FOSDEM 2014

На FOSDEM можете да ме намерите, да побъбрим за свободен софтуер и/или да пийнем по бира. С Jitsi  съм. Нямах време да проверя дали и кой от хората наоколо ще идва, така че ако ме видите, кажете “бау”. Аз също ще се огеждам за познати физиономии. Happy hacking! :)

Manneken-Pis

Manneken-Pis

image

Marché Aux Herbes / Grasmarkt

Marché Aux Herbes / Grasmarkt

image

Десет години по-късно

Преди десет години, през януари 2004г. започнах да списвам този блог. Минаха една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет години и ето мина и десетата. Годишнината беше миналата седмица, на 20 януари, но все нямам кога да седна да пиша. Или не, седя си по цял ден, но нямам кога да се спра с всичко друго и да се занимая с личния си сайт. Даже не, не седя, а през повечето време последната седмица лежа – болен съм. Разболях се след едно поредно преработване в края на миналата година. Исках да разчистя някои малки поръчки, защото след това започвах първата си по-сериозна работа във фирма, занимаваща се със свободен софтуер. Първата по-сериозна, защото често преводите на софтуер не се приемат за сериозна работа, въпреки че са си. Та след KDE и работенето с преводи там преди години, после пък дълги години доброволно превеждане, сега съм сисадмин на Jitsi. Както и харесвам джабър от толкова време, пък и най-вече както хората в Jitsi са свестни, работата е супер. Пожелайте ми успех. :)

Комай това е най-голямата новина около мен и компютрите през последната година. Вече съм разказвал за преработването и раздялата с предишната ми работа и за търсенето на нови проекти. Не успях да разкажа за страхотното лято с много пътувания из България, за Пампорово, Поморие, Несебър, едно малко пиратско корабче и един голям ветроход, на който тази година вече трябва да се качим, безбройните километри с Рошко по пътищата… Рошко, който тези дни, в изненадалите ни студове и докато бях с треска и възпалени уши, взе че замръзна. Антифризът му; дано ни се размине ремонтът – имаше доста антифриз и се надявам да не се спука нищо. Когато има примеси, водата замръзва при по-ниски температури и освен това когато има антифриз, първо започва да замръзва на малки кристалчета, които се мачкат и наместват. Това може да е спасило Рошко от повреда, защото няма цял леден блок, който да се разшири при -4 градуса, а много малки кристали, като сладолед с водни кристали.

Вкъщи най-важното е, че Светко тръгна на училище – същото 12-то, в което беше в предучилищна. Оги пък ходи на кооператив. Казва му “къща за игри” или само “игрите”. Там ходят и децата на две двойки наши колеги и приятели от следването. Малък свят. :)

Напоследък нещо не съм доволен от 12 СОУ – Светко беше толкова буден и любознателен, нямаше търпение да ходи там, а сега е все тъжен и притеснен, ядосан и обиден. Или учителката не го оценява, или децата са станали леко хулиганчета – не знам. Работата на учителката е да забелязва и да оценява, да поощрява и да хвали всяко едно дете. Има време за зубрене, за контролни и за учене наизуст – сега трябва за всяко нещо да му се казва, че се е справил страхотно. А не, например, по физкултура да му се карат, че не можел да играе футбол. Моля?!? Първи клас, това да не е спортната академия? Освен това и аз не мога да ритам футбол, чудо голямо! Или пък да го накажат, защото е последвал целия клас и е излязъл на двора, без да изчака учителката. Явно или образованието е станало някакво много “модерно”, или аз нещо не съм разбрал целта на ходенето до училище.

По тоя повод – някой има ли добри впечатления от другите околни училища? Има ли шанс да е по-различно в 119-то или 138-мо? Или пък в по-близкото 31-во? Не че е лошо 12-то, но просто очаквах много повече. И съм прав – човек веднъж е ученик. А предучилищната беше супер – явно всичко си зависи от учителя.

Ами това е. Пък нека разправят, че блоговете били умирали. Имам си WordPress и на мобилния. Страхотно приложение, между другото. И Prestigio 4300 е страхотна машинка – IPS екран и батерия за четири дни с говорене и синхронизиране. Между другото, и ThinkPad T410 е добра машина, нищо че не е с IPS. Сега ви пиша от нея, което значи, че дилемата ми с лаптопите намери разрешение… но за това следващ път. Приятно блогване и до нови срещи!

Мечки! Роботчета! Бух-бух-бух!

Лятна вечер, нейде към един… всъщност зимен следобед, но този януари ми се струва като несвършваща лятна вечер – нито сняг, нито студ, само тъмни безцветни дни с малко мъгла тук-там. Сам съм с децата през деня тези дни и не могат да се оплачат от липса на забавления. Имаше и детски филмчета, и “ядосани пилета” (малко, че не мога да я трая тая игра), и четене на книжки, предаване за космоса… Но гвоздеят на деня беше Епизод VI. За непосветените – “Завръщането на джедаите”, абе онова с мечетата и дето Лея души Джаба.

Не мога да кажа много за филма – каквото и да е, ще е излишно. Всичко е казано сто пъти.

