Честита ми нова година!

Последният ден от ваканцията. За мен винаги е бил и първият ден от новата ми година. Има нещо очарователно в това да отивам всеки път за първия учебен ден в училище след като предишния съм празнувал моя си личен най-най ден-ден.

През годините празнуването беше все различно. От доста време го няма онзи весел блясък на детските ми рождени дни, когато най-голямата тръпка бяха все още неполучените и неотворени подаръци, а най-голямото изкушение — лакомствата, които мама и баба бяха приготвили. Малко по-късно, в годините, когато прекарвах повече време с приятелите от компанията ми от университета, най-близката ми компания изобщо, форматът беше малко по-различен. Но настроението си оставаше.

След завършването през последните години преживявам малко по-тежко дните около рождения си ден. Неприятна, някак неизбежна и непобедима депресия ме наляга. И колкото и да си повтарям всеки път, че всички празници трябва да се празнуват, когато дойде моят май се отказвам. Така стана и днес — имах някаква идея все пак да се съберем, но болестта ме победи. Тежък грип ме налегна и дори и да искам, нямам как да издържа повече от пет минути, без да се разкихам неистово и да изплача няколко литра сълзи.

А вече и започвам сам да си карам рождения ден. Краси и Светли са още в Троян, днес трябва да пътуват за насам. Най-приятното нещо ще е да се съберем пак вкъщи. В Троян ми допадна много, но от една страна ми дойде в повече стресът от някои неизвестности с фирмата, към която работя — а както може би знаете, у нас чисто и просто няма фирма, която да може да работи отдалечено със служителите си. Хем от друга страна с минаването на тези три месеца там ми ставаше все по-“далечно” и мъчно за приятелите. А те пък живеят в София.

На практика скоро след полунощ снощи вече бях “в празник”. Първият половин ден от новата година е доста хремав и отчайващ. София ме посрещна с оловни небеса, студ и дъжд. Дойдох си от Балкана, а там беше слънчево и топло постоянно — дойдох тук, все пак в полето под планината, не в самата планина и точно тук е с по-сурово време.

Имам си и пожелания, естествено. Пожелавам си да работя за себе си и да не се притеснявам за пари и срокове. В повече ми идва да чакам и проверявам час по час дали имам заплата, а тя да се забавя. Гледането на дете отнема доста от финансите, а аз искам да си го гледам него, не баланса на сметката. Пожелавам си да си направя собствено работене и да си го работя за себе си. Другото, което си пожелавам, е да се приближим още поне мъничко към мечтата ни да си живеем в наша си къща с двор. Зная, че е мащабна цел, затова нека поне се приближим. Може да сме под наем, но поне да не сме на висок етаж в панелка, свити в гарсониера в квартал, в който няма детски площадки и всички коли карат бързо и всеки си хвърля боклуците навсякъде…

Честита ми нова година!

1431

Без да усетя минаха последните часове от 31-вата ми година и получих страхотно подаръче за рождения ми ден. Беше прекрасно в тъмната и студена вечер в София да чуя милото с поздрави от тях с бебо. Утре ще сме си пак заедно и няма да ми е толкова отвратително тъпо и отчаяно в тъмното вкъщи със странните звуци наоколо и без най-приятните два гласа на света. Честито ми!

На Сатурна дупките

Не пак, а отново. Не ми се търси какво точно значи “сатурнова дупка”, защо е дупка и защо е сатурнова. Кофти тръпка е. На всичкото отгоре ме е подгонила силна хрема, едвам дишам и постоянно плача въпреки промишлените количества ксилометазолин, с които си поливам носната лигавица.

Казаха ми тия дни, че това са харни неща, сатурновите де, щото той виж каква гиздава планетка е. Че и с пръстенчета. Пръстени, пръстени, ама с процепи, нали? Напукана работа. А и хич не е единствената ни планета с пръстени, те повечето дето са отвъд нашия роден дом Марс са си все опръстени. То даже почти всяка има, само дето трудно се наблюдават.

А и Сатурн е комплексарска работа. Не може да бие Юпитер по размери и влияние и затова компенсира с бижута. Хем газов гигант, хем нищо особено. Само едни пръстени развява и залага капани на хората по годишнини.

