Category Archives: Uncategorized

Последните дни на ’06-та

Изнизват се последните дни на 2006г. Днес беше последният официално работен. То не е съвсем “последен” работен за всички, ясно е, че много хора ще работят и през уикенда, че и навръх новата година. Днес ни пуснаха малко по-рано, както явно и от много други места – центърът беше пълен с пешеходци, а часът си беше ранен, някъде към четири и нещо май.

На жълтите павета пред двореца (или пред мавзолея, въпрос на гледна точка) пак готвят нещо. Явно за концерта на открито в новогодишната нощ. Веднъж само замалко да отида на такъв концерт. Не помня коя година точно беше, но се бяхме запътили към купона у Емо, той няколко поредни нови години така ни събираше. С Ванката и Павката помня че се видяхме и беше кучешки студ – усещаш как косата ти замръзва направо. Аз бях решил да минем през тоя концерт, но не бях преценил, че с дънки, поло и дънково яке просто не е за това време. Добре, че ме замъкнаха в едно кръчме/закусвалня/сладкарница някъде на Раковска до градинката на Кристал, та да се стопля и да ми “мине мерака” за тоя концерт. После Андрей известно време май работи на това място или наблизо, а пък аз оттогава вече винаги гледам празничния концерт по телевизията. И не го гледам целия, че почва да ме втриса :)

По пътя до трамвая, докато забелязвах как наоколо става все по-тъмно, се разминах с двама или трима, също нарамили фотоапарати. Озъртащи се наоколо за кадри, може би и те като мен очаровани в стил “я, след работа и все още светличко”.

Преди няколко дни, май на предното празнично ранно “пускане” снимах едни украсени фенери при градинката край джамията. Днес не можах – когато стигнах до там, вече си беше сумрак.

  

Разхвърляно 01

Средствата на израза

Понякога ми липсва нещо в стила на писане. Не говоря за темите — всеки бложи за различни неща. Имам предвид хм… “изразните средства”. Понякога съм в настроение за “кратки”-те на Пейо, или пък искам да пускам само снимки, в moblog-стил като Еленко. Някога ми се ще да си закрия коментарите като Каладан, друг път се радвам на всеки следващ коментар. Понякога ми се ще и да пиша за малко по-популярни теми, но тази мания минава лесно. Знам, че мога — важното е да преценя кога и кое си заслужава описването. Виж, начинът на писане е друго нещо.

Некачествени блог-хостинги

Мине се не мине и ми кипва от манията по evil хостинги — я blogspot, я livejournal, понякога и базираните на WP са досадни, ама пак са по-добри. Blogspot и LiveJournal ги тресе манията да са “сам сами на света” — същата мания, с която Windows на вълни заразява света. Вярно, LJ е със свободен изходен код. Но като услуга ме карат да изтръпвам и двете. Особено Blogspot/Blogger — всеки път те карат да се чувстваш все едно си на прага на божествено откровение. Поредното доказателство, че колкото и да си зле, нищо не може да те оправи — дори и Google да те купи.

Нищо против текстовете на потребителите — има ценни блогове навсякъде.

Планети и лицензи

Може да не е истински легален проблем агрегирането на съдържание без освободени права за копиране. Може. Но за мен по-важно е не наличието на планети — всеки може да си събере адреси и да си чете статиите в свой си агрегатор. Има цял куп настолни и уеб-базирани. Ако изобщо ще си говорим за авторски права, важното в Интернет е те да не копират схемата от издателския бизнес и конвенционалните медии. Това значи свободни лицензи и отказ от издателски (“авторски”) права в Интернет. (Наскоро Abator въведе в планетата Friends-bg картинки с лицензите както е в “Свободна планета“.)

Не разбирам как някои иначе схватливи хора не разбират нещо толкова просто. Успях да убедя научния си ръководител и комисията в това, а академичното има славата на консервативна среда.

Другото нещо, от което изтръпвам (след гаф от Blogspot) е да видя “всички права запазени” лепнато в сайт. За сайт с фирмено съдържание иди-дойди (макар и там да е тъпо де) — ама в блог какво прави такъв надпис не разбирам.

