Category Archives: Uncategorized

“Елате ни вижте!”

Откакто следя блог-пространството на линуксчиите и на ит-тата по принцип у нас, а то не е от много отдавна, да кажем, че е от около три месеца…, наблюдавам странни временни раздвижвания на обсъжданията на нуждата и наличието на стандартни функционалности в тези блогове.

Най-пресният пример е призивът на GF да се откажем от предоставяне и четене на rss новини. Имаше и предишни обсъждания на функционалности като trackbacks.

Но сега, според Жоро трябва четящите чуждия блог, възприеман като “лични откровения”, следва да запазят личното в това действие и цялото им отношение към записаното да бъде отншение като към личен дневник. Да бъде лично. Все едно отваряме хартиен дневник, дори по възможност от тези с катинарче, за което ни е попаднало в ръцете по някакъв начин ключето.

Не съм съгласен, че някой може да изисква как да бъде достъпвана свободна информация в мрежата. Да не говорим, че feed-овете, както и trackbacks са измислени не за да затрудняват четенето и да отчуждават хората, а точно обратното – да улесняват комуникацията и да градят всякакви възможни вътрешни свързаности, заедно определящи това, което наричаме “общност”.

Да, не е лошо човек да отвори html-версията на страницата и да разгледа както текста на статиите, така и другото съдържание. Но не ми се струва оправдано това “идване на гости” да бъде задължително… което практически е така, ако няма друг начин за получаване на новини от “домакина”.

Да, отношението трябва да бъде лично! Но лично не в смисъла, при който привнасяш на другия нещо твое, характерно за твоята личност, а лично отношение, при което всяко твое действие в общността се извършва от твое име – нагласа, обратна на анонимната, насочена към “запознаването” и постоянното движение към все по-доброто идентифициране на действащия субект.

Тоест трябва да сме личности, това е “лично”-то. И когато не пречим на другите да бъдат различни от нас, вървим по един от пътищата към тази цел.

Jethro Tull в България!

Да, най-накрая да дойде някоя истинска група, за да направи истински концерт! Е, не че досега не е имало такива концерти; по-правилно е да кажа “най-сетне да дойде *отново* истинска група. Напоследък нямаше яки концерти.

Изключвам, разбира се, страхотният празник в Зимния дворец, който направиха Halloween! И преди това Yngwie Malmsteen и Joe Satriani, и двамата в НДК…

Е, така е, не е като да е нямало концерти. Макар озвучаването на Малмстийн да беше убийствено гадно и потуши въодушевлението ми от “срещата” на живо с един от китарните ми кумири от времето, когато още учех гамички ;) Но нищо, Ингви си е Ингви;)

Както и Джетро – направо не мога да повярвам, че група от мащаба на Джетро идва в България! Ако Ингви имаше много фенове у нас в края на 80-те и началото на 90-те и леко ги “поизгуби”, поне предполагам част от тях, след размазаното озвучаване в зала 1 на Антоан Хадад (китаристът на Ахат; май той беше тонрежисьор на залата…), то при Джетро положението е малко по-различно. Те винаги са имали многбройни фенове, но някак по-кротки, но-ненабиващи се в очи. Например аз също съм фен на Джетро Тъл, но това не е “показателно”,… “забелязващо се” от музикалните ми пристрастия. Мога да казвам, че съм метъл, прогресив-фен и какво ли още не, но едно от последните неща, които ще се сетя да кажа, ако някой ме помоли да си опиша пристрастията с няколко думи, е “Jethro Tull”.

Защото за мен да харесваш музиката на Джетро е като да харесваш тази на Pink Floyd или Beatles. Или примерно да сменяш измерението, като чуеш “Venus” на Shoking Blue, “Doctor, doctor” на UFO, “Paint in black” на Stones или “Metal heart” на Accept.

Защото тези неща не са въпрос на “фенщина”, те са просто музика. Без която не можем. И която не можем да споменаваме всеки ден за щяло и не щяло.

Ако това да харесвам определен изпълнител или стил е като да наресвам архитектурата на храмовете, то вживяването в някои песни е като влизането в храма – за него не се говори с думи.

