Лични уеб-проекти 01

Сериозна работа по лични уеб-проекти — ден първи.

Някои неща не могат да се отлагат вечно. Опитах да работя на щатни офисни длъжности като GNU/Linux сисадмин — справях се добре, но нервите ми идваха в повече, а пък парите не бяха достатъчно. Админската работа изхабява, а у нас май са малко местата, където оценяват това. Опитах да работя и на свободна практика и да правя сайтове за другите — кофти тръпка, особено когато трябва да се пазариш за стотинки, пък после да ти се карат за всеки ден закъснение. У нас всеки пести всичко възможно от уеб-сайта си, ако може да е без пари е най-добре. То вярно, че за него е разход, но пък за мен е препитание все пак… На запад пък са по-шиорко скроени, но там трябва да се конкурираш с индийци и пакистанци, дето правят клонинги на MySpace за по стотина долара. За кратко се занимавах с разучаване на ITIL и управление на ИТ сред хора, които разбират от това и го работят. Определено един от най-ценните ми работни опити, но пък не останах там, за да “проработя” това. Сега пиша PHP-неща за други и отдалечено. Не се плаквам, но къде са моите неща, уеб-проектите, за които съм писал и които само “на сухо” правя?…

Няма да стане изобщо бързо, понеже ще имам и служебна работа, а пък и на много неща ще трябва да се уча в движение. Django например съм “доближавал” само на теория и в малки учебни примери. Значи ще е работа с учене. Но това е по-добре, отколкото да отлагам постоянно и всеки път да ми се налага да си търся проект или щатна работа и да изоставям идеите за проекти. Не че тези идеи са много добри — по-важното е, че се чувствам най-добре, когато мисля и работя по тях. А искам час по-скоро да дойде времето, когато ще работя това, което ми дава ентусиазъм и силно ме мотивира лично.

Докато пиша това си мисля, че много други неща ме вълнуват, много други теми си заслужават отбелязването. Но после продължавам и си казвам, че моите лични проекти са много по-важни от всички уеб-кампании и пищенета в мрежата, от цялата истерия по “социалното” и по кампании от типа на “спасете това” и “да спасим онова”… Мрън-мрън — избори, подписки и телевизионни интервюта… Ами спасете нещо най-накрая, да ви се не види! Аз започвам — ще си спасявам идеите за уеб-проекти.

2 thoughts on “Лични уеб-проекти 01

  1. Robert Ivanov

    хехе, при мен е ден трети ;)

    все се каня да напиша нещо относно това, но…
    абе който не иска, си намира оправдания ;)
    или който не иска достатъчно… ;)

    успех с проектите, т.е. успех с времето за работа по тях — самите проекти не са цел, много добре те разбирам :)

    подобно на теб, и аз реших да взема някой по-голям ЦМС който да пипвам тук-таме и да задвижвам нещата ма-алко по-бързо, отколкото иначе. засега май съм се спрял върху друпал, ще видим :)

    джумлата как се държи при мултиезикови сайтове?

  2. turin Post author

    Успех с твоите проекти! Аз съм тръгнал малко в обратната посока, общият CMS взе да ми пречи и или да върши неща, дето не ми трябват и да ми товари сайта, или да ми трябват всякакви много специфични неща, а той да ми ги прави по друг начин. И аз да трябва или да бъркам в кода на custom модулите ми на Друпал и файловете на темите при всяко обновяавне на API в нова голяма версия на проекта, или да се примирявам и да използвам нещо не според представите и желанията си.

    Типичен пример е фотоблогът ми в момента. По едно време работеха линкове за прелистване напред и назад във времето. За това ползвах custom заявки към базата, записани във функция в template.php в директорията на темата ми. Но след няколко промени в API се отказах (а модулът Image на Друпал дълго време беше от най-често променяните, причината беше много бъгове и много и нови искания за подобрения). И след това дълго време фотоблогът стоеше с изкуствено залепен под всяка снимка пейджър от модула Custom Pagers, дето просто не правеше нещата както исках. Ама нали все пак има там едни линкове “previous” и “next” и някакъв брояч — вършеше работа.

    Това е, то ние преди малко поговорихме за това и по джабер. Всичко зависи от това колко време има човек за такива проекти и колко специфична е задачата. Ако е прекалено специфична или пък са умерено специфични, но са няколко на брой и човек има поне малко свободно време, може да е по-добра идея да не се ползва общ CMS, а framework като Django или Rails например.

    Макар че при тях винаги има опасност човек да тръгне да търси готов код за всичко, а това размива предимството им пред нещо готово като Друпал. За Джумла не мога да ти кажа, аз много малко съм я ползвал всъщност… Ако намине тук Majo, може да ти отговори в коментар за мултиезиковата Джумла как става и дали е ок. То той ще намине сигурно, но не знам дали ще е в коментаторско настроение… :P

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *