Вече няколко блогъра пишат за новия филм за Батман “The Dark Knight” (“Тъмният рицар”). Бил еди-какъв си, бил добър, ама не какъвто “трябва”. Ще взема да го гледам. След като харесах “Sin City” и редовно заспивам на глезени скучнотии като старите “батмани”, предвкусвам пир. Може после да пиша за филма, ама как аз съм го усетил, а не “какъв трябва да бъде”. Изкуството е за себе си, не за другите.
Отглеждане на дете. Прохождането.
Прохождането е едно от нещата, които определено се забелязват, отбелязват и запомнят. Довчера едва пристъпящото бебче, което мама и татко на разходка придържат наведени с една или по-често направо с двете ръце вече изведнъж започва да реди тегели напред-назад из къщи. Много дълго се очаква детето да проходи, но на него му е някак като че ли все едно. Някои бебета прохождат много рано, на първия рожден ден на едно приятелско бебче имаше детенце на десетина месеца, което от два-три месеца вече уверено щъпуркаше. Някои път се пускат сами да ходят доста по-късно. Мен ако питате, тревогите “ах, кога ще проходи” са повече родителски — на самото бебе си му е съвсем спокойно и когато то си реши, просто се изправя и тръгва. Разбира се, както при всичко друго, свързано с децата, ако има някакви медицински тревоги, трябва думата да има лекар-специалист. Но иначе няма място за тревоги. Ако не прохожда, значи все още не го е намерило за нужно :)
Светли проходи миналата седмица, на почти точно 15 месечна възраст. Още отпреди това, от няколко месеца вървеше прав, но придържан за ръчички. В началото едвам-едвам стъпваше и макар това да беше един от големите кефове на всяка разходка навън, много бързо се уморяваше. Лека-полека и почти незабележимо за нас започна да стъпва все по-уверено, а пък ние започнахме да го придържаме за едната ръчичка само. И така, едвам забележимо като развитие, месец-два преди да проходи вече си обикаляше цялата стая с хващане за предмети и подпиране на стените. В началото с огромно внимание и доста адреналин, по-нататък с растяща увереност и редовната грееща усмивка.
Не на бънджита, проходилки и юздички
Твърдото ми убеждение е, че такива неща само вредят на бебето. Това е подкрепено и от думите на ортопеда, който в ранна възраст му направи редовния преглед на костната система и ставите. Най-естествената помощ за прохождането е леко придържане от родителите — всичко друго е издевателство над костната система. Понякога по-голямо, понякога по-малко, но винаги в някаква степен вредно. А изправянето и прохождането на бебе е толкова сложно и свързано с растеж и развитие на цялото тяло, че не си заслужава да се жертва заради няколкото по-свободни часа за родителите.
Дори придържането на ръцете трябва да е внимателно — ние винаги гледахме ръцете му да са най-много хоризонтално или леко повдигнати, никога чак изпънати нагоре. Продължителното държане на ръцете изпънати нагоре, за да е по-удобно на придържащия възрастен, води освен до нетипична поза на костите и до притискане на гръдния кош и затруднено дишане. Ако така се придържа детето, то много бързо се уморява и започва да се задъхва. Затова най-добре е леко да се приведем и да оставим бебето да “ни води”. Това значи доста навеждания и доста вървене приведени из паркове, площади и градинки, съответно и болки в кръста и гърба, мускулна треска, леки схващания. Но всичко това минава много бързо и е нищо пред голямата радост да знаем, че за детето ни не са жертвани грижи.
За бънджита, проходилки и други “помощни” средства ортопедът беше достатъчно обоснован и обстоятелствен, като ни даваше съвети за гледането и прохждането.
Визирам тези проходилки, които представляват количка, в която вътре се слага бебето и евентуално се връзва с каишчици. На практика в такива проходилки бебето не се научава да ходи, а да се обляга и виси и да избутва проходилката с накланяне на съответната страна.
