Tag Archives: Brussels

Тъжно за FOSDEM

Да, тъжно ми е. FOSDEM беше много важно събитие за мен и го смятам за част от израстването ми като компютърен специалист, като философ, ако щете и като човек изобщо. Това е мястото и времето, в което се включваш, макар и за малко, в пулса на цялата общност на свободния софтуер. Това, че е в университетски кампус е още по-показателно. Не успях да ида да уча навън като студент, но още първата година, когато с Jitsi отидох в ULB, все едно имах крила на обувките и търсех да видя коя сграда на кой факултет и на коя специалност е. Не намерих по-социални науки от право, май, но все едно бях в някой от онези колежански сериали, дето във викториански сгради учат ту физика, ту история на американската литература… примерно.

Тази година ФОСДЕМ няма. Е, уж има онлайн събитие, но аз не мога да следя излъчвания в мрежата. Не знам защо, просто не ми се получава. Мога да гледам записи, понякога нарочно търся нещо тематично, но наживо да следя емисии, да гледам “live-ове” – това не е за мен. А има някои неща, които много искам да следя, някои от тях имат редовни емисии – например всеки петък или веднъж на две седмици… и пак не успявам. Случвало ми се е да се сещам вече закъснял и да тичам към компютъра или пък да ровя бързо в мобилния, само за да открия, че излъчването току-що е приключило. Някои казват, че това с живите предавания на събития, конференции и дори концерти било страхотно, така сме щели да се справим с предизвикателствата на ковид – е, сори, но аз своите записи из мрежата не съм догледал, та камо ли друго.

Конференцията в Белгия е по-специална за мен и по други причини. Като франкофон ми беше още по-вълнуващо да крача из улици, сред всякаква френска реч, от разбираема до съвсем нечленоразделна за мен. Помня как първия път се загубих в нощен Брюксел и първо реших да разчитам на естествения си усет за ориентация, който бързо ме предаде и се оказах в квартали, в които не чуваш точно френски говор, а фасадите бяха с една идея по-близки до мизерните квартали на София. Заговорих се на френски с полицаи и разбрах, че съм вървял бързо в обратна на центъра посока. Спомням си как с Емчо вървяхме през половината град към Beermania и като стигнахме се зарекох като се прибера, да изхвърля кубинките. Как с Ицо и Боби се заливахме от смях из нощните улици, след като в Delirium-а бяхме седяли до една италианска двойка на средна възраст, дето подозрително цяла вечер миришеха на джойнт. Разходките из града с Любо и Слави. Всички срещи с българската група там – някои редовни участници от българските конференции и общности, някои съвсем неочаквани, като Шопов. Оглеждането на опашката за жетони за бира, тъкмо пристигнал, дали ще видиш познати лица. Посрещането на Даменчо на гарата и после двата часа по тъмно отвън на по бира, с разказване как са те, как съм аз. Като бонус – всички познати лица от големите проекти, пък и от по-малките, някои легенди в средите, всички интересни проекти, щандове и лекции, на които или си искал да идеш, или случайно си попаднал, защото съседната зала вече е била пълна. Дори лицата от поредното подписване на ключове. Тук-там и някой от големите компании, дето са се свързвали с теб в миналото и ти ги знаеш по име и лице, но те не и си стоиш във фоайето на сграда K и си говориш с тях…

Marché Aux Herbes / Grasmarkt

Още първия път, когато тръгвах, през 2014г., Светко ме пита дали не може да дойде с мен. Даже се отчая малко, като разбра, че заминавам и ще съм без него. Всеки път след това въпросът беше поставян отново, а междувременно и той, и Оги започнаха да ходят на курсове по роботика, да опитват да програмират на Scratch, даже преди две години, то вече са две години и половина, едно лято на морето започнаха да измислят компютърна игра. Няма да издавам тайни, но е свързана с море и вълни. Имахме съвсем сериозни планове като се приберем, да започна да ги въвеждам в програмиране и да имат свой проект, да разучаваме заедно – ако не бъркам, идеята беше да разучим Blender и после Unity, все свръх амбициозни планове. Така и още стои на трупчета, но пък точно миналата година реших, че е крайно време да ѝ изтупаме праха, да направим проект и да идем с децата на FOSDEM следващата година. А то… онлайн излъчване на видеозаписи на лекции.