Иначе поне на простотии се начетох тия дни. LHC в CERN направи по-голям фурор и от Лепа Брена на стадион “Васил Левски”. Аман! Из мрежата сноват разни идиоти, които поддържат параноята на журналята и дрънкат за края на света, за ниския морал на учЕните и за разни конспирации с мега-оръжия. И Капитан Планета и Батман, които идват да ни спасяват от лудите учени (той и Гордън Фриймън е замесен, нали сте видели вече:). Мдам. И един мармот (си) го завива в станиол… :D Понеже той станиолът екранира вредните ултравиолетови и анти-материйни лъчи от мега-излъчвателя на тъмна материя и гравитони в ЦЕРН. :D

Нямат ли с какво да се занимават всички? Откакто съм си дошъл, през деня вие сирена тук. Не се шегувам! Вие някаква сирена, която силно прилича на тази на гражданска защита! Вие като “Въздушна опасност”. Първите часове се стресирах много силно. Затворих прозорците. Пуснах телевизора, превключвах да търся извънредни новини. А те дават само сериали. Рових и в Интернет, никъде нито дума за въздушна тревога.

Може би е свързано с ТЕЦ-а? Може би защото ние не сме си плащали сметките за миналата зима на шибаната “Топлофикация”, може би затова са пуснали да вият сирените и да стряскат точно мен? ;)

А, парното… Некадърни идиоти! И всички медии са пощурели да промиват мозъците на хората и да ги настройват срещу съседите им, които не си плащат. Трябвало било който каквото си ползва, да си го плаща. Ниц бе, курорте! А Вальо Топлото за всички тия пари, дето открадна от мен и от вас плати ли нещо? Ама айде, него го окошариха момчето — ами всичките му аверчета из политиката, дето са се облажвали яко заедно с него, а после се снишиха и взеха да го сочат “дръжте крадеца”? Да, и аз не съм плащал вече една година общо. Ама тия да знаете какви лихви си слагат отгореее, не е истина направо! То затова не може да се плаща през ePay, когато имаш старо задължение. Защото смятат лихвите час по час сигурно!

Ако имаш стара сметка за вода, може да си я платиш през ePay. Без проблем — слагат ти лихва на месец и готово. Аз затова не съм плащал на топлото, защото ми е неудобно за заплащане. И ми пускат в кутията разни заплахи постоянно… Серсеми!

А даже нямат право, защото навремето не са сключили изряден договор с хората в града. И сега днес ако си отрежа радиаторите и си спра парното, таксата, която ми вземат за “сградна инсталация” е чисто незаконна. А и какви лихви си трупат върху нея, не е истинааа.

Мафиоти. Тия трябва да фалират. Ама няма как, защото са каца с мед за управляващите и всеки ден се краде от там. Искам да фалират. Ще си им платя сметката и никога няма и да помисля за централно парно пак. Ще си се топля на ток!

Още нещо… Тия идиоти знаят ли какво е “ТЕЦ”? Топло-ЕЛЕКТРИЧЕСКА централа, нали? Ами като е електрическа, за чий ми иска пари за да й изстудявам парата? Значи те си горят там въглища ли, газ ли и после с правят яко ТОК и за да си охлаждат работната пара по-лесно и бързо, я пренасочват към абонатните станции на Топлофикация.

И така АЗ и ВИЕ им изстудяваме химически чистата вода, която я ползват после обратно в процеса на производство на електроенергия. Която електроенергия ПОДАВАТ! Абе я си взимайте парата, изедници недни!

Лошо е при Сатурн. Иначе си я обичам много есента. Септември е най-якият месец. Жалко че всяка година все не мога да му се нарадвам като хората — или заради такива душевни смутове, или заради хрема.

1429

Върнах се в София и открих, че на Wishmaster мрежовата му карта е дала фира. “EEPROM corrupted” при зареждане и после няма eth0, няма и мрежа. Модулът е зареден и работи, картата се разпознава от lspci, но като устройство хич я няма.

Кофти, понеже сред железата си имам двайсетина неползвани TokenRing карти, но не съм сигурен дали имам някъде оставена Ethernet такава. Карам мобилно на Rainmaker.

1428

Откритието ми на седмицата… какво говоря, на месеца е “Shorpy – стогодишният фотоблог”. Страхотно е да ровя назад като имам време. А като съм зает, в четеца ми идват по няколко на ден нови публикации там.

