Arcane Lore

След дълго търсене, намерих колата за нас. Rover 200 1.4 16V, бял, четири врати, климатик и газов инжекцион (впоследствие оказал се неработещ). Rover беше правилният компромис, защото за по-достъпна ни цена получаваме качество и дизайн, които са доста напред за годините си. Не крия изобщо, че самата кола все повече ни харесва и пасва. Имам изминати с нея (сам и със семейството ми) вече някъде около две хиляди километра за около месец. Питаха ме наскоро “защо Rover”, “защо непопулярна марка” — отговорът е малко сложен.

Първо, точно този модел, 2хх трета серия, ми беше допаднал много като дизайн още отпреди година, година и нещо. Тогава забелязах, че по родните улици започнаха да ги карат ровърите и неведнъж съм се чудил за причината. Оказа се в последствие, че е банална — излизат малко по-евтини за купуване. Но това не ми пречи да харесвам много дизайна на Rover 200 (и 214) от тази, третата за модела серия. Какво да си говорим — колата е просто секси, не може да не се съгласите. :) Може би един от най-аеродинамичните ровъри, може би дори една от най-аеродинамичните коли в класа си, и особено пък за периода си на излизане. Тогава (1995-1999) повечето други масови модели са бая грозни или ръбати или и двете. Като добавим изящно извитите предни светлини, оставаме без повече думи за дизайна.

Освен това исках японска кола. Търсенето на японка опря на голям камък, защото пущините си държат яко цената на пазара на втора ръка. Само за сравнение, една Honda Civic от същия клас ще е или с хиляда лева по-скъпа, или с 5 години по-стара от този Rover. И пак за сравнение, една Subaru Impreza ще е с още хиляда или поне петстотин лева над сивика. А и ще е с доста по-висок разход на гориво. Ако пък се загледам към Legacy, вече трябва да мисля за заем от банка. Още повече, че задължително искахме четириврата и да не е комби. А по-евтини (относително) са двувратите сивици и легаситата комби. Изобщо, забелязах през дългите вечери ровене из обяви и гледане на коли наживо, че винаги по-евтините варианти са двуврати или комби. Четириврат седан или петврат хечбек все е най-скъпото в съответната ниша. Говорим за коли на около 10 години, разбира се.

А Rover има достатъчно богата история на взаимна разработка с Honda. Вярно, не е японка, но все пак е достатъчно близко. Казват, че британските инженери така са префасонирали Honda Concerto (на чиято база е правена серията 2хх и на която все още донякъде се базира и 200 mark III), че някои места са се отслабили в сравнение с “оригинала”. Например едно такова място е предното окачване, което е било доста преработено, особено пък за третата серия, която и външно се различава от ръбатата стара Concerto. Друг споменаван проблем е ръждата. Някои казват, че ако Rover от тия години не е тръгнал да ръждясва, си е добре. Но ако тръгне ръжда, го ядяла доста бързо и трябва да се реагира. Например ако е бил удрян и зле оправен, може за нула време да се скапе. Всъщност, това май си важи за всички коли от тия години. Нашият Рошко, за щастие, няма ръжда. И дано скоро не прихваща.

Иначе харесвам не просто японски коли, а две марки — Subaru и Mitsubishi. И донякъде, с доста уговорки за конкретни модели, Honda. Причините са много и сложни и са си направо за друга статия. Накратко, интересува ме принципното отношение на фирмите към технологиите и общата визия за развитието на бранша. Хонда ме спечелват с four wheel steering, първия модел Insight и (с огромни уговорки) днешните им серийни хибриди. Мицубиши владеят, защото постоянно опитват да повлекат крак с MIEV и най-накрая май успяват. Субару, освен с легендарното AWD, също ме печелят с визията си за електромобили. Която не се споделя от българския им фен-клуб и форум, но какво пък, то е така във всички родни форуми.