The always busy Jitsi stand

Да, това ме амбицира още повече да направим тази игра и да помогна на момчетата да продължат сами да разучават технологии и концепции. Много е лесно, особено с това “онлайн обучение”, всички не-изкушени от технологиите да разбират от всичко и по много. Не ме притеснява това, че децата растат в такова бурно време или че се учат отдалечено. Повече се тревожа от този “вечен септември” на интернет интерактивността, който започва да създава грешни представи. Всички изведнъж разбират от онлайн комуникации, а всъщност най-често не разбират нищо. Начинът да се остане “на вода” в този потоп е да се осмислят процесите и ценностите на онлайн средата.

Липсва ми това специално събитие в средата на зимата. FOSDEM е нещо специално. Догодина се надявам да има и конференции, и фестивали. 2021-ва я пропускаме, но 2022-ра вече трябва да е ок, че ние остаряваме, децата растат…

FOSDEM 2014

На FOSDEM можете да ме намерите, да побъбрим за свободен софтуер и/или да пийнем по бира. С Jitsi  съм. Нямах време да проверя дали и кой от хората наоколо ще идва, така че ако ме видите, кажете “бау”. Аз също ще се огеждам за познати физиономии. Happy hacking! :)

Manneken-Pis
Marché Aux Herbes / Grasmarkt
Belgian pavement

 

Морал и яицазимитпо лъгуг

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг“. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)

“Яицазимитпо лъгуг” – SEO като тактика и като стратегия

Аз съм от тези, за които SEO (оптимизиране на сайтове за търсачките) е като заклинание, като магия — може да е бяла или черна, но на практика никой не знае как работи. Дори и самите “специалисти” само ползват инструменти и техники, но не разбират самия процес. Тоест разбират част от него, но масово за “SEO” се възприема някаква друга, “вълшебна” част. Ще обясня.

Много модерно стана изведнъж да се говори за seo, за рейтинги и успеваемост на търсенето, за реклами и статистики. Тази вълна мина на запад преди време и както винаги ние тук сме някакво ехо в ИТ. Всичко при нас е със закъснение. Това, между другото, е добре дошло за всякакви малки компании (то у нас в мрежата “големи” няма тъй или иначе) да правят набързо и да пускат поредния супер-“оригинален” продукт. Който всъщност копира, при това лошо, някоя успешна концепция от “английския уеб”. Това е една от причините да съм казвал и преди, че хората, живеещи повече в мрежата и особено блогърите като не само обитаващи, но и огласящи тоя свят, трябва да градят новите уеб-концепции и да правят новите уеб-проекти. И това време ще дойде. Но думата ми беше за seo-то.

Представете си следната картинка — имате някакъв сайт, който, да си кажем правичката, е куц та дрънка. Както огромната част от другите подобни му сайтове в мрежата. Почти никой не ви го посещава, и има защо. Или направо никой практически, но не сте открили още (вие или момчето при вас, което се нарича “администратор” или “уебмастър”, но не знае основния синтаксис на SQL или PHP даже), че посещенията ви са от автоматични роботи на индексиращите машини. Нейсе, никой не е идеален, пък и фирмата ви в сферата си на дейност си е добра. Просто сайт нямате… тоест имате, но е шум в канала.

Тук изключваме личните страници, при които грижата е друга — там и да се впечатлите от seo-магиите, няма да платите на външен експерт за оптимизация, а ще прочетете Уикипедия, ще поровите в Гугъл, Яху, Алтависта и ще разберете как да си подобрите сайта. Като нищо може и интерес към seo да придобиете и да задълбаете там. И правилно, онези с куците фирмени сайтове са готови за прилапване.

