Monthly Archives: August 2005

Пред отпуска 2005

Днес е последният ми работен ден! Преди отпуската.

Наздраве! ;)

Естествено, има най-различни малки “грижи”, които се появяват – вчера се счупи един raid, днес имах проблеми с архивирането през bacula… Но това няма значение, мили деца, защото чичко ловец ще ви купи сладолед! ;) ;Р (някой помни ли “Улицата”? А “Цата-ули”?;)

Преди малко довърших статията си за Ърбанстайл на тема “Направи си сам… макро“. Събрах набързо малкия си опит в това нестандартно, но супер-приятно снимане на макро. Ако имам по-стандартна техника за макро, сигурно няма да ми е толкова манияшко и интересно да отвинтвам обектива си всеки път… ;) Като казах това… – дано пластмасовият ми байонет няма проблеми. Аз много внимавам при тези манипулации с обектива, но знае ли човек – EOS 3000 е нисък клас апарат, обективът му е съвсем непретенциозен. Дори няма такъв обектив в сайта на Canon. Е, има го някъде навътре, при старите продукти, но пък без снимка…

Като се върна от морето, ще напиша статия за качествата и недостатъците на Canon EOS 3000. Качествата му са доста, особено за първи SLR-апарат. Но и недостатъците не отстъпват – аз вече силно страдам от два от тях. Но за това – след отпуската.

Ще ходим в Сарафово. За десетина дни, най-вероятно – 12. Без котарака – милият Арти ще прекара нашата почивка при Петето, колежка на Краси и наша приятелка. Тя дори сама предложи да приюти животинката. Дано нашият познайник не пакости, докато е при нея – тя е имала много опака сиамка преди време, но Арти си е котарак и има неизбродими граници на начините си да досажда. Ама пък всъщност е съобразително и мило коте, което се приспособява бързо. Дано са ок ;)

За пътуването взех от “Илиенци” три ленти Fuji Superia 100, от които едната вече е преполовена в апарата ми. Остават в хладилника две, плюс една Superia 200. Три ленти за 12-дневно море… А пък и на връщане ще минем през Търнов за сватбата на Сашо, барабаниста на групата… Та смятам и там да поснимам.

Не зная колко ленти да помъкна. В “Илиенци” “Суперия”-та е по 9.50лв. комплекта от три бройки, ама си е ходене до там. Вие колко ленти бихте взели на мое място?

Лентите на Фуджи са винаги по 37 кадъра, винаги има един “бонус”. Значи имам 74 кадъра iso100 и за сватбата – 37 кадъра iso200. В апарата също имам половин лента…

Ще видя, в краен случай може да купя оттам. ;)

Не можах да намеря време да взема статив, а пък сега няма да може – хем ще внимаваме за паричките, хем имаме багаж да събираме и няма да има време. Толкова с изгревите с дълги експозиции ;) Но ще снимам, да, определено.

Пък дано нещо става от снимките ми – ще видя, като се върна чак.

Сигурно няма да пиша тук от морето, затова:

Леки дни на всички и до скоро!

Глупаво докладване за грешка

Отварям аз преди малко фото-галерията си, решен да отделя малко време за довършването й, и гледам, че на първата страница се мъдри снимка, дето не съм качвал. Човек, в категория “People”. Вътре има снимка на Нео и отпред пред него – “матрицата”. Отдолу – следният коментар:

“There is a bug in the admin section of “Enhanced Simple PHP Gallery” which give full access. I just post an image and prevent webmaster with this comment.”

—-

Без думи останах. Разбира се, че може да има бъг, разбира се, че явно има, щом пичът е качил снимка и т.н. Обаче никъде в сайта на ESPG няма доклад за грешка, дори и във форума им. Е, то този проект не е от най-“пъргавите”, де, но все пак…

След кратко ровене в гугъл също останах с пръст в устата. А няколко дни преди отпуската хич не ми се дебъгва php.