——

Сега предстоят повечко грижи за Рош Бланшет, a.k.a. Рошко. Защо Рош — ами най-близкото до Ровър и популярното сред феновете на марката “Рошко” е. Без да отива към другото популярно, “Роро”, което ми звучи малко по-остро, а не му приляга, толкова е smooth. :)

Предстои обслужване — смяна на ремък, масла, филтри, свещи, евентуално ако има парички и гуми и акумулатор. Неприятното при мен е, че всички неща ще трябва да почакат малко, поради финансови причини. Чак тогава, ако пак има парички някой ден, ще има и леко освежаване на интериора. Таванът е тръгнал на две места, трябва претапициране и ще заспи. Измиване на всички кожи и пластмаси, пране на седалки, реновиране на волана (поизтъркал се е), смяна на маншона на скоростния лост.

И не на последно място — ремонт на газовата, защото с тия цени на бензина и моята докторантска стипендия се задъхвам много. Колата иначе не гори много — с включен климатик 5-6 на сто извън града и около 7-8 в града (добре де, 9 с моето все още неошлайфано достатъчно каране). Газовата се оказа, че е изрязана и шунтирана, а аз нали не разбирам много и хората ми казаха, че са я карали само на бензин, но има газова, която може да се ремонтира. Да, наистина може, но е Tartarini на около 8 години. Слагана е в Италия през 2001г. В един газ-сервиз ми казаха, че едва ли имало части за тоя модел вече, в друг ми казаха направо да я извадят и да ми сложат чисто нова, за чисто нова цена… А това, което липсва на ГИ-то, което е изрязано и заобиколено, са всъщност самите инжектори. Всички други чаркалъци си ги има — даже возя постоянно в багажника една 60-литрова бутилка, при това пълна с газ…

Сервиз на Tartarini има в Пловдив, но макар скоро след покупката да ходихме с Краси и Светли до Пловдив, не стигнахме до сервиза, нямаше време. Може някой път да отскоча дотам, поне да я погледнат хората и да си кажат експертната дума. Иначе тук в един сервиз специално питах дали е безопасно да карам така и ми казаха, че е ок, има си клапани и отпред, и при бутилата. Даже за успокоение ми затегнаха кранчето на самата бутилка.

Тепърва ще пиша още за Rover, надявам се все хубави неща.

С наближаването на поредните избори политиканската истерия набира сили. Не че някои развития не са ми интересни и на мен, просто не се вживявам, защото точно вживяването в политиканстването е това, което ни мори. Живеем в страна, в която почти всеки разбира от политика, но почти никой не мисли политиката извън-изборно. България е страна с огромен брой политикани и ужасяващо малко граждани. Разликата? Едните се занимават с “промяната”, а другите правят променянето.

Днес, докато с едно око пазех бебо да не се изкатери на прекалено опасно място и котаракът да не докопа нещо месно и с другото око надзиравах манджата на малкия, която къкреше на котлона, вниманието ми беше привлечено от странен шум отвън. По принцип до седмия етаж достигат членоразделни малко от нещата от долу, но този път наострих уши, а и репликите на висок глас нямаше как да не чуя. Ставаше дума за неправомерно паркиране и ремонтиране на коли в междублоковата градинка.

Вярно, градинката е по-коректно да се нарича само “междублоково пространство”, защото е градинка само на документи (предполагам), иначе де факто от около година все по-усилено се експлоатира като свободен паркинг. Но не това е важно. Важни са принципите. Градинките са си градинки, независимо как изглеждат или колко лошо нарочно (не) се грижат от общината за тях. Алеите са си алеи и са за свободно движение на хора. И изобщо не са за автомобили, много се извинявам.

Преди месеци чух шум от оксижени долу и се загледах — някакви хора бяха докарали камион с контейнер и с оксижен изрязваха старите люлки, катерушките и пейките. По-точно изрязваха останките им. Помня като малък, точно на същата градинка, как нашите ме водеха и играех дълги часове. Пясъчникът кипеше от архитектурни напъни, за пързалката се чакаше отегчително дълго, а най-любими ми бяха люлките. Едната леко поскърцваше и баща ми казваше, че пак големите са се люляли прави на тях и са стъпвали с обувки на седалките и едната е започнала да се изкривява, затова скърца. Това беше, когато съм бил на 4-5 години някъде.

