Monthly Archives: September 2005

Yasenger – преосмислен

Преди доста време вече бях споменал тук, че ще започна нов проект за джабер-клиент, който да запълни личните ми усещания за празнотите в използваемостта на наличните клиенти. Бях казал, че в кратко време ще има повече информация за софтуера, както и че ще публикувам нахвърляните ми записки (някои от тях – нахвърляни само наум;) по проблема какъв трябва да бъде джабер-клиентът на близкото бъдеще.
Това обещание така и не успях да спазя – прекалената ми заетост с глупости в бившата ми служба не ми позволи да се захвана с Yasenger. Сега, преглеждайки и подреждайки файловете си, най-вече тези, които си прибрах от работната ми домашна папка, попаднах на няколкото незавършени започвания на писането на проекта с работно име Yasenger. Да, знам, името може да е глупаво, но за мен това не беше най-важното, а функционалността, която трябва да има, когато е готов. Името винаги може да се смени, а пък от друга страна има толкова безумни имена на програми, които хората използват в разговори без неудобство.
Нека да кажа с две думи най-накрая особеното в моя проект. Че ако пак оставя нещата с обещание “някой ден да го направя както трябва”, кой знае дали няма да прашаса и тази мисъл нейде. ;)
Основното беше независимостта от конкретна графична библиотека. За целта бях започнал да си пиша код, който да превежда графичните обекти на езика на съответната библиотека – Qt, Gtk+ и т.н. И тази независимост трябваше да се простира и до независимост от конкретен HIG – ако човек пуска програмата под GNOME, се спазва GnomeHIG, ако се пуска под KDE – препоръките на KDE за интерфейса. Но HIG-независимостта беше на втори план, първо ми трябваше независимост от графичните библиотеки.
Скоро открих това, което ми трябва вече написано – TwilightGUI. Не бях проверявал отдавна как и дали се е развивал и този проект и сега ще чета и там. Интересно ще ми е, ако е имало развитие; когато реших да го използвам, поддържаше прекалено малко графични обекти и дълго време се опитвах да правя най-различни дизайни на списъка с контакти. И имах все по-малко време и ищах да се занимавам със същинското програмиране на работата на клиента.
Другите особености бяха някои идеи, които горе-долу по това време или малко след това се появиха в пощенските списъци jdev и psi-devel. Например едното от тях беше да преобмисля изцяло наново концепцията за списъка с контакти, каквато я виждаме във всеки обикновен клиент за моментни съобщения. Моят стимул за това беше най-вече настъпващата поддръжка на PubSub. А такава промяна на дизайна си е необходима, защото в PubSub възел могат да се съхраняват най-различни данни, съответно с най-различни начини за показване на потребителя и за работа с тях.
След това, когато поизоставих скоро започнатия код, с радост и интерес следях дискусиите в големите списъци за подобен re-design, завихрен около PubSub. Хората мислеха за по-конкретни неща, като управление на логовете, хранилища за файловете, замяна на SMTP. Все още очаквам с надежда промените в клиентите, но нещо изостават май. Нормално е, може би – след такъв шум винаги се кара по-бавно. Но пък и друго е вярно – Peter Saint-Andre беше писал преди време (година и половина – две някъде) за лошото състояние сред клиентите. Горе-долу тогава и Justin Karneges (авторът на Psi) писа подобни неща. Изводът беше, че ни трябват повече проекти, повече идеи, повече ентусиазъм.
По-точно трябва тези нови проекти да бъдат правени, идеите да бъдат изпробвани, а ентусиазмът – показван.
Така че, дори и да няма много смисъл, ще започна да ровичкам пак по моя си код. Най-малкото, за да се уча на Python и джабер-програмиране.

