Ремонтират ул. “Цар Иван Асен II” в София. Поправят водопровод, затова и водата е все мътна и кална. Казват, че и при липса на ремонти в София водата от чешмата е вредна, та камо ли сега. По-интересното е, че вадят паветата и после застилат с пясък, не ги връщат. Харесвам си паветата на “Иван Асен”, не ща да слагат асфалт и после колите да хвърчат и да е опасно за децата! Дали ще асфалтират?…
Девет години по-късно
Преди девет години започнах да пиша тук. Тъжно е, че сега това се оказва единственият повод да намеря начин и време да пиша. Тия дни си мислех за добра идея да кажа на всички, че ако месец или месец и нещо не пиша в блога, може някой да ме потърси. Ако дълго време не пиша, то е сигурен признак, че нещо не е наред около мен. Но няма страшно сега – добре съм, вкъщи сме добре, децата посвикнаха с новото място. Все пак най-важното е да сме здрави и щастливи. За първото стискам палци, за другото събирам енергия и спокойствие.
Промените през годината са и много, и малко. След като преди година и половина реших да тръгна отново на офисна работа, вече я смених веднъж. Сега оценявам, че Опенкод си е добра фирма – не казвам нищо лошо и за сегашната си работа, разбира се. Плановете да защитя дисертация за PhD в БАН се пообъркаха и макар тази коледа да не ме отложиха пак с една година, както миналата, все пак се оказа, че текстът ми не е достатъчно философски и трябва да го преработя. Поне съм отчислен с право на защита – надявам се, не съм се обаждал да питам, само обещаха да ме гласуват за отчисляване на научен съвет. Текстът ми стана 120 страници и наистина не е много, а и е леко междудисциплинарен и не цитирам Кант, а хора като Лесиг, Сенгър и Дон Фалис. И малко Хаким Бей, сред другите. Така и така ще трябва да го преработвам, за да защитя – тъкмо по-скоро ще го публикувам сегашния в блога си. Само да намеря време и да преборя някоя вечер умората.
Като казах време и умора… Много взех да я трупам умората през последните месеци. Време за мои проекти пък не остава и грам. А и които ме познават, знаят как мразя shoulder-browsing, така че това още повече ме изтощава, много. Не се оценява достатъчно работенето с монