Писал съм за trackerd, готина програма. Но дискът ми е пълен със снимки, а тя го яде постоянно. Kill-нах, махнах от сесията – продължава. Не мога да я махна. Chmod u-w ~/.cache/tracker не помогна – създава си я наново и пак пише. Накрая я purge-нах от aptitude ведно със зависимостите й. Зачистих в ~/.cache, че и в ~/.thumbnails – ей-така, профилактично.
Open(?)Fest 2008 Sofia
Ще има OpenFest 2008 в София. Ако и вие като мен през има-няма ден-два сте се зачудвали какво става в опънфестската правителница и сте отваряли сайта на инициативата, значи и вие сте се чудили какво става. Е, вече е ясно — десет дни преди самия фестивал хората от кухнята му изпуснаха инфо, че фестивал ще има, сто на сто ще го бъде пак на същото място и обявиха дати.
Мястото е Военният клуб в София. Датите са 1-ви и 2-ри ноември (не мога да вдяна как има хора, които пишат месеците на български език с главни букви, справка — сайта на ОпънФест, ако не са го коригирали, де).
Програмата все още не е ясна. Както пише Йовко, правенето на такова голямо събитие без почти никакви ресурси си е трудна работа. Иска се много ентусиазъм и много свободно време. Получава се някаква маргинална слава, но както сами виждате, заради правописни грешки и затворена организация на събитието лесно и тая слава се рискува в очите на по-критичните блогъри. ;)
Не е това начинът, по който си представях фестивала, докато Йовко ми разказваше за него, когато се срещахме в градинката пред НДК и бавно вървяхме към мястото на софийската линукска среща. То беше във времето, когато такава среща имаше. Да, днес няма. Няма го и същият OpenFest — може би е за добро, кой знае. Зная, че много хора са подкрепили идеята и са помагали на Йовко и другите, когато организираха най-натоварените и разгласявани издания на фестивала. Когато месеци предварително всички знаеха кога и къде и събираха пари за рейсове и влакове, за бири “за след това”, събираха ентусиазъм и идеи.
Всъщност много от тези хора и днес сигурно се тормозят с OpenFest 2008 Sofia и може би хич не им е полезно едно такова поредно мрънкане като моето. Но аз си имам право на мрънкане! И аз съм казвал с ентусиазъм “да, страхотно, давай” в началото. Вярно — не съм помагал много. Моите сили тогава хвръкнаха по сдружение “Свободен софтуер” — и хвръкнаха още в началото му. Защото то среда си нямаше, разми се бързо-бързо. Даже като гледам как си стои все още сайтът му, горкото даже и край си няма. Ей-така си хвръкна и хората се пръснаха и даже не ми се вярва повечето от тях да се домъкнат за днес обявения ОпенФест след десет дни.
Но има и нещо хубаво в това ново превъплъщение на ОпънФест-а. Хубавото е, че идеята lives on и някъде другаде хората си правят ОпънФест и не се притесняват седмици и месеци предварително да го казват. Ако можех, бих се вдигнал до изданието на фестивала в Русе. И може би бих жертвал посещението на софийското. Може би можеше в София да има OpenArt като миналата година. Доколкото се разбира от постното (надявам се засега) обявление на сайта, тази година няма да има. Може би сред организаторите няма хора, които да се интересуват от такъв раздел. Не ги интересува — не го правят. Ами да — ама то затова идеята беше да се обявява рано, предварително в средите и да се работи със самата тази общност, а не на мускули срещу нея и с десетдневни предизвестия.
Но нищо, де. На никого не се бъркам вече. Аз ще си бъда в София. Не заради OpenFest 2008, а просто защото… ще си бъда в София. Ще ми е приятно да ида на събитието. Не защото е безплатно и не защото за десет дни ще се събере супер-страхотна програма (hint: засега я няма изобщо). А защото темата ме интересува. И защото ще мога да се видя с поне част от хората, в чиято интернет-среда вирея и аз. Поне с част, поне с тези, които не са заети следващия уикенд.
Иска ми се това да е някакво оттласкване и догодина нещата да задобреят. Но знам нещо друго, нещо, за което в разговори с няколко вече хора от същата тази общност все повече се съгласяваме. Успешните проекти са лични. Може да не са еднолични, макар че най-лесно и чисто е да са си еднолични. Може да са на двама или максимум трима единомислещи. Но са лични, свои и се правят на всяка цена и по най-добрия начин. Някога си мислех, че е тъжно, но днес знам, че е прекрасно. Защото така трябва. Общите, безлични и откъснати неща, които се измислят в затворени стаи и затворени кръгове и се обявяват десет дни предварително… просто не струват.