В тая връзка — едни от най-безумните блог-хостинги са тези, дето объркват на едно място свое си, фирмено съдържание и съдържание от блогера. Разните там нищожни родни хостинги, като blog.bg, glog на dir.bg и подобни. Правиш си значи там блог, в публичната му част отстрани ти цъфват съдържания от други блогове и от самия хостинг и най-отдолу се мъдри умното “всички права запазени” или нещо в духа на “ние не носим отговорност за това съдържание”. Че кои сте вие? Това е личен блог, що си слагате надписите навсякъде?

Явно много са ме възмутили, почти никога не зареждам блогове оттам.

Не стана нито кратко, нито разхвърляно. Останах на първата тема, за блоговете. Да не говорим, че няма нито една снимка. Но пък коментарите си ми стоят — май излъгах за това със спирането им :) Дали да не взема да си дам почивка малко и да пиша разкази…

Откупването на Ryzom

Сигурно не сте чували за Ryzom, аз поне не бях. Наскоро FSF обяви, че откупването на програмния код на играта и следващото му развитие е основен приоритет. Тогава се зашумя повече около този MMORPG – преди това е бил място за около 3500 потребителя.

Интересното в тази новина е в следването на модела на освобождаване на Blender, програмата за тримерна графика. Преди време (не помня сега, май преди две години някъде) общността събра пари, откупи кода на Blender и след това го публикува изцяло под свободен лиценз. Сега цялото развитие на Блендер се насочва и насърчава от създадена специално за целта фондация.

При кампанията за откупуване на Blender проличаха няколко неща. Първо се разбра, че общността на свободния софтуер не е някаква измислена или несъществуваща, а може с конкретни действия да направи един проект действителен. И то не само с писане на код или с докладване на грешки, а и финансово. Ефектът от кампанията за Blender е голям – вече така се набират средства за не една кауза – само за пример ще дам ежегодните дарителски кампании на Wikipedia и CreativeCommons. Видя се, че това действа и то действа добре – човек може да е сигурен, че като даде пари те ще отидат по направление. Независимо дали са хиляди или само няколко долара – парите се управляват еднакво и до голяма степен прозрачно.

Друго следствие е, че такъв откупен код не е по никакъв начин по-лош от писания начисто проект. Днес Blender е наистина мощна програма за тримерна графика и много от специалистите в областта я използват с удоволствие. Разбира се, интерфейсът й се различава от тези на други водещи програми и затова не можем да кажем, че има лесна и пряка заменяемост. Но тя не е и търсена. Също както дизайнер, свикнал с Photoshop не може да се прехвърли веднага на The GIMP дори и да е мотивиран, така и Blender има своя си отделна общност от дизайнери и аниматори. От години се опитвам да се науча да рисувам с Blender и все нямам достатъчно време и напредвам много бавно. Но зная от хора, които го ползват, че е много удобен и ценен инструмент.

Това, което остава под повърхността обикновено е как се развива технически проектът след откупуването. Виктор Дачев, преводачът на Blender (а също и на любимия ни GIMP) ми е казвал, че все още на кода се гледа от разработчиците по по-особен начин. Някак “собственически” може би, не знам. Специално за преводите доста неща са били внедрявани бавно и трудно. А и общността на програмистите там не е така открита и не работи стандартизирано – както е, да кажем в програмите на проектите GNOME или KDE.

Че кампанията за откупуване на Ryzom ще е успешна е ясно – не само че FSF е застанала зад идеята с голямо дарение и обявление, ами и вече почти са събрани нужните пари. Въпросът е дали в скоро време ще има изцяло свободен сървър и клиент за Ryzom. И дали развитието на играта ще се спира от остатъци от собственическото мислене или ще върви без такива проблеми и ще има шанса да диктува развитието на виртуалните светове. Ако няма организационни спънки такова “водене” в жанра е съвсем възможно – свободният софтуер има тази особеност да е “водещ”.

Весели празници!

