-евтино е да имате едни за лятото, които да са си таман за лятото и едни за зимата, които пък да са си таман за зимата? Доста, бих казал.

Истерията по почистването е полезна за управата, защото задържа вниманието на хората върху такива глупости и съответно го отклонява от по-важните неща. Разбира се, когато едно почистване се прави неправилно (а то няма как да се прави правилно, ако се прави изобщо), най-лесно е да се мрънка “ама то ако не се почистваше, знаеш ли какъв ад щеше да настане”. Да бе, да. Чиста проба обществен рекет. Като застрахователите, само че по-мащабно и някак по-фино.

Ако не се почиства, колите сами ще си разтопяват и разчистват снега. Да, вярно – ще стане кал на буци, ама това заради снега ли е? Или е заради мърсотията, която цяло лято си стои по улиците? Дето уж се “почистват”? Да, вярно – ще има киша и локви и това е кофти, но това заради снега ли е? Или е заради задръстените канали, които по цяло лято си стоят задърстени, а уж се “почистват”? Не, грешка – само част от каналите са задръстени. Другите са изградени неправилно и стърчат на най-високите места по улиците. Някъде даже самите канали са на бабунки, замазани отстрани. Явно за да се стича водата от тях настрани. Някой е правил улица, ама първо я е направил и чак после е решил да я проектира. Каналът се е оказал пет сантиметра над нивото на платното – нищо бе, ще го замажем, ще насипем повечко асфалт около него и то няма да си личи. Няма, да…

Снегът е хубав, чист и бял. Бялото е чисто. Мръсен е градът и калта и прахта по улиците. Така че носете си зимните обувки, дръжте се за парапетите, като слизате по стълби, купувайте си навреме добри гуми за колата и карайте внимателно. Със зимни обувки и гуми няма да имате нужда от тая истерия по почистването. Е, ако сте от хората, които задръстват кръстовищата, боксувайки с летните си гуми в снега или ако държите да ходите зимата със сандали, само и само да се оплаквате, че “снегът е лош, защото е хлъзгав и не е почистен”, тогава четете блоговете на кмета и на транспортния министър. :)

Честит сняг! Добре, че у нас вали сняг зимата. И поне за кратко през зимата всичко става с една идея… по-чисто. Поне докато не го “почистят”.

За осми

На осми декември съм в града, където преди години празнувах с колеги. Днес седнах за кафе в “Искра”, соц-кафенето на центъра, където тогава се скрихме за малко от студа, за да прочетем в подлистник на някакъв вестник интервю с Мамчето от “Яйцето”. В което се хвалеше как Желю, Калчев и компания се наливали като свини навремето и как тя за тях криела в сутиена си бутилки, за да им сипва. Те не че не се наливат и днес, де, особено вторият.

Тогава се възмущавах на простотиите, които пишат вестниците в подлистниците си, но хич не съм си и мислел, че години по-късно ще си ги спомням, все едно че са нещо важно.

Щях да снимам, но не снимах. Студено ми е на пръстите и ги крия в джобовете. Щях да вдигна колата да видя какво дрънка по окачването вляво. Но паркингът беше фул, а и кой е луд да лежи под кола в тоя студ?

Поне се обадих на Павката и си полафихме за осми, за колегите, за работата и за това кой кого е събудил и как ще се черпим за Оги. И дали изобщо ще се засечем скоро. Мина ми еретичната мисъл да изпонавъртя телефоните на всички, да ги чуя за празника и да навъртя една хубава сметка на милите глобул. Но хем ми беше едно такова тъпо, хем трябваше да се прибирам, че бях излязъл само за хляб и масло… бе отказах се.

Не че не поздравявам всички приятели от следването, а просто щях сигурно и на тях да им понатъжа настроението. Егати празника…

Далеч от компанията, а то и самата компания си се поразкъса бая напоследък. Е, най-важният човек от нея си е до мен, но сме тук с две деца и с тъща. Нямаме сили за нищо, аз имам време, но пък всяко такова излизане за хляб и масло ме депресира яко. Както и всеки десет минути без бебешки писъци, ревове или игри и къпания. Отскоро – ревовете често и на два гласа.

Всъщност пука ми за осми декември. Някаква си дата, на която повечето от празнуващите са идиоти и чалгаджии, които само търсят как са се нарежат яко на някое далечно и скъпо място. Че аз от месеци или направо от години вече не съм пил, поне не по-сериозно. Не ми липсва самият осми – липсват ми приятелите, които все по-рядко виждам. Липсва ми усещането за разнородна общност, но с близки общи задачи и разбирания. Липсва ми това да кажеш “Не си прав”, след което да обясниш най-подробно защо и… всички да те слушат, защото и те си имат своето “Не си прав” и изчакват за него и го дообмислят. Хей, липсват ми и двучасовите спорове за разликата между “съд” и “уред”. Или за разликите между Декарт и Паскал или между Нютон и Айнщайн. Липсва ми и групата, репетициите и сцената, писането на стихове по нощите или в кафенетата и после отхвърлянето им от другите, защото “това не е текст, това пак са стихове”.

Иначе майната му на осми! Искам си обратно усещането за моята си компания, а не все с триста зора да успявам да се порадвам на половин-един час през няколко месеца или година. И все да стигаме до репликата “А ти някого виждал ли си?” Бахти живота…

Честит празник на всички, за които студентството не са “загубени години”!

Здравей, Оги!