Между другото, свежи джабер-нещица се намират. Следя колкото мога по-отблизо и подробно развитието на интересните проекти в света на джабер. Замайващо развитие претърпя например клиентът Gajim, който от трудноизползваема програма стана един от най-добрите в момента. Вярвам, благодарение на двама българи – програмиста Митко Киров и преводача Явор Доганов.
Момчета, страхотна работа, наистина ;)

Файлово разширение – .rm

Случайно мернах в четеца си за новини статийка, май от планета, май по-точно от Debian Planet, за поредния безмислен майтапчийски въпросник в мрежата. В случая беше “Кое файлово разширение сте” ;)
Та влязох аз и поцъках по отговорите, ей-така, за кеф. Малко е гадничко, че всички тия тестове са правени повечко за хамериканци. Прав беше Юнуз преди време, когато се оплака от леко нашумял в блогерските среди политически тест. Та той забеляза, че онзи тест беше изцяло съобразен с хамериканското политическо разбиране.
Но изкарах аз въпросника, на два-три въпроса поиграх тото-2, но като ми изскочи резултатът, се шашнах. ;) Първо се смях, после се замислих леко обезпокоен. Та резултатът е следният:



copyright image courtesy of bbspot.com

You are .rm You try to keep it real, but you’re just a servant of the stream. Nobody really likes you all that much.

Странно… Странно и на фона на растящите разногласия в средите на сдружението “Свободен софтуер”. Странно, защото в комуникацията през е-писма ставам все по-малко толерантен. Май за сметка на толерантността ми наживо. Но пък това не ме оправдава.
Значи съм “карал по течението”… и никой не ме харесва всъщност… Хм.

Раз-култ-ен

Преди време, преди около два месеца написах статия тук за “пристрастеността” ми към един роден фотографски сайт с гръмкото име “фото-култ”. Написах го в тази категория, посветената на фотографията.

Сега съжалявам, че изобщо съм обърнал внимание на такъв сайт. Извинявам се на всеки, който от това ми въодушевено признание се е подлъгал да го посети.

—-

“Фото-култ” е комай първият такъв проект у нас, или поне най-старият от оцелелите досега. Дълго време задържаше някакво качество в себе си, но най-вече благодарение на ниската си посещаемост, особено сравнена с другия голям проект, “фото-форум”. “Форумът” има повече потребители и посещения, но мен ме дразнеше това, че има страшно много некачествени неща – разбирайте ги не само като снимки, а и като отношение на хората. Нали това е най-важното за непрофесионален фотографски проект – та хората имат друга работа, снимат за удоволствие. Най-естественото е продължението на снимането, именно качването на снимки и обсъждането им в мрежата, също да е за удоволствие.

Дразнех се на “форума”, защото неадекватното отношение се срещаше често. Това, което не бях забелязал добре и което ме отврати впоследствие от “фото-култ” пък е, че в последния посредственото отношение всъщност винаги е имало много здрава почва – сред админите си. Не проумявам как е възможно администраторите на некомерсиален, безплатен и непрофесионален (да, аматьорски е думата и тя изобщо не е обидна, идва от “aimer”, “обичам”) да стоварват цялата вина за състоянието на сайта си върху потребителите.

Преди време изтрих всичките си снимки от “фото-култ”. Имаше много грозни спорове там, сред които се чуваше гласа най-вече на посредствени потребители. Това, което ме отврати беше, че админите не взеха категорично позиция в защита на сайта такъв, какъвто е по определение. Защото това е единственият начин да се запази нещо в мрежата – като се защитава определението му. А пък ако не е имало точно определение – тогава “нещото” няма смисъл в Интернет и така и така ще си изчезне, колкото и да се мъчат администраторите.

По същото време george също изтри снимките си. Не, не сравнявам снимането си с неговото. Просто беше грозно админите да оставят хората да си тръгват, само защото самите те нямат визия за сайта. А нямат, защото никъде не се вижда такава “визия”. В такъв проект тя трябва да е видима. За да зная аз дали съм се записал “където трябва”, дали имам причини да остана и т.н.

