Днес БСП е върнала мандата за съставяне на правителство. Толкоз с амбициите на Станишев за официалното управление на страната. Причината да пиша не е, че съм очарован от такъв ход, нито пък че съм чак отчаян – лошото е, че това “шоу” започва сериозно да писва.
Какъв е логичният следващ ход, ще кажете. Ами някои твърдят, че може да има възможни още комбинации за евентуално правителство между останалите партии в парламента. Истината е, че най-вероятно наесен, пресни-пресни върнали се от отпуска, ще трябва да гласуваме пак.
Тъй де, да гласува който иска ;)
Не помня точно колко милиона струват едни отделни избори, но няма защо да се безпокоим – пари винаги има. Тя държавата крета назаем вече десетилетия, така че щом ще трябва да се харчи, ще се намерят и средства, и наточени пазаруващи, и върли защитници на тезата “ама как, това са належащи разходи, ние дори сме ги свели до възможния минимум”.
И ще се изпокрадат безбожно много пари отново. Както всеки път. Не че при работещо правителство не се краде – краде се, етсествено, с пълни шепи. Просто около избори се прави без срам, а с “мисъл за България”. Блях…
—-
Притесняват ме две неща, основно.
Едното е, че тази поредна истерия този път изглежда режисирана. В смисъл, че режисурата й много прозира. Ако човек беше следил новините през последния месец, можеше съвсем спокойно да прогнозира това развитие. Това е особено и за един друг “жанр” – безбройните слаби филми от Холивуд. Безинтересна завръзка, предвидим сюжет. Накрая изкуствена развръзка.
Аз също бях склонен да прогнозирам отказа от мандат на БСП, но като всички бях заразен от общата еуфорична надежда “този път нещо да бъде различно, да стане някакво чудо и да се оправим”.
Не, не че БСП щеше да ни оправи, тъкмо напротив. Но добре е политическата “класа” да бъде освобождавана от предизборното напрежение, защото и те са хора, а като “се напрегнат предизборно” прекалено, не знаят какво правят.
Държавата била в криза. Дрънделки.
Политиците са в криза. Не разбират какво става, не са доволни повечето, че не са участвали в измислянето на постановката.
—-
Ясно личи, за мен поне, някакъв по-общ замисъл за развитието на България. Нормално – предстояха големи промени. Влизане в европейската федерация, например. Голям стрес – явно някой някъде не е бил доволен от някое от договорените неща.
Не съм привърженик на идеята за тотална световна конспирация. Но смятам, че в съвременния свят определено има най-много няколко големи конспиративни сили, които са в постоянна конкуренция. Не битка – по-скоро пазарна конкуренция; нали знаете – всичко е бизнес.
Който мисли, че политиката е изключение и развитието на държавите се определя от социалните идеи на отделни личности-водачи, че в “развитите демокрации” всичко се решава от избирателя и че предизборните диспути между лидерите имат някакво значение, че в тези диспути има “нападки”, “изненади” и “гениални идеи”… значи просто не е живял на Земята през последните години…
—-
Другото, което ме притеснява, е че от седмица-две опитвам да преосмисля позицията си относно “Атака”. Защото не зная какво да мисля за тях.
Вече зная, че прибързано се съгласих с обвиненията, че са политически крайни. Крайните партии са друга хава – слава Богу, у нас нямаме силна такава партия. Обяснението може би е, че след 45 години тоталитаризъм народът още помни.
Въпросът е какво всъщност е “Атака” в политическия ни живот. Че не е панацея – не е, то е ясно. Надявам се да не е отрова – май и това не е.
Едно е ясно и за най-невнимателния наблюдател – на следващите избори “Атака” ще вземат още проценти. Това, за което трябва да се надяваме, е водачите й да успеят да съберат в себе си в едно гнева и толерантността, да постигнат умереност. Иначе лоши дни ни чакат.
—-
С две думи – аз от сега още започвам с позитивното мислене и послания. Че тя есента – ей я къде е… ;)