Tag Archives: FOSDEM

Тъжно за FOSDEM

Да, тъжно ми е. FOSDEM беше много важно събитие за мен и го смятам за част от израстването ми като компютърен специалист, като философ, ако щете и като човек изобщо. Това е мястото и времето, в което се включваш, макар и за малко, в пулса на цялата общност на свободния софтуер. Това, че е в университетски кампус е още по-показателно. Не успях да ида да уча навън като студент, но още първата година, когато с Jitsi отидох в ULB, все едно имах крила на обувките и търсех да видя коя сграда на кой факултет и на коя специалност е. Не намерих по-социални науки от право, май, но все едно бях в някой от онези колежански сериали, дето във викториански сгради учат ту физика, ту история на американската литература… примерно.

Тази година ФОСДЕМ няма. Е, уж има онлайн събитие, но аз не мога да следя излъчвания в мрежата. Не знам защо, просто не ми се получава. Мога да гледам записи, понякога нарочно търся нещо тематично, но наживо да следя емисии, да гледам “live-ове” – това не е за мен. А има някои неща, които много искам да следя, някои от тях имат редовни емисии – например всеки петък или веднъж на две седмици… и пак не успявам. Случвало ми се е да се сещам вече закъснял и да тичам към компютъра или пък да ровя бързо в мобилния, само за да открия, че излъчването току-що е приключило. Някои казват, че това с живите предавания на събития, конференции и дори концерти било страхотно, така сме щели да се справим с предизвикателствата на ковид – е, сори, но аз своите записи из мрежата не съм догледал, та камо ли друго.

Конференцията в Белгия е по-специална за мен и по други причини. Като франкофон ми беше още по-вълнуващо да крача из улици, сред всякаква френска реч, от разбираема до съвсем нечленоразделна за мен. Помня как първия път се загубих в нощен Брюксел и първо реших да разчитам на естествения си усет за ориентация, който бързо ме предаде и се оказах в квартали, в които не чуваш точно френски говор, а фасадите бяха с една идея по-близки до мизерните квартали на София. Заговорих се на френски с полицаи и разбрах, че съм вървял бързо в обратна на центъра посока. Спомням си как с Емчо вървяхме през половината град към Beermania и като стигнахме се зарекох като се прибера, да изхвърля кубинките. Как с Ицо и Боби се заливахме от смях из нощните улици, след като в Delirium-а бяхме седяли до една италианска двойка на средна възраст, дето подозрително цяла вечер миришеха на джойнт. Разходките из града с Любо и Слави. Всички срещи с българската група там – някои редовни участници от българските конференции и общности, някои съвсем неочаквани, като Шопов. Оглеждането на опашката за жетони за бира, тъкмо пристигнал, дали ще видиш познати лица. Посрещането на Даменчо на гарата и после двата часа по тъмно отвън на по бира, с разказване как са те, как съм аз. Като бонус – всички познати лица от големите проекти, пък и от по-малките, някои легенди в средите, всички интересни проекти, щандове и лекции, на които или си искал да идеш, или случайно си попаднал, защото съседната зала вече е била пълна. Дори лицата от поредното подписване на ключове. Тук-там и някой от големите компании, дето са се свързвали с теб в миналото и ти ги знаеш по име и лице, но те не и си стоиш във фоайето на сграда K и си говориш с тях…

Marché Aux Herbes / Grasmarkt

Още първия път, когато тръгвах, през 2014г., Светко ме пита дали не може да дойде с мен. Даже се отчая малко, като разбра, че заминавам и ще съм без него. Всеки път след това въпросът беше поставян отново, а междувременно и той, и Оги започнаха да ходят на курсове по роботика, да опитват да програмират на Scratch, даже преди две години, то вече са две години и половина, едно лято на морето започнаха да измислят компютърна игра. Няма да издавам тайни, но е свързана с море и вълни. Имахме съвсем сериозни планове като се приберем, да започна да ги въвеждам в програмиране и да имат свой проект, да разучаваме заедно – ако не бъркам, идеята беше да разучим Blender и после Unity, все свръх амбициозни планове. Така и още стои на трупчета, но пък точно миналата година реших, че е крайно време да ѝ изтупаме праха, да направим проект и да идем с децата на FOSDEM следващата година. А то… онлайн излъчване на видеозаписи на лекции.