Интересно… Идея – дали може нещо подобно да се направи за България?…

1427

Софяяяяяя, дръж са! Идвам си. Ако всичко е таман, де. Че вече ми писна да “отскачам” до София за по един ден само. Сега ще е за по-дълго. План минимум – да се видя с Цветков за бачкането, да си подам документите в КАТ за шоферската тапия, да купя бормашина да завинтя библиотеката (бебе ще идва, а тя е афиф), да видя дали от ремонта отгоре няма хлебарки (и какво да ги правя), да се видя с приятели.

Отглеждане на дете. Зъбни болежки.

Светко е на към една и четири месеца и чак сега му растат по-“сериозните” зъбони. Разните кътници и кучешките. Голям зор, ви казвам… От доста време е малко по-енергичен, но го отдаваме на факта, че си прекарва лятото в Троян, далеч от малката гарсониера в София и тича по цял ден из площада. “Да-да-да-да-даааа” и върви наведен напред из целия център на града. Особеното при бебетата е, че не се засилват при тичане — стига им само да се наклонят напред. Наклон напред — ускоряване на тичането. Изправяне или леко рязко накланяне назад — намаляване на скоростта или спиране. ЗИЛ-овете с междинна газ пасти да ядат :) Смешното в цялата картинка е, когато всичко се съчетае в обикаляне и игра. Напред-назад, накланяне и подскачане — полюшвания, от които сърцето на всеки родител се свива и подскача и то.

Температура

Изведнъж преди няколко дни вечерта вдигна температура. Когато след третото мерене продължаваше да е над 38 градуса, сериозно се изпопритеснихме. Краси му слагаше студени компреси с вода с оцет на челцето, но температурата не падаше. Пичът си спеше — увит в “джедая” (така казваме на зимния му бебешки спален чувал, но това е друга тема). Едно от най-спокойните му спанета напоследък. Като че ли температурата му помагаше, а може би по-скоро го успокояваха компресите на челото.

През нощта вече бяхме порядъчно разтревожени от липсата на всякакви лекарства за смъкване на температура. Все пак дойдохме в Троян само с две-три чанти, повечето бебешки дрехи и с моята раница, но тя пък натъпкана догоре с компютърни и фотографски джаджи. Аз бях решил да ходя към центъра и да обикалям всички аптеки, които знаех, с надеждата поне една да работи след полунощ. Надделя здравият разум на Краси и викнахме такси.

Какво е да стоя по бермуди и тениска пред блока в един часа след полунощ, да зъзна от студ в лекия, но бръснещ студен нощен вятър и да се тревожа как в момента е бебето, само аз си знам. Знам също и че таксито се забави доста повече от “до три минути колата е при вас”. Ама нищо — нали съм писал и преди, тук се живее бавно и спокойно, полека и без стрес.

Таксито дойде. Шмугнах се отпред. “Към аптека. Някоя денонощна.” Светкавичен и категоричен отговор от шофьора. “А, не!” Стреснах се. Как не — да кара, как не? В отговор на невярващия ми поглед човекът заобяснява. “Няма вече денонощни аптеки в Троян.” Питах го да ме закара до квартал Лъгът, там знаех че е денонощната. “Не, вече не е денонощна. Аз знам, защото аз ги карам аптекарките след работа. Нямаше достатъчно клиенти и ги затвориха всичките, не е изгодно.” Попитах дали не може да идем до болницата, каза ми че и там няма смисъл. Въздъхнах, ама много тежко, и извадих портфейла да му платя за повикването и за добрите новини 80ст.

А ни трябваше само бебешки панадол или нещо подобно.

Аптеки

Поуката за нас е, че не може да се разчита на денонощна услуга в малък град. Софийският навик ни изигра лоша шега в случая. Доброто в цялата история е, че доста от аптеките си обявяват на вратата телефони за повикване на аптекарките. Или поне по-читавите аптекарки си дават телефоните на табелката. И наистина, на следващия ден на Краси й дадоха телефон и жената й казала да се обажда винаги, когато има спешна нужда. Особено щом ставало дума за бебе — нямало проблем, тя живее наблизо и бързо ще дойде да отключи аптеката и да даде лекарство.

Така се прави.

Кашлица и хрема

А зъбките? После се оказа, че тази температура е от никненето на кътници и кучешки. Навсякъде лекарите повтарят, че от самото никнене на зъби не е възможно да се вдига температура или да се разболява детето. Но истината е, че пробиването на по-големите кътни и кучешки зъбки е съпроводено с много болки и неразположения. Засилват се локалните възпаления на венците, което си личи по зачервяването им и силната им болезненост.