Та значи чува фирмаджията, че има някакво си “сеу” и решава да инвестира, за да излиза на първо място в гугъла и да има рейтинг 5 и нагоре, абе изобщо да е намбаруан. Намесва се seo-експертът и какво се случва? На практика се довършва работата на уеб-разработчика, който е направил преди няколко месеца сайт на нищо неразбиращия фирмаджия и му е взел два пъти по-малко пари от нормалното, като му е дал сайт, който е двайсет пъти по-зле то нормалното. Seo-то оправя грешките на пишман-програмистите, включва малко мозък, за да обмисли качествен начин за навигация, разположение на елементите в дизайна, рекламите, подобрява поне малко общото усещане за използваемост на супер-куция преди това сайт. Добавя някои банално стандартни неща, като валидиране на кода, ключови думи, говорящи категории, карта на сайта за търсачките… (И още подобни, но да не се отклоняваме — хората са го описали най-подробно из сайтове и енциклопедии.) И о, чудо — сайтът наистина вече е по-добър за ползване. И се “качва” в търсачката (преди даже може би просто не се е откривал).

И какво прави seo? Довършва работата на уеб-“студиата” у нас, които в огромната си част са или 1) две-три хлапета от квартала, които за сто лева правят сайт в MS Word, защото това могат и знаят и защото останалите парички над стоте идват от мама и татко и 2) средно големи студиа с щатни специалисти, които за да спечелят повече проекти и да си наберат повече клиенти и проекти за портфолиото подбиват цената и после сгърчват дизайнерите и програмистите си, за да се “вместят” в парите. Няма смисъл да казвам, че и в двата случая качеството страда. Може би във втория по-малко, защото се прави все пак от специалисти. Но тогава пък в това “конвейерно” писане изчезва иновативността. Да, има и готини студиа, съгласен съм. Но масово са такива измислени.

И се заформя някакъв култ към оптимизирането. При условие, че общите неща в него са все най-нормални и задължителни, присъщи на правилно построените сайтове. А тези неща, които са по-специфични, всякаквите трикове и трикчета са или “black hat”, измамни и подли, или са точно “заклинания”, които и самият seo-специалист не разбира как работят. Например целият този шум с класиранията в търсачките. Първо на първо Гугъл хич не е единствената търсачка. Дори в сферата на търсенето не е най-иновативната, нито най-старата и оригиналната. Такава беше AltaVista преди време, Google са иновативни все в другите си услуги. И второ — почти всички алгоритми за изчисляване на класиране в резултатите са фирмена тайна на съответната търсачка. Да, има публикувани неща, но те са на маргинални проекти — никой не знае как точно се преценява Google PageRank или Yahoo WebRank, например. Тоест има хора, които знаят, но те имат NDA-клаузи в договора си с Google и да ги питате, “не знаят”.

С две думи — обгрижвайте си сайтовете, правете ги кадърно и читаво. Има изписана литература по въпроса, ако ползвате готова платформа, част от оптимизациите ви идват с нея, най-малкото във вид на документация и препоръки. Ако сте достатъчно добри в това, можете да печелите пари от фирми, подлъгали се да си купят некачествени сайтове. Такива винаги ще има, малко или много. Но SEO не е панацея, в никакъв случай. Истински ценното за едно търсене е намирането, а хората намират съдържание. Ботовете понякога се подлъгват по формални неща, разбираемо е. Но корективът на рейтингите в мрежата е човешкото търсене, тя заради него е изградена.

Проблемното разбиране на SEO е мисленето му като тактика. Всъщност качествената SEO може да бъде стратегия. Част от проекта, не от етапната задача.

Има хора, които приемат предизвикателството на оптимизирането на сайтове като отделно занимание, като упражнение. Преди време, може би две години някъде, беше нашумяло у нас световно състезание по SEO, което целеше възможно по-високо класиране в Google на израза “v7ndotcom elursrebmem“. Организирано от John Scott от компанията v7n.com. С награди за от първо до пето място. Втората част на израза е изписаното наобратно “membersrule”.