The always busy Jitsi stand

Да, това ме амбицира още повече да направим тази игра и да помогна на момчетата да продължат сами да разучават технологии и концепции. Много е лесно, особено с това “онлайн обучение”, всички не-изкушени от технологиите да разбират от всичко и по много. Не ме притеснява това, че децата растат в такова бурно време или че се учат отдалечено. Повече се тревожа от този “вечен септември” на интернет интерактивността, който започва да създава грешни представи. Всички изведнъж разбират от онлайн комуникации, а всъщност най-често не разбират нищо. Начинът да се остане “на вода” в този потоп е да се осмислят процесите и ценностите на онлайн средата.

Липсва ми това специално събитие в средата на зимата. FOSDEM е нещо специално. Догодина се надявам да има и конференции, и фестивали. 2021-ва я пропускаме, но 2022-ра вече трябва да е ок, че ние остаряваме, децата растат…

FOSDEM 2014

На FOSDEM можете да ме намерите, да побъбрим за свободен софтуер и/или да пийнем по бира. С Jitsi  съм. Нямах време да проверя дали и кой от хората наоколо ще идва, така че ако ме видите, кажете “бау”. Аз също ще се огеждам за познати физиономии. Happy hacking! :)

Manneken-Pis
Marché Aux Herbes / Grasmarkt
Belgian pavement

 

Две статии за монопола

Проблемите с монополите в България са много по-големи и болезнени, отколкото сме свикнали да си мислим във всекидневието. “И на вас да ви…” не върши работа, когато монополизмът става все по-здраво оправдан и защитен законово. “Топлофикация” е само един от проблемите и даже не е достатъчно добре разпознат като проблем от хората. “Всеки трябва да си плаща” е валидно, но има моменти, в които не е достатъчно. Моменти, в които и за самата официална власт пазарното правото на монопола става по-важно от пазарното и гражданското право на отделния човек.

Предлагам ви първо малко цитати:

Законопроектът за управление на етажната собственост предстои да се приеме от НС на второ четене. Той се създава, първо за да обслужва интересите на монополистите, доставчици на енергийни, комунални и други услуги и второ за да могат да се усвоят милионите евра, отпуснати от ЕС, за саниране на сградния фонд в България…

…когато дойде време да се плащат сметките, отделните собственици, които нямат пари ще затруднят плащането на общата сума, дължима на банките и същите, за да си върнат заетите пари, ще предложат на търг тези сгради. Логичното следствие е индивидуални собственици, редовни платци, независимо че са платили задълженията си, да си загубят жилищата. Защото гражданското сдружение (юридическото лице) е фалирало, изпадайки в несъстоятелност. Отговорността е на сдружението.

—-

Защо, след като през 2006г. ЕС приема Директива № 2006/32/ЕО, със срок на изпълнение м. май 2008г., в която изрично се изисква в сметките на крайните потребители на енергия да се включва само реално измерено количество, този факт се прикрива и което е по-лошо, не се предприема нищо за изпълнението и? Какво налага да се измислят, сложни и придружени с безумни и наивни аргументи, методики за разпределяне на топлоенергия, след като е много лесно и евтино да се измерва точно?…

…ако Вие заминете в чужбина за 3-4 години, връщайки се от там ще разберете, че сте “крали топлоенергия от съседите си”, били сте осъдени от доставчика по бързата процедура (за каквато се лобира в момента), съдия изпълнител Ви е отворил апартамента със свидетели и ако е намерил достатъчно покъщнина за да погаси дълга Ви, я е продал на търг, а ако не е намерил е пристъпил към продажба на жилището Ви.

Не разчитайте само на тези кратки цитати. Прочетете целите статии, не са големи и си заслужават размисъла.

За кого е законопроектът за управление на етажната собственост

За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо

Ако пък имате предубеждения по темата, първо прочетете какво пише Костадин Златков и след това конфронтирайте своите тези с неговите обяснения. Ако има разлика в позициите, разбира се. Покажете в коментар резултата.