За втора година изпратихме електронни картички, вместо хартиени и вместо sms-и. Различното е и че не са автоматични картички от сайтове, а изработени от нас, с наши надпис и снимка. Много се зарадвах, когато вчера получих такива картички от двама човека – идеята за изцяло лични електронни картички явно се харесва и от други. Много по-приятно и вълнуващо е да получиш картичка, която си личи, че е лична. Не казвам, че другите картички, които получих от сайтове за поздравления не ме радват, напротив. Но ми е приятно и че освен всички други, могат да се правят и свои картички.

Преди малко проверих кутията и видях, че две са се върнали – единият адрес е неправилен явно, а на другия му е пълна кутията. И защото в бързането може да съм пропуснал да изпратя и до теб, ето поздрава ти тук:

Happy new year!

Весели празници и приятна почивка!
Много щастие през 2007-ма година :)

Не убивайте дърво за коледа

Ако искате, не мислете за това като някакъв вид защита за горите или пък противодействие на световното обезлесяване. За всеки трезвомислещ е ясно, че дори за да се забави само все по-масовото изсичане на тропическите джунгли е нужен не призив от малък блог, а осъзната и премерена международна политика. Колкото и да не ни харесват промените в климата, изчезването на цели видове животни и унищожаването на уникални гори – това не са неща във властта ни. Не и на всеки от нас поотделно. Но може би може да има значение, ако всички ние заедно се замислим какъв е в крайна сметка смисълът на тази “коледа”. И на цялата истерия около нея.

Като оставим замалко настрана религиозния момент и това, че за истински вярващите християни празнуването на Рождество Христово е едно от централните събития – във всеки друг смисъл коледните празници са просто почивни дни.

Не е нужно още една поредна година да затвърдяваме “традицията” да се отсича добре оформено иглолистно дърво. Казват, че “елхата” е младо дръвче – истината е, че повечето иглолистни видове растат на височина доста по-бавно от познатите из нашите земи широколистни. Съвсем нормално е смърчът или борчето, което искате да занесете отсечено вкъщи да е по-голямо на години от децата ви. Или от племениците ви, ако нямате свои. Сигурно поне ще е на повече години, отколкото при децата е прието и практически допустимо все още да вярват в белобрадия старец, чудесата под елхата, влизането през комина и други подобни щуротии.

Нека коледата е семейният празник, на който всички с усмивки на лицата се събират в къщите и се стоплят от студа и вятъра навън. Вечер, в която близките си разменят подаръци, но не някакви много скъпи или специални, а истински подаръци от сърце. Без значение дали са малки или големи, скъпи и редки или пък е само усмивка и топла прегръдка. Вярно, децата най-много се радват на куклите, камиончетата, компютрите и всякаквите игри. Но и за тях най-истинският и ценен подарък е близките им да са щастливи на коледа и да отделят цяла една вечер и следващите два дни за тях. Нито скъпите подаръци, нито голямата отсечена елха правят празника такъв какъвто трябва да бъде – ден, който се запомня с години. Ден, който с приятно чувство да си спомняме дълго след това, например когато планираме как ние да организираме коледата. Какви подаръци да купим, как по-бързо да се приберем, каква елха да изберем.

Ако всичко това е твърде лично и не приляга на писан текст, нека се върнем на изсичането на елхите. Не сте ли стояли очаровани пред елхата като малки, загледани в бляскащите й играчки и снега от памук? Поне веднъж сигурно сте я възприемали така, сякаш можете да й заговорите или поне сякаш и елхата вижда празника вкъщи и се радва за вас. Е да, но коледното дърво е мъртво – то е отсечено и вече е започнало да изсъхва доста преди да влезе в топлия дом. Където съхне още по-бързо и почти веднага след няколкодневния му престой започват да се ронят игличките му, неговия основен жизнен орган.

Какъв е смисълът? Магично приношение, каквото е паленето на бъдника? Дори когато младият мъж отива вдън гората, за да намери подходящо дърво за бъдник, преди да го отсече той го моли за прошка. И когато го донесе в двора, започва цял ритуал по подготовката на тази “връзка с горния свят”, това “дърво на живота” – сипва се миро, слага се в него жито, увива се в ленен плат. И накрая всичко се запалва в огнището, за да гори няколко дни – от Игнажден до Коледа. Но бъдникът е магично дърво, християнският разказ не е могъл да махне ритуалите му и дори пепелта от него има ритуален смисъл.

