За пореден път откривам http://www.outdoor-photos.com. Оказва се, че сайтът е част от общо четири проекта. За пейзажи, за градски снимки, за снимки на животни и за портрети. Засега ми стига да се радвам на случайните извадки от архива с пейзажите. Страхотия, мания. Луда работа направо.
1467
Някъде в далечината звучи Dire Straits. На отворени прозорци се чува много от външния шум, макар да съм с капки и памуци в ушите. Преглеждам какво имам да довършвам – малко PHP за (вече) старата ми работа и една редакция на превод на софтуер. Нямам търпение да привърша и да преместя папка “Marsh” в пощата си от /work в /work/old. Днес бях малко на разходка с бебо. Снимах. Нищо особено, но е гот :)
1466
OpenFest тази година ще мине без мен. Въпреки че бях казал, че ще ида, вчера ме надуха вятърът и съм с капки в ушите. Ентусиазъм за каквото и да е = нула. Пак твърдя – фестът се отдалечи от общността, която му е най-близка и стана някак казионен. По себе си съдя – щом не горя от нетърпение да ида на всяка цена, а стоя да се лекувам с утехата “айде догодина”. Нищо, скоро ще има един по-друг фест.
Отглеждане на дете. Среща с котката.
Днес пуснахме Арти в хола след двугодишно изгнание. Милият, в началото стоеше на прага чучнал и гледаше стреснато. Ту към нас, тук към малкия, който прав на килима в центъра на стаята пищеше и ухилен до уши го сочеше “моу-моу, моу-моу!”. Ушите на котарака се въртяха на всички страни и така, предпазлив и невярващ, пристъпи вътре.
Мина на една почетна обиколка, като набързо от воле подуши всички предмети по пътя и се качи на частта от ъгълчето, която всъщност е пренесена от кухнята. Там стоя дълго, явно усетил познатата и сигурна му мебел. Понеже на практика всичко в стаята е коренно променено, откакто не е влизал. Тоест откакто знаехме, че синът ни е на път. Даже не една, много промени е пропуснало котето. Нито леглото е на същото място, нито съществува вече старият диван, на който така обичаше да мързелува и който систематично унищожаваше с острене на ноктите. Нови разни малки мебели, бюрото на ново място — абе направо всичко различно.
А минаха вече няколко години от времето, когато аз на стълба в центъра на покрития с найлони празен хол чегъртах от тавана стария винервайс. А малкият, мъничък като юмруче Арти се катереше по крачола на дънките ми и хич не обръщаше внимание на падащите на главата му мокри стърготини от тавана. Облещил очи нагоре, целият треперещ и впил ноктички в плата се катери и мяука, предвкусвайки как ще го взема и ще го гушна и той ще мърка, мърка от кеф толкова силно, че ще залита от мъркане направо.
Цял ден Светли и Арти свикваха с тази си близка среща. И преди са се засичали, но чак наскоро и то винаги на разстояние. Което май е било в огромна изгода на котарака — сега така бягаше от бебето, че направо ми дожаля. Хем иска да се приближи, да го подуши от по-далечко, някак явно усеща, че е “негов човек”, хем когато бебо усмихнат така изпищи от кеф, та на нас чак ни заглъхнат ушите, котаракът подскача стреснат на място и хуква през глава да търси къде да се крие от това невиждано бедствие.
А Светли все искаше да е близо до него, да го гали гушнат в мен, все тичаше да му донася нови играчки, всякакви колички и книжки и да му ги показва и сочи и да пищи пак от кеф. По едно време донесе една топка и я метна към главата му — подава му я, човекът — а котаракът се стресира.
Знам, че този контакт е много важен и критичен. От една страна детето не трябва в никакъв случай да получава някакъв травмиращ опит. Травмиращо може да бъде както животното да го нападне или уплаши, така и например да види как родителите се карат на котето или го удрят. На практика всичко това сигурно се отпечатва някъде дълбоко в съзнанието като някакъв първи модел, прототип на заучено поведение, което все по някакъв начин влияе и товари после.
От друга страна трябва да се щади и животното. Малко котки могат да издържат издевателствата на малки деца и бебета, а наш д’Артанян си е направо най-ербап котарака, който съм виждал. А и хич не е дребен, макар лятото в Троян да му се отрази определено доста “диетично” и “спортно”. Вече лека-полека малко си е повъзвърнал мащабите. Та най-опасното е бебето в еуфорията си — а децата май много се радват на животинките и се радват съвсем искрено и силно — да стресне или нарани котарака и той да е принуден да отвърне. Дори и да е чисто механичен отговор, дори да не е някаква открита и нарочна агресия, това вече е голям проблем.