Интересното е, че децата го разбират по-добре, отколкото си мислех и обясненията ми по средата на сцените бяха излишни. Добро, лошо, сила, съдба, приятелство, доверие, отговорност, вяра, любов са все неща, които всеки усеща без нужда от обяснение, или поне не подробно с думи – случките и страстите във филма са достатъчни.

Светко си четеше сам надписите и после доволен и пълен с впечатления отиде в стаята си да чете и рисува. Оги пък се мята по дивана, бие се с възглавниците и крещи “Мечки! Роботчета! Бух-бух-бух!” Май защото е джедай с меч, който призовава мечетата и R2 да му помогнат в битката с канонерките AT-ST на луната на Ендор.

После дойде при мен и ми каза, че всъщност човекът не е изгорил само маската на другия, както се успокои преди, а го е изгорил целия. Защото другият вече не бил лош, станал е добър и затова когато е умрял, човекът го е взел с него, защото вече са приятели. Като питах защо го е запалил, отговорът беше “ами защото той вече си е бил умрял”. Но все пак битката с възглавниците е по-интересна от обсъждането на филма, та оставихме дебата.

За пореден път виждам как мъниците гледат с интерес толкова дълъг филм, в който има и битки, и смърт, и чудовища, без да се стряскат и без да се впечатляват толкова от самите образи, колкото от посланието, което носят. А когато идиотите в телевизиите пуснат реклами на новите си сериали в гледано и от деца време, реклами, които са пълни с убийства, крещене, псуване, стреляне, сексуални насилия и какво ли още не… децата стоят като гипсирани и след това стават нервни, ядосват се и се сърдят за най-малките неща. Пък онези слагат в ъгъла точка с “12″ или “16″ – не ги интересува, че пускат филм с насилие точно преди “Лека нощ, деца”, интересува ги само точката в ъгъла. Ето още едно определение за разликата между чалга и класика. Гледайте с децата си класика, чалгата и без това е навсякъде!

Моята 2013-та накратко

Декември, между Рождество и Нова Година – дни за почивка и разни равносметки. Всеки път е различно и все ми е някак недостатъчно. Почивката, де. Като малък често започвах с боледуването още есента, около рождения ми ден. Сега се мъча да се държа, но бойното поле вкъщи не ми оставя много сили и към Коледа съм с хрема. Този път и децата са компания, кашляме до прималяване на три гласа. А пък казват, че грипната епидемия щяла да дойде към средата на януари… ох…

2013-та беше добра година, с нерви и разочарования, но също и добра. По това време миналата година още ходех в Клаудсигма и тогава не знаех, че ще е така още половин година. Бях в преговори с две-три големи западни фирми и се чудех дали да приема и замина навън – може би това ми помогна да махам с ръка и да не се връзвам излишно на простотиите във фирмата. На други хора им писна и се махнаха по-бързо. А аз все пак търсех и дългосрочен договор с оглед на банкови отношения. Сега, с поглед след време, знам, че не е важно просто да имаш дълъг договор и стаж, а хората, за които работиш, да стават за нещо.

През лятото, вече напуснал, си направихме дълга разходка из България, за която все искам да пиша отделно и дано намеря време. Беше хубаво лято, макар и много изморително в детайлите, особено в някои роднински. Децата за първи път останаха за седмица в Троян с баба си без нас и имахме планове после да останат за още седмица на вилата с нашите, но хреми и пътувания объркаха тоя план. А те не харесаха да са сами, всеки ден са ни чакали и сега ни казват друг път да не правим така. Ние пък, вместо да си починем качествено, да идем на някой концерт, на театър или поне да се наспим хубаво, обикаляхме по задачи. Краси започна психологически стартъп с нейни колеги, но през есента ги остави да продължат сами. Някой ден ще си направи собствен проект и знам, че ще е най-добрата, защото е такава.

Продължаваме да сме под наем в “Яворов” и “Цар Иван Асен II” ми е кварталната уличка, да не повярваш. Бих казал, че е страхотно, като махнем само задръстването с коли на работещите в Полиграфията. Помня този квартал преди няколко години, преди да направят тоя бизнес център с офиси – че то имаше по-малко коли от стария ми квартал, нищо че е до Орлов мост. И сега, като се събират няколко почивни дни (и ако няма мач на Армията или националния), кварталът наполовина се опразва от коли.

А, вдигнахме шум и си запазихме паветата – дали за добро или не, вече не знам. Щеше да е супер, ако си е с павета, но малко по-малко движение, ама нейсе.

Тук е моментът на протестите. Те са голямото събитие за доста хора, поне сред приятелите и познатите. Но да отбележа – не за всички. И аз бях ентусиазиран само съвсем в началото и така и не отидох. Имам проблем с осмислянето на тези протести. Не съм и за Орешарски, нито за БСП, ДПС, Атака и всякаквата там паплач. Но не са ми алтернатива и ГЕРБ и хората на Костов. Много е романтично казването на някои “да свалим тия, пък следващите ако и те се насерат, ще свалим и тях”. Да бе, да, то така става тая работа. Даже хич не вярвам в щабовете на партиите да седят на белот пред телевизора и само да наблюдават развитието на нещата, с лек уплах от мощния глас на народа. Да не кроят плановете, да не дърпат конци и да са едните бели, другите – черни. Няма такава опера.