Софийският OpenFest 2008 е изключение, разбира се — елате на празника на софтуерната свобода! И аз ще съм там, и аз ще слушам, ще снимам и бира ще капе по брадата ми. ;)
1452
И тази година ще има OpenFest в София. Разбрах преди ден-два от реплика на Бого Шопов по друга тема. Иначе – пълно “медийно затъмнение”. No info. Беше супер тъпо. Ще ида на феста, разбира се. Ако можех да си избирам F/LOSS-общностите по градове, бих отишъл в Русе, където не се помайват и се срещат постоянно. Или в Царевград Търнов (В.Търново, де), и там има хляб.
1451
За пореден път се впечатлявам от digiKam. Ползвам GNOME, но и Qt-приложения. Хей, че то Gajim, дето е GTK е толкова бавен и тромав, че макар да го ползвам, ми иде да удуша всички, които харесват Python и GTK+. Пуснах digiKam, претърси ми за нови снимки, обнови данните за преместените, подреди всичко по албуми и дати. Има си всичко, за което F-Spot може да мечтае. И не работи с гадното Mono.
1448
Преди няколко дни излязох да поснимам. Все по-трудно ми е напоследък. Най-накрая май отново имам кадри, които ми харесват. Събирам ентусиазъм, за да прегледам и проявя снимките от тия дни и от цялото ми лято в Троян. Когато бях там, имах за оправдание лошия лаптопски монитор. Сега на настолното Eizo нямам с какво да се измъквам. Искам само два-три дни спокойствие. Или поне тихи час-два на ден. :)
1447
Току-що разбрах, че е излязъл Dillo 2.0! Не мога да повярвам още… След дълги години, дори след принудителното замразяване на проекта накрая явно има светлина в края на тунела! Dillo е това, заради което бих бил шута на такива каци с бъгове като Firefox и Epiphany! Лек, бърз, без излишни глупости, но работещ. Не, още не съм пробвал Dillo 2.0, имам само старата.
1446
Какъвто искам лаптоп или няма, или му нямам парите. Оглеждам се за нетбук и сравнявам с гугъл. Най-много се пише за MSI-чето. Странно, моите любимци VIA с OpenBook хич ги няма в графиката. Чувам много добри неща за Aspire One и за Mini-Note. Май не ща EeePC, но пък трябва нещо евтино. Тъкмо почвам да търся, има време.
1445
Нямам никакво време и това ме изнервя. На бебо му растат още кътници и вечерите е мъка. Денем вилнее из цялата стая и апартамент. Не е като в Троян лятото, където тичаше из площада. С Краси сериозно си недоспиваме. А аз имам два ангажимента – да си довърша работата, че да напусна в края на месеца и още едно нещо, което засега е в тайна. Не, не е служебно. Та само дано издържа. Как – идея си нямам!
Не в бройката е силата
Масовото е неясно и неразбираемо, защото не е човешко. То е на масата. Масата, народът няма разбирания, няма желание и не страда от лишения. Страдат хората, те разбират и те желаят. Заедността на хората не е народ или маса. Това са думички, измислени от работещите с власт — абстракции, които по-лесно се мислят с оглед на разпределянето, агитирането и използването им.
Народът няма сила, няма и глас. Глас има човекът, имат и хората заедно. Едното го използват постоянно, защото няма нищо лично в него. А другото може да противоречи и противостои. За всеки от нас “народът” е някой друг, някъде другаде. Затова най-често народът ни е виновен, защото е друг, непознат, чужд и далечен — някаква мислена общност там далеч, която безпроблемно обвиняваме. Човекът и хората заедно, от друга страна, не могат да бъдат използвани, защото роптаят. Защото тъгуват и страдат, стремят се към щастие и удоволствие. Един народ не роптае. Не прави въстания, не превзема империи, нито пък ги гради. Правят го хората. Понякога сами, по-често заедно, но винаги лично.
Огромни армии могат да се разбият в стените на град. И също така един човек е достатъчен, за да изгради наново разбирането на цяло поколение. Защото всяка промяна не става на барикадите или пред стените на крепостите. Барикадите и крепостите са незначителни подробности. Всяка промяна започва вътре в нас, в разбирането ни за света. В подредбата на това кое е по-ценно в живота ни, кое е най-ценно и какъв е пътят ни към него. Битката за прочистване на този път е най-важната и най-трудна. А тази битка е лична. Без кръв, без крепости и армии. Лична е, защото визията на целта и на добродетелите по пътя са само наши, само ние виждаме света си като проект на това пътуване.