Надявам се полека с такива срещи през деня за по два-три часа и под наш постоянен надзор да свикнат достатъчно, за да започнат да делят общо пространство. Искам да мога да преместя семейството си в просторна къща с двор, но като няма начин, засега трябва да се “ширим” в гарсониера. Но въпреки това искам синът ми да расте с правилно отношение към животните, да открива всеки ден общуването с тях и да е адекватен в тяхно присъствие. И най-вече да му е интересно и да се забавлява.
Тъй де, кой като него — има си свое си коте вкъщи, своя си животинка, свое си “моу-моу”. Не ги гледа само по картинките в бебешките книжки, не ги гледа само отдалече на разходка по улиците и площадите. Аз навремето нямах. Молех нашите за коте, за куче, но все не можеше. А Светли си има Арти и двамата са сладури :)
1463
Колкото повече гледам лаптопи, толкова повече се обърквам. Има наистина яки модели, но са висок клас и паричките им също са високи. HP имат готина профи-серия, но са скъпи за мен. Dell имат по-достъпни модели, но не ме кефят ревютата, че били шумни. Май накрая се спрях на Acer Travelmate 5520G. Хем е бизнес-серията, има си всичко, хем е за малко левчета. Почти съм решил – и после ще пиша ревюта ;)
CenTransit.bg — почивка, пътуване, празници и СПАМ
Днес получих спам, който още нито съм изтрил, нито съм пуснал на bogofilter с “дръж, спам!”, не съм и докладвал онлайн със spamassassin. Все още седя и гледам невярващ на откровената наглост. Виждал съм какви ли не спамове, но признавам си — толкова отчаяна стратегия рядко се вижда. Явно от CenTransit.bg са решили, че каквато и да е известност ще им дойде по-добре от мишата дупка, в която явно живуркат в момента. И макар да знаят, че много лесно може в индекса на търсачките след два месеца блог-статиите срещу наглия им спам да са далеч, далеч по-нагоре от всичките им собствени мижави сайтове, явно са поели риска. Другият вариант е да са си освен нагли и откровено тъпи — не изключвам и тази много вероятна възможност.
Може би съм се поразглезил напоследък, май отвикнах от спама. Откакто доставчикът ми на хостинг реши да ми премести акаунта на някакви нови сървъри, явно нещо много се е променило по отношение на пощенските политики. Ако преди си беше съвсем в реда на нещата да пристигат по около 200 спама на ден, макар и веднага автоматично разпознати като такива, отбелязани като прочетени и надлежно захвърлени в папка “spam”, то от няколко седмици получавам едва по около десетина.
И много рядко филтрите ми се затрудняват и хвърлят по някое съмнително писмо в папката “strange”. Така стана и днес. Гледам — непрочетено писмо в “strange”, отварям го и какво да видя… Отгоре се мъдри изключително мъдрият надпис:
Съгласно Закона за електронна търговия ви съобщаваме, че настоящото писмо е непоискано търговско съобщение
Брей! И надолу почва най-нормален бесен и нагъл спам. От типа, който повечето хора трият без да разглеждат. От типа, който разчита на няколкото процента потребители, които още не са “свикнали” и ще прочетат докрая. И дори евентуално ще вземат да се обадят.
Забелязвам, че има някакви “вълни” в спама, който идва до мен. Мога само да предполагам, че е свързано със сайта ми или с други сайтове, откъдето може да ми бъде изровен адресът на пощата. Само предполагам, защото не съм специалист по темата. А зная много добре, че у нас спамът е зараждаща се, но вече много активна индустрия и има както кадърни професионалисти, така и горе-долу добре плащащи фирми. Тоест спамът не се “движи” от някакви идиоти като CenTransit — те само са се изръсили за услугата. Технически спамът далеч не е толкова проста работа, колкото на някои им изнася да твърдят и на практика си се прави от кадърни IT geeks. Не че защитавам някого от тоя бранш — за бой са както едните, така и другите. И най-вече такива прошляци като marketing@centransit.bg, задето се захващат с поръчка на такива неща.