А какъв е смисълът на коледната елха? Нея дали я молят за прошка, когато я секат? Когато “разчистват” цели хълмове и малки горички? Спомнете си предишните години как изглеждат кофите за смет след коледа – заринати от сухи елхи, набързо опощени от лъскавите си и цветни играчки. Изхвърлени на боклука, непотребни. Толкова ли кратка е привързаността ни в днешно време? Толкова нетрайна ли е красотата? Ами магията, какво става с нея – как може едно малко дете да вярва, че това е по-специално време от годината, след като основният му символ се въргаля в боклука веднага след приключване на празничното наяждане?

Вземете си живо коледно дръвче в саксия и след празниците го засадете. Нито дърветата, нито децата заслужават другото. :)

Бисерите на началството

Трябва някой ден да започна да си записвам “бисерите” на началството. В държавна служба те са просто уникални, уникални. На предната ми работа началниците поне не бяха цинични. Тук е като в някакъв абсурден театър.

Реплика от днес: “Ако ви пуснат в два, да знаете, че аз ще ви пусна в четири, защото ще пиеме”. Става дума за извънредното по-ранно приключване в предколедния ден. То е като бял ден ясно, че няма никаква работа и всеки ден кипи безмислен труд… Така де – по-скоро и той се симулира. Как може някой да разбере, че за служителя е важно да се прибере колкото може по-рано – най-малкото за да пообиколи поне веднъж магазините по светло? Та с малкото пари, останали в картата да купи нещо празнично.

Реплика отпреди седмица-две: “Ти знаеш ли, че ако натисна още малко, оставаш без работа?” Това пък е казване към външен специалист, на когото е леко (разбирай “на шега”) извит пръстът. Поредното “мачо”-изказване. Ако натисне още малко, най-много самият той да остане без работа. Всмисъл без служба – иначе той работа в смисъл на “работа за вършене” така и така си няма. Не знам какво щях да направя аз, ако на мен ми беше приложен тоя “трик” – сигурно щях да счупя нос или да смачкам топки. Не си падам по такива “шегички”.

Реплика отпреди месец: “Ей, Ясене, като си толкова добър, я направи едно PC!”. Бяха ни спрели тока и няколко часа стояхме без работа. Тоест не можехме да симулираме качествено, явно и шефът имаше такива затруднения за пред неговото началство. Съответно – изнервящо мотаене в админската стая и сървърното. Безцелно, разбира се. И тъпи лафове – понеже, видите ли, Ясен бил казал, че разбира от многото неща, дето ги има в CV-то му, той на какъв ни се прави, я да му кажа да “направи едно PC”… Замълчах си. На човек, който казва “да направиш PC” какво да му кажеш?

Реплика отпреди месец-два: “Написа ли доклад кво правиш? Я да видя? Какво е това, бе?!? Чист текст? И от какво е чист? Абе вие младежта няма ли да се научите да ползвате нормални неща! Как кои са нормалните – ами Уърд!”. Първите сървъри с GNU/Linux, които започнах да инсталирам, имаха още неотработена схема на инсталация и си водех записки, поточков план за всяко нещо, което да се направи след началната минимална инсталация. Защото оставаха още двайсет и няколко машини. Естествено, че пиша в чист текст – кой ненормален администратор за своите си неща използва офисен документ? При това на MS-офис…

Реплика от не помня и аз откога – кипна ми като я чух и забравих деня: “Здрасти. Кажи “здрасти” бе, бомбе! Бомбе си, най-малкото съм на повече служба от тебе!”. Аз от казармата съм се уволнил преди години. Там съм бил новобранец, в работата не съм – дори вече мисля, че съм overqualified. Някой, който само ръси простотии и го раздава мениджър не може да говори така на администраторите си. По една много проста причина – изпитателният период е изпитателен и за двете страни. А аз, гледано от моята страна, съвсем не съм доволен, честно казано. Ама съвсем. И след като мога да “уволня” работата си, значи ситуацията е далеч от казармената, където тези отношения са еднопосочни. Ама далеч.