Цяла орда от подвластни ни неразбиращи е нещожна пред един свободен, разбиращ ни поне малко. Както и десет швейцарски гвардееца в готовност са по-голям ресурс от цяла тълпа милиция, въоръжена с мотики. Не в бройката е силата. А в разбирането.
Затова е много по-важно да се говори и да се обмисля. Събирането заедно, демонстрирането на проблема и конфронтирането му е подробност за след това. Първо трябва да знаем какво и защо ни пречи. И не просто да знаем, а да разбираме — да сме поставяли проблема под въпрос, да сме изучавали страните му и да сме видели дали наистина ни пречи или е привнесен ни “нечий чужд проблем”. И дали сме тълпа, на която са й дадени въпроси и решения или сме хора, които проблематизираме света през лична и истинска причина.
Вярно, всяка промяна завършва с подобряване на обективното, социалното, политическото ако щете извън нас. Но не може да се самозаражда в него. Трябва движението да е лично. Не само на един конкретен, но все пак лично на всеки отделен участник в това социално, в това политическо.
—-
Питат ме като ни пречи “А” и “Б” в света около нас, как да разчитаме на публицистиката, за да оправим нещата. Когато блогове и изобщо статии в Интернет четат много малко хора. А телевизия гледат почти всички. И вестници четат все още доста. Кои сме ние, кой ни чува… един вид… “къде ни е тълпата”, която да убедим и поведем?
Защо ни е тълпа? Не ни трябва. Всеки има достатъчно начини да разпространява убежденията си. Например ако не ви харесва как се постъпва с природата у нас и как се застрояват защитени територии, говорете на приятелите и близките си. Говорете днес, но говорете пак и утре. Поне на тези, които нямат нищо против да обсъждат такива теми. То хич не е малко. Даже е много, ужасно много! Ако всеки обсъждаше така, днес огромна част от хората щяха да знаят, че не е редно да се застрояват защитени паркове. Защото щяха да са осмислили проблема в разговори и накрая сами да са стигнали до правилния извод.
Или да вземем подслушването в Интернет. От толкова много места се чува възгласът “какво ви пречи, да не би нещо да криете?”, че явно хората просто не мислят върху проблема. И дори тези, които изказваме мнение и например ходим по протести — ние дали имаме убедително и подробно обяснение и изчерпателен отговор на всяко такова подмятане? Или сме против подслушването заради една-две причини, заради някои недообмислени и предпоставени ни от професията или хобито ни неща, но не можем да убедим в открит разговор нито един от “застъпниците” на подслушването? Дори и да не го застъпва по служба, а от лично негово искрено разбиране, че “няма какво да крие, затова нека го следят”?
В другата крайност — една масовка, събрана с обява във вестник или репортаж в телевизията е безмислена. Съставена от хора, които повечето не знаят съвсем точно за какво са там и не са мислили много по въпроса. И са там, защото “абе горе-долу и аз така виждам нещата” и “и аз имам неща, които ме дразнят, вярно това вашето не го бях мислил, ама верно звучи да е правилна кауза”. Жива загуба на време и енергия.
Ако проблемите са осмислени и разбрани в публичността, дори и митинги няма да са нужни. Хората просто ще подобрят живота си, живота на всички и ще поправят общите проблеми. Каквито и да са те.
—-
…there is no strength in numbers
have no such misconception…
(“Lady in black”, Uriah Heep)
Да на протеста, не на пропагандата!
Отвратен съм.
Днес бях на протеста за защита на анонимността и против подслушването в Интернет под надслов “Свобода, а не страх”. Първата ми работа, след като напиша това, ще е да махна банера с линк към поканата за протест от всичките ми сайтове. Ще го направя с погнуса, защото за мен цялата идея е омърсена и дори призивът за офлайн протест вече ми докарва само нерви и киселини. Бях казал преди време на Бого Шопов, че понятието “електронна граница” трябва да бъде оправдавано и пълнено със смисъл много повече онлайн, в самата мрежа, отколкото с казионни офлайн протести. Електронната граница е там, докъдето достига опитността ни в т.нар. “електронно”. И не, не може да се “защитава” с протести по улиците, с гласуване на избори и всякакъв род подобни глупости. Без мен тия неща вече — аз съм свободен в Интернет именно защото съм в Интернет. Иначе, в тук-сега биологичния, политически и жилищен свят е пределно ясно, че съм тотално контролиран.