Е, може точно този спам да не е хич сложен или скъп. Нямам идея, пък и не ме вълнува колко са се ръснали в “Отдел Маркетинг CenTransit.bg”. Ето все пак малко заглавки за занимавка:
Received: from centransit.bg (thestoremaker.net [212.95.174.182]) by (адресът на сървъра на доставчика ми) (Postfix) with ESMTP id A8BB8188FA1 for (моята е-поща); Tue, 28 Oct 2008 09:27:58 -0700 (PDT) Received: from workstation ([192.168.0.1]) by (Merak 8.0.3) with SMTP id UB106958 From: "Marketing Team" <marketing@centransit.bg> Message-ID: <db2de4ac6e3eaf438547e1f61ad38761@centransit.bg> X-Mailer: Microsoft Office Outlook 12.0
Тъжна работа. В едно съм сигурен — ако реша да ходя на почивка, да резервирам изгодно хотелска стая и изобщо да прекарам едно незабравимо изживяване по коледните и новогодишни празници, сто на сто няма да се обадя на “Marketing Team” <marketing@centransit.bg>. Препоръчвам и вие да ги избягвате. Има много начини за успешна реклама в Интернет. Как така толкова време минава и все има фирми, които си мислят, че със спам могат да съберат по-голяма и най-вече по-лоялна критична маса от клиенти, че да им потръгне бизнесът? Има и друг вариант — да знаят много добре, че такъв открит спам ще има малък и кратковременен положителен ефект и после ще се обърне срещу тях, докато конкуренцията бавно, но сигурно ще си гради доверие в доволни отделни клиенти. Може да го знаят, но да не им пука, защото са фирма-еднодневка и си имат сайт-еднодневка. Абе… тяхна си работа ;)
Най-отдолу има линк за “отписване”. Нали никой в 2008-ма не си въобразява, че като ползва линк в спам-писмо за отписване, ще бъде отписан наистина? И няма да бъде отбелязан в базата от данни като “проверен” и “истински” мейл? :)
Тия от сайта с полети и резервации за почивки по празниците дори не са се постарали да сглобят някакво скриптче с постен дизайн и съобщение “Адресът ви е отписан успешно” или нещо подобно. Дали са направо линк mailto, който да изпраща писмо до адреса Marketing Team (marketing@centransit.bg) с тема “Unsubscribe”. Да бе, много хитро… Значи да “кликна тук ако не желая да получавам повече информация от CenTransit.bg© 2008 Centransit.bg” и после не само да потвърдя, че пощата ми е валидна и че си я чета, ами и като послушно момче да им кажа “аз не само чета всички боклуци, които ми пращате, а мога и да ви пиша писма, когато ми кажете”.
Мизерници…
—-
Правилният начин в случая не е да отговаряме, нито да се доверяваме на каквито и да са обещания за “отписване”. В спама няма понятие като “отписване”, особено пък на валиден адрес. Правилният начин е писмото да се пусне на локалния филтър да го анализира и запомни като спам, да се докладва и в сървърите в Интернет като спам и накрая да се изтире. И трите стъпки се поддържат от всеки читав съвременен пощенски клиент. Е, може преди това и да се блогне по темата, че да мине неприятният вкус в устата ;)
Грижа за блог-емисиите
От месец и нещо опитвам да пусна новата версия на “Свободна планета” на новия адрес. Техническата работа по сайта и доизпипването на нови функционалности е нищо, нищо, нищо в сравнение с обгрижването на самите емисии. Редакция, преосмисляне и преподреждане е нужно практически всеки ден. Преди имах само бегла представа, днес вече знам — масово хората не се грижат за емисиите си, нито етикират и категоризират статиите си, да не говорим пък за такива “екстри” като вграждане на емисия за коментарите към всяка съответна статия. Защо?…
Идеята на новата “Свободна планета” е да е профилиран агрегатор. Това беше искано от много хора и най-накрая се надявам да го направя. Основните теми (“континенти”) засега са някакъв краен брой и донякъде случайни. Случайни в смисъл, че са такива, каквито съм намерил в темите на досегашните записани блогове в стария агрегатор. И в дългия списък на настолния ми четец. Но с всеки изминал ден се убеждавам, че поддържане на профилиран агрегатор е огромна занимавка и хиляда пъти по-лесно е да се пусне един Planet или Venus или каквото там и само периодично да се добавят “интересни блогове”. “Дневник” това правят и от това печелят, пускат реклами — е, в новата версия и аз ще въведа начин за някакво монетаризиране. Няма да се натрапват, няма да пречат, малко ще са, но все пак ще са реклами. Според мен хвърляният труд по сайта го оправдава стократно. Разбира се, ще има дълъг период на уточняване на това с хората, които публикуват с Non-Commercial клауза.
—-
Друго ми е чудно. Как да отделям тематични емисии от сайтовете, като масово хората са луднали по тая глупост FeedBurner? И преди съм писал, пак казвам — моля ви, не правете това на емисиите си! Чудо голямо, че FeedBurner ви нормализира емисията! Можете и сами да я пипнете да стане ок, а дори и да не е съвсем валидна, чудо голямо! Чудо голямо, че FeedBurner ви дава статистики — за чий са ви тия статистики? Пука ви за тъпите статистики на тая некадърна услуга!