Електронни данъци… или нещо подобно

“Открих” че мога да си плащам данъци и такси през Интернет. НАП, мои бивши работодатели, пак са свършили малко работа, но хем малко, хем наполовина. Сблъскването със система като тази на payments.nra.bg наистина е облекчение в сравнение с реденето по опашки и разправиите с всякакви нервозни лелки. Но не е това, което трябва да бъде. Не може да се казва “и така е добре, щото ако и това го нямаше” — трябва електронното общуване с властта да е изрядно и винаги и по всякакъв начин в услуга на гражданина. Особено когато говорим за плащане на пари — други могат да си позволят уеб-некадърност, но данъчните нямат никакво, ама никакво оправдание. Защото тази услуга си я плащаме. Буквално.

Навсякъде, където има “пари отдругаде” за качеството на ИТ-услугата се обръща слонско стъкларско внимание. Защо например “Софийска вода” след като направи няколко гафа с изтрити бази от данни и опита да въведе “самоотчет през Интернет” продължава да разчита изцяло на проверки на място от инкасаторите? Ами защото не им пречи на печалбите да е така. Защо Енергото продължава да няма цялостна и интегрирана система за услуги и справки през Интернет, а пищи за въвеждане на тримесечното отчитане? Ами така им изнася. Защо НАП хвърлят всяка година безумни пари за нова техника, нови програми, консултиране, курсове за персонала (на които никой нищо не научава, но поне има “присъствие”), поддръжка, а в същото време цялата система продължава да е тромава и ръбата, даже неприветлива и обидна? Ами защото така им изнася.

Сайтовете за разплащане на НАП работят добре само с Explorer на Майкрософт. Някъде на ръба все пак се справя Opera. С Firefox/Iceweasel и базирани на Gecko и WebKit браузъри почти или изобщо не работят. Заглавната страница на payments.nra.bg зарежда подразбиращата се страница на Oracle Application Server. Всички действия се извикват от другите сайтове с линкове към поддиректории навътре. И да, пак само с Explorer или в краен случай — Opera. На шега си помислих, че не знаят, че Opera се “справя” с куците им сайтове, иначе сигурно щяха така да омажат нещата, че и тя да не работи, а само експлодерът. За изпращане на подписани документи пък да не говорим — там, доколкото разбирам, трябва да имаш не само IE, а и Word. Пак на същата фирма, познахте. Да, пак несвободен софтуер, познахте.

Интерфейсът на всички тези и подобни сайтове е като взет от най-страшните кошмари на дизайнерите, уеб-програмистите и специалистите по ползваемост. Само един пример, наистина само един, защото мястото ми тук си ми е ценно — влизаш да си плащаш здравните осигуровки и след няколко екрана глупости се появява огромен списък с двадесет и пет-шест различни “наименования на плащане”. Различни видове причини да си на сайта, които трябва да прочетеш внимателно и пак много внимателно да прецениш коя да избереш. Супер-тъпо и некадърно. Неработещо. Решението? Прави се помощник от 3-5 стъпки, в които с максимално прости въпроси се уточнява потребителят къде трябва да попадне. Съвсем прости и ясни въпроси и възможно по-малко на брой стъпки. А не така — сега за да прочета всичко трябва първо да пия кафе, за да е сигурно че няма да объркам нещо и после трябва да им чета тъпите текстове един по един и то няколко пъти.

Така нямало човек да сбърка? Глупости, точно така човек бърка. С помощник в стъпки човек не отделя излишно внимание на формата и се замисля за съдържанието. Как да отговори на конкретния ясен и кратък въпрос, който му е зададен. И не греши. И е щастлив и си е свършил работата и сайтът си е изпълнил предназначението. Но това са неща от фантастиката за е-правителството ни, нали…

Бях чул преди време, че благодарение на промените в НАП, най-вече вкарването на данните в електронен вид, в бюджета са влезли не-знам-си-колко милиарда допълнително. В смисъл — потрошаваме редовно пари, но пък вижте как покрай всичките глупости дето правим, все пак колко много допълнителни пари сме събрали за разпределение от държавната власт.