Като проходилка може да се използва нещо, което се движи и което бебето може да хване отстрани, за да се придържа и да избутва. Едни приятели ползват за това една играчка, хипопотам с колела и вертикална стена от задната част. Детето им хваща играчката за дръжката отгоре на стената и започва да обикаля стаята с нея. Нашето дете пък тук само започна да използва столовете с облегалка. Хваща се за облегалката на стола и започва да го бута из стаята. Която е предварително “разчистена” и “обезопасена” и има много място за такива разходки. Та такъв вид проходилки са ок и могат да отменят част от придържането и разхождането. Но всякакви други “класически” проходилки са вредни.
Може би най-важното за тези въпроси е човек да отиде при добър ортопед и просто да го слуша какво казва.
Защото за прохождането, както и за доста други неща, “бабешките” и “приятелските” съвети са почти винаги крайно погрешни. Като казвам “бабешки” имам предвид заръките на днешните ърбан-баби, които хич не знаят натрупания опит на доста поредни поколения, който може все още да се намери само на село. Селските баби сигурно могат да кажат, по-скоро да покажат, много за гледането на бебета. Точно на село никога не се оставят децата да висят в ластици, да обикалят двора в проходилки, нито им се връзват поводи като на впрегатния добитък. Такива “усъвършенствания” се тачат точно от градските баби, които са вече привикнали към градския стрес и ценят много възможността за половин час дрямка, докато бебето си деформира ставите, мятайки се в бънджито.
—-
И тъй, Светко вече ходи и припка навсякъде :) Промъква се тихо за проучване или изненадване или пък тича и пищи от радост :)
Тези дни нямам никакво време за блога си, защото малкото ми налично време го отделям за служебна работа. А е малко, защото Светли постоянно снове и макар Краси вече да е доста по-добре, все пак трябва да щади крака си и аз често гледам да помагам. При програмистката, пък и при всякаквата софтуерна работа, всяко такова прекъсване води до още по-големи забавяния, защото след него трябва да си припомням какво съм правил, какво съм имал предвид, докъде съм стигнал, какви са били идеите ми. И така до следващото прекъсване… ;)
Направихме и прощъпулник, но за това друг път.
1392
Макар все още по малко заради другите ми грижи, и тук в Троян снимам. Не съм запълнил картите, но съм доволен. Най-вече детайли, на ново място чист стрийт е малко неудобно. Ако бях турист щеше да е ок, но така се притеснявам. Но съм забравил кабела и не мога да прехвърля и кача. Снимам и видео, но за него нямам firewire. Доизснимах последната лента, а тук във фотото не ми се дава. Чудно положение.
ДВГ — начин на употреба
Само който не е карал отдавна кола или не е сядал никога зад волана не знае колко трудно е всъщност. Не говоря, че не може да се научи горе-долу — това става още на курсовете или скоро след като човек започне да кара редовно. Имам предвид, че съвременните автомобили са толкова претрупани със странични на движението занимания, че е обяснимо защо руси каки в SUV-ове и уморени дядовци в москвичи не се справят с градския трафик.
Движението по пътищата има едно основно изискване: придвижи се, като не нараняваш, не убиваш и не рушиш собственост. Но на практика в една кола има толкова много външни на тази основна цел неща, толкова малки, но критични подробности и занимания, че всеки нешофьор може да се хване за главата.
Ръчните скорости
Да, зная че много хора ги харесват. Аз лично леко им се дразня. Не защото не може да се свикне да се ползват, а защото са отживелица, която съвсем нелогично е масово разпространена и търсена. Причината да има различни скорости и скоростна кутия и да има съединител е в една особеност на двигателите с вътрешно горене. При нула об./мин. те имат нулев въртящ момент. Това означава, че за да може изобщо да задвижи колата, ДВГ трябва първо да се развърти до определени обороти. Съединителят осигурява плавния преход и връзка между неподвижните колела и вече бързо въртящия се двигател.
ДВГ дори не може сам да заработи, даже за да може да влезе в работен режим му трябва външната сила на стартерен двигател. Стартер, който е… правилно — който е електродвигател. Електродвигателите имат въртящ момент още при нула оборота.