FeedBurner взима всички статии от сайта и ги сплесква в една единствена емисия. Няма категории. Няма етикети. Няма автори. Няма архиви. Няма нищо, бе! Има само feeds.feedburner.com/alabaladrundrun. Как нормалният читател да може да се абонира за определена категория от блога и да чете само нея? И какво да прави, ако изведнъж се окаже, че адресът, за който се е бил записал, пренасочва към емисията във FeedBurner, която вече започва да бълва всичко?
Някои спазват “препоръката” на некадърниците от FeedBurner и си пренасочват всички заявки за емисии към акаунта във FeedBurner. И така дори и да знам точния URL в съответния блог-софтуер на търсената категория или етикет, пак не мога да извлека тематична емисия. Защото всичко се мята към… FeedBurner.
Не казвам, че хората не пишат интересни неща. Нямам нищо против да чета пълните емисии на блоговете — и го правя. Но с FeedBurner никакво тематично разделение не може да се направи. И за какво са ви тогава категории, за какво са ви етикети? Може да пишете всичко в една категория “Uncategorized” (или която ви е по подразбиране в блог-софтуера) и без етикети и готово!
—-
Другата трудност е точно с пишещите без категории и етикети. Пак казвам — нищо против съдържанието на хората, говоря принципно и оперативно за трудностите при правенето на агрегатор. За невъзможността направо в някои случаи. Когато няма категории, няма начин да бъдат отделени темите, които влизат в обхвата на “Свободна планета” от другите, които са извън него. Няма и начин статиите да бъдат разпределени по “континенти”. Защото просто няма никакъв начин машинно да бъде поставена статията на съответния рафт в съответния раздел…
Имена на категориите в WordPress. И това е мъка. Ако категориите са с числа и ни интересуват три броя, да кажем 3, 11 и 21, винаги можем да заявим емисия от вида /?cat=3,11,21&feed=rss2. Но ако категориите са именувани, няма начин да стане с изброяване. Става при етикетите — при категориите не става.
Някои стигат още, още по-далеч. Всички заявки с параметър “feed” се пренасочват в сървъра към адреса на основната емисия. И независимо дали търся емисия на категория, емисия на етикет или дори емисия на коментари към отделна статия — пльоска ми се основната емисия със статии. Кеф, кеф ви разправям… И за чий…?
Мислил съм си да започна агрегатора начисто и да включвам само емисии, за които хората специално сами са ми се обадили и са ми дали. Но така къде отива идеята за свободна споделимост, която всъщност всички заявяваме с тези ни CC-лицензи? А и понякога ми е било малко кофти, когато са ме търсели нарочно за включване в планетата. Моята представа е, че един такъв агрегатор трябва да се поддържа от редактора и от читателите, а не от автори, които си “промотират” сайтовете сами. Заради някакво “SEO”, заради чест и слава или каквото там…
Моля, не правете това на емисиите си! На вас не ви е нужно, а на другите само пречи! :)
1460
Тия в телевизията са идиоти. Честно! Даваха сега как в Италия някой спечелил рекордна печалба от лотарията им, 100 милиона евра. Това – хубаво. После една кака разсъждаваше без да й се отдава, че всички били развълнувани и тегленето било събитие за цялата страна заради рекордно голямата печалба и вероятността да се уцели била стигнала 60 милиона към 1. Ха сега, де – кой клас да я върнат да повтаря?
1459
Тези дни съм пак на ръба. Много новини около Светли, расте с всеки ден и ни впечатлява постоянно. Трябва да приключа работата, че да се махна. А все няма кога вкъщи. Пуснах сайта да се кешира във файлове, за по-бърз достъп уж. Ритат ми се вече сайтовете на споделения хостинг, ама ей-на, свикнал съм там. По-нататък нещо ще се мисли. Спи ми се нечовешки. Снима ми се. Бе направо ми се пие. Ама нъц…
1456
Колкото повече си търся лаптоп, толкова повече варианти отхвърлям. Затова реших да се поспра. Моделите, които засега обмислям, са Acer Extensa 5220 и Acer Extensa 5630. Първият е с едноядрен Celeron, но си има всичко, а вторият е с Core Duo, но пък някои неща няма. Евтини решения са, но много добри за такива. Другото е нещо от P-серията на HP (6910p или мъникът 2510p), но са по-скъпички. Дилема.