Преводи, отново

Тези дни отново се заех с работа по преводи на свободен софтуер. Бях оставил всякакви такива занимания, когато наближи сватбата. От началото на тази седмица Краси е отново на работа, свърши й отпуската, майка й ни дойде на гости и аз седя пред компютъра и опитвам да намеря предишния си ентусиазъм.

Задачите, които са на дневен ред са, общо взето, три.

Първо трябва да довърша моята част от втория етап на платения превод на КДЕ. Ще разкажа малко за това. Преди нова година, някъде около три месеца преди края на годината, се оказах част от заплатения екип за превод на КДЕ. Допреди това, както надявам се някои знаят, превеждах доброволно. За известно време (може би година и половина, забравих в момента) бях и координатор на екипа за превод на КДЕ на български. Като координатор преводите ми бяха малко, защото просто имаше много друга работа. Всъщност тогава Радостин Раднев се беше обадил в пощенските списъци на ССС, че трябва да се сформира нов екип, защото старият изоставал нещо. Но нямаше координатор, Радостин бил зает. И аз казах, че ще поема това – вече бях превеждал за Gnome. Всъщност на Радостин му трябваше човек, който да предава файловете, да се грижи за админ-ската страна на координирането и да “опира пешкира” пред общността. Тоест истинският ръководител на екипа беше Радостин. Дори веднъж, когато Боян Иванов (участвал в стария екип и продължил доста време да превежда и с нас) ме помоли да използва неговия си CVS-акаунт и аз, естествено, нямах нищо против, Радостин писа на централата да закрият акаунта на Боян. През мен, без никой да ме пита. Само с едно копие на писмото, “за да знам”.

Глупавото беше, че тези акаунти са направени именно за това – за да могат преводачите да изпращат сами файловете си. Но не, Радостин има друга концепция за преводачите. Те трябва да бъдат водени, направлявани и доени. По-късно, при платеното превеждане, се видях наживо с Радостин и сме седяли неведнъж на маса, обсъждайки нещата. И макар да не съм съгласен с методите му, трябва да кажа, че той е свестен линуксчия и с това тук не искам да го нападам по никакъв начин. Просто представям моята гледна точка.

Боян се отказа изобщо да участва, аз писах до ССС с молба да се кажат ясно какви са правата и отговорностите на координатора и каква е моята роля. От ССС не получих нищо, наподобяващо подкрепа. Вече беше започнал периода на разпад на това сдружение, което с толкова надежди съградихме навремето. И миналата година, покрай абсурдните скандали около OpenFest-а, напуснах ССС.

—-

Та първият етап от платения превод на КДЕ беше силно стимулиращ. Тъкмо бях прекратил постоянния си договор към енергото – не работех и имах много свободно време. А когато разбрах, че ще мога да изкарвам пари (макар и малко) от работа по свободен софтуер, бях на седмото небе. Осъществената мечта на линуксчията ;) Официално още бях (и съм и сега май) координатор на българския екип, но истинското координиране сега го прави Златко Попов. Първият етап на договора беше за два месеца работа по превод на програмите. След това се надявахме да има задание за превод на документацията, след това – за поддръжка и подобряване на превода…

Но не – прекратиха договора след нова година. Обяснявам си го така – това стана около половин година след изборите. Поръчителят на проекта е държавна агенция. Задачата минава през Интерспейс, тоест ние се отчитаме пред тях и те ни дават парите, които имат от агенцията. Нещо такова. И така – след избори, както знаем, изпълнителната власт (а и всяка, която е възможно) бива “сменяна”, назначават се “свои хора”. Но това, както всяко друго нещо, си е работа и не става за един ден. Явно по-незначителните агенции трябва да изчакат министерствата, комитетите, големите агенции и т.н. И до “нашата” просто са достигнали след половин година. Може и да не е така, но силно се съмнявам. Новият шеф казал “всички проекти от предишното ръководство ги прекратяваме и ще ги преразгледаме, дали да ги продължим”. Много ясно. Демек “ще видим дали ще има нещо от тия проекти за нашите хора и ако няма – ядец”. Власт… Блях.

—-

Все едно, сега тече вторият етап от проекта – има пари, останали от първия и Интерспейс ни нае (не всички, само двама май) да подовършим още малко. В договора по първата част имах клауза за конфиденциалност (?!?!!), затова не казвах нищо. Все пак подписах договора, защото бях без работа и ми трябваха пари. А и не държах да раздувам за кого работя. Но тази клауза ми направи толкова лошо впечатление, че след като за втория договор ми бяха сложили клауза “да информирам потребителите за състоянието на превода” (или нещо такова), аз я отхвърлих. Значи първо “не казвай”, после “казвай задължително”.

Един съвет от мен – никога, никога никога не подписвайте с лека ръка клаузи за конфиденциалност! Ако ще ги приемате, помислете три пъти преди това. Аз лично вече изобщо няма да приемам такива клаузи. То и преди съм бил против тях, но си прецених за себе си, че точно за този проект нямам проблем да не говоря – и без това не горях от желание. Съобщавах, все пак, тук за напредъка. Имам две статии, за Quanta и за фотографските програми около DigiKam.

—-

Та сега съм се захванал с довършване на тези преводи. С голямо нежелание, защото ентусиазмът от началото на проекта липсва. Тъй де, аз доброволно и без пари мога да си превеждам други неща. И неща които ми харесват и които използвам в момента. А и след като точно по Коледа и Нова година бях с 20 лева в картата и ми преведоха парите чак някъде към 10-ти или 15-ти януари, просто не ми се занимава. В договора си пише, че парите се превеждат в началото на следващия месец, ама не ми се вярва някой от тях там да е ходил по улиците, без да може да вземе подарък. Имахме пари, Краси работи, но не можех да взема пари, без да разбере, не можех да я изненадам. А подаръците по празниците са за това – за хубава изненада.

Другата ми преводаческа задачка в момента е да обновя превода на AbiWord. Българският превод в хранилището беше тотално “омазан” – явно някаква грешка е станала при автоматичното му обновяване. Просто не ставаше за нищо – все едно гледате изход на diff. Само че разбъркан. AbiWord има уникално идиотска система за превеждане. За “удобство” на преводачите се генерира .po файл за gettext. Но този файл не се използва директно в програмата. Вместо това от него се генерира XML, който се ползва. И в този XML (забележете) биват включвани и неясните низове. И така с времето, с маркирането на низове като неясни, преводът се “изражда”… Някаква странна софтуерна вампирска история. Ако годинка не го преглеждаш и обновяваш, преводът става неузнаваем. И грешен, разбира се.

Сега поправих структурата на файла и съм взел да го преглеждам ред по ред. Че не се знае дали при поправката ми някой неясен низ не се е оказал маркиран като нормален…

Накрая, за десерт, съм си оставил прегледа на превода на джабер-клиента Psi. Да, Psi вече има превод. Стоян Бонков го преведе и имам съгласието му да обработя превода, за да е в съгласие с конвенциите на родните екипи за превод. И съответно – да се вписва по-добре в преведена графична среда. Но това ще стане по-нататък.

Leave a Reply

Your email address will not be published.