Да срещнеш приятели

Тези дни се видяхме с приятели и прекарахме страхотно. Да, днес е сряда, а става дума за срещите ни през отминалия уикенд; не съм подредил впечатленията в себе си още. Хубаво е, когато воденето на такива бележки не е обвързано с времето, поне на мен ми харесва така – не съм се чувствал задължен да пиша какво е станало еди-кога си – не съм писал.

Но събота и неделя наистина бяха хубави дни. Двамата с Краси се завръщахме към приятелства и места, хора, храни и питиета, малко неглижирани от нас напоследък;)

“Да сте живи, приятели, и Бог да ви пази!”

Връщам се към времената, когато приятелите бяха… как беше оня изтъркан лаф… “начин на живот” ;) За мен това са нещо повече от спомени; искрено вярвам, че за всички ни е така.

Вчера, във вторник, се видяхме след работа с още приятели от компанията. Как изобщо съм можел да си мисля, че се откъсвам от милите ми “среди”;) Какво да разправям, това са странно изразими, лични усещания. Важното е, че нито студът, нито гадният вятър, нито дори измисленият петък 13-ти могат да провалят срещи на приятели.

…за пореден път си казвам, че тази секция в сайта трябва да я поизоставя, за сметка на другите. Може и това да стане; на бюрото ми грее слънце…

Сайтът на екип “Проектория” изчезна

Много тъжна новина! Все се канех да започна работа по новия сайт на философския ни екип и изведнъж разбирам от Илиян Коцев (Ийори), че сайтът в search.bg просто не бачка.

Сега се поразрових и изглежда просто акаунтът ни там е изчезнал – има информация само в категорията им, съотвенто при търсене се намира, но иначе изобщо не може да се отвори…

Най-лошото в това е, че може да сме изгубили архива на статиите вътре. Вече преди две години така ни изтриха от един друг хостинг целия форум (а тогава сайтът работеше активно). Форумът може да не е голяма загуба, но за публикациите не съм сигурен.

Нищо, ако наистина трябва да започнем отначало, защо пък да не го направим – нали вече веднъж точно това се е случвало ;) Не зная какви са настроенията на Юнуз Юнуз по въпроса за Проектирия, но се надявам да можем да се видим и да поговорим и за това. Не сме се виждали от много време и трябва да поправим това. Юнуз ми прати своя блог, но намекна, че ще го сменя, затова се двоумя дали да добавям адреса му в списъка със съратници. Добре ще е да имат връзка двата ни сайта. Ще видим ;)

А като потръгнат нещата с новия сайт на Проектория, ще направим там planet-система с включени всички, които работят в и с Проектория и имат блогове. За да създадем общност.

Достъпът ми до мрежата

Днес порових за информация за различните доставчици на кабелен интернет. Оказва се, че най-изгодният вариант е да си взема кабелен модем, да си платя достъп до кабелния оператор и да навия комшиите във входа да си делим разходите и, съответно, интернета.

Тоест да стана нещо като мъничък локален провайдер. Добра идея, но какъвто съм беден откъм ентусиазъм за публични изяви, а пък и както почти хич не познавам комшиите и както няколко човека вече си имат по един или друг начин интернет (а броя на евентуалните авери едва ли е почеве от тези няколко души)… става сложно. А нещо не ми с занимава със сложни неща напоследък ;)

Кофти моментът е, че седя без интернет вкъщи и ползвам служебния dial-up. Има настройка в сървъра за обратно позвъняване, но не мога да я настроя, за да я ползвам. Четох, писах, дори превеждах “Как-да”-то за обратно позвъняване – не става и не става.

Вися по час-два, заел телефона и БТК се кефят на сметката ми, а аз едва съм изтеглил 5 мегабайта, примерно. Скоростта е максимум 3К, а телефонът е цифров – явно ограничението е от страна на сървъра… Е, то и самата ни връзка към БТК (явяващи се и достъвчици в службата…) е убийствено бавна, та може и затова да е така.