—-

Сега – кое е нормалното поведение. След като само “предпазваш” уеб-мастера, най-добрият начин е не да “deface”-ваш сайта му, а да се свържеш лично. Имам контакти пръснати в целия ми домейн – и в трите сайта, ако не се лъжа. Ако пък няма начин за свързване със собственика на този точно сайт, защо не се обърнат хората към разработчиците? ESPG е свободен софтуер, докладите за грешки се приемат с радост и отделни възгласи “ура”.

—-

Накрая – защо го пиша това. Не, не ме е страх, че галерията ще се прецака още. Няма значение дали някой се възползва и качи още снимки или изтрие някои от моите – аз имам цялостно резервно копие на всичките си неща и го обновявам и възстаномявам лесно. Най-малкото – всички са без SQL база от данни (М.Балабанов твърди, че е езиково правилно да се казва “база от данни” и е грешна практиката да се ползва “база данни”;) и манипулациите стават и бързо, и без специални инструменти.

А пък и галерията не е довършена – то си го пише най-отдолу на всяка страница.

Като казах защо не ми е проблем да споделя това, да кажа и конкретната причина. А тя е, че такова съобщаване на грешка е адски малоумно, особено, когато е изпратено от измислен пощенски адрес, като . Така съобщения за грешка НЕ ТРЯБВА да се изпращат.

Сега ми хрумна, че току-виж някое роботче прихванало оттук въпросния адрес и ако е истински, почне да му пуска по малко писма – я за виагра, я за евтин софтуер, я за нигерийски или руски милиарди…. ;)

Почистване

От първи декември 2004г. на стария ми адрес, “turin.dnsalias.net”, стоя малка страничка, уведомяваща хората за новия ми адрес. Още преди това пък на стария адрес работеше автоматично прехвърляне към новия с mod_rewrite на уеб-сървъра.

От трети фервуари 2005г. старият адрес от уеб-сървъра се пренасочваше към новия. С “redirect permanent”, както си му е редът. Навремето този начин беше измислен, за да се даде възможност на програмите, които използват стар адрес, автоматично да обновят записите си и вече да се обръщат към новия.

—-

За мое съжаление това улеснение не даде голям ефект – все още има връзки към стария сървър, логовете му се пълнят. Е, вярно, че повечето със заявки за RSS-новини ;) Но на много места все още фигурирам със старото име.

Моля всички, които искат да четат това и занапред, да обновят записите в програмите си!

Защото по-късно днес (ще оставя няколко часа за зареждане на RSS в четците на новини) ще махна виртуалния хост “turin.dnsalias.net”.

—-

В бъдеще може да използавм пак това име, май ми харесва. А пък и е първото ми “мое си” име. ;) Но засега ще остане недостъпно. Както може би се досещате, конкретната причина е, че няма да мога да поддържам повече пренасочването. Ама пък и тъпо е да го поддържам безкрайно – целта му беше да е временно… ;)

Трябва да напусна

Малко ми е тъпо да пиша точно тази статия сега.

Исках да напиша за новия фотографски проект, за който намекнах в предната. Но ще отложа фотографията за следващата статия. И вече ще си пиша повече неща и повечето ще бъдат за фотография и линукс/джабер – както си му е редът. ;) Тоест както ми се ще и ми харесва.

—-

Трябва да напусна работа. Вече не търпя обстановката. Днес, като се прибирах към вкъщи, си мислех за тази промяна в търпимостта ми и достигнах до извода, че самото принципно решение да си подам оставката е “променило чувствителността ми”, гледам на службата с други очи просто. Това значи само едно – лавинообразен процес, който определено ще спре в един момент. Въпросът е само дали аз ще си подам оставката или ще ме уволнят, ако продължавам много “да се отличавам”.