В UrbanStyle например знам прекрасно защо участвам. Заради лицензната политика на проекта. Аз съм против авторските права, но когато става дума за творчески продукт, като фотографии, съм склонен на компромиса “някои права запазени”. Освен лицензната причина към UrbanStyle ме привързва и участието там на много хора, които ценя и уважавам. Като сложим накрая и ясното разбиране на ръководещите и автори на проекта за това как трябва да се развива и изглежда, тяхната безкомпромисност с правилата, които ясно заявиха още в началото, картината е ясна – UrbanStyle е страхотно място за всеки, който харесва всичко това.

С “Култа” нещата са много различни и много, много зле. Когато след почивката реших да кача отново снимки, когато те станаха лека-полека три на брой, видях във форума, че отново има спорове за глупости и, което е отчайващо гадното, самите админи са тези, които подклаждат напрежението. “Култ” вече е удобно място за онези, които само гонеха рейтинга си допреди няколко месеца, когато започнах да се отвращавам от сайта именно заради тях. Именно заради тях и си бях изключил рейтинга. А пък и не смятам, че снимам все още добре.

Но съм сигурен, че някой ден ще започна да правя добри фотографии. За разлика от някои от админите, които могат да отговорят на тези ми думи във форума:

…не мога да възприема администратор да говори така на потребителите си – “скапвате го”. Знаеш ли защо, боровинка? Ами много просто – като кажеш такова нещо, автоматически оставаш без един куп от “по-добрите” потребители.

Ако си мислиш, че такива изказвания ще разпръснат хората, които според теб скапват сайта, лъжеш се – така само ги привличаш…

по следния начин:

IP, oт отговоря Ви разбирам, че се поставяте в категорията на тези, които вдигат нивото на сайта.

…брех, гледам, че потребителят доброволно е изчистил трите “шедьовъра” от профила си. Много благородно от негова страна, спестил ми е около 6 секунди работа.

Честито, IP, вече сте “репресиран” !

Доста по-лесно е, отколкото да бъдете добър фотограф и конструктивен човек.

Не съм изтрил снимките си заради някой превъзбуден модератор. Аз дори и не съм ги качвал заради него. Моето решение просто е вече да стоя по-далеч от този сайт. Няма смисъл да си тровя нервите с глупости. А пък когато започна да правя по-добри снимки и добия малко повече самочуствие, ако още имам нужда да давам снимките си за обсъждане – има толкова много и толкова добри международни сайтове… А пък и го има UrbanStyle ;)

Имам си и фотолог ;)

Напускане

Преди малко ми дадоха да разпиша заповедта за освобождаване. Днес е последният ми работен ден — от утре вече няма да идвам тук. Малко ми е странно, особено след като два-три дни колегите в отдела ми (единствените по-“свестни” хора в предприятието, поне за мен…;) ме убеждаваха да остана.

Някои — по-“леко”, по-отдалеч, други, като Жоро, който днес намина с детето, въпреки че е в отпуска и дойде да ни види — в прав текст. Жоро направо ми каза “отивай горе и изтегляй каквото си подал, чуваш ли?”.

Толкова ми казваха, че може да допускам голяма грешка, че и аз се позамислих вече. Но няма връщане — заповедта е в бюрото ми. Трябва да върна пропуска (жалко, не ми се дава снимката в него;), да доредактирам документа с описанието на задачите, паролите, достъпите и т.н. И утре просто да не идвам на работа.

Горе бяха подготвени поне 15-20 подписани заповеди за напускане, и то само от днес. Масово хората напускат предприятието — дано е за добро, така за оставащите може би най-накрая ще има увеличение на заплатите.

Ще има да му мисля още доста отсега. Но се надявам да съм постъпил правилно. А хората тук — с тях ще гледам да не губя връзка — 3 години съм прекарзал по 8-10 часа на ден с тях. Това прави по една трета от времето ми. Аз вкъщи съм стоял по-малко през това време…

JabberFS

Мда — джабер файлова система ;) JabberFS.