Та изрязаха останките и се зарадвах, мислех, че са тръгнали да ремонтират най-накрая. Да видиш някой да върши работа в квартал, далеч от телевизионните камери на “Московска” си е нахъсващо. Да, ама не. Оказа се, че са си разчиствали, за да си паркират колите. Последно вече има някъде между 10 и 15 автомобила привечер.

В махалата има платени паркинги. Вижда се, че са пълни под половината от капацитета си. Тоест има къде да се паркират колите — ама друго си е да си я паркираш до блока, в градинката, нали? То и безплатно е. Нищо, че е фул на фраш вече навсякъде. Как така ще плащаш, я на някоя обрасла алея или в тревната площ! Тъпанари…

Подслушаният спор днес беше между един от най-наперените, който още отпреди показно си паркираше тойотата не на алея, а направо в тревата. Зимата си спомням как като извеждах Светли, отидох там край коловозите от колата му, за да намеря чист сняг и бебето да се радва. Около мястото, където си тропва старата джипка, се виждаха разни омаслени парцали и всякакви боклуци. Та същият този обясняваше на една баба и на мацката от общината, която явно беше дошла по сигнал, че не трябвало да го занимават с такива глупости, защото…

Първо, защото това не било градинка. “Като е градинка, къде са ви пейките?” Второ, защото той си бил плащал данъците и затова имал права. “Аз съм си платил пътен данък, затова имам право да паркирам!” И трето, защото навсякъде било пълно с коли и не можело да се паркира и трябвало не него да го занимават с глоби, ами общината да вземе да се стегне и да му намери къде да си паркира безплатно, а-ма-ха!

Първо, градинката си е градинка, дори и да няма пейки. Дори и да са изпочупени и изкорубени и нарочно откраднати, за да се припознава по-лесно мястото като запустяващо. Няма значение дали има пейки, дали работят люлките и дали е чисто или мръсно — щом нещо е отделено с бордюр, има трева и паркови алеи, значи автомобилът ти няма никакво място там! Нещо повече — щом като това е място, на което (макар и все по-рядко) играят деца и родители разхождат бебетата си, значи хич не трябва и да се замисляш да паркираш там!

Второ, пътният данък е за пътищата. Не е за парковете и градинките. Като си си платил винетка, значи имаш право навсякъде да паркираш и навсякъде да си ремонтираш колата, така ли? Ама и у нас ли можеш да влезеш? Я паркирай в двора на кмета, да те видим (примерно, де). Който не може да прави разлика между път и парк, да отива сам да си връща книжката и да заляга над листовките!

Трето, това, че в града има все по-малко място за паркиране го знаем всички. Все пак и аз съм шофьор, най-малкото. Но не може като има опашка за тоалетната, да опикаваш коридорите, нали? Или си намери място на пътя (кое е път и къде се паркира — справка в ЗДвП и ППЗДвП), или си плати в някой от многобройните полупразни паркинги наоколо. Нагласата “ама как точно яз че се прекарвам с плащане, а Вуте че си паркира пред блоко” не сработва — или на разрешено за паркиране място на пътя, или в паркинг! Иначе си в нарушение, а то съвсем правилно се санкционира.

——

В същата тази градинка се сетих как преди седмица-две с Краси разхождахме Светли и решихме да си поиграем на едно по-широко място на топка. Бебо се стрелка след малката топка с Макуин, а аз извадих фотоапарата и го снимам. После снимах с камерата и престанах да следя шумовете наоколо. Изведнъж, докато се щураме около един бял мерцедес, някакъв чичка идва и много загрижено ми казва да съм бил внимавал, да прибера детето, щото ще изкарва колата… Опулих се, кипна ми. Моето дете, което точно тук и сега е щастливо в играта си, да трябва да се съобразява с неговия мерцедес, да трябва да спираме играта и с рев да го дърпаме настрани, за да може поредният тъпанар да си разкарва бричката през градинката? Казах му, колкото можех спокойно “Ами излезте от другата страна”. Точно пред него беше бордюрът на края на градинката. “Високо е оттам”. Стоя и не вярвам. “А вие знаете ли изобщо какво е това?” — и посочвам с разперени ръце градинката. “Не ме интересува, оплачете се на общината!”. И влезе, влезе и жената с него и тръгнаха с колата през площадката. Аз отклоних вниманието на детето към нещо друго и го дръпнах настрани. Но преди това с всичката неприязън, на която бях способен, им казах, че са идиоти и им пожелавам така да се отнасят и с техните деца или внуци. Знам, това беше лошо. Но бях обиден и безсилен.