Та вече минава три часа. Чудя се кога ще ни “пусне” наистина… Аз така и така ще пропусна “пиенето”, интересува ме пускането :)

Обновявания:
29.12 – Статията е свалена от публикация. Възхищавам се на всички бедни душици, които ровят из Интернет и търсят къде кого да разпознаят, за да могат да изклюкарстват след това пред началството. Да ви имам свободното време!
29.12 – Това, разбира се, не е истинско решение. Един неангажиран личен сайт не може да се влияе така. Но първо искам да ми отмине откровения яд към “анонимните” доброжелатели. Като ми мине пък ще си припомня, че в мрежата анонимността е относително понятие.
29.12 (вечерта) – Естествено, че няма да оставя на блога ми да се влияе така. Единствено тонът ми е малко по-остър – иначе всичко друго си е ок. Нито лъжа, нито пък по някакъв начин загатвам къде работя и за кои хора става дума. Винаги съм гледал в страниците си да съм коректен към работодател и колеги – само че този път се прекалява. Особено щом се опитва натиск за промяна на блога и се смесват професионалното и личното (каквото е всичко в моя си личен сайт).
Още остава да си изясня защо отидох на тази работа и защо останах, като видях какво е. Но други неща ми станаха ясни – помогнаха ми събитията от днес.

Планета Венера

Днес смених софтуера, който задвижва “Свободна планета” и “Планета GNOME“. Всъщност “смяна” е силно казано, защото проектът Venus e направен на базата на добре познатия Planet. Sam Ruby е много енергичен ентусиаст явно — след като дълго време агрегаторът Planet се развива мудно, все няма време за работа по него, все се налага хората да търсят допълнения и кръпки от други сайтове, Сам просто е запретнал ръкави и е написал Venus. Предполагам, че това ще е и новата разработвана версия на самия Planet, защото в последните седмици се чуват из блогове и в пощенския списък на Planet мнения, че двете хранилища трябва да се слеят. Или ако е невъзможно да се слеят, защото Venus е доста основно преработена версия и не съвсем съвместима на ниво код – то тогава просто кодът на Сам да се копира в корена на хранилището на Planet.

“Венера” ползва много по-малко памет, поне по данни от други сайтове — аз не съм правил тестове. Надявам се това да облекчи хостинга на сървъра “Звер”. Преди по едно време агрегаторите бяха тормозили доста машината.

Конкретната причина да мигрирам софтуера е, че в доста от статиите на населяващите планетите се публикуват много големи снимки. Venus, за разлика от Planet, поддържа допълнителни филтри на съдържанието и се надявам когато имам повече време да направя така, че много големите и тежки изображения да се преоразмеряват и кешират в по-малък размер. Сега има ограничение за максимален размер на показването и затова снимките не излизат извън статиите. Но това ограничение е изкуствено, то е в CSS-а — самата снимка пак си се зарежда. А ако отделната снимка е половин или един мегабайт и читателят има бавна връзка е неудобно. Ако пък тези снимки в едно издание на планетата са повечко, тогава е истински PITA.

Друго филтриране, което ще направя на по-далечен етап е заместване на някои вградени обекти с уведомителна картинка. Става дума за тези вградени обекти, които изискват Flash. Те са най-разпространените, особено у нас — аз не съм виждал някой да вгражда SVG в блога си например, а и честно казано сам не зная как се прави ;) Причината за такова филтриране е, че все още няма свободни приставки за Flash, а и двете планети са ориентирани към свободния софтуер все пак.

Остава само да имам време за хакване на python. Надявам се в почивните дни да се намери. Дано нямате проблеми с ползването на сайтовете междувременно. И отново — ако имате препоръки, забележки, мнения — кажете :)

Личност на живота ми

Сигурно сте чули, през последните дни медиите проглушиха мрежата с новината. Списание “Тайм” обяви за “личност на годината” теб. Тоест мен… тъй де, иди разбери… Ентусиазирано се включват и някои блогове, но ми е приятно да видя, че отново на върха на измислената новина са точно измислилите я. Те си вярват, че са значими, ние им вярваме, че ги четем.