Тези зъбни тормози отслабват цялостните защитни сили на детския организъм и бебето става изведнъж и за кратък период силно податливо на инфекции. Оттам идват и хремите, температурите и кашлиците при никнене на зъбки. Тоест не са пряк, но са нещо като вторичен резултат от новите зъбки.

Вчера ходиха на лекар даже и детското отделение в болницата е било пълно с мъници точно като него. Друг е въпросът, че така е тичал, подскачал, подвиквал и дивял, че по едно време някаква сестра им казала “ама вие май не сте за тук, като ви гледам”. :)

От никненето на кътници се стигна дотам, че сега е с кашлица и хрема. Спи си човекът и по някое време си се разкашля. Отхрачва си и си преглъща разни нещица. Много е як, когато през деня, както си играе и нещо започва да му хърхори в гърлото. Спира се много учуден, поема си рязко въздух и това го разкашля. Кашля два-три пъти и пак си преглъща и седи и се чуди невярващ какво става с това тяло. :)

—-

Лечението на тия неща около зъбите се заключава в повече внимание и пазене да не настине и да не се разболее истински бебето. Ако температурата е висока и не може да се свали с компреси, трябва лекар и съответно някакво лекарство за смъкване на горещината. Ако има хрема и кашлица — капки или спрей за нос и сироп за откъртване съответно.

Бабешките методи са много и различни. Има ги описани в мрежата, но ние не можем да ги изпробваме качествено, най-малкото защото малкият едвам ни изтърпява да му дадем сиропчето и спрея, камо ли нещо друго. Опитахме да го прилъжем с небет шекер — не му хареса. И някакво чайче билково от аптеката, пак за отхрачване му даваме. Всъщност всичко му се дава силно разредено и смесено с водата му за пиене. Наш Светлин е водопиец от класа. Както всеки ден се убеждавам и му го казвам — това неговото двигателче върви на вода. :)

1424

Всички за очаровани от Google Chrome, аз не съм. Толкова много лицензни проблеми, поправяне на EULA-клауза, уж “пропусната” без да искат, нарочно избягване на копилефт (GPL) и придържане към BSD/MIT лицензи (очевидно подготвят частично “затваряне” на парчета код за платформата Android, дето само обещаха, а изостават с нея). Много лоша защита на поверителността. Краден дизайн от Opera. Тъпо, тъпо!

Разхвърляно 10

Защо не съм писал нищо напоследък? Причината е комплексна. Вземах изпити за шофьорска книжка, тъща ми си дойде при нас в Троян, имах кратки пътувания до София и обратно. И общо взето ми се бложеше, но не ми беше до техническата част на заниманието — отваряне на лаптопа точно с тая цел, настройка и писане на текст и т.н. Конкретните причини няма да коментирам много, или поне едната от тях.

Шофирането

Шоферлъка явно си ми се отдава, и макар доста време да беше минало откакто съм карал първоначално курсовете, си се справих. През 2000-та заради недоспиване и малко студентско следпразнично (да го наречем) невнимание изгорях с минимума грешки на листовките. Сега всичко мина ок, взех си от първия път теорията и днес ме одобриха и на практическата част. Всъщност точно се връщам от изпита по кормуване в Ловеч. Имам много какво да разказвам, може да пиша по-подробно за нещо около шофирането по-нататък. Но най-забелязващото се е това, за което съм писал и преди — тук всички някак живеят “по-бавно”. Няма го нечовешкия юруш на София и не само че опреснителните часове по кормуване бяха по-спокойни, не само че и самият изпит беше далеч по-непритеснителен, а и имах много време между отделните часове. В София сигурно щяха да ме “пробутат” за два дни да взема опреснителните и да мина на изпитите. Просто там всички си прекарват ежедневието на педали и никой няма да ти каже “ела след десет дни за следващите 40 минути кормуване”. Примерно, де. ;)

Но това на мен не ми пречи. Даже като млад шофьор ще се замислям много дали изобщо да карам в София. Честно казано, като знам какво е движението, като съм го видял и като пешеходец, и като велосипедист, а и като шофьор още на курса навремето, хич не ме и влече да се бутам там. Разбира се, ако се наложи — няма проблем ;)