Всичко това ми прилича всеки път на злобните подмятания на разни партийни дядковци, които след 10-ти разправяха “толкова добре вървеше всичко, ето, партията даже всичко оправи, вижте колко много автомобили има, а преди да дойде партията само каруци вървяха”. И на партийните дядковци, и на “държавните” служители (имам предвид малките шефчета в държавни и бивши-псевдо-държавни структури, не конкретно редовите държавни служители) им липсва трезва преценка на едно отношение.

Липсва им преценка на отношението между прогрес, развитие от една страна и принос от друга. И без партията щеше да има автомобили, въпросът е какво е направила партията, за да са щастливи хората. И без ИТ-инвестициите и всякаквите ненужни и спечелени под тезгяха търгове в държавните и подобни институции щеше да навлезе употребата на компютри. Въпросът е какво са направили данъчни, енерго, топлофикация, водоснабдяване и всички подобни, за да са щастливи хората. Ами… нищо.

OOXML се провали… засега

Вече е почти официално — Microsoft OOXML не е приет за стандарт от JTC1 (Joint Technical Comitee 1) на ISO/IEC. Това на практика означава, че опитите на монополиста от Редмънт да “прокара” проекта си на недовършен, на практика напълно ненужен и повтарящ друг стандарт OOXML, включващи дори и съвсем официално оповестени опити за подкупване свършват в глуха линия.

Все пак от Майкрософт се надяват, че при ново гласуване в началото на следващата 2008 година резултатът ще бъде обратен и тяхната визия за стандарт на офисен файлов формат ще бъде приета. За да се приеме като стандарт на Международната организация по стандартизация (на английски ISO), проектът трябва да мине два етапа на гласуване. Първо трябва да спечели поне две трети от гласовете на националните институти по стандартизация, участвали в изработката на предложението и после трябва да спечели три четвърти от гласовете на всички членове с право на глас.

По неофициални, но вече сигурни данни OOXML е отхвърлен и на двата вида гласуване. А за Майкрософт е особено важно да пробута иначе лошото си предложение за стандарт, защото от това зависят приходите на компанията от държавните администрации. Ако частните клиенти и крайните потребители не са чак толкова чувствителен пазар и при тях винаги е имало и ще има някакъв баланс между различните решения, при държавните администрации въпросът е друг. Там всичко е доста по-категорично — ако ще се ползват офисни програми, трябва да е ясно какви са те, с какъв формат работят и т.н., за да има така гарантирана преносимост на архивите. Както между ведомствата, така и във времето.

Някои администрации отдавна вече таят подозрения и странят от собственичеки затворени решения. Защото ако ползват такива затворени продукти и формати на конкретна фирма, с годините лесно ще станат нейни технологични и финансови “заложници”. Затова все повече назрява нуждата от отворен формат за офисни документи. Самите администрации го искат. Затова и Майкрософт помпозно озаглави формата си “Office Open XML”.

Някои казват, че проблем на говоренето против собственическите формати е това, че се намесва “отворен код” наравно с “отворен стандарт”, без всъщност да има нещо “пряко FOSS” при отворените стандарти. Да, донякъде това е така, но донякъде и не е. Има много общо между отворения код и свободния софтуер от една страна и отворените стандарти от друга. Вярно, технически е различно да си покажеш и публикуваш кода и да си покажеш и публикуваш файловия формат (например). Но някъде в основата си са едно и също — споделяне на знанието за масова технология с цел да се направи по-добра и да дава равен достъп до себе си на всички. Независимо дали са големи компании, малки фирми или хакери в гаражи. Ако имаш отворен, публикуван и официално приет стандарт, можеш да го прочетеш и да знаеш “как”. Ако нямаш и разчиташ само на великата фирма да ти доставя новия софтуер, не знаеш нищо за инструмента си.

Вярно, не всеки чете стандарти. Но и тук е приликата със свободния код — някои казваха “че защо ви е кодът, не всеки го чете и не всеки може да пише”. Да, така е, но приниципната достъпност на технологията е нещо по-различно от удобството на еднократното използване. Някои четат стандарти и пишат програми на базата на техните изисквания. Също както някои четат код, поправят го и пишат съвместим нов код.