Има две големи обърквания в тази номинация. Първото е, че аз (тъй де, тоест ти…) не съм личност на годината, не само. Аз съм най-значимата личност за целия си живот. Не е нескромно, нито егоистично – поне не повече от най-нормалното, от това че именно аз живея живота си и дори да се жертвам или общувам, правя го аз, от мое име. Целият ми свят съществува не по друга причина, а защото аз го правя действителен. Аз “действам” в него. Не казвам, че няма свят сам по себе си, нито отричам действието на другите. Това е отделна тема и доста по-абстрактна. Просто в една действителност винаги има само един субект и това е действащият. А човек винаги има само една действителност – своята.

Да се каже, че досега е имало отделни други най-значими хора на годината, а сега изведнъж и то само за тази година това се оказвам аз е… просто тъпо. Ясно е, че медията “Тайм” е попаднала в собствения си капан на медийността – всеки посредник неминуемо губи съзнание за действителността, защото изпуска действието. То минава покрай него, без да е “негово”. Когато хората са откъснати от събитията, между събитието, действащите лица в него и публиката винаги остава някакъв вакуум. И този вакуум се завзема от медиите, с него те все повече отдалечават хората от събитията. Макар да твърдят, че “приближават света”. А във вакуум не се вирее. Още повече, че този е онтологичен.

Затова да се каже изведнъж, че “Ти” е най-значима личност на тази година е нищо повече от медиен трик. Поне не внася никаква ценност в общността, на която се подмазва – това действие е извън уики-общностите и блогсферата, то е в онзи вакуум на медиите. Хубав жест, благодаря, но ставате жалки вече. :)

Другото голямо недоразумение е, че уикитата, блоговете и всички създаващи съдържание в Интернет общности са наречени “медии”… Мо-о-оля? Някой трябва да отиде да се срещне със журналисти и да им съобщи “новината”, че блоговете не са медии. Блоговете са без-медийност, те са “не-медия”. Блогът е формата на пряка публицистика, директна връзка с публиката, читателите, хората – такава достъпна връзка, чиято липса в предишните времена е довела до появата на посредниците, “медиите”.

Винаги е имало такава пряка публицистика – такива са разказите на приятели, приказките на баба и дядо, клюките на чаша чай, обсъжданията на политика и мачове по спирки и опашки. Разликата е, че днес всеки има техническата, практическата възможност да заформи своя си седянка, да създаде свои си приказки и предания. Без да е ограничен от място, без да трябва да плаща с пари или с нещо трудно за правене или учене. Иначе всичко друго е същото като преди ерата на масовите медии – хората, самата “публика”, имат възможност да се свързват директно с други, да правят “публицистика” пряко. Без медии.

Но като оставим настрана тези две грешки и неразбирането, което проличава от тях, иначе жестът е готин. Та пак казвам, мерси… Смешни стават, ама нищо – стига да не прекалят. Догодина да не изберат някой друг, защото нали е ясно – щом вече са усетили силата на пряката публицистика, няма как да намерят медийното си скривалище. Просто не е такова вече – хората ще избират да общуват без посредници. Нали се сещате за онази реплика от “Синьо лято” – “Посредникът е лайно” :)

Дупката за сирене, наречена “Топлофикация”

Има една голяма дупка, която никой не знае как точно съществува, как се е появила и какво всъщност се прави в нея, но едно е ясно – леле, как само яде сирене… а, тъй де – не сирене, а пари. Дупката се казва “Топлофикация”.

След като имаше много скандали с източване на пари от парното, след като бившият шеф е в ареста вече дълги месеци и всичката вина е хвърлена на него и заместниците му, тези дни гръмна още един скандал. Имало още едно източване на пари, пак много сирене е глътнала дупката – този път някаква си заместничка на Вальо “Топлото” имала сейф в същата банка, в която той наливал от кранчето с парите и в тоя въпросния сейф при разследването намерили още пари. Сега още заместници са били махнати и подведени под отговорност, макар най-голямото изкупление явно се очаква да дойде от шефа все пак. Едно е да пуснеш пред репортерите цял отбор заместници с различно разпределена вина, а съвсем друго си е да дадеш един, когото да снимат постоянно и когото хората да мразят.

