Tag Archives: Eagles Bridge

Чалга референдум

Чалгаджията ще затваря около Орлов Мост, за да прави пропаганда на референдума си. Тук затварят и задръстват за какво ли не – от футболни мачове до плешиви егоцентрични чалгари.

НЯМА да гласувам на референдума, няма да вдигам активността му. Мажоритарните избори директно ще направят по-евтино купуването на депутати от мафията по места, а намаляването броя на депутатите и субсидията от 1лв. го прави още по-евтино на национално ниво.

Единственото смислено е електронното гласуване – но за него ВЕЧЕ СИ КАЗАХМЕ ДУМАТА на референдум, а и работата по него тече, не без помощта на много хора от ИТ средите.

Така че никакъв мафиотски мутренски референдум, а чалгарите – те нямат място на Орлов Мост, при това с такава грамадна отцепка на целия квартал, с такива ограничения, полиция, че даже и разни паравоенни нацепени батки, Перата и не знам си кой, с полиция в целия парк и малките улици – все едно идва др. Сталин да се среща с колхозници.

Много прозрачен трик за вдигане рейтинга на шоуто му, дето години наред вече издиша. Да иде да си прави концерта в Димитровград, пред Пайнър (нищо лошо към димитровградчани).

Лични уеб-проекти 01

Сериозна работа по лични уеб-проекти — ден първи.

Някои неща не могат да се отлагат вечно. Опитах да работя на щатни офисни длъжности като GNU/Linux сисадмин — справях се добре, но нервите ми идваха в повече, а пък парите не бяха достатъчно. Админската работа изхабява, а у нас май са малко местата, където оценяват това. Опитах да работя и на свободна практика и да правя сайтове за другите — кофти тръпка, особено когато трябва да се пазариш за стотинки, пък после да ти се карат за всеки ден закъснение. У нас всеки пести всичко възможно от уеб-сайта си, ако може да е без пари е най-добре. То вярно, че за него е разход, но пък за мен е препитание все пак… На запад пък са по-шиорко скроени, но там трябва да се конкурираш с индийци и пакистанци, дето правят клонинги на MySpace за по стотина долара. За кратко се занимавах с разучаване на ITIL и управление на ИТ сред хора, които разбират от това и го работят. Определено един от най-ценните ми работни опити, но пък не останах там, за да “проработя” това. Сега пиша PHP-неща за други и отдалечено. Не се плаквам, но къде са моите неща, уеб-проектите, за които съм писал и които само “на сухо” правя?…

Няма да стане изобщо бързо, понеже ще имам и служебна работа, а пък и на много неща ще трябва да се уча в движение. Django например съм “доближавал” само на теория и в малки учебни примери. Значи ще е работа с учене. Но това е по-добре, отколкото да отлагам постоянно и всеки път да ми се налага да си търся проект или щатна работа и да изоставям идеите за проекти. Не че тези идеи са много добри — по-важното е, че се чувствам най-добре, когато мисля и работя по тях. А искам час по-скоро да дойде времето, когато ще работя това, което ми дава ентусиазъм и силно ме мотивира лично.

Докато пиша това си мисля, че много други неща ме вълнуват, много други теми си заслужават отбелязването. Но после продължавам и си казвам, че моите лични проекти са много по-важни от всички уеб-кампании и пищенета в мрежата, от цялата истерия по “социалното” и по кампании от типа на “спасете това” и “да спасим онова”… Мрън-мрън — избори, подписки и телевизионни интервюта… Ами спасете нещо най-накрая, да ви се не види! Аз започвам — ще си спасявам идеите за уеб-проекти.