Но да оставим за момент темата за електромобилната конверсия — не мога да разбера защо толкова много повече ръчни скорости се продават у нас и в околните страни. Съгласен съм — когато веднъж човек свикне с “ръчката”, не е проблем. Когато стане чисто механично движение, отработен навик, върху който не се замисляш, е ок. Но все пак това са излишни действия и излишни решения. Колкото и механизирани и отработени да са, със сигурност отнемат части от секундата от това безценно време, което дели всяка критична ситуация от катастрофата.
Автоматиците, от друга страна, през последните десетилетия са се развили достатъчно, за да са доста често по-пъргави и по-прецизни от комбинацията на ръчна скоростна кутия и опитен шофьор. Това последното може да е спорно, съгласен съм — но колко процентно са наистина опитните шофьори по пътищата?
Празен ход
Всички всеки ден чуваме по улиците как колите работят на празен ход. Осовено по кръстовища и в задръствания, но далеч не само тогава — при всяко превключване на скоростите има време, в което двигателят работи не за задвижването на колата, а “за себе си”. Абсолютно ненужно.
Свикването с празния ход е част от свикването с ръчните скорости по-горе. ДВГ имат силно стеснен обхват от работни обороти. Всяко падане под долната граница затормозява двигателя или направо го спира. Всяко преминаване на горнат аграница пък рискува повреда на двигателя. Поставят се фабрично ограничения на ниските обороти, за да не може да “падат” прекалено. И така двигателят винаги работи, харчи гориво и хаби енергия. От момента на запалването си до момента на спирането си. Огромна част от това време е заета от работа на минимални обороти на празен ход. Особено в града. Начинът автомобилът да се спре, да не се движи, но да е в готовност да потегли най-често означава да работи така. Някои нови модели имат и специални стартери за бърз старт и стоп и двигателят спира при празен ход и се пуска автоматично с натискането на газта. Но се срещат рядко и сигурно в близките десетилетия ще изчезнат заедно с отмирането на ДВГ.
Да не говорим за “форсирането” на празен ход или на по-ниски предавки, което някои “мъже” правят в кварталните улици, за да впечатляват. И да будят бебета, за което заслужават бой по канчетата, ама и това е друга тема ;)
Съединител
Пряка нужда от наличието на ръчни скорости. Още един педал на пода, за който трябва да се мисли. “Долен ляв фрикцион” :D Ок, не чак да се “мисли”, но все пак като скоростите и той е още едно скъсяване на разстоянието до катастрофата. Чисто механично, физически — колкото и да сме отракани и бързи, трябва ни време, за да може да се премести левият крак, да се съгласува с десния на газта или на спирачката, да се съгласува и с ръката на скоростния лост евентуално и чак накрая да натисне педала.
Съединителите са настроени различно и затова всяка различна кола си иска някакво време за “свикване”. Не можеш да се качиш на колата на приятел и да почнеш “просто” да караш — няма такива опери, първо трябва да се изтормозиш със свикването с различния ход на педалите и скоростния лост.
Преминаваме през всичките тормози, свързани със съединителя, като потегляне на наклон, задържане на наклон, синхронизиране на скорости (да, има синхронизатори, но и на тях им трябва време и плавно пускане на съединител, а това също забавя реакцията). И на всичкото отгоре е още една от безбройните въртящи се части на автомобилите с ДВГ и то такава част, която се изхабява и има нужда от поддръжка.
—-
Малко смахнато звучи, но двигателят с вътрешно горене изобщо не е удобен за такива малки мащаби и за динамично използване в градска среда. Звучи смахнато, защото всяка кола у нас е с такъв двигател и всички хора съвсем очевидно си ги ползват. Системата е добре отработена и днес има наистина качествени автомобили и се карат значително по-лесно от едно време.
Но принципно погледнато всичките “характеристики” на този тип двигатели — нулев въртящ момент при включване, малък обхват на работните обороти, нуждата от скоростна кутия, най-вече употребата на ръчна скоростна кутия, съединителят, високото ниво на шума, работата на празен ход… — ги правят “so last century”…
—-
Щом сте прочели дотук, значи темата ви е интересна. Не я приемайте остро, защото не е насочена толкова “против” всички тези неща, колкото “за” ориентирането ми към електромобили и електрически конверсии. ;)
1390
По bTV в момента дават “Смисълът на живота” на Монти Пайтън. Който не го е гледал, пропуска много. Който не е гледал и другите филми на великолепната трупа – също. “Животът на Брайън” ми е любим (нищо общо с актуалния сериал). Заигравката с Христос е върховна. “Смисълът на живота” също е култова класика. Гледайте, хора, гледайте смислените неща! ;) Велики са, ставам от машината, за да си припомня.
1389
Имаше грешка в udev в Debian Sid. Вчера обновявам, лаптопът се приспал на харда като съм затворил капака и после щото батерията му не държи, се изключил съвсем. Днес опитвам да вляза – липсват куп записи на устройства в /dev. Ровя да оправям, всичко изглежда ок. Пуснах кабел от AP до лаптопа и се свързах. Обнових aptitude, имаше нова версия на udev. Обнови се и заспа. Рядко имам проблеми със Sid.
Домашни тревоги
Поздравявам всички родители, които като нас сами си гледат децата! Макар и двете баби да са ни казвали, че ще се радват да гледат Светлин, ние се справяме с абсолютно всичко сами. Много са причините, най-малкото живеем далечко от роднините. Виждат го, разбира се, но в грижите за детето има много, много повече от виждане или ходене на гости.
Много от приятелите ни, които имат деца на горе-долу същата възраст като нашия бебок имат поне на кого да оставят за малко детето. Поне да вземат глътка въздух и да съберат малко енергия и нерви. Ние не сме се разделяли със сина си и нямаме и желание да го оставим да расте далеч от нас, за да отидем на почивка, например. Как ще почиваме, нали всеки ден и по цял ден ще го мислим и ще ни липсва? А и той е много общителен и весел, но като ни няма около него, започва да се оглежда учудено и все по-притеснено.
Помага ни това, че сме заедно. Аз не ходя в офис на работа и когато е нужно помагам. Това понякога и пречи, защото понягока и двамата заедно се изтощаваме и уморяваме. Но няма начин, справяме се.
Краси тези дни е малко болничка и аз се опитвам да поема всички грижи за бебето. Налага ми се, няма начин да вдигна ръце. В началото бях свръх-изнервен и дори се поскарвах на малкия, от което той съвсем се отчайваше. Днес, след като за втори път се върна от болницата, се поуспокоих малко за здравето на милото и съм в по-ведро настроение, макар грижите да стават все повече. Светко също май усети, че мама е по-добре и че тати е по-спокоен и пак започна да грее с очички.
Малко изоставам от работата си, защото единственото ми свободно време за работа по традиция през последните месеци е през нощта. А сега, като не мога да поспивам и дори през повечето време да подгъвам крак през деня, вечерно време просто не ми остават сили. Тъпча се с кафета, но не помагат. Все едно пия не силно нескафе с мед, а някакво нектарче. И затова ги спирам, тъкмо и да не се тровя.
Успявам все пак да работя, надявам се да си свърша задачките. Точно преди два-три дни ми пратиха нови поправки по софтуера. Добре, че Краси е по-добре, иначе сигурно хич нямаше и да влизам в мрежата. Сега вече се логвам да си прочета джабера, пощата, да си прелистя новините в четеца и да опитам да попиша малко PHP. Но умората ме притиска и сигурно тази вечер ще се предам. Преди три нощи ми беше последното целонощно оставане и още не мога да си върна силите. Нормално, като през деня гледам, нося, храня, преобличам и къпя бебето. Ходя да му взимам храна, ходя на пазар, готвя. Утре ще го изведя да се разхождаме из площада.
Не се оплаквам, добре ми е. Приоритетът е семейството ми. Краси и Светли да са здрави и щастливи. Щастлив съм, само всички да сме наред. Работа винаги ще има.