Докато лека-полека се опитвам да наваксам с многото пропусната информация от пощенските списъци за и около джабер-протокола и джабер-програмите, изведнъж ми се мярка горната препратка. Не повярвах на очите си — джабер-списък, монтиран като файлова система! ;) Е, може да се поспори по отношение полезността на идеята, но пък защо самата идея да трябва да е “полезна” или “вредна”? Важното е осъществяването й, имплементирането. Един вид… “не е важно какво идеята ще направи за теб, а какво ти си готов да направиш за идеята!” ;)

Използва се, естествено, Fuse — “filesystem in userspace”, която прави точно това, което твърди с името си — дава възможност да се внедрят всякакви файлове системи на ниво приложение. Тоест каквото си измислите и което има структура, изобразима чрез файловата йерархия (или има възможност да бъде преобразувано във вид, удобен за такова “изобразяване”) може да бъде монтирано като външна файлова система с FUSE. В случая това нещо е джабер-списък, а той лесно се докарва до вид, “удобен за логаритмуване” — всичко така или иначе се пази във файлова йерархия или релационна база данни. А релационните бази данни са силни именно с гъвкавостта на представянето си.

Не съм пробвал още JabberFS. Може би скоро. Пък и авторът казва, че е младичка — едва на 2 дни…

Аз друго чаках още от пролетта и лятото — големите планове в екипа на джабер-клиента Psi. Има дискусии за въвеждане на все по-голяма поддръжка на стандарта и разширенията му, но и нещо, което много силно ме заинтригува — идеята за цялостно преосмисляне дизайна и функционалността на списъка с контакти. Няма да ви мъча с недомлъвки и ще ви кажа, че става дума за изработване на нов подход към услугата, включващ интегриране в джабер-клиент на услуги, познати ни досега отдругаде — електронна поща, rss новини, глобални търсения, архиви на мултимедия…

Но и ще оставя напрежението около Psi за друга, специална статия. Сега екипът на Psi е зает с новите версии, чиято цел е най-вече новата версия на QT-библиотеката и други “вътрешни” неща.

Все пак не вярвам стихията около джабер да затихне — именно студените месеци бележат най-висока активност на шантавите идеи и тяхното прилагане. Тъй де, студени поне в северното полушарие.;)

Последни дни на работа

Днес подадох молба за напускане и със съдействието на шефа на ИТ-направлението всичко май потръгна бързо-бързо, дори стана стряскащо бързо… Хем сякаш всички само са чакали аз да се наканя да напускам най-после, хем пък и като че ли в личен състав бяха готови всичко друго да чуят, само не и новината, че ще напускам.

Не знаех какво да мисля – дали че съм много “популярен” в средите на последния етаж (ако е така, и ако и директорите са сред “феновете” ми, странно как не ми порастна и заплатата…, само примерно, де;). Е, май съм оправял неведнъж нещо по компютрите на двете каки от “личен”, но пък чак толкова отчаяно да ме гледат. Или пък дали е защото просто не е добре за предприятието и за тях, съответно, да напускат така хората. А подразбрах, че напоследък текучеството не е било като да го няма.

Все едно, не е моя работа. Ще ми се да вярвам, че не са искали да напускам китната служба, защото съм добър професионалист и опитът ми не е за изпускане. И защото са силно впечатлени от уменията ми на Линукс-администратор. И сега ситуацията е отчайваща, защото едва ли ще си намерят такъв.

Виж, това, последното, си е вярно – едва ли… ;) Но проблемът вече не е мой. Сега имам обходен лист и трябва да събера подписи – това си го знам, мене джокер ми не требе. ;) Нали пет години съм гонил за подписи и заверки отнесените преподаватели по стълбите на Философски факултет!

Редактиране на EXIF под Линукс

Не мога да разбера защо няма удобни програми, с които да мога да редактирам EXIF-данните във файловете с изображения под ГНУ/Линукс.