——

А днес една баба явно извикала инспекторка от общината и мадамата дошла да запише номерата на колите. Затова въпросният се разправяше с нея и се караше и с двете. Живее на първия етаж и гледа постоянно от балкона си двете коли, които паркира там. Даже лампа с датчик е сложил, да си ги следи нощем като минава някой, типично “по соц”.

Нямам никаква идея как ще продължи историята на нашата градинка и детската площадка в нея. Ще ми се да се възстанови и заживее наново цялата, не само като детска площадка, а и тревните площи наоколо й да се поддържат и да не се разриват в коловози и масла.

Но в едно съм сигурен — поне някакво начало е дадено. И затова съм доволен.

Доволен съм, защото явно има хора, които приемат присърце идеята, че не е чак толкова важно за кого ще гласуваш, не е важно дали твоят най-харесван пореден политик ще спечели гласове, престиж или медийни изяви. Важното е какво ти, да, ти самият вършиш всеки ден за общността си. Не за държавата, не за световния мир или пък за планетарната екология. Какво вършиш ежедневно за малката си общност, своята общност. Хората, с които общуваш. Дали газиш тревата, дали си хвърляш фаса, дали паркираш неправилно, дали отнемаш предимство. И дали с всичко това даваш правилния пример на другите.

——

И още нещо. Хубаво, изборите са важни, ала-бала. Но замислете се сериозно върху нещо друго — колкото и несъвършени да са, закони все пак има. Има и неписани правила и всякакви комбинации между двете. От друга страна, всеки носи преценката, с която да различава кое постъпване е правилно и кое — не. Кое тогава е по-ценно за обществото — кой колко процента ще спечели, за да върти бизнес и да прави пари с лобиране или когато видите, че някой прави нарушение или изобщо пречи на хората, да сигнализирате и да опитате да го спрете? По-важно ли е да следим дословно скандала Димитров-Костов-Юруков, или да сигнализираме в общината за неправилно спрелите коли?

Някой ще каже “ама те нищо няма да му направят” и може да е прав. И мен това ме е спирало досега. Другото, което ме е спирало е, че масово в институциите не приемат анонимни сигнали за искане на проверка, а държат на поименно оплакване. Но дори и нищо да не направят в конкретния случай, ако всеки… добре де, ако всеки трети от тези, на които неправилното паркиране им пречи се обадят, бас ловя, че все нещо ще се промени към добро.

Това, което мога да пожелая е само общината да стане по-прозрачна за гражданите. Ама истински, не на думи. И да се приемат анонимни сигнали за проверки. Име може да е задължително за жалба, но за подбутване “абе елате и проверете” е неправилно да не е анонимно — та нали и без това работата им е да минават редовно и да проверяват? Тъй де. А, и разбира се дано всички тия сигнали имат ефект, тоест дано по тях се започне наистина да се работи.

Наскоро в София приеха наредба, съгласно която се предвижда глоба от 150 до 500 лв. за ремонтиране или миене на автомобил на улицата или тротоара. За неправилно паркиране също има наказания, даже не от общината, а директно от КАТ. Така че ако една кола е препречила тротоара или е в градинката или маслото й се сменя и излива в тревата, вместо да псувате шофьора, да му повреждате колата или да й лепите стикери, по-добре се обадете в общината да дойдат и току-виж отнесъл глоба. И за друг път ще се замисля.

А това е безброй пъти по-полезно от най-интересния и скандален и засукан телевизионен предизборен дебат.