Яйца за кмет
Звучи като “сливи за смет”, не е съвсем същото, но пак е поучително. В дните, когато големият шум навсякъде е как кой колко европари откраднал и кой точно от опозицията трябва да се дореди да катурне президента, нещо много показателно мина набързо по новините. Замеряха Бойко Борисов с яйца и го освиркваха.
И представяте ли си — телевизията се осмели да го отрази! Някой най-накрая посмя да покаже по телевизора бате Бойко леко объркан и силно издразнен от едни досадни и мрънкащи протестиращи софиянци (не ги е срам, да протестират, а-ма-ха!).
Хората защитаваха единствената зелена площ в квартала си. В която сами са засадили дърветата преди години. Кметът пък метнал един параф на разрешение за строеж на детска градина. И не му пука, че хората протестират — отива там и камерата го снима как троснато се обяснава на хората че щяло да бъде еди-как си, щяло да се прави еди-какво си и нямало да се прави нищо нередно. Чакайте бе… не бяха ли точно хората, жителите, гражданите… народът дето решаваше кое къде как кога и защо да се прави?!?
Има проблем с детските гразини, знам. Но начинът да се реши е като се работи по решаването му. А не като се подхвърлят преди изборите разни проекти. Проблем с детските градини назряваше от много време, кметът няма начин да не е можел да разбере още в началото, стига да се е бил поинтересувал. Ама всеки може да се грижи само за вида си пред камерата и да точи лиги за все повече и повече власт. Хората не избират кметовете си заради имиджа им… или поне не би трябвало да е така, нали? А детските градини — нищо, да се оправят хората. Хвърлиха една торба с пари за сайт за регистриране в детски градини — сайтът се скапа. Май пак Сирма беше замесена, аман.
И какво отговори кметът, когато един човек му каза, че въпросният квартал е с най-много детски градини в София? Почна да се оправдава, че повечето били препродадени, че всичко било разграбено преди неговото кметуване, той какво можел да направи… Абе този кмет изобщо НЕЩО МОЖЕ ЛИ да прави?
Все някой му е виновен, все някой му е бил пречел, все заради някого другиго… Понякога си мисля, че ако тези, дето пречат на Борисов вземат та се спрат поне за седмица, той ще реши всички проблеми не само в града, ами и в страната направо… И ще щипне към съседните държави, и тях да оправя. Както Левски беше казвал и както Че Гевара беше тръгнал. Абе герой е тоя човек, титан! Моля ви се, политици, спрете да му пречите на човека, поне за няколко дни спрете! Ама много му пречите, значи…
—-
Първото освиркване на Бойко Борсов по телевизията си заслужава разказа на една история, която съм чул случайно и нямам пряка връзка със събитията в нея.
Значи в един краен квартал на София (или направо някое от селата, не помня) имало някакъв екологичен проблем. Мисля, че разправяха нещо за последици от наводненията, например на някоя река бил отнесен някакъв малък защитен бент, който не правел впечатление, но индиректно се замърсявала водата в квартала. Или нещо подобно, наистина не помня подробностите, а и не са важни в случая.
Един от жителите бил хидроинженер и запретнал ръкави, подострил моливите си и изготвил подробен доклад за положението, с технически предложения за решаване на проблема. Консултирал се с колеги, специалисти по различни неща, включително екология, канализация, архитектура. Тяхната помощ добавил към предложението си и събрал една внушителна дебела папка по въпроса.
Човекът давал предложението на различни инстанции, но без никакъв резултат. Понеже дълго време и хората в квартала се оплаквали къде ли не и никой не помагал, накрая решили да излъчат делегация и да идат при “бате Бойко” в най-най-голЕмата община. И со индженерчето напред да влязат, да дадат предложението и да се уговорят да се реши проблемът. Инженерът сам с връзките си с колеги не можал нищо да направи, затова решили да действат и отишли в общината.
Приел ги кметът, хората избутали отпред на масата инженера и нашият герой сложил дебелата папка на масата, отворил я и започнал бързо-набързо да нахвърля проблема и конкретното предложение, заради което са дошли.