Има всякакви тъпи измислени програми – най-често за .net за WindBlows, има най-различни shareware програми, има и такива с най-лошия лиценз, freeware. Намират се и иинструменти за MacOS. Но за Линукс – нищо смислено, нищо, което да ми свърши работа.

Има libexif и с нея работят много от графичните програми, но това, което правят, е да завъртат изображението, да редактират датата и евентуално коментара. А аз искам да мога прегледно да си добавя “системна” информация за снимката към файловете си. Малко е трудно, като не снимам с цифров SLR.

Мога и да внасям съдържанието на файлове *.exv с метаданни. Но никъде не пише как се създава и редактира такъв файл. Взех случайно изображение с EXIF от фотографската общност с някои запазени права UrbanStyle, изнесох EXIF-а във файл и после го внесох в моя снимка. Дотук – добре. Ама само дотук.

Нямам начин да редактирам въведените полета, а не ми е целта да имам данни от чужди снимки в моите.

The GIMP ми беше една от последните надежди. Сред приставките, които идват с моя Дебиан, има само такава за разглеждате на EXIF. Потърсих в сайта на The GIMP с надеждата да има нещо за промяна/писане на EXIF, но напразно. Четох нещо в разни пощенски списъци и сайтове-форуми за Линукс, че едва ли не “нямало нужда” от такова нещо като промяна на данните за снимката. Може да има нужда от редактиране на коментара, датата и ориентацията, но другото било същностно за снимката и не е логично да се редактира.

Абе ей! Що за недомислица? Първо на първо човек ако е решил да фалшифицира EXIF, няма да го спре липсата на инструменти под Линукс – както казах, има такива за други системи. И второ – как така ще е ненужно редактирането? Кой казва, че всички цифрови изображения са снимани с цифров фотоапарат? Ами ако са цифровизирани при сканиране от аналогова лента, както са моите? Ние, дето нямаме EXIF “по подразбиране” какво – да си трошим главите ли? Или става дума за някакво извратнено “еволюционно” разбиране, при което трябва да отпаднем и ни се помага?

Всъщност, с две думи – ако някой има вредния (явно;) в днешно време навик да редактира EXIF на сканирани от лента изображения и го прави под Линукс със свободен софтуер, нека сподели как става трикът. ;)

Като сравняваме фото-студиата…

Взех си днес преди два часа петте филма, дето чакаха да видят бял свят след почивката ни. Добре че запазих един от филмите – него ще помисля добре на кое фото да го дам. Не мога да проявявам сам ленти С-41, всъщност никакви не мога, нямам нито материали, нито инструменти за лаборатория.

Но след два часа разглеждане и сравняване качеството на сканираните негативи, силно се замислям дали да не се оборудвам в банята и да си проявявам черно-бели ленти. После да си купя едно хубаво мънинко скенерче и да си щракам снимки на воля. Естествено, спира ме инвестицията в скенер – заради тъпата еуфория около “цифровите фотостудиа” цената на фототехниката продължава да си стои в небесата. Уж основната идея на любителската цифрова фототехника е именно “освобождение от игото” на тия престъпници от фото-студиата. А пък то какво – те продължават да виреят и сега, “на цифрова почва”. Нейсе.

—

Две ленти дадох на “Агфа”-та в началото на “Ломско шосе”. Намира се току до спирката на трамваите от центъра; това е първата спирка след надлеза. (Който всъщност за трамваите е “подлез”;)

Въпреки че вчера нещо не ми харесаха, като оставях филмите, те са по-добрите. Ако ви потрябва фото в района, препоръчвам ви ги тях. Спедват причините. ;)

Първо – дадоха ми касова бележка за предплатено проявяване. Не ми искаха никакви други пари, освен лев и нещо за проявяването на двата филма.