Иска ми се много да се променят нещата и да продължават да се променят. Но това е вид еволюционна промяна, не революционна – хоп и вече сме “оправени” и всички се събуждат с “морал”. Мерси, викам аз на такова оправяне, мерси, ама не. Продължавам да работя за социалната промяна индивидуално и ежедневно, като си гледам работата и се старая да съм добър човек.

В края на годината съм си същият, само с една годинка поостарял. Светко стана първокласник и открива радостите, предизвикателствата и несгодите на родното училище. Ходиха вече и на две екскурзии, вкъщи опитахме да гледаме Луната с телескоп и отложихме за когато имаме къща с тераса и звездно небе. Ходеше на шах, танци, математика, рисуване, английски… и после му остана само английският. А шах и другите – в домашна среда.

И тази година не започнах електромобилната конверсия на колата, но се возих в електромобили на хора от форума, та все пак е напредък.

За празниците вкъщи имаше подаръци, здрави сме, изключая гриповете, а какво по-важно от това? Имаме и още нови неща за 2014-та, но има време. Започвам нова работа след празниците – и за това ще пиша като навляза.

Поздрави на всички! Да сте здрави и щастливи, пък другите неща все някак се намират.

Честито Рождество! Щастлива нова 2014 година!

Предколедно разчистване

Някои мислят само за пролетните празници като свързани с чистенето, но истината е, че за да е уютно на Коледа, за да го има това весело и спокойно настроение, смесено с мирис на сладка баница, ошав и мандарини, трябва доста да се подреди и разчисти преди това.

Едно предколедно весело настроение ме е обзело… ще взема да звънна един телефон – много мразя да говоря по телефон, пък хората често не разбират и ми се сърдят – и тъкмо докато говоря, ще тръкна от OwnCloud четеца ми блога на Еленко. Хм, умирали били блоговете… мрън-мрън circa еди-кога си. Глупости на търкалета.

Който се тревожи от умирането на блоговете и тенденциите в лайфстайла на контемпорари хипстър маркетинга, явно просто е поставил лаврите си на неподходящо за целта място. Как беше, “момче, не е вход, а изход”. Все едно…

Блоговете щели да се превърнат в място, където да се публикуват личните съдържания и позиции, които са несъвместими с условията на ползване и публичността на големите социални мрежи. Брей, вярно ли… и откога така?

Всъщност чувам за края на блоговете още преди да се появят у нас. А всъщност това, че намираме по-често интересни неща в големите сайтове, отколкото в четеца си не е заради някаква обща обреченост на тия проклети блогове, а чисто и просто защото отделяме прекалено малко време за разчистване на плявата в тоя четец и добавяне на новите интересни ни блогове, които срещаме. Аз поне намирам такива поне веднъж седмично, пък не съм много активен в четенето напоследък. Смятайте.

Мрънкането е повсеместно и заразително – признавам, и аз често мрънкам за неща, които сигурно са непонятни и безинтересни за част от идващите тук. Ама какво да направя – поне се опитвам да престана. И ако пиша рядко и още по-рядко мрънкам, то е защото имам висок праг за простотии и безсмислен селфпръмоушън, circa тудей.

—-

А Коледата е готина и топла. Децата подредиха преди седмица пластмасовата елха и всеки ден са по-нетърпеливи и весели. От два-три дни пък слушат с ей-такива големи уши наострени и даже си оправят стаите, подреждат играчките… Предколедни тревоги. Така де, избори идват, предколедната кампания тече с пълна сила. :)

Белобрадият дядо и новата година ще ни донесат и на нас подаръчета. Миналата седмица ходих до бюрото по труда, за да си прекъсна обезщетението. Остават ми към два месеца, но се надявам да ми е много по-интересно с новата работа. Приключването на стари ангажименти и преподреждането на работния режим и среда станаха част от предколедното ми разчистване също. Е, не успях да си избера лаптоп и този път, но това се проточва вече бая време и имам доста изисквания, така че не е проблем – особено докато старият лаптоп продължава върши работа всеки ден.

Като минус на тази година отбелязвам липсата на снеговалеж. Пълна излагация – тъкмо София е полупразна покрай столичани, пръснали се из родните си места и на човек му се прищява да се разходи из близкия парк. Пък то го няма снегът, дето иначе прикрива грозотиите на разкъртените тротоари, кални алеи, найлончета и бутилки. Мислех да идем към Витоша тия дни, но и там сняг чак по-нагоре, ще е по-трудно. Никой не ни вярва, че с две малки момчета – и то буквално постоянно с тях – е ужасно трудно всичко. Но знаете ли – на мен пък ми омръзна да обяснявам. Щом и най-близките около нас не го разбират, защо се моря? Но ще идем към планината по някое време – какво е Нова година без снежен човек, бой със снежни топки и пързалка?

Весело посрещане на Коледа! Който не празнува – приятни почивни дни!