Вече заканите на Last.fm за спиране на безплатната музика се изпълниха, но заедно с това се изпълнява и друго — Libre.fm, проектът на хора от общността на свободния софтуер и свободната култура за алтернатива на централизирания и ограничен достъп до музика. Всички, които са били свикнали с различните видове удобства на ластфм могат да бъдат спокойни — libre.fm започна преди има-няма месец, а по статистики от вчера в сайта има вече въведени два милиона песни, които се слушат от 3244 потребителя. Днес вече със сигурност са доста повече.

Ценността на ластфм за потребителите беше, общо казано, в две неща — едното е това, че можеше човек да определя и описва вкуса си и съответно сайтът да му предлага сходни песни, жанрове, потребители с подобен вкус. В основата на това е т.нар. scrobbling (от audioscrobbler, програмата, с която става това и с която всичко започна преди години). Другото нещо, което задържаше хората в ластфм беше възможността всичката тази музика да си я слушат, без да се налага да търсят, теглят и каталогизират локално музикални файлове. Или през някой от многобройните настолни клиенти, или през флаш-плеъра на самия сайт можеха да се слушат отделни песни, албуми и най-вече тематични радиостанции.

При комерсиалната реформа на last.fm и практическия край на славата му като един от най-добрите, най-успешни и най-стари web2.0 сайтове, едната от тези две употреби беше прекъсната. Слушането на музика от хранилището на сайта ще става вече само с плащане на такса. Другата “екстра”, скроблингът, си остава безплатен, най-малкото защото самият софтуер е свободен, лицензиран под GPL.

От друга страна, откри се повече за света Jamendo.com — сайт и хранилище за музика, която е лицензирана под лицензи Криейтив Комънс или други подобни, позволяващи свободното й слушане и разпространение. Джамендо от доста време работи в тази посока, но едва напоследък, след края на ластфм-истерията от последните години, хората започнаха да обръщат внимание на факта, че музиката не е нужно да е публикувана от Вирджиния, Уорнър или всякаквите други подобни, за да е качествена, за да е добра, за да въздейства естетически. В Джамендо днес има вече огромен брой автори и албуми и човек може да слуша много и добра музика. Невъобразимо много, по стандартите от вчера.

Jamendo е в голяма степен подобен на Last, с тази разлика, че някои функционалности липсват или са все още недокрай развити (например няма такъв подробен календар със събития и концерти). Но пък всичката музика може да се слуша без никакво ограничение. Нещо повече — може да се изтегли (директно или през торент) и да се слуша настолно или в плеъра, когато няма наоколо интернет-връзка.

——

Но Jamendo е стар проект, просто получава много внимание, и то заслужено внимание, от феновете напоследък. Другото интересно развитие на провала на lastfm е появата и бързото узряване на Libre.fm. Преди около месец Matt Lee, един от FSF, решава, че нещо трябва да се направи, и то колкото може по-бързо, преди ластфм да затръшне вратите пред феновете и да има разочаровани и огорчени потребители. Така се появява идеята за Libre.fm — свободният вариант на Last.fm. Или, по-правилно казано — проектът за свободна онлайн музика.

Libre.fm ползва кода на audioscrobbler, за да гради същата база от данни, която беше ценното в Last.fm. Когато човек слуша дадена песен, ако пожелае, данните за песента могат да се изпращат в сървъра и да се записват в профила му. Така след време може да се оценява приблизително вкуса и да се препоръчват песни, които е по-вероятно да се харесат и да се свързват хора, които е по-вероятно да намерят общ език на тема музика.

Освен това, Libre.fm се създава като свободен софтуер, който всеки може при желание да инсталира на свой компютър и да създава своя база от данни за себе си или група потребители. Лицензът AGPL, за разлика от GPL, задължава публикуването на кода на уеб-базираните програми и гарантира свободността им. Също както Identi.ca е програма за микроблогове и споделяне на състояние, подобна на Twitter, но може да се инсталира, ползва и променя от всеки свободно, така и Libre.fm има за цел да стане разпределена, федерирана среда от сървъри, работещи като Last.fm (плюс още нещо). Това “още нещо” са всички идеи, постоянно набелязвани от все по-разрастващата се общност около разработцичите на проекта. Само например, това са синхронизиране на имена и обложки на албуми, засичане на местоположението и препоръчване на местни концерти, внасяне и изнасяне от потребителя на пълните му данни от сайта, свързаност с Jabber/XMPP, интеграция с други, подобни на Jamendo свободни банки с музика. Скоро Libre.fm и изграждащите го отделни програми ще станат част от проекта GNU.