Освен това цената е разбиваща – за сканирането на двата филма платих общо 5 (пет) лева. По два и петдесет на лента. С техен компактдиск.

Лентите не са надраскани, поне засега не съм забелязал. Има много недостатъци в снимките, направо бъкат от недостатъци, но това си е моя грешка, фотографска ;)

Накрая – за качеството на сканираните изображения. Само в това фото ми записаха за всеки филм по три варианта на изображенията – голям, среден и малък размер. Ясно е, че сканираните файлове са тези с “големия размер” – другите са софтуерно намалени за бърз преглед.

При увеличение на изображенията не забелязвам цифров шум – то е ясно, че го има, изображението е цифровизирано. Но не се забелязва. Преди него излиза филмовото зърно, с лекия му цветен шум. Не бих могъл да искам повече, при условие, че все пак това са компресирани изображения.

Размерът на изображенията в големия формат е 2400х1600 точки при големина на файла между 2 и 3 мегабайта, най-често около 2.5 мегабайта.

Общо – за две ленти, сканирани на 2400х1600 – около 6.50. Три лева и нещо на филм.

Другото студио е срещу “Хали Надежда” и има знамена на Fuji отпред. Аз нали съм фен на лентите Fuji, първо го харесах явно от фенщина вчера. Ама трябваше да се усетя, като жената почти с презрение и погнуса ми каза като я питах “О, черно-бели не продаваме ние”.

Не ползвайте това студио. Много са студиата в София, които трябва да престанат да бъдат ползвани и това е едно от тях.

Вчера като ми взимаха лентите разпитах, естествено, с какво качество сканират и колко струва. Въпроса ми за качеството май изобщо не беше разбран и го пропуснахме някак. Цената им пък била “20 стотинки на кадър”. Брях, викам си, вие хляба на трохи ли си го купувате… Ама нищо, нали съм добър, оставих три филма за проявяване и сканиране. Първо оставих два (добре съм бил усетил…), но после реших и извадих от чантата още една касета. След като жената ми изчислява с елка колко щяло да струва, стигнахме до извода, че за трите филма ще трябва да дам около 30 лева. Сви ми се сърцето, ама викам си, нали съм рожденник на следващия ден, ще си направя малко подаръче.

Проблем първи – поискаха ми капаро. Не пари за проявяването, а капаро за сканирането. Не стига, че им оставям лентите си, които явно са ценни за мен, а трябваше и да предплатя половината от парите – оставих им 15 лева.

Сканирането беше с техен компактдиск. Проблем втори – като ми ги даваше днес, видях, че в плика има диск и се зачудих къде му е кутийката. Ами нямаше – просто едно голо “Принко”, мушнато сред лентите.

“Жената зад щанда” ми беше казала, че цената се изчислява така, защото не се знае колко са “позите” – понякога били повече. Аз й казах, че това са Fuji Superia и са с по 37 кадъра. Не, не се знаело. Аз пак казвам, че са 37, тя – не, колкото излязат. Реших да не й обяснявам как снимам, как си записвам почти за всеки кадър данните, как имам брояч на апарата и изобщо реших да не говоря и да изчакам до днес.

Днес трябваше да доплатя още 9 и нещо. Такава била разликата. Таксуваха ми два филма с по 37 кадъра и един с 32. На въпроса ми “защо тук има само 32, нали вчера изрично ви казах да сканирате всички кадри, независимо колко добри са и как се виждат”, тя ми каза, че “сигурно някои НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ”.

Боже мили… Тия мародери “фото”-тата ме разбиват – какви са тия снимки, как така “излизат”, откъде излизат и ако се въдят някъде, да вземем да им намерим бърлогите и да си вземем наготово…

Бях казал изрично да ми сканират всичко. Това трябва да означава за тях, че лентата е просто разграфена на кадри. И да сканират, не да се интересуват кое имало достатъчно светлина, кое било размазано…

Като се прибрах, видях, че всъщност в директориите има съответно 25, 36 и 37 снимки. Вместо общо 106, имам 98.