Къпана клавиатура

Два дни, покрай другото, отново търсих нов лаптоп, който да замени дългогодишния боец HP 6730s. Ако щете вярвайте, но всеки път, когато трябва да му пиша името на модела, спирам, разтварям повечко капака, който иначе стои попритворен, за да гледам външния монитор, и осветявам с лампа долния десен ъгъл, където ги пише цифричките. Никога не съм можел да запомня номера му, но вече май са четири или пет години, през които ми върши работа.

Причината да съм толкова впечатлен е, че в петък му измих клавиатурата. С много вода, обилно и дълго и със сапун даже. И оцеля! Излезе доста боклук и сега сигурно е по-лек и по-преносим, но два дни съжалявах за тая баня, защото докато изсъхне съвсем, се бях наплашил, че няма да се оправи. През годините тая машинка е видяла толкова много удряне, настъпване и пипане с детски пръсти, толкова много храна беше наблъскана под клавишите – като се започне с мляко и се стигне до кексчета, при това два пъти, с двете деца – че човек направо да се чуди как работи още. И точно заради някакви неща под клавишите много се тормозех напоследък, не работеше добре клавишът “f” (и съответно българското “о”). Пишеш нещо, по някое време виждаш, че има пропуснати “f” или “о” и се връщаш да поправяш. Ако не си изпратил вече написаното. Или ако не е било команда – пак добре, че с липсващо “f” няма толкова опасни “двойници” на командите… Обаче какъв живот е това, дето не можеш да напишеш F-word, без да се връщаш да я редактираш… то като се редактира, вече не е същото… :)

Та разглобих и извадих клавиатурата. Лаптопа съм го разглобявал няколко пъти, веднъж предишното лято го съживих с едно разглобяване – изведнъж спря да работи, а се оказа, че едното от винтчетата на десния бутон на тъчпада е паднало и се е “заварило” между две писти на дъното. Добре, че не е било нещо важно и опасно и като махнах винтчето и го върнах на мястото, всичко се оправи. Даже се оказа, че винтчето никога не е било завинтено докрай на мястото си, било е само поставено в дупката и е чакало да падне и направи беля…

Самото миене на клавиатурата има една психологическа бариера и след това си е обикновено занимание. Нещо като “ех, няма парно и навън е студено, пък трябва веднага да излизам… дали сега да си измия косата, или само да взема душ, пък ще я мия довечера, когато имам време да я подсуша… опа, ей, намокрих я без да искам… е, щом съм я намокрил, айде мия я”. :)

След първото подсушаване заработи идеално. Но вечерта за нищо не ставаше и така на следващия ден и на по-следващия до ранния следобед. Нагрявах я с халогенната спот-лампа, после се сетих да я сложа на мястото й и да пусна машинката да си я грее сама. Това явно подейства и след един ден такова работене една след друга се връщаха групи клавиши. Преди малко всичко беше вече наред, това пиша на същата клавиатура, само забелязвам, че явно още трябва да посъхне, понеже от време на време някои клавиши се объркват, макар и за кратко.

Успях да щракна обратно на мястото му “u”, което Светли беше издърпал като бебе, когато веднъж беше докопал компютъра и си играеше с бутончетата. Бебетата така хващат нещо и дърпат с все сила. Оттогава “u” си ми седеше леко под наклон, даже бях свикнал да се ориентирам по него. Единственото, което не съм оправил още, е леко разкривеният интервал – като се ядосвах, че съм прецакал клавиатурата, пък компютър ми трябва за понеделник, докато я въртях в ръце, започнах да дърпам тук-там и съм изкривил механизма под интервала. Леко, но достатъчно да е неудобно за писане. Резервна клавиатура за моя модел е 37 лева и я има из София, но на мен компютърът ми е за изкарване на пари, не за наливане.

—-

Като гледах за нови, съм отново отчаян от състоянието на тоя пазар. Няма нищо читаво, особено пък читаво за разумни пари. Всичко е или със стари чипсети, очакващо разпродажба, но държащо средна цена, или със слаби процесори, или с гадни екрани – лъскави, широки, всякакви… включително новата мода на пипащите се екрани – вярно, те са по-скъпички, но пак са си простотия.

Едно от най-важните ми неща, освен производителността и екрана, е клавиатурата. Даже може би най-важното. А масово продават компютри с безумни клавиатури. Първо няма достатъчен избор на клавиатури без цифров блок. Не мога да го понасям тоя цифров блок! Бил удобен за въвеждане на числа, ала-бала – ами като ще въвеждате числа, купете си калкулатор! Бил се използвал от счетоводители – че купете на счетоводителя отделен външен цифров блок, има и такива! Но съгласен съм – който иска, нека има избор и нека да може да си купи вариант на лаптопа с цифров блок… но нека и аз имам избор и да мога да си купя без! А то какво – ако е над 14 инча (а понякога и над 13) – задължително с цифров блок. Даже му викат “пълноразмерна клавиатура” – все едно другата, нормалната, е празноразмерна… А-ма-ха! А всъщност малка клавиатура в по-голямото тяло на 15-инчов лаптоп е нещо добро, защото има повече място отстрани и ръцете не стоят на ръба, а отпочиват върху панела отстрани на клавиатурата. И тъчпадът, когато няма цифров блок, е центриран – както спрямо ползваемата част на клавиатурата, така и центриран спрямо екрана, което също е важно.