Важното всъщност е дали изобщо е важно за мен дали съм уволнен или съм напуснал. Предприятието от няколко месеца май не е държавно вече. Чешкото електроразпределение трябваше, доколкото знам, да е влязло в пълно владение преди месец-два. Тоест по никакъв начин не съм държавен служител. Не че преди съм бил такъв в истинския смисъл – просто бях служител в държавно предприятие. Има разлика, “държавен служител” е по-друго май… ;)

С две думи – ако ме уволнят дисциплинарно дали това ще се отрази по някакъв начин на “бъдещето” ми? Струва ли си да чакам цял месец, в който със сигурност ще се опитат да ме потормозят малко. Досега винаги съм бил добре поставен, но единствената причина за това е била, че *единствен* разбирам от линукските сървъри (почти всички – инсталиирани от мен). Тоест нужен съм. Но ако продължа да се карам с началството, това хич може да не е предимство по време на предупредителния едномесечен срок.

Ако някой знае нещо и/или има сходен опит, нека каже! ;) В такава ситуация решенията се вземат трудно и човек има нужда да изслуша различни мнения…

—-

По принцип нито съм скандалджия, нито пък след това мрънкам пред приятели и досаждам. Но този случай май си заслужава.

—-

Днес за пореден (смятам – за последен) път опитах да помоля за TFT монитор. Първият път беше преди две години и причината да го направя сега е именно различният ми поглед към нещата – нали реших принципно да се махам и много формални прегради паднаха сами.

Шефът на ИТ-направлението ни е в отпуск и го замества шефът на моя отдел – отдел “Анализ и развитие на ИТ”. Голяма работа е, когато замества. Може и да става за шеф, но много странно защо никой не му го признава…

Все едно, с две думи – скарахме се. Не било предвидено. Това е отговорът, който получавам, след като миналата седмица с насмешка ми беше казал “окей, нямаш проблеми”, когато му поисках монитор направо. Може би е нормално когато служител намекне за напускане, да му кажеш, че не е незаменим, но да ми съска насреща, очите почти да му изхвръкват и червен-червен да ме плюе докато ми казва “мноо хубаво, ние пък ще си намериме друг!”… е малко… обидно.

—-

За почти три години (започнах около Коледа на 2002г., водя се официално от първи или втори януари) не съм получил удовлетворението от работата, което смятам, че заслужих. Внедрих много ИТ-технологии в Електроразпределение-Столично, всичките от тях – с реализации, основани на свободен софтуер. Когато постъпих, имаше един линукс-сървър, който беше “поща” и адреси имаха около 15 човека. Сега в LDAP-сървъра за пароли има може би около 300, не съм проверявал скоро. Скоростта на интернет-връзката беше 32Kb/s, сега е 1Mbs/. Това е заслуга на шефа ми, наистина, но всичко надолу съм изградил аз. Всичко, свързано по някакъв начин с Интернет. В атмосфера на постоянно оспорване, отричане на технологиите и на решенията ми.

—-

Бога ми, та аз дори с гордост и радост заведох документите си за сертифициран от LPI (Linux Professional Institute). Един от първата група хора, сертифицирани в България. Може и да не сме първите, няма значение. ;)

Да подскажа ли? Ами никой не обърна внимание, въпреки че се “похвалих” и на двамата началника, въпреки че повече от година стоя залепен зад гърба ми рекламен календар на LPI, който получих на първия изпит от Калоян…

За какво си говорим… та аз намразих компютрите, намразих и линукс…

—-

Тази вечер до късно ще чета Кодекса на Труда.

Проблемът ми е основно един, всъщност – дали нещо може да ми попречи да съм в отпуск (или каквото там и да е;) в периода 15 август – 15 септември. Краси може да излезе след 15 август само и ако нещо се обърка и аз трябва да съм на работа по време на вече планираната ни почивка… не знам…

Ясно е, че ако напусна директно (има чернова за допълнения към договора за конфиденциалност, но още не съм ги подписал, сигурно ще ги дадат за подписване след година-две…) ще съм си свободен, но пък ми е интересно какво губя.

Тоест с две думи – дали си заслужава да кисна там един месец предупредително, или “не съвсем”.

—-

Взех валериан и сега чета кодекса.