В момента тече и малък предварителен конкурс за лого. След това ще има доста работа по дизайна на целия сайт и на отделните функционалности, клиенти и лога към него. Освен това се подготвя поддръжка на gettext, което значи че в скоро време всичко по сайта ще може да се превежда, както масово се превеждат и другите свободни програми. Така че ако имате интерес, можете да се включите с програмиране, с дизайн, с превеждане. Или направо с участие в проекта — ако last.fm е бил изкушение за вас, то гаранитрано такова експлозивно развитие, като това на Libre.fm ще ви допадне.

Още повече, че може да си прехвърлите целия профил, заедно с цялата история на слушаните песни от Last.fm към Libre.fm! Има готови скриптове за това. Аз не можах да ги пробвам лично, защото след първото обявление за реформите в last.fm отделих време и нарочно изтрих целия си профил там. Не съжалявам, разбира се — но който иска да си запази музикалния профил, може да използва тези скриптове и поне вече да знае, че данните му са на сигурно място и му принадлежат.

Приятно слушане!

Наскоро Златко Попов, който досега координираше екипа за превод на KDE на български, ми предаде поста, заедно с правата, задълженията и отговорностите. Формално от началото на тази седмица (13 април 2009г.) съм координатор на българския екип преводачи в KDE. Все още не съм влязъл в работата, нужно ми е време, за да си подредя всичко така, щото да не пречи на другите ми занимания — най-вече вниманието ми към семейството и също така на работата по докторантурата. Но лека-полека намирам време за KDE и започвам да подреждам идеите за развитие на проекта.

Бях начело на екипа и преди време, но тогава всичко беше по-скоро проформа и лидер в сянка беше Радостин Раднев. Аз бях поел ангажимента от името на сдружение “Свободен софтуер” да съм на видимата позиция, докато Радостин вършеше същинската координация и концептуализацията на превода. Това, смея да твърдя, е едно от нещата, които съм свършил за Сдружението и макар да е било винаги леко пренебрегвано от другите, беше и резултатно, и имаше отчетност за него. Доста други неща, свързани със ССС не са изобщо такива — например закриването му. Но това е донякъде тема встрани.

Ще работя по KDE 4.х, което е актуалната версия на графичната среда. Серията 3.5.х е почти изцяло преведена от предния екип, а за KDE4 има засега малко преводи, най-вече преобразувани и внесени от 3.5. Заслугата за пълнотата на превода на 3.5 е на предишния координатор и досегашните преводачи. Златко ще продължи да е част от KDE на български и може да превежда и участва в работата на екипа когато сам прецени. Предполагам, че още известно време версията 3.5 ще има нужда от обгрижване.

Техническите промени в проекта ще са откъм наличните инструменти. Едно от първите неща, които смятам да направя, е система за докладване на грешки. С нея всеки — преводач, разработчик или само потребител — ще може да изпраща малки отделни съобщения за грешки и неточности, да предлага промяна в стила на превода и др. под. Периодично ще правим цялостни проверки на раздели на KDE или на отделни програми и резултатите от такъв bug-squashing ще се виждат в тази уеб-система.

Основната страница на проекта за превод ще претърпи огромни изменения и ще стане портална за всички инструменти на българсикя екип. Но това ще стане постепенно и засега не е приоритет, какъвто е bugtrack-системата.

Всеки, който има интерес да превежда KDE, нека се свърже с мен.