Но кой от производителите ще ме слуша мене. Все тая.

Бях харесал клавиатурите на новите Asus. Точно каквото ми трябва като клавиши – групирани и раздалечени функционални клавиши и вдясно вертикална редичка home-pgup-pgdn-end, с delete и insert горе в ъгъла. Страхотно! Но с такива клавиатури имат само по-слаби модели и всичко, което е с i3/i5/i7 им е с цифров блок и всичко разбъркано и неудобно. Аз не знам от фабриката ли така си идват или нашенецът внася само “цифрови блокове”, щото е чул за счетоводителите, че са открили компютрите… Така е и с другите марки, даже при тях положението е отчайващо, защото F-овете са цяла редица без групиране.

Бяха ме питали защо толкова искам групирани еф-ове и такова разположение на бутоните вдясно. Да си призная, аз съм hardcore midnight commander user. Ползвам програма за управление на файловете, не за преглеждането им. Не признавам никакви други начини за управление на файлове и на съвсем чиста конзола работя само когато нямам друг избор. Изпитвал съм състрадание към колеги, които са се мъчели на черна конзола и са си мислели, че правилно се ориентират из папките и са вярвали, че това да можеш да напишеш команда дълга два-три реда без да спираш е някакъв вид линукс-геройство… а да ги пишеш такива по цял работен ден е сигурен знак за другите, че си “гуру”. Не се впечатлявам от пренебрежителното отношение на такива хора към моето ползване на mc, защото за мен е важно да имам освен всичко друго и визуална представа за нещата, когато съм в машината. Даже на две места едновременно. А конзола винаги си имам вградена – ctrl+o и съм в конзолата, на правилното място. Функционалните клавиши ги ползвам за това, за mc. Трябва да мога да ги ползвам опипом, а без групиране тая работа не става. Затова не можех да понасям служебния ThinkPad e530 (е, и заради цифровия му блок).

Жалко, че дизайнерите на лаптопи гледат да угодят на счетоводителите и на ползващите “мултимедийни бутони” (справка – изнасянето на преден план на мултимедийните вместо ф-клавишите в thinkpad), вместо да помислят малко за тези, дето прекарваме часове пред клавиатурите. Даже пословичните с удобството си thinkpad-и вече ги правят с безумни клавиатури. Всъщност харесах си един модел – ThinkPad Edge E431 има добра клавиатура – най-накрая отново с групирани F-ове (след като ги бяха слели в редичка при предишните модели) и без цифров блок. Има много спорни моменти, като кликпада и изместените в горния край home и еnd (толкова ли е трудно да изберете едно място за тия клавиши и да ги оставите там? за счетоводителите може да са “рядко ползвани”, но за други са важни). Но Е431 е добра алтернатива. Новите Т-серии са излишно скъпи, а и вече не са толкова добри.

Най-вероятно ще се спра или на Е431, или на някой Asus (а той ще е и по-евтин) с правилна клавиатура и добри характеристики. Ако намеря такъв. Стига да имам пари. Ще взема отсега да пиша на дядо Коледа по въпроса, пък както той реши.

Довиждане на CloudSigma

Ще станат два месеца, откакто не съм на работа, а наскоро разбрах, че някои от най-близките ми приятели не знаят. Тези, които съм виждал наживо наскоро, знаят подробности, но сега виждам, че съм се въздържал да го обявявам тук. След като преди време, когато смених постоянния и сигурен договор с OpenCode, за да се впусна в това приключение с много неизвестни, бях писал с много ентусиазъм в блога, сега виждам, че дните са минавали, а аз все съм забравял да кажа на всички, че съм свободен за нови начинания.  Вече не съм служител на CloudSigma и нямам нищо общо с тях. Продължавам да се интересувам от виртуализация, от “клауд” и най-вече от GNU/Linux, но по мой си начин и в мои си разбирания, принципи и срокове. И с мое си отношение към колегите в бранша.

Процесът на напускането ми е и дълъг, и много кратък и подробностите са много и сложни, затова ще ги спестя изцяло – всъщност, особено погледнати от два месеца разстояние, не интересуват никого, дори може би вече и мен. Важното е, че имам свободното време и събирам ентусиазма за нови неща. А след опита ми из фирми, вече знам как трябва да се правят идеите добре… или по-точно знам как не трябва да се правят.

По-интересното е търсенето ми на работа през последната около половин година. В бившата ми работа научиха за едно от интервютата ми, това в StorPool (от самите тях…), но то хич не е от най-интересните неща, които ми се случиха. Нито пък е от най-интересните места за работа, които бях проучвал. Всъщност, като оставим някои софийски баналности за ИТ месторабота като големите НР и някои доста по-малки от тях, всичките ми контакти бяха за работа с преместване в чужбина. Много важен за мен въпрос, затова го споменавам отново и отново, нищо че все нямам окончателен отговор. Още повече, че става дума за дестинации, които харесвам, фирми, които ми допадат (повече или по-малко) и градове, където и аз и Краси искаме някой ден да поживеем. Въпросът е дали това да е с трудността на преместване на четиричленно семейство, работа на смени и в някои от случаите – учене на допълнителен европейски език. А най-голямата ми трудност за решаване е дали да заведа децата си да отраснат в страна, където не се говори български, където не се пътува два часа до баба и не мога уикендите да ги водя из планини, развалини и паметници и да си говорим за история на българите. Или да ги заведем на детски театър, кино или в парка и да разбират всичко, което се говори. Нямам нищо против ученето на езици – и аз знам няколко и имам мерака да уча още – но наречете ме наивен, смятам, че първият, основният език е важен. Както е важно и първото, основното местожителство. Те са неща, към които човек се завръща, свива се и се стопля, неща, от които черпи сили. Не мога да се реша да започна да разхвърлям семейството си из Европа, като започвам кариерата си практически отначало и без гаранции, че ще остана в един и същи град дори.