Общо платих за три филма 24 лева и нещо, значи един филм излиза горе-долу 8 лева. Срещу 3 лева и нещо си е обир. Особено при това качество.

Качеството е лошо, при увеличение се вижда цифров шум.

По изображенията има видими следи от надиране по лентите.

Изображенията са с размери 1536х1024 точки при големина на файла между 100 и 700 килобайта, най-често около 0.3-0.5 мегабайта.

—-

Изводът.

Ако така и така снимате на лента, добре е да имате предвид, че разполагате с много по-голямо качество, отколкото може да си позволи една цифрова сапунерка, на каквито са свикнали прехвалените “фото”-та.

Затова – изисквайте за парите си качеството, което лентите ви заслужават. Тоест нека имате само един проблем – как да снимате по-добре.

А не да се тормозите къде, на кое фото да дадете лентите, та да не ви ги окепазят. ;)

Не ви чува-а-а-ам!

Много неприятно, от около седмица съм с отит. Най-досадното е, че е и на двете уши. Имал съм много проблеми с ушите, най-вече като малък, стигна се до перфорация на тъпанчето веднъж, но смешното е, че при изследванията с въпросното ухо чувах по-добре от преди и по-добре от другото. А пък докторът си понаправи кариета, дори имаше кратък репортаж по новините. Нещо от сорта на “съвременни технологии в квартална поликлиника”.
Дори баба и дядо на село ме бяха видели и то без да им казваме – самите ние не знаехме дали и кога изобщо ще се излъчат няколкото кадъра… Правя знак с ръка зад стъклото, че чувам звука, въртят ме на някакъв стол, изобщо голямо хубаво беше… ;) Кеф за хлапето. Измъчено от дългото боледуване… Отитът е много неприятен в малка възраст – боли ухото, боли и коремът.
Не че е приятен сега, де. Както установявам.
—-
Днес реших да изляза най-накрая – в най-топлите часове, малко след обяд. Да взема неща за закуска утре, да се разходя. Евентуално да си пробвам късмета в някоя аптека и да дам най-накрая шестте ленти за проявяване.
Взех храничка, разходих се.
В аптеките нямах шанс обаче. Първата лелка ме погледна през дъна от буркани и аз не посмях да тръгна да я разпитвам. Викам капки за уши ми дайте, еди-какви си, нали имате. Аз още имам на дъното в шишенцето, ама то не пречи. Три лева – три лева. Питам я после за някакво лекарство. Евентуално слаб антибиотик, който действа там на бръмбъзъците, дето са се навъдили. Тя вика не може. Можело да ми даде еди-си-кое лекарство, то било много хубаво, ама добре било с лекарска консултация и предписание.
Абе ей – нали учите повече и от лекарите бе! Толкова ли не можете да дадете там каквото трябва – ако става с аналгин, аналгин дайте. Ако трябва ампицилин/whatever – дайте го. Нали не е с рецепта?
—-
Пролетта също имах възпаление – то беше за първи път май от детството. И като стана кофти вече, събота отиваме с Краси (кой ме убеди и “заведе”, сетете се;) в Първа градска – само там имало дежурни. И след чакане по коридори с течение, прегледа ме една кака. Почти “на крак”, съвсем набързо. Каза ми – ами то почти се е успокоило, слагайте още малко капки, после то само ще мине.
Супер. Сега не се сещам дали платих 10-тте лева за преглед. Май не, но единствено защото каката беше дежурна.
А сега – да ходя да диря GP-то си (колко от вас си познават лекарите по-добре от “просто по име”?), да търся направление, за да може накрая някой, дето вече сигурно ще е почти на моя възраст, да ми каже “ами то ще мине само”.
Или, другият вариант, естествено – да ида в близката поликлиника и да си цакам 10 лева. Защото иначе ме осигуряват здравно, нали. А, да – сетих се! Май си платих, защото имах “дупка” в осигуряването, въпреки че работех вече над две години без прекъсване в Енергото и бая пари бяха удържани за осигурявания. Значи удържат от заплатата ми, за да може след това да не ме обслужват, само защото преди 4 години и нещо за два-три месеца след завършването на университета не са ми внасяни осигуровки.
Ами другите пари, бе? Какво става, когато човек работи, да кажем, 20 години и си плаща и след това един месец просто не плати. И после работи още 10 години и пак си плаща. И след това изведнъж, да не чуе дявол, вземе че се разболее?
“Ама не е осигурен, имал е прекъсване.” – вие имате прекъсване, в мозъчната кора.
—-
В другата аптека едно момиче ме наплаши, че можело слуховият нерв да е възпален, затова трябвало да ми даде съдоразширяващи. Ама по-добре да мина през лекар, за да каже той. Иначе не било опасно, не – можело с такова възпаление дни наред никакво развитие да нямам. Тоест хем “нерв”, хем хич “не се нерви” ;)
Но беше учтива каката и почти ме убеди да се завтека към чичо доктор.
—-
И дадох най-накрая пет от лентите за проявяване и сканиране. Две – в едно по-измислено фото, дето пишеше с големи букви “Цифрово фото”. Кое ви е цифровото, бе, вие знаете ли каква е идеята на цифровата фотография? Ами просто е – вие да изчезнете! ;)
Викат ми “джипег само”, резолючията не запомних, ама не ме впечатли. Малка, а пък по едно CD на лента. Нейсе!
Три Fuji-та дадох на по-близко до блока ни фото. Жената май разбра, че искам не “просто снимки там” – това е добре, ако напускам работа, трябва да си намеря близо до блока ми фото, че от предишното нямам оплаквания, но е до работата.
Само дето по-скъпо излиза нещо. На лента излиза десет кинтен горе-долу. Като сложиш и филма (ако е на цени на едро, да е 2-3), излиза доста. 12-тина лева, толкова май е копирането на цяла лента на 10х15см.
—-
Не издържах и на връщане, като пазарувах, взех една Konica и веднага я заредих. Но нищо не снимах – вече около две седмици посвикнах да гледам само кадрите. Всъщност истинският майсторлък трябва да има май две части – едната е да видиш снимката, другата е да я направиш.
Не зная коя е по-важната и дали има такава.
Но пак съм armed and ready ;)
Само да ми се оправят ушетата…