Срещах понякога колеги прависти в университета. Сега леко съжалявам, че от моето постоянно псевдо-философско заяждане с тях на тема “доколко изобщо има смисъл в съвременното право” (или нещо от сорта;), хич не сме говорили по-сериозно. И аз продължавам да си нямам конкретно понятие по правните въпроси.

Добре поне, че съм що-годе добър читател ;) Философите поне това си го можем ;)

Изгаряща диета, изгаряща работа…

Да, както диетите, работата ми ме изгаря. Направо съм “прегорял”, психолозите май му казваха “burned-out”. Трябва да питам Краси за точното определение. Защото не съм “прегорял” в смисъла, който те влагат в понятието (по-скоро метафорично го казвам), но едно е сигурно – втръсна ми от работата ми!

Вече не издържам и съм решил (горе-долу) твърдо – след отпуската пускам оставката си по каналния ред. Това значи, че към средата на месец октомври вече ще съм волна птичка.

—-

Сигурно ще имам нужда поне от месец-два, за да си възвърна работоспособността. Сега съм толкова изтощен от глупости, от липса на истинска работа, от неуважение към труда ми и “работене залудо”, че и отпуската няма да ми помогне съвсем. Да, ще си отпочина, ще съм свежарка, но когато вляза в стаята в службата, ще издържа максимум седмица-две.

А пък като си помисля, че от три години се молим за климатик. Не че няма пари предприятието – почти на всеки джам има климатик вече. Просто ние, “програметата”, сме отделна каста и, за наше съжаление, най-низшата в тук.

Чакам от половин година да ми дадат TFT монитор. Дадоха на всякакви измислени секретарки и счетоводителки. Новите собственици, чехите, до един имат нови машини, с TFT. Двама колеги от стаята ни имат и те. А останалите двама – да си траем?

И да стоим три години на заплатата, която ни е била представена като “първоначална, за изпитателния срок”?!?

Миналата година ходих на преглед и съм с очила оттогава, а сега вече усещам, че съм се влошил и трябва да ходя да си сменям стъклата. И всичко това, защото някой някъде го мързи да си размърда и да ми даде TFT монитор?

—-

No pasaran!

Работата на системния администратор е изхабяваща. Особено на админа на GNU/Linux – ако не знаете, администраторите на Microsoft почти не четат на мониторите си, най-много се взират да различат “OK” от “Cancel” и “Register later”.

—-

Какво ще правя?

Едната възможност е да опитам “здравината” на някои мои си идеи. Но за такива неща не се говори предварително, нали знаете – уроки и т.н. ;)

Другата възможност е да си намеря работа на нормално място – място, където няма да затъпявам с всеки изминал ден. Място, където ще ме изчакат две-три седмици или месец, за да вляза в ритъм и да съм работоспособен. Място, където условията са добри и за мен, не само за работодателя. ;)

И понеже опитът ми с търсене на работа през сайтове и агенции не беше успешен (“BulWork” ме пратиха на две-три абсурдни интервюта, дори едното повече свързано в Уиндоз, отколкото с Линукс, а им бях казал…), ще опитам по-сериозно търсене на работа след отпуската.

Когато, надявам се, вече ще тече предизвестието ми за напускане.

—-

А, в този ред на мисли… – ако някой има нужда от системен администратор на GNU/Linux (Debian, RH, Slackware, абе всичко, дето “мърда” ;) с позакърнели от продължителна безмислена работа умения, но с желание за развитие, може да се свърже с мен.

Пък току-виж сме се харесали ;)

—-

Сега като се сетя, при постъпването ми тук “интервюто” ми беше направо смешно, после се усетих, че са имали критична нужда от линуксчия за сървърите. Трябваше да се досетя, че няма да съм ценен кадър и да си обера крушите овреме.

Гадното за мен е, че съм (бях, нали ви казах, че затъпявам) един от най-грамотните в софтуерните ИТ тук. Дори в отдела ни; не единствен, но да има двама още, най-много трима, и то “трудно”. И като помисля колко идеи имах в началото…

Където и каквото и да работя занапред, няма да е безмислено и ще ценя тази работа, която цени и мен.