Та интересните места бяха свързани с Amazon, Facebook и RedHat. Имаше и отворени врати от Google и Spotify, но най-дълго се двоумях за Amazon, а най-много говорих и най-силно се надявах да се получат нещата с RedHat. Причината да не работя за някоя от тези фирми е в мен и липсата на решение да се преместя. С отдалечената позиция нещата все не стигаха докрай – разбирам ги донякъде хората, все пак България не е от най-популярните за такъв вид работене места в света. Типично в мой си стил реших, че и аз не съм достатъчно добър… или достатъчно видимо добър, за да вдъхна доверие за последната стъпка при отдалеченото наемане. Поставих си за цел да подобря тази видимост някой ден. Благодарен съм на контактите ми в RedHat и Fedora от България, Чехия и Канада – повечето от тях няма да прочетат това, но нищо – вярвам, че и те искаха нещата да се получат.

Сега възможностите са пред мен и решението, над което работя е дали да започна нещо свое или да се върна като наемен на свободна практика. Остава и възможността да отида пак в офис, но на първо място е свой проект, след това свободна практика и чак на последно място бих се заровил отново в офис – с всичките му преумори, прегаряния, вътрешни интриги и надлъгвания. С каквито са пълни родните ИТ фирми.

Относно своя фирма – някои казват, че човек е най-добър в това, с което се е занимавал последно. За мен означава да се заема с облачен хостинг или нещо, свързано с него – от програмиране през поддръжка на сървъри на клиенти до хардуерни ровичкания. Но както мразя хардуер, не се виждам как бих се заел с цялостната дейност, особено пък сам.

От друга страна, писането е нещото, което все оставям на заден план и все чакам заплата от “истинска работа”, пък писането на статии “ще почака”. Все повече ми пасва да се завърна и развия писането за свободен софтуер, GNU, дистрибуции, свободен хардуер, DIY, ако щете и всякаквите нови и интересни неща от биохакинг до астрофотография… И все повече си мисля, че ще е много по-полезно, ценно и интересно от поредния “клауд”. Между другото, the cloud is overrated. Ама много. Но никой от бранша няма да ви го каже, преди сами да го разберете. Може би публицистиката по темата е слаба и има прекалено много маркетинг говорене – което ни връща на изходна позиция, писането. Единственият проблем с ИТ публицистиката на български е малката възможност за доход от съдържание на български.

Засега опитвам да се връщам към писането – статии, кратки ръководства, контакти с онлайн издания. И усилено търся отдалечена работа като сисадмин. Ще обмислям и възможността за свой бизнес. Не на последно място, ще работя по довършване и защитаване на текста на Ph.D. дисертацията ми. Интересни времена. Успех и на вас!

С баба

Децата тази седмица за първи път са без нас. Може би по-важното е, че ние сме без децата, защото Светли и Оги добре се справят за няколко дни с баба – интересно им е, всеки ден имат нови занимания, от които се уморяват и спят, съответно спи и баба и после на следващия ден има силите да им измисля нови приключения. Само няколко дни – ще си ги видим и вземем преди да им е станало скучно и да са се затъжили силно за вкъщи.

По-трудно ни е на нас, понеже не сме ги оставяли. Винаги сме били с децата си, защото така искаме и така смятаме за правилно. Някои хора бързат още първите месеци да оставят децата си на баби и дядовци, да ги дават на детски градини или на ясли при първа възможност – няма значение, ние не сме така и живеем заедно. Дори и когато това е означавало компромиси с кариерното развитие и на двама ни. Не се оплакваме – напротив, така е много по-добре.

Те не знаят още, но след тези дни с баба ще опитаме да им организираме още няколко изненади и приятни летни приключения. Малко е трудно в центъра на големия град, но до първия учебен ден има още време, а и колата чака на съседна уличка. Все пак не трябва да се притесняваме, че прекарваме по-малко време заедно, защото истински важното е как прекарваме това време, колко близки сме и колко неща измисляме и правим заедно.

Все пак е малко странно – понякога малко се тревожим, но имаме толкова неща за организиране и подреждане, че няколко дни ще минат неусетно.

Две конкретни стъпки

Първо описателно, по-надолу – конкретно.

Това е част от чат дневника ми. Говоря с един приятел, когото  да нарека, да нарека… нещо кратко като “аз”… нека е “ни” – като в “рицарите, които казват Ни”. Няма никаква връзка, просто съм фен на Монти Пайтън.