Отново в София

Отново съм в София, пред Wishmaster. Което ми напомня, че наистина трябва да си взема свестен монитор – след двадесетина дни без никакво облъчване това сега ми идва в повечко…
Бяхме на море, дори пообиколихме малко, после на сватба в Балкана, пък и в другото “вкъщи”, дето пак е в Балкана…
Изщраках шест ленти за три седмици. Осветих ги избирателно ;) Отсега се настройвам, че поне от една трета до половината от снимките няма да стават за нищо. (е, дано се изненадам приятно, де;)

Имам много за разказване, много впечатления, някои от които се опитах да блогвам още “на място” – я на плажа, я другаде. В МБТ (Мазен Бакалски Тефтер) ;) Не съм сигурен дали успявах… Ще пресея от тези неща и ще допълня и от тук и сега.

Но малко по-нататък, сега ми предстои аклиматизация. Ама мноу вали тука бре!… Искам да се видя “офлайн” с доста хора, ще въртя телефони тия дни – че и рожденни дни се задават… А пък и шест филма са си малко състояние, като се изчислят в проявяване и сканиране на всеки от тях… И вадене на избрани копия… Че нали и сватба снимах… Е, пропуснах фолклорния фестивал в Бургас, макар да минаха “под носа ми” през Сарафово, ама нейсе – друг път ;)
Ще видим. Засега – по малко телевизия, по малко Интернет. И без преуморяване. ;)

Здравейте!