Сега има български вариант на това. В много по-малки мащаби, локално за българия и с награди далеч под тези на световното на v7n, DAO.BG Social Network спонсорира SEO състезание с низ за търсене “яицазимитпо лъгуг“. “Гугъл оптимизация”, изписано наобратно. Условията за участвие са тук. На мен лично ми прави впечатление, че исканият линк към спонсора е даден точно и явно е забранено да се добавя отношение с “rel”. Очевидно заради възможността хората да сложат “nofollow” и така да запазят “изтичане” на рейтинг. Колкото и да е спорно дали и как точно работи тази система в търсачката на Google.

Чийто сайт е на първо място при търсене на “яицазимитпо лъгуг” в българската версия на Google на 1 декември 2007г., той ще спечели хиляда лева. Интересно занимание, и състезанието ще е весело. Вече има огромен брой страници, специално създадени за битката за наградата. Много от тях опитват да ползват всякакви мръсни хитринки за формално покачване в класирането. Други залагат на съдържанието. И както състезанието на v7n отбеляза края на истерията по “вълшебството” на SEO на запад, така и това състезание сега ще ни покаже докъде всъщност е разбирането на нашенеца за оптимизацията. Ще ни го покаже безпристрастно машина — индексът на Гугъл.

Google, майната ви!

Ааааа-а-а-а, не се трае вече! Тия взеха сериозно да прекаляват. Едно след друго “нововъведенията” на интернет-майкрософта са все по-отчайващо тъпи. Особено когато става дума за търсачката. В другите услуги — иди-дойди, те и без това другите услуги в 75% от случаите са изсмукани от пръстите. Но търсачката защо пипате постоянно, това не разбирам. И то не машината отзад — нея си я променяйте и подобрявайте както искате. Така и така GNU “клекна” за GPL3 и не включи копилефта да се разпростира и до онлайн услугите. То кой ли Гугъл би ги пуснал да го включат, де.

Та вътре си пипайте, правете по-адекватно търсенето, добре — ама защо се опитвате да направите по-добър интерфейса? След като откакто се появихте и страницата си беше супер, през всичките тия години само я разваляте. Контекстни реклами — добре, всеки трябва да яде. То Google ако не са рекламите ще мине на диета направо. Платени линкове — добре, плащат си хората. Филтриране и цензура на съдържанието по георгафски и политически принцип — е, отвратително е, вярно, но се ядва. Поне нас в България не ни филтрират, само преподреждат резултатите, за да са “по-адекватни за нас”. Нови, по-тежки дизайни и интеграции с “google account”-и — е щом ви влече добре. Макар че точно акаунта в търсачката и персонализираното търсене аз не зная някой да го ползва нарочно. Всеки или не го ползва, щото няма акаунт, или не го забелязва, защото не му обръща внимание.

Обаче тая “новост” вече почти прелива от ръба. Цитирам: “This warning message appears with search results we’ve identified as sites that may install malicious software on your computer”. Въй, верно ли? Я-я-я, колко интересно! Ами да се опитат, да заповядат — има браузъри, чиято цел не е да инсталират каквото видят. По-нататък: “If you click the title of the result, you’ll be shown the following warning rather than being taken immediately to the webpage in question”… Абе аз с вас ли искам да си говоря или искам да намеря някой сайт?

Аман! А тая нова опция изключва ли се? Защото като гледам, екстрата я има и когато човек не е влязъл в профила си. Значи не се управлява от гугъл-акаунта. Тъй значи, от най-обикновен каталог ще ставате медия с мнение? Майната ви! От днес вече сериозно започвам да отбягвам Google. И ще внимавам какво говоря онлайн на хора с поща или джабър @gmail.com.

Търся си нова търсачка. Не искам да ползвам Google за целта, затова да питам — някой ползва ли вече алтернатива? За предпочитане на компания, която има проверима подкрепа за свободния софтуер. Или някаква разпределена мета-търсачка (ако са се появили истински работещи вече).