Кметът на първата минута го спрял и казал “чакай, чакай, за какво говорим”. “Ами в квартала ни има екологичен проблем”. “А, така кажи, добре (обърнал се към служител) я ми извикайте тука Димитрова!” Може да бъркам името, а и може хората, дето ми разправяха историята да са го объркали. Или да са го чули самите те грешно от източника, не знам. Става дума за заместничката на кмета по екологичните въпроси. Не зная дали е същата, която е и днес, нямам идея дали са се сменяли. Няма значение — някаква млада жена, момиче, заместник по екологията.
Влязла въпросната, а докато я чакали не обсъждали нищо — правилно, човекът си е назначил заместници, откъде-накъде той ще се занимава с всичко, щом като си има кой да го замества… Та влязла и кметът й метнал на масата папката с предложението със строгите думи “до понеделник този въпрос да е решен!”.
Така, рязко и уверено. По казармено. По офицерски.
Срещата с това приключила. Инженерът бил стреснат и разочарован, даже не му искали обяснение на чертежите и формулите, даже не му дали да представи проблема.
А селяните? Селяните излизали от общината с усмивки на лица и тупали по врата инженера с думите “Ей тъй се върши работа бе, виде ли бе, момче! Не като тебе хъкътъ-мъкътъ! Бате Бойко виждаш ли как го реши за нула време проблема!”.
Доколкото разбрах, нищо не е било решено още дълго време, може би и изобщо. Не зная подробности. Както казах, това е дочута от втора-трета ръка история. Може и да не е вярна, не знам. Важното е не дали е вярна в подробностите, важен е краят й — “Така се върши работа, момче!”.
Сто на сто тия хора са гласували след това на следващите кметски избори точно за същия кмет.
Иди, че разбери…
Музика на тъмно
Имам натрапливото чувство, че с минаването на годините културата, започнала някъде в края на 50-те и продължила с разпилявания докъм 80-те на миналия век все по-плитко и пошло се експлоатира в днешната масова градска.
За някои например текстът на “Lady in black” е нещо като “старовремска чалга”. Може би точно Слави Трифонов не може по друг начин, той си е чалга отвсякъде. А и откакто се разболя и сега е свръх-изнервен (от лекарствата ли, не знам и не ме интересува от какво), вече и се изчерпи тотално. Но все пак да се имаш за музикант, да твърдиш че си широко скроен и да свързваш “Lady in black” със свалки с чернокоси и “Hotel California” със статистики за самоубийства е… тъпо. Може да е оправдано в някакъв по-“жълт” смисъл, но за мен си е откровена простотия.
Специално за “Lady in black” в английската Уикипедия са написали съвсем кратко “It tells the story of a man wandering through war-torn darkness and encountering a goddess-like entity who consoles him“. И това също няма нищо общо с тръпката и настръхването при всяко чуване на песента, но поне не се говори за “чернокоси красавици”.
Не казвам, че всеки трябва да се превъзнася по текстове на песни, по концепции и внушения на стилови течения и т.н. Нито пък че трябва да ги разбира, още по-малко че трябва да ги приема. Не е и хич нужно, ако си спортист или политически коментатор например. Но в телевизиите е пълно с музикални “разбирачи”, които чисто и просто никога не са слушали музика истински, не са истински любители.
И това не им е важно, важното е да е смешно, да е раздвижено шоу, да има дъвки за очите, които да задържат зрителите за поне няколко рекламни блока. Чалга, нали ви разправям…
Всъщност това няма никакво значение… There is no strength in numbers. Have no such misconceptions.
За слушане: текст. Да се чуе поне веднъж на тъмно и не като фон. Ползването като фон е една от най-лошите употреби на музиката.
1385
Слави Трифонов напоследък е мега зле. Обяснява на Кен Хенсли от Uriah Heep на развален английски как навремето като слушал “Lady in black” му напирали хормоните, щото харесвал брюнетки. “Lady in black” не е на сексуална тема, изобщо не става дума за жени или хормони. Текстът е един от най-смислените. Има всичко – ярост, неравенство, дзен, анархия, пътуване към себе си. Какви жени, какви пет лева?