Пътуванията

Пътуването до София беше заради среща по работа в офиса, но така се случи, че се разминах с хората и отложиха уговорката за тази седмица. Имах евентуална уговорка с едни колеги от “Философия”, искам да обсъдя някои, да ги наречем академични въпроси — но и с тях се разминах, защото служебната работа беше с предимство. Успях да се видя с наколко колеги в ранния следобяд и преди да пътувам обратно за Троян. Открили една готина кръчма, ама на много теферич място. Няма да казвам, че хем ще вземе да почне да се пълни с хора, хем пък и то всички си имате/имаме вече такива кръчми из града. Тази е типично “бандитска”, както ги класифицират Дени и Андрей — малко дворче с асма и на проветриво място. Хич не е лъскаво, но е много спокойно място и готвят вкусно, а и къде другаде да мога да пия на истинско спокойствие и на маса с приятели джента? Пък и момчето да знае как се приготвя. ;)

Работа и сайтове

Сега имам още документи за уреждане около шофьорството, но вече трудните моменти отминаха и залягам пред лаптопа да довърша задачката, която последно ми бяха възложили от работата. Малко е сложно с работното място сега, когато сме повечко хора тук, но ще се справя. Когато има спокойствие и кодът и той си върви по-леко и бързо.

Имам и някои набързо оформени сайтове, които отдавна се каня да обновя. “Свободна планета” ще има нов интерфейс скоро, засега на адрес http://svobodnaplaneta.com е изцяло тестова постановка. Има още някакъв малък брой неща за доизглаждане и като са готови ще я обявя малко по-“официално”. Тоест да не се притеснява някой за смяна на адреси, емисии и т.н. Ако и когато има някаква промяна в сегашните, ще предупреждавам. Другото, което съм пуснал, но пак съм отложил за след служебните ми неща, е http://seo.lindeas.com. Раздел към Линдеас за уеб-оптимизация отдавна беше планиран, даже преди време бяхме говорили съвсем предварително с Калин по въпроса. Така че поне мястото вече го има. Между другото, сайта съм записал и за участие във второто българско състезание по SEO. Има много време до края на състезанието, даже може би прекалено много, за да се казва каквото и да е отсега, но когато имам/имаме време за работа там, който иска да го подкрепи — това ще е адресът.

Микросток

Смятам тази есен да започна лека-полека пак да се занимавам по-сериозно с микросток-фотография. Присетих се от Fotolia, където пак ми се бяха събрали количеството кредити за изтегляне. Други сайтове, които си заслужават, както и преди съм казвал, са IStockPhoto и Dreamstime. Но на мен най-добре ми върви точно Фотолия-та, не зная защо. Бях писал в микросток-форума на Роби за един нов сайт, YAY Micro, но там още нямам нито една продажба. Макар във форума на въпросния YAY вече доста хора да започват да се хвалят с първи продажби, тоест сайтът прави добър старт. Като се има предвид, че е съвсем нов и пресен е ясно, че няма да е с нивото на продажби в утвърдените агенции. Но фактът, че се развива приемливо бързо е много радващ. Аз нямам нови кадри, а от старите не всички са ок, така че ми се ще да залегна там.

Бебе и коте

Котаракът се радва (тъй де, не се радва хич, ама…) на рядко допускане вътре. Преди си го пускахме когато поиска да си похапне или да си поспинка, а сега почти през цялото време е низвергнат навън. Но и това ще се оправи, а и той го понася по котарашки гордо. Дано всичко е наред с него, а пък сега таман да си походи на чист въздух и спокойствие. Бебо расте с всеки изминал ден и всичко разбира. “Говори” с възгласи и подвиквания, но повечето от нещата, които му казваме си личи, че ги разбира. И или се подхилква дяволито, или ни отговаря с бърборене, че не, не иска да се прибира, а иска на люлчиците. Или пък сутрин направо ни носи чехли и обувки — да ставаме и да го извеждаме на разходка, какво се размотаваме, а-ма-ха! Детската кухня в Троян отново заработи след едномесечна почивка и така малко готвенето и храненето се пооблекчи. Добре, че тукашните манджички ги яде — тези в София и аз се отвращавах като ги опитвах, а той изобщо отказваше и да ги вкусва.

Следващата голяма патардия предполагам ще е около избора на автомобил. Надявам се всичко друго да е наред около нас и това да ни е грижата за есента.

1422

Който се интересува – излезли са местата за докторантури в СУ “Философия”. Аз пропускам този път. Пак са пуснали място моите “любимци” Емилия Минева и Харалабми Паницидис – 1 място за “История на философията на Новото време – ХІХ век”. Не знам какво търсят, ама дано си намерят.