Поживем, увидем! Пък после и ще напишем тук как сме се справили… Евентуално ;)

Проблеми с новия хостинг на ССС

Всъщност проблемите са в ССС, не в хостинга – Васил Колев си се грижи за marla.ludost.net, където се помещават услугите ни. Проблемът е в нас, в сработването ни.

Тези дни малко напрегнах въздуха с острия си тон в листите, но отново хората забелязаха повече тона ми, отколкото това, което казвах. Не може да се искат неща, които не са “уговорени”, които не са обсъдени и приети. Защото сме общност, защото сме повече от един човек и идеята е да ни сплотява принадлежността на всички към нещо общо.

Например Станимир иска да сложим банери. Всъщност конкретният повод е липсата на банер на ЛПИ (Линукс Професионален Институт), чиито представители и партньори за България ставаме.

Йовко Ламбрев много добре отбеляза в листите – ЛПИ си въртят бизнес, всъщност те имат нужда от нас, не толкова – ние от тях; едва ли ще намерят по-добър партньор за България от нас, затова трябва да сложат банер на техния сайт.

Да не говорим, че въпросният банер е огромен, а и на всичкото отгоре – мигащ, анимиран gif.

Бррр…

Пак техничеси проблеми с fsa-bg.org

От известно време сървърът на Сдружението “Свободен софтуер” не работи както трябва. Достъпът до него е труден, май от чужбина е направо невъзможен, а това е от лошо по-лошо, защото тъкмо започнахме някакви международни контакти да завързваме…
Обадих се на Васил Колев за хостинг на услугите на сървъра marla.ludost.net. В момента уреждаме подробностите… Дано стане и дано стане бързичко. Марла е добър хостинг за свободни проекти, а ние сме свободен проект, все пак ;)
Може би ще запиша още нещо, като има добри новини…

Антон Зиновиев пое щафетата с прехвърлянето на сървъра, по-точно с помагането на ManiaX. Аз си тръгвам. Да гледам телевизия и да ям. Антон ще е от по-голяма полза, нали е админ на стария сайт, ще може да е по-адекватен в работата… ;)

Началото…

Този дневник започва не оттам, откъдето е започнал. И не така, както ви се е явил.

Този първи запис тук е поправян много пъти… Дори датата му е променяна — той е тук само да казва, че дневник има и, колкото и да е странно, от такъв дневник има… някакъв… смисъл.

Още нещо… Това не е дневник. Не времето е това, което отбелязвам. Бележник е по-удачно име; дневниците са фетиши на незадоволеността ни за “отбелязване”.

Тончева, бюрокрацията, университетът

Днес отделих цял ден за общуване с администрацията на Философски факултет на СУ. Не си правя илюзии, че другите администрации в Университета (пък и не само в него…) са цвете за мирисане. Но за мен въпросът е принципен – не мога да казвам “ами те са си такива” и да “оцелявам” сред тях и въпреки тях.
Администрацията, в случая инспекторите от отдел “Студенти” на факултета, така наречените “секретарки” (в чиито редици отскоро има и един мъж), имат работа единствено и само защото в университета се случва да влизат студенти и по някакво още по-странно стечение на обстоятелствата тези студенти имат нужди, чието задоволяване им пречи на процеса на учене.
Идеята ми е, че ако нямаше студенти, нямаше да има нужда от въпросните “секретарки”. Ако аз, например, не бях студент, нямаши да имам моралното право да кажа, че щом “секретарките” не ми вършат работа, значи просто трябва да се разкарат. Да им се бие шута. Да се уволнят и изискванията за щатните им места да се повишат.

Лесно редактиране

Вече може лесно да се редактира бележникът.

Хм, интересна особеност на това редактиране е, че при настройка за запазване на времето на бележката, създаването на нова бележка и “залепва” дата 31.12.1969г. ;)

Смятам да хакна този проблем с модула wikieditish и да пратя поправките на автора.

Но тази първа бележка ще оставя с тази си нейна дата. Много интересно… още не съм бил роден, пък вече съм писал тук! ;)