Неофициалният резултат от гласуванията е следният:


P-Members (това са страните, които са участвали в изработката на предложението) – 17 “за” от общо 32. 53.12% (при изисквани поне 66.66% “за”)
Общо гласуване на всички страни с право на глас – 18 гласа “против” от общо 69. 26.08% (при изисквани най-много 25% “против”)
Решение: Disapproved

 

България, представлявана от БДС, в качеството си на страна с право на глас е казала “за” с особено мнение. Друго интересно осевн нашенското безхаберие е вкарването в квотата на предложилите в последния момент на 11 допълнителни страни. Въпреки че част от тях са гласували “за”, това не променя резултата. Променените в последния момент от “Observer” на “Participant” 11 страни правят така, че нужната за отхвърлянето на предложението минимална част гласове се покачва. И вместо да са били нужни само 10 гласа “против”, за да се отхвърли предложението, след “вмъкването” на Кипър, Еквадор, Тринидад и Тобаго, Уругвай и още няколко вече стават нужни поне 14 гласа. Почти всички от тези “вмъкнати” страни са гласували “за”. С изключение на едно “против” от Еквадор и въздържание от Тринидад и Тобаго. И все пак — против са не 14, а 18. ;)

Google, майната ви!

Ааааа-а-а-а, не се трае вече! Тия взеха сериозно да прекаляват. Едно след друго “нововъведенията” на интернет-майкрософта са все по-отчайващо тъпи. Особено когато става дума за търсачката. В другите услуги — иди-дойди, те и без това другите услуги в 75% от случаите са изсмукани от пръстите. Но търсачката защо пипате постоянно, това не разбирам. И то не машината отзад — нея си я променяйте и подобрявайте както искате. Така и така GNU “клекна” за GPL3 и не включи копилефта да се разпростира и до онлайн услугите. То кой ли Гугъл би ги пуснал да го включат, де.

Та вътре си пипайте, правете по-адекватно търсенето, добре — ама защо се опитвате да направите по-добър интерфейса? След като откакто се появихте и страницата си беше супер, през всичките тия години само я разваляте. Контекстни реклами — добре, всеки трябва да яде. То Google ако не са рекламите ще мине на диета направо. Платени линкове — добре, плащат си хората. Филтриране и цензура на съдържанието по георгафски и политически принцип — е, отвратително е, вярно, но се ядва. Поне нас в България не ни филтрират, само преподреждат резултатите, за да са “по-адекватни за нас”. Нови, по-тежки дизайни и интеграции с “google account”-и — е щом ви влече добре. Макар че точно акаунта в търсачката и персонализираното търсене аз не зная някой да го ползва нарочно. Всеки или не го ползва, щото няма акаунт, или не го забелязва, защото не му обръща внимание.

Обаче тая “новост” вече почти прелива от ръба. Цитирам: “This warning message appears with search results we’ve identified as sites that may install malicious software on your computer”. Въй, верно ли? Я-я-я, колко интересно! Ами да се опитат, да заповядат — има браузъри, чиято цел не е да инсталират каквото видят. По-нататък: “If you click the title of the result, you’ll be shown the following warning rather than being taken immediately to the webpage in question”… Абе аз с вас ли искам да си говоря или искам да намеря някой сайт?

Аман! А тая нова опция изключва ли се? Защото като гледам, екстрата я има и когато човек не е влязъл в профила си. Значи не се управлява от гугъл-акаунта. Тъй значи, от най-обикновен каталог ще ставате медия с мнение? Майната ви! От днес вече сериозно започвам да отбягвам Google. И ще внимавам какво говоря онлайн на хора с поща или джабър @gmail.com.

Търся си нова търсачка. Не искам да ползвам Google за целта, затова да питам — някой ползва ли вече алтернатива? За предпочитане на компания, която има проверима подкрепа за свободния софтуер. Или някаква разпределена мета-търсачка (ако са се появили истински работещи вече).