Ангажиментът не е постоянен или пък задължителен — тоест превеждате когато имате време или изобщо желание. Важното е да имате ентусиазъм за идеята да се превежда свободен софтуер. Все пак имайте предвид, че тъй като се превежда цялостна настолна компютърна среда, с огромен брой различни програми, основно нещо в превода ще е да се спазва единен общ стил. Това означава, че ако е вече прието някъде да пише, например, “Конфигуриране” или “Изглед”, то трябва и в новите преводи да е така. За да могат потребителите на преведено KDE да имат консистентен и подреден опит от ползването на средата на български. Промени в този стил, въвеждането на нови понятия и доуточняването на вече приети е възможно, разбира се. Но ще се прави бавно и постепенно, за да няма неудобство за потребителя. И ще се прави само при нужда и то след обсъждане в екипа и в пощенския списък “dict” на преводачите на свободен софтуер. Всеки, който сега започва с превода на свободен софтуер, е добре да се запознае с общите правила — описани са на страницата на превода на KDE, в нея има и препратки към важни външни ресурси. Прегледайте ги, ценни са. След това се запишете за dict и при всякакви затруднения питайте. Или лично мен за нещата, свързани с KDE, или в списъка — там четат и пишат хора, които от доста време са в тези преводи.

Няма да има тоталитарно “лидерство” от моя страна — идеята на този пост е да координира, а не да води и задава конкретни задачи. Няма да бъда и в другата крайност, безгласен наблюдател — все пак поемам заедно с другото и отговорността за това, което ще се върши. Моята позиция ще бъде по средата между тези двете — отворен съм за идеи и сътрудничество, давам свобода на самостоятелно действие на вече доказалите се преводачи в екипа, но в същото време по-големите промени и по-важните решения ще минават през мен. Вярвам, че това ще създаде среда за работа, която ще е най-вече приятна и удовлетворяваща. В един свободен проект, към момента без външно спонсориране, това е най-важното.

На всички — приятна работа по превеждането или ползването на KDE! KDE4 е много различно от KDE3, аз самият имах огромни резерви, когато обявиха промените преди време. Но се надявам лека-полека да се стопят съвсем. Причина за това може да бъде и един наистина добър превод. ;)

Отдавна не съм писал за фоторазходките, но аз и рядко взех да ходя. Или ако понякога успявам да се събирам с хора от стрийт-агитката ни, после все нямам време да кача снимките. Или по-скоро не ми допада какво и как съм снимал. Сега излязох със старата нагласа да се отпусна и да снимам всичко, което реша. Без дълги умувания, без гласене и майсторене, а истински стрийт, или поне какъвто аз мисля, че трябва да бъде.

Донякъде се получи. Сега не всички снимки ми харесват съвсем, но това е от втория поглед. А стрийтът не търпи второ поглеждане — докато погледнеш втори път и всичко вече е съвсем друго. Подредено по друг начин, с други цветове и форми, други неща ти разказва. От общо изснимани 130 кадъра съм качил 124. Няколко снимки съм пропуснал заради някаква несполучливост. Не толкова техническа, колкото емоционална, грешка в предаването на настроението. Сред качените има някои с на пръв поглед лош фокус, но какво пък. Сред пропуснатите има една или две, които са ми приятни, но прекалено сгрешени технически. Обичам понякога да доизпипвам снимките, да ги “довършвам” в обработката. Но този път нарочно не ги пипах. Няма никакво изрязване, няма промени на перспективата, да не говорим за ретуш на елементи. Няколко снимки са с леко нагласени нива и почти всички са съвсем леко изострени при смаляването. И нищо друго. Нямам идея как стоят на добър монитор, правих ги на лаптопа. Но и това е част от ситуационното в стрийт-снимането. ;)

Не съм си играл все още да въвеждам етикети, оставих го за по-нататък. Това е първата галерия, която качих по FTP и внесох в Drupal от директория. Досега винаги едно по едно обгрижвах качванията. Стана много по-бързо и удобно. Така страдат само заглавията и етикетите.

На всички, с които стрийтвахме и които ме изтърпяха повече от половин месец — мерси за търпението! This one goes out to you! :)

Фоторазходка, 21 март 2009г..

Приятно гледане!