Бисерите на началството

Трябва някой ден да започна да си записвам “бисерите” на началството. В държавна служба те са просто уникални, уникални. На предната ми работа началниците поне не бяха цинични. Тук е като в някакъв абсурден театър.

Реплика от днес: “Ако ви пуснат в два, да знаете, че аз ще ви пусна в четири, защото ще пиеме”. Става дума за извънредното по-ранно приключване в предколедния ден. То е като бял ден ясно, че няма никаква работа и всеки ден кипи безмислен труд… Така де – по-скоро и той се симулира. Как може някой да разбере, че за служителя е важно да се прибере колкото може по-рано – най-малкото за да пообиколи поне веднъж магазините по светло? Та с малкото пари, останали в картата да купи нещо празнично.

Реплика отпреди седмица-две: “Ти знаеш ли, че ако натисна още малко, оставаш без работа?” Това пък е казване към външен специалист, на когото е леко (разбирай “на шега”) извит пръстът. Поредното “мачо”-изказване. Ако натисне още малко, най-много самият той да остане без работа. Всмисъл без служба – иначе той работа в смисъл на “работа за вършене” така и така си няма. Не знам какво щях да направя аз, ако на мен ми беше приложен тоя “трик” – сигурно щях да счупя нос или да смачкам топки. Не си падам по такива “шегички”.

Реплика отпреди месец: “Ей, Ясене, като си толкова добър, я направи едно PC!”. Бяха ни спрели тока и няколко часа стояхме без работа. Тоест не можехме да симулираме качествено, явно и шефът имаше такива затруднения за пред неговото началство. Съответно – изнервящо мотаене в админската стая и сървърното. Безцелно, разбира се. И тъпи лафове – понеже, видите ли, Ясен бил казал, че разбира от многото неща, дето ги има в CV-то му, той на какъв ни се прави, я да му кажа да “направи едно PC”… Замълчах си. На човек, който казва “да направиш PC” какво да му кажеш?

Реплика отпреди месец-два: “Написа ли доклад кво правиш? Я да видя? Какво е това, бе?!? Чист текст? И от какво е чист? Абе вие младежта няма ли да се научите да ползвате нормални неща! Как кои са нормалните – ами Уърд!”. Първите сървъри с GNU/Linux, които започнах да инсталирам, имаха още неотработена схема на инсталация и си водех записки, поточков план за всяко нещо, което да се направи след началната минимална инсталация. Защото оставаха още двайсет и няколко машини. Естествено, че пиша в чист текст – кой ненормален администратор за своите си неща използва офисен документ? При това на MS-офис…

Реплика от не помня и аз откога – кипна ми като я чух и забравих деня: “Здрасти. Кажи “здрасти” бе, бомбе! Бомбе си, най-малкото съм на повече служба от тебе!”. Аз от казармата съм се уволнил преди години. Там съм бил новобранец, в работата не съм – дори вече мисля, че съм overqualified. Някой, който само ръси простотии и го раздава мениджър не може да говори така на администраторите си. По една много проста причина – изпитателният период е изпитателен и за двете страни. А аз, гледано от моята страна, съвсем не съм доволен, честно казано. Ама съвсем. И след като мога да “уволня” работата си, значи ситуацията е далеч от казармената, където тези отношения са еднопосочни. Ама далеч.

Та вече минава три часа. Чудя се кога ще ни “пусне” наистина… Аз така и така ще пропусна “пиенето”, интересува ме пускането :)

Обновявания:
29.12 – Статията е свалена от публикация. Възхищавам се на всички бедни душици, които ровят из Интернет и търсят къде кого да разпознаят, за да могат да изклюкарстват след това пред началството. Да ви имам свободното време!
29.12 – Това, разбира се, не е истинско решение. Един неангажиран личен сайт не може да се влияе така. Но първо искам да ми отмине откровения яд към “анонимните” доброжелатели. Като ми мине пък ще си припомня, че в мрежата анонимността е относително понятие.
29.12 (вечерта) – Естествено, че няма да оставя на блога ми да се влияе така. Единствено тонът ми е малко по-остър – иначе всичко друго си е ок. Нито лъжа, нито пък по някакъв начин загатвам къде работя и за кои хора става дума. Винаги съм гледал в страниците си да съм коректен към работодател и колеги – само че този път се прекалява. Особено щом се опитва натиск за промяна на блога и се смесват професионалното и личното (каквото е всичко в моя си личен сайт).
Още остава да си изясня защо отидох на тази работа и защо останах, като видях какво е. Но други неща ми станаха ясни – помогнаха ми събитията от днес.

2 thoughts on “Бисерите на началството

  1. Anonymous

    да ти кажа честно, чудех се как си решил да я пуснеш … не очакваше ли някой познат да я забележи? имай едно наум!

  2. turin Post author

    Да, и това е въпрос. Ако някой потърси назад ще види, че преди колкото и проблеми да съм имал, не съм стигал до нещо такова. Преди, на предишна работа най-много да се оплача от шефа на охраната, който идиот веднъж ме беше накарал сутринта да се върна с колелото до вкъщи и да донеса снимки, за да ми издаде нов пропуск. И да оставя колелото, защото нямало къде да се сложи и не “било красиво да има колела”.

    Ама оня е ненормален, на него бих му написал и името. А тук нищо не съм написал конкретно – може да разберат или (1) хора, които така и така знаят къде работя, а те хич не са много, или (2) присъстващите в стаята и “околни” колеги, дето знаят за някои от случките, или (3) самият ми шеф. Във всеки от случаите не мога да разбера как може някой да хвърли толкова труд, за да ме “наклепа” пред шефа (съответно ако сам е намерил сайта ми, пак не разбирам каква му е грижата).

    Иначе – как да ти кажа, за мен има приоритети и това да съм уязвим и да се крия от почти всеки и да се озъртам като казвам или премислям като пиша нещо такова… просто не е хубаво. Имам какво да кажа, това е моето място – и точка. Ако на някого не му харесва – ами да си направи свой си сайт и да напише там.

Leave a Reply

Your email address will not be published.