Откъсване

Отскоро съм без Liferea. Имам други RSS-четци, но не са ми удобни…
Странно, някак “откъсанто” е ежедневието без четец на RSS-новини. Не съм го осъзнавал, но все повече съм ставал зависим от четеца ми на новини за ежедневното запознаване набързо с “нещата от живота”. Отнемаше ми най-много половин час да прелистя новините от сайтове на софтуерни проекти, новинарски портали и от личните блогове на отделни хора. След това – още най-много половин час, ако нещо ме заинтригува по-подробно. Понеже нямам записвания за коментарите към сайтовете (а само за основните статии), ако темата ми е много интересна, влизам в раздела за коментари на сайта/блога, за да ги видя и евентуално да напиша нещо.
И така, с половин или най-много един час приключвах “озъртането” си и можех спокойно и устремено да си върша работата за деня.
Но ми се наложи да деинсталирам Liferea заради конфликти на дебиан-пакети от хранилището experimental. Реших да сложа неща от experimental, защото вече прекалено много време Gnome 2.12 и новото междинно KDE 3.4.3-2 не влизат в Sid. За да съм в крак с новите неща в програмите, които превеждам, обнових wishmaster до experimental.
Всъщност обнових само част от пакетите – повечето от Gnome, част от KDE и сървъра X. Не съм използвал никога командата “apt-get dist-upgrade”, обнових си пакетите много внимателно и трезво през aptitude. За мен неприятната слава на experimental е точно заради необмисленото изписване на “dist-upgrade”. Много ясно, че когато се довериш на автоматиката да ти промени коренно инсталацията, ще имаш повредени, деинсталирани, объркани и изобщо неприятни неща. Никога не използвайте “dist-upgrade”, ама никога! Освен ако не сте наистина смела натура и имате резервен копмютър, който да използвате за сериозната работа. И на който да не давате “dist-upgrade” :)
При обновяването заради конфликти се наложи да деинсталирам три-четири програми, едната от които беше именно Liferea. Записал съм си кои са “жертвите” и обновявам списъка с пакети всеки ден в очакване да ги върна “на линия” ;)
Но дотогава съм без четец на новини.

Междувременно по бТВ в предаването “Репортерите” най-накрая имаше свестна позиция по тъпото паникьосване около “птичия грип”. Моето мнение го знаете. Но най-накрая някой по телевизията реши да каже, че всичко това с птичия грип е гадна инсинуация, че някой печели пари (ПАРИ,ПАРИ) от страха на хората, че масовото избиване на домашни птици, дори когато не е официално, а от самите уплашени хора, както е у нас, оставя същите тези хора без пари (ПАРИ,ПАРИ), като всъщност това масово клане не е било нужно. Най-накрая някой да каже в гледано време от екрана, че всъщност птичи грип има сигурно откакто има птици и че вирусите не “подскачат” и не “прескачат” между различните видове. И да се разбере, че келепир от цялата работа имат само фармацевтичните компании, които ви продават лекарства срещу болест, дето я няма.
Лекарствата няма да ви навредят, но щели да ви “предпазят от птичия грип”. Демек – нема и да ви помогнат, щото нема начин да се заразите тъй или иначе… Но лекарства има, можете да си вземете с пари (ПАРИ,ПАРИ)…

Но от друга страна това същото бТВ най-много пищеше доскоро “птичи грип, птичи грип!”… Гадост… Видях, че Жоро е писал също за това предаване и като се сетя за безмозъчните предавания по телевизията, се сещам, че те са такива просто защото са предназначени за безмозъчни.
И как да не каже човек също като Жоро “журналя им кажи и повече не ги обиждай”? За да остане човек в тая професия явно трябва или да си плюе на кариерата, или на сурата. Сещате се, че в първия случай все едно не е журналист. Ама във втория – не е човек направо.

Leave a Reply

Your email address will not be published.