На 30-ти ноември се роди вторият ни син. Пиша чак два дни по-късно, защото колкото и някои приятели и доста от роднините да не го разбират, гледането на Светко не е нещо, което оставя време и сили за странични занимания. Сега съм сам вкъщи със Светко – е, сам, но с тъщата, която дойде точно преди раждането с идеята “да ни помага”, но пък поне ни прави компания. Аз слушам Светко, но често проблемът е, че той има прекалено революционни разбирания за това как следва той пък мен да ме “слуша”. Не се оплаквам, приятно ми е, че детето расте в спокойна и свободна среда. Братчето му също ще бъде гушкано, глезено когато иска, ще му бъдат организирани игри и приключения и винаги ще знае, че вкъщи с мама и тати е сигурно, спокойно и винаги пълно с внимание за него. Както е и за Светко.

Успях да пиша на няколко човека в джабър и айсикю, нямах как другояче. Но сега Светли спи на рамото ми, прозорецът с “Моите приятели Тигъра и Мечо Пух” е затворен и мога на спокойствие да кажа за Огнян.

Огнян се роди на 30-ти вечерта. Тежи 3800 гр., за ръста не знам още висок е 53 см. Бил гръмогласен, когато е гладен и се усмихвал през останалото време. Ще го видим при изписването най-вероятно, защото във 2-ра Градска не разрешават свиждания. Може да стоим в двора и да си говорим с мама и бебе през прозорците с решетки, но нещо не ме влече идеята. Светли вече чака братчето си и се радва, че ще си има приятелче, с което да си се приберат в детската стая в Троян и да си играят на спокойствие и простор. Радва се още повече, че мама е добре и че скоро ще си дойде и ще го гушне.

Бременността ни изтощи и добре, че всичко вече е наред. Няколко пъти трябваше Краси да влиза в болница за по няколко дни и аз гледах сам Светко. Първият път беше в София, останалите – в Троян. С всеки следавщ път се отчайвах все повече – не толкова за моите денонощни грижи и занимания с детето, колкото заради отчаянието в неговите очи, когато мама отиваше в странното омразно място “болница”.

Оги растеше бая бързо и си се роди почти две седмици преди термина. Сам е тръгнал да се ражда, така че датата си е неговата – наложило се е сечение заради възможен риск, преценен на момента от лекарите. Отидохме в болницата точно в деня, в който бебето наистина е тръгнало да се ражда и лекарите много точно са преценили. Малък Огнян сега е добре, стои си вече при мама и се усмихва. Сега трябва Краси да се възстанови бързо, защото за разлика от предната бременност, почти не наддаваше и растеше почти само коремът й. Лекарите преди седмица казаха, че бебето е доста едро за седмиците си и отговаря на възраст, при която трябва вече да се ражда. Е, добре че я заведохме точно навреме.

Аз, то се знае, нямах засега време нито да се видя с приятели, нито да се понапия. Но, както Андрей все казва, “за момче се пие мастика” – така че все някога ще трябва да се измисли нещо. ;) Нищо, днес не аз съм важният ;)

Светко спи и чака да си играе с Оги. Не може да разбере съвсем, че до играенето ще мине доста време. Скоро каза, че когато бебето стане на две и половина, ще си играят заедно, защото то бебето сега е по-малко от него, но като стане на две и половина, ще е колкото него, защото той е на две и половина… Хм, логика ;)

Добре дошъл, Оги! Успех и радости в откриването на света, мило дете!

2011

Снощи ходихме при Мила и малка Дени, за малко видяхме и Дени и Андрей. Светко си игра с “кака Дейи”. Беше готино, макар и за съвсем кратко. Аз така се разплух от това, че друг си играе с детето, че едвам станах като си тръгвахме. :) Днес очакваме тъщата. Може би ще остане у нас, а пък Краси трябва да влиза в родилното вече. С нетърпение чакаме всичко това да мине и да мине добре. В София, ден 7.

2010

На влизане под моста на Подуяне при лек дъждец и хлъзгав разкален асфалт, зад мен се лепва такси. Тъмно е, настилката е коварна от дъжда, влизаме с леко над 60км/ч, а оня тъпак се лепва за бронята и включва дълги. Карам в лява лента, но тъпите бакшиши трябва да разберат, че градът не е магистрала и няма “бърза лента”. Накрая задмина опасно, ядосах се, тръгнах да гоня (Рошко си може) но се отказах.

2009

Водихме Светко при неговата доктор Петкова. Зарадва се, а и тя си го позна. Помни ни още от посещението преди раждането, а и след това покрай операцията беше взела всичко много присърце и ни помагаше с документи, изследвания, прегледи. Светко си я харесва. Предписа мехлем за алергичния обрив, дето му се появи. Взех си промоционално телефон с план към Globul. Ще видим тепърва как е. В София, ден 4.

2008

Ходихме из магазини за дрехи за бебето. Ужасна скъпотия. В един магазин в Надежда има нормални цени (можело значи) и като сме в София, ще пазаруваме само от там. В Троян също има къде, там като цяло няма такива скъпарски безумия. Губихме време и в “Хиполенд”, как успях да опазя Светко да не види играчките, не знам. Взехме едно малко сладко сиво слонче, де ;) Съседи — сайлънс. В София, ден 3.

2007

До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.

2006

Превод от бебешки: “Аз съм ядосан – ще ви оставя, ще си обуя маратонките и ще ида в БАН. Ще взема едни феодални старци, лелята ще ми ги завие в торбичка и ще си ги донеса вкъщи да папаме“. Светко знае, че всяка седмица ходя в БАН, тогава ме няма вкъщи и си “тръгвам”, от друга страна е чувал за простотията на Симеон Дянков. И от телевизията, и от наши възмутени обсъждания вкъщи. Логика. :)