Затова моят протест и моят глас в това “опипване на границата” е бил и остава изцяло онлайн. Важно е какво пиша тук, например, а не дали съм бил някъде на някой площад, за да правя масовка на една или друга офлайн кауза. Която, горката, рано или късно осъзнава, че си е най-проста и загубена (“загубена” и в двата смисъла) политическа такава.
Отидох малко преди 11ч., както беше по покана. Още на първия завой на алейката към центъра на градинката видях Йовко и Хриси, бързащи към същата цел. Малко стари клавиатури, две-три мишки и групичка от двайсетина ентусиаста, оглеждащи се с ентусиазъм за познати. Там видях и Йовков, после ми се обади Влади и каза, че трябва да дойдат и Мишел и Ани. (Към края ги видях в далечината и им махах, но не знам дали ме забелязаха.) Разменихме по два лафа с Ему, после видях Комитата с една клавиатура тип “за самоотбрана” под мишница. Бобсън изскочи със снимка на табелка от сисадминска конференция, на която пишеше “Sisko Sistems” или нещо от сорта. Сашо Шопов се завъртя с типичния поглед на програмист на джава (не подлежи на определение, трябва сами да видите). Седяхме малко настрани с Милен и си говорихме общи неща за неговата “необиколка на България“, за фотографията и за наредбите за подслушване. Бого Шопов се стрелкаше навсякъде и стоеше пред едни камери да обяснява кое как и защо и тъй нататък.
Имаше десетина момчета с черни знамена. Черни и черни с вариации — анархистите, с различните им разновидности. Не зная дали защото те си бяха съвсем адекватни на протеста и прилично кротки (само един-два пъти някой да изскандира нещо), или защото аз самият съм анархист по убеждения, но мисля че хич не пречеха. Даже напротив.
Простотията почна след това.
По някое време Нели Огнянова се приближи и се разприказвахме кой ще дойде, кого тя познава и накрая все пак кога и какво ще правим. Викнах едно “Бого?” на преминаващия и след малко, като се поосвободи, дойде при нас. Каза, че още малко трябвало да изчакаме, защото пред църквата (Ал. Невски) се събирала друга групичка и като се присъединят към нас, тогава ще се тръгне на шествие пред парламента (никаква главна буква тука вече, сори) и изобщо както си беше обявено. Хм, много добре, викам аз, значи само трябва да чакаме.
И след малко… идват откъм църквата някакви образи, мятат трибагреници. Аз се зарадвах в началото, даже им щракнах два-три кадъра отдалече. Ама нещо… не ми стоят както си му е редът. Един вид… звъни ми телефонът, ама… някак… международно ми звъни. Нещо не е таман. И по едно време като почнаха да квичат на един мегафон. Някакви простотии, лозунги против подслушването в Интернет, нещо за свободата. Даже направо изреваха в мегафона слогана на цялата протестна кампания “Свобода, а не страх!”.
Изтръпнах. Много рядко виждам знамето на БНС по събития, а всъщност хич и не тръпна от очакване да го видя, де. Отпред крачи с изпъчени гърди, широка усмивка и луд блясък в очите (не че го докарва, просто това му е естественото състояние) Боян Расате. Или както там се казва въпросният. Като почнаха да крещят тяхната си простотия, лозунгът им, там за “социален и национален” и вече не бях изтръпнал.
Понеже претръпнах. Обърнахме се с Милен и си продължихме разговора в другия край на сбирката. А оня, лудият, минава през хората с армийката си, изтъпанчва се по средата и — познайте — правилно, всичкото журналар му се лепва “вие какво мислите”, “според вас това и това”. Какво да мисли бе, идиоти с идиоти? Той не мисли — набарал е малко публично внимание и идва да го снимате, толкова ли не разбирате с малките си медийни мозъчета? Идват избори, на кого му пука за някакви си интернетци, някакви си блог-активисти, даже за някакви си анархисти? Тия не са интересни — ама виж, Расатката е друга работа. Блях, помия…
—-
Помолиха ги няколко пъти да свият знамената. Никаква реакция. Бого Шопов им каза по техния мегафон, че това е социален протест, не политически и ако обичат, да бъдат така добри да свият знамената. А оня пък се дере, че “гейовете и циганите ни карат да свалим знамената, но ние няма да го направим!” Ха сега да каже кои точно гейове и кои точно цигани от протеста са това. И още нещо — и да са гейове, и да са цигани, него какво го бърка, особено на протест със съвсем различна тематика и патос?!? Още нещо… кога и къде тоя човек е виждал “интернетя” и като как би го описал?
