Новите години често са за някакви равносметки. Аз по-скоро искам да гледам към плановете си, не толкова да се втренчвам към изминалите месеци и да се усмихвам мило или пък да роня сълзи. Нали затова е “нова година” — иначе щяха да му викат “стара година”. И то планове лични за мен, не за блога — блогът ми си има свой си рожден ден и там са неговите планчета, споменчета и подаръчета. Между другото, то и този ден наближава, ама нищо.
—-
Да, ще ми се нов късмет. Не че някога чак съм страдал от лош късмет — за мен всичко това с късмета е повече в отношението към нещата и в приемането на събитията, отколкото в някакво незнайно и неразбираемо “стечение”. И все пак, макар 2008-ма да не беше неприятна или много тревожна, може би е добре през следващата всичко около мен да е с една идея поне по-уредено. Да, най-вече имам предвид професионално уредено.
Миналата година работих за Marsh България като отдалечен програмист на PHP и MySQL. Няма да работя друг път по този начин. Или поне не с такава организация на работата и/или с такива хора. Харесвам много идеята за отдалечена работа, даже известно време преди да започна си търсих точно такава, но в България чисто и просто не става така. Твърдо смятам, че не е заради мен, а заради фирмите и мениджърите им. Това тук си е несериозно. Никаква обратна връзка за свършената работа и когато дойде краен срок — високи изисквания. Е не става така — работенето е процес, а не някаква магия, която се “случва” в последните дни преди приключването. Стоял съм с дни в очакване на обещаните нови задачки, на практика със скръстени ръце. Не съвсем — вършех си моя си работа, но не това е идеята на този вид работене, нали?
Вярно, с работа към фирма и подсигурени парички на месец бюджетът вкъщи е по-различен, по-спокойно се планират разходите. Но ако ще ми се налага на два пъти да чакам заплатата си “до следващата дата”, защото нещо се е “объркало” и, казано с думи прости, ще стоя без пари — е не, мерси много! Не можах да повярвам, че има счетоводители, които разпознават и внасят заплатите по имената на хората, а не по номер на договор или нещо друго такова. Така де, ако така се правят тия неща, тогава искам да се казвам Бил и да ми сбъркат заплатата с някой си Бил Гейтс. :)
Не съм справедлив, ок. Миналото — минало. Вече поне ще имам едно наум, ако ми се наложи пак да работя за другиго. Досега все се чудех и аз като Надя дали нещо с мен и с моето работене не е наред, щом съм сменил толкова много работни места. Има го този момент — като видиш биографията на млад човек и тя е изпъстрена с позиции. Някои нарочно си съкращават CV-то и пропускат местоработи, за да изглежда по-“чисто” някак. Но на мен вече не ми пука — проблемът не е в мен. Или по-точно изцяло в мен е и си е решим. Трябва да работя така, както искам от толкова много време. Да работя за себе си и по свои си идеи.
—-
Накратко, става дума май повечко за пари. Не съм някакъв меркантилен тип, който все си брои стотинките в плюс, но когато не работя на заплата винаги по някакъв начин ми се налага да мисля за свързването на двата края. Не че не ги свързвам, става дума по-скоро за проблеми в планирането на доходите. За да е добре финансово семейството (наистина, тия неща с парите идват много по-ясно, когато се гледа малко дете и когато има много разходи, дето ама изобщо не може да се неглижират), трябва не просто да имаме пари днес, не просто да можем да вземем на кредит или назаем, а да има постоянен, стабилен начин за увеличаването и/или връщането на тези пари. Трябва да има работещ семеен бизнес-план. Иначе не става, или поне е толкова стресиращо и тормозещо, че не ми се ще да опитвам.
След това става дума за по-дългосрочни спестявания и работения. Става дума за купуване на кола. В това има приятна и не много приятна част. По-неприятната е събирането на парички, а далеч по-приятната е избирането на самата кола. Че ще е Subaru — Subaru ще е. Защо харесвам толкова точно тази японска марка и защо я предпочитам пред Honda и Mazda е друга и много по-обширна тема. Но какво точно Субару? Дали да реша да си начеша сърбежа под педала на газта с някоя Impreza, дали да взема за семейството Legacy (както съм се замислил от бая време вече) или направо да пренастроя естетическите си разбирания с един готин Forester? Таман ще имаме с какво да ходим и до Троян, и до баирите на вилата. И то през зимата, в снеговете на Балкана и на Конявската планина.
Става дума и за ново място за живеене. Толкова дълго вече обмисляме живеене в къща с дворче, че май е крайно време да започна да подготвям нещата и за това. Не ми се броят годините, откакто се нанесохме в гарсониерата в Надежда. И не че е кофти квартал — напротив, добър си е. Само дето е много, много изолиран от центъра с тоя серсемски “Надлез Надежда”. Дето баща ми разправяше, че сигурно навремето в соц-а някой архитект е получил бая тлъст рушвет от директора на градския транспорт, за да го проектира. Но все пак месеците и годинките си минават, Светлин расте и е крайно време да заживее в по-нормално място. Пък и ние покрай него. :)
—-
Каквото и да си дудна за новия късмет, нещата няма да се наредят, докато аз не си ги наредя. Годината започва добре с докторантурата ми в БАН. Снощи пък с Краси преместихме бюрото в кухнята и сега вече пиша това от новия мини-офис. :) Така надявам се ще имам и аз време и възможност на спокойствие да работя по уеб-проекти и да пиша и чета за докторантурата, и Краси ще може да напише своята си дисертация.