Не казвам, че не е виновен, сигурно е – то не само в парното, ами и в енергото, водоснабдяването и други подобни ситуацията е еднаква. Всичко, което е общинско или държавно и е голямо, е в някаква степен такава дупка за сирене. Истинска работа се върши сигурно само в някои малки организации, които се занимават с нещо видимо и критично. Всичко друго е безхаберие в добрия случай и крадене от общото в по-лошия. Само се огледайте в града – и градският транспорт, и фирмите за чистота (какво почтително име, като всъщност са фирми за боклука – те печелят от боклук, не от чистота), почти всичко е такова.

На този фон се появяват снощи по телевизията сегашните изпълняващи длъжността шефове на парното. И със стреснати и зачервени лица, с изписан истински ужас на тях казват “Ако хората пак започнат да не си плащат парното, ами то тогава… то просто може… да спре!”

Олеле, ужас, ще ни спрат парното! Най-голямото бедствие, монополистът ни казва: “Да, аз съм лош, да, откраднал съм ужасно много пари и явно продължавам да го правя, но ако не ми плащате… Ами ако не ми плащате, знаете ли какво може да стане? Ами може да спрем да ви искаме пари вече!” И всяка баба пред телевизора леко потръпва – я от страх, я от предусещане на студа. Не обвинявам бабите, те са си прави – нагледали са се на какво ли не в тоя живот и не стига, че сега им се подиграват с пенсиите, ами и има възможност да фалира парното. Още едно от нещата, които така и така не могат да си плащат, но пък поне знаят, че го има и че няма да се умира от студ. Аз също мога да разбера това – и на мен парното понякога ми идва като даденост, като нещо, което “не върви някак да го няма”.

Но нека помислим трезво – след като толкова много сирене изяде дупката “Топлофикация”, не е ли по-добре да оставим конкуренцията на парното да си каже цените и да опитаме как е да се отопляваме както и когато искаме, а не “централно”? Защото ако така и така някога трябва всички да платим (че и с лихвите искат, безсрамниците) на парното, защо да нямаме свободата да изберем да плащаме на други? С всичките тези умопомрачаващи харчове и преточвания в “Топлофикация”, днес съм сигурен, че много по-изгодно щеше да ми е да се отоплявам на ток. Има икономични печки, но няма икономично парно.

С две думи – че фалирайте де! Колко време ще ви чакаме? Фалирайте, за да може да се появят конкурентни оферти от различни фирми, за да могат хората да преценят дали да си вземат печка с водна риза, дали да се отоплява блокчето с газово котле, дали всеки да си вземе електрически радиатори или пък от входа да се съберат пари и да се сложат слънчеви панели на покрива. Изглежда малко нереалистично, но защо пък да не може да се направи? Защото я има “Топлофикация” и защото е монополист, явно затова…

Възгъзнички

Все ми се ще да го кажа. Нали знаете какво е възглавница – аз след малко ще заспя с глава върху една такава, това е нещо, което… ами “възглавница” не е нещо, което се слага върху главата ви. Тя е нещото, “връз което” човек си слага главата. “Въз-главница”, в смисъл, че “въз” него е главата. Иначе щяхме да й казваме “подглавница”, защото се слага под главата. И понеже за нас е по-важна главата ни от “нещото” под нея, затова и е “въз-“, а не “под-“. Е, опитах се – поне е възможно обяснение… :)

Другото е по-интересно. Значи “възглавници” са всички онези неща, върху които полагаме главите си – най-често като полягаме морни да поспим. Добре, а сега помислете си за всичките “възглавнички”, които се слагат на дивани, фотьойли, столове, табуретки, понякога и на пода, ако домакините си падат по изтока и фън-шуи.

Накратко – помислете за всички възглавнички, предназначени за сядане върху тях. Така, а сега сещате ли се как следва да се наричат те? Всеки път като видя такава ме напушва смях наум и се сещам за това ми “откритие”. :) Ами “възгъзнички”, разбира се!