Евала на анархистите — веднага свиха своите. То и без това бяха общо 4-5. А тия от “расаткомандата” бяха на принципа “един човек — едно знаме”. Гора от знамена на (айде да не пиша името на партията, нямат нужда от индексиране, нали). Оня взе мегафона и почна да крещи, че това бил българският трибагреник, това в центъра бил знакът на рода Дуло, че не знам си какво. Алооооу, не ми пука, дори и да е знакът на рода Вокил, ясно ли е? Първо на първо никой не те е канил и второ, ако кан Испор види за каква злостна пропаганда се ползват символите на рода му, ще стане на вентилатор.
Видях и Калоян, не успях да му се зарадвам веднага, защото бях бесен заради ситуацията. Той вика “какво, заради фашагите ли?” Викам да, заради тях. Но не е само заради тях. И заради НАС. Защо изобщо се допусна това събиране да стане поредната превзета от Расате и компания проява? Защо толкова много хора все пак продължиха с шествието, вместо или 1) да се каже на полицията да отдели натрапниците, защото не е техен митингът, или 2) просто да се разпърснем, пък тия да си ходят да си шестват където си искат?
Повървяхме на стотина-двеста метра зад шествието, видяхме как зад Двореца на крайната спирка беше пълно със знамена с “оня знак” и… просто понапсувахме три-четри пъти за оправяне на настроението и отидохме да пием бира и да си говорим за нас си, за GNU/Linux и за бизнес.
Тъпо ми е, че толкова много хора останаха. Смесени със знамената и френетичните писъци на Расате. Не зная кои са останали, но и не ми се ходеше дотам да ги навивам един по един за среща на кафе и бира. Не ми се доближаваше до “събитието”. Дано да е било ОК все пак, дано всички са доволни и дано има някаква ефективност.
Но се съмнявам. Както казах още преди да се прецака пейзажът, “Resistance is futile!” Затова — без мен на офлайн протести. Протестирал съм доволно много. Бил съм и на барикади, блокирал съм университета си, какво ли не. Ефект — нулев. Моят протест е съществуването на Arcane Lore онлайн. Ако нещо мога да променям, ако нещо мога да казвам и да се надявам да бъда чут, това е с този сайт, това е тук.
—-
Само не разбирам…
След като има разрешение за събиране и шествие, защо лицето за контакт с полицията не поиска няколкото полицая, охраняващи митинга, да ни защитят и отделят от нахлуващите със знамената националисти? Аз съм отишъл на митинг и шествие в подкрепа на анонимността в Интернет и против подслушването — не съм отишъл на политическо събрание на Расате! Отива човекът за контакт при старшия на полицаите и му казва очи в очи “така и така, брат ми, тия НЕ СА С НАС, много моля да влезете в наша защита и да ги отделите!”
Вариант две — може би всъщност тая групичка е била очаквана и предварително уговорена?!? Ако е така, то пак е лоша организацията, защото това трябваше да се знае. И ако се знаеше, аз и още много хора изобщо нямаше да си правим труда да бием път в събота сутринта, за да ходим на такъв протест. Ако е било предвидено и ако “групичката пред църквата”, за която разбрахме, е била същата въпросна, тогава всички ние бяхме яко излъгани! Не, направо бяхме подлъгани да се намешаме в политическа проява на т.нар. “националисти”. Оставяме настрана десетината момчета от анархистични организации — анархизмът не е политическа партия, те не само че не пречеха, ами тях даже не ги вълнуват изборите. За които избори Расате натрупа още малко медиен актив днес. На наш гръб. Е… мерси!
И накрая… хора, защо не се разотидохте всички? Защо изобщо продължихте — защото това е единственият протест и защото това е единственият начин да се направи нещо ли? И защото шестването под чужди знамена е ваша “малка жертва”, която можете да си позволите и после да спите спокойно? Е, аз не мога да я направя и отказах да участвам.
Не зная какво е станало с протеста по-нататък.
И не ща да зная!
Повече на офлайн протести не участвам! Няма да храня политиците, я! И разни wannabe-политици, като този днешния.
Много хора наоколо писаха предварително за протеста, някои повече от веднъж. Аз не успях — нямах време. И съжалявах, че даже банерите поставих в последния момент.
Днес вече не съжалявам, че не съм писал. Ама хич! Напротив — съжалявам, че ми се налага да пиша днес това. Ама вече ще гледам да не съжалявам за такива неща занапред.
Все го казвам, все разправям, че истинската позиция, истинският ни глас е в самия Интернет, в сайтовете ни. Не другаде, не навън, не на митинги и пред урни, където сме никои. Вече няма само да го казвам.