—-
 
ни: (препратка към статия за нуждата от политическо лице на протеста) ;)
ни: ти като си с философска нагласа, трябва да ги виждаш по-ясно нещата от мен. не непременно като тези от статията де :)
аз: ами картината е по-обща според мен
аз: всички тия напъни е ясно, че се правят, за да се замаскира изработването на “спонтанно” ново дясно
аз: но всички организации, фондации, НПО-та и центрове… са с финансиране отвън
аз: пари
аз: всичко е за пари
ни: ново дясно със стари курви ;)
аз: няма нищо спонтанно, всичко е дирижирано
ни: значи да ставаме путинисти :D
ни: пълно осветляване на финансирането на НПО-та
аз: ами… не знам… обаче те и левите и те са спонсорирани, много често от същите фондации
ни: и тях да ги осветляват
ни: нямам нищо напреки
аз: тоест няма тука някаква мащабна война на изтока със запада – всичките пари са наедно и не миришат
аз: осветляване на НПО-тата е най-важно, да
аз: защото те уж нищо не правят, но всъщност точно те събират пари и човешки актив за партиите, постоянно…
ни: не знам – имам усещането, че все пак има някакво мерене на пишки между западното „ляво“ и източното такова.
ни: същото и за дясното важи
аз: едва ли
ни: и май е на културна основа
аз: времето на испанските анархисти е минало
ни: имам предвид по-скоро социалдемокрацията
аз: няма противостоене, ляво-дясно са само цветни етикетчета, които си разменят при първа възможност
ни: не чак толкова анархизма
аз: ами добре, кое е от другата страна?
аз: на соц-дем
аз: путин?
аз: кгб?
аз: според мен са едни и същи от двете страни в днешно време
ни: ами путин по-скоро не е социалдемократ
аз: ако има противостоене, то е показно и театрално
аз: когато има конфликт, публиката гледа конфликта
ни: противопоставяне имам предвид по-скоро кой да кара влака, кой да определя посоката.
аз: гледа лъвовете и гладиаторите на сцената и не забелязва как импрераторът реди една далавера за едни пари
ни: и това го има, да
аз: ами то в днешно време няма две влакови линии
аз: според мен си е една от бая време
ни: трябва да вървим към максимална децентрализация според мен
аз: последен може би Рейгън настояваше и отстояваше нещо по-различно за Америка
ни: може, но някои искат да ни убедят, че има и че тяхната вози по-гладко и не трака чак толкова много
аз: но днес и те са в кюпа, няма свобода, има пълен авторитет на държавата, срещу което говореше Рейгън точно
аз: може, но при децентрализация удържането на положението е най-трудно
аз: защото подривната дейност избуява или при централизация, или при липса на такава
ни: така е, аз затова се колебая доколко да се децентрализира
аз: в единия случай правят зулуми и гърмят църкви по погребения, а в другия започват свободна и тотална медийна война – както е сега у нас, с подставените медии, вкл. електронни
ни: да, ама в малки общности, където всички се знаят според мен е по-трудно да се води подривна дейност.
ни: вижда се веднага
аз: не сме узрели културно за децентрализация
аз: ние и за граждански свободи не сме узрели, та…
аз: донякъде да
ни: да, това е така, за съжаление.
аз: но виж друго…
аз: представи си, че си на протест, да речем, или стачка, нещо
ни: узрелите сме твърде малко и не може да натрупаме критична маса според мен
аз: можеш ли да разпознаеш провокатора и подривния елемент?
аз: не
аз: може да го видиш само, ако си отвън и той не знае, че го анализираш
аз: или ако имаш някаква допълнителна информация, белег за разпознаване
аз: иначе отвътре… ами то това е работата на внедрените и провокаторите – да не се разпознават
аз: ако се разпознаваха… нищо нямаше да стане
ни: така е. аз затова си мисля да започна да ходя на протестите с нещо като google glass – само да записвам
аз: и хората казват – ела на протест, ще видиш, че всички са толкова искрени и честни, никой не е платен… всеки може да говори само за себе си, единствено – и то ако е искрен пред себе си
аз: като си там, вече променяш средата
ни: така е
аз: то е като квантова механика
аз: наблюдателят променя процеса
ни: принципът на Хайзенберг :)
аз: та единственият евентуален шанс е отстрани, включително и времево отстрани, след години… ако има и архиви…
аз: не знам
аз: може да бъркам
аз: но ни правят голямо театро…
ни: и аз го имам това усещане
аз: другото е, дето ти казваш, осветяване на НПО
ни: и вече дискредитираха протестите като начин за оказване на натиск
аз: щото има едни пари, които се въртят… ако спрат да се въртят, 90% от подставените ще кажат майната ви, аз съм за гъби – понеже те са там заради парите
аз: та ако направят тотална финансова ревизия и осветяване – тогава има шанс
аз: но няма да го направят, защото всички във властта зависят директно от тия процеси
аз: всеки е компрометиран в тоя смисъл
ни: мда, май трябва да започне да се иска такива неща
аз: трябва герой, жертва… като Ботев…
аз: ама днес сме мишки, няма как
ни: свърши се с това време – на Ботев, Левски, на Едмон Дантес ако искаш
аз: може ли да ползвам част от тия неща, дето ги говорихме в блога – като маскирам авторството, разбира се?
аз: примерно А каза, Б каза… че ако тръгна да пиша, да не пиша наново ;))
ни: може, да. изобщо не се притеснявай. аз не се притеснявам и името ми да се спомене. в края на краищата не казваме нищо лошо или невярно.
аз: понеже мисля, че трябва да ги пускаме публично тия неща, поне като мисли да са видими
ни: най-много да отнесем някой коментар, че сме гадни комунисти, но на това поне аз съм свикнал вече :)
ни: да, така е. като контратеза на останалите блогъри.
ни: че те нещо много единодушни в мнението си :(
аз: :) за мен е голямо шоу, като ми кажат комунист, направо мигам и се щипя, не мога да повярвам ;))
ни: не мога да повярвам, че всички са заблудени
аз: заблудените са най-гласовити и най-ентусиазирани
ни: е, аз нали съм дете на комунисти – свикнал съм :)
аз: то не е гаранция, че и ние не се заблуждаваме сега, но поне подлагаме на критика нещата
ни: още от началото на 90-те – в института, в който работеше баща ми
ни: да, няма никаква гаранция. но ние подхождаме с определена доза съмнение към това, което казваме. стига това, че си казваме – възможно е и да не сме прави.
ни: търсим други възможности, други пътища

—-

В една приятелска компания отношенията са толкова сложни и многопластови, че не всички в нея ги разбират. Какво остава за общност или общество – особено пък като е намесен и процесът на “управление” на това общество. Много ми е странно как има хора, които приемат всичко от медиите за чиста монета и неподправена, сурова и пряка истина. Навремето хората се зомбираха от вестниците, после от телевизора, а сега от избрани интернет-сайтове. Няма никаква разлика, признайте го пред себе си – законите на действие на пропагандата си остават едни и същи.

Още по-странни са ми политолозите и социолозите, които имат сурата да се показват и да “анализират” неща, които очевидно не разбират. Или нарочно се правят, че не разбират правилно – все тая. И по този начин да внасят вместо разбиране неразбиране. Нищо не е толкова просто, колкото ни го обясняват “анализаторите” – ако беше толкова просто функционирането на обществената властова система, то отдавна или да сме я отхвърлили и сменили, или да сме изчезнали като биологичен вид.

Нека всеки мисли сам и подлага всяко нещо на съмнение и критика, преди евентуално да го приеме. Периодично се усъмнявайте и в правилността на преценката си, дори и това да повлича надолу много “вярвания” и “истини”. Иначе ще се превърнем във фанатици, които разпалено ще повтарят, че не са – защото не виждат, че са.

—-

1) Забрана за заемане на ръководен обществен пост на всеки, който е бил сътрудник на ДС и/или е получил образование или работа зад граница по партийна линия през годините преди 1989г. Преди години някои от СДС искаха частично да го въвеждат, но Костов, Желев и Стоянов решиха да не режат клона, на който седят. Трябва някой да “жертва” кариерата си в името на бъдещето на страната – дали има останали такива хора в управлението днес?

2) Пълна финансова ревизия на всички НПО и отсега нататък публичност на потока пари към и от НПО – проекти, експерти, дарения, търгове. За всички видове организации. Централно видимо в интернет. Предишни управления опитваха да го въведат частично, но на час по лъжичка не става – трябва цялостно, постоянно и видимо.

Всичко друго са сапунени сериали.

Дайте името

Дайте името на партия, която не получава и никога не е получавала външно финансиране. Само членски внос и евентуално субсидия от държавата, ако е имала този късмет. Без пари от фондове, проекти и фондации. Без дарения от “свои” хора и “свой” бизнес. Без преточване през гравитиращи центрове, НПО-та и тем подобни. Ясно, че не се дава достатъчно зор да се проследяват парите, но все си мисля, че докато има държава, би трябвало поне от данъчните да може да се вземе такава информация.

Дайте името на политик от такава партия, който също не получава и не е получавал такива пари лично или през фирмата на шуренайка си. Името на такъв политик, който има поне висше образование и реален трудов стаж по специалността си поне 5 години.

Дайте да видим какво е успял да свърши в политиката такъв човек – ако съществува – и това ще започне да ми се връща лека-полека доверието във възможността хората да участват в политиката. Това, а не говоренето за граждански комитети, инициативни организации, фондации със спонсорство и т.н.

Дайте името на НПО, което отговаря горния критерий за партия. И съответно НПО-активист, отговарящ на горното търсене. И да е свършил нещо в областта си. С едно уточнение – образованието и трудовият му стаж да е в същата област, в която работи НПО-то. А не лесовъди да ми говорят за икономика и грънчари за ГМО. Не визирам никого, случайни примери са – както казах, дайте име и да видим.

Уточнение: говорим за съвременни партии, организации и политици. Днешни.

Защо ли нещо хич не съм обнадежден? Всъщност направо знам – няма такива, ясно. Може би принципно не е лошо, но е лошо, че се премълчава – и това за парите на партиите, и това за парите на организациите, и това за парите и ценза на политиците. И това за манипулирането и на трите. Което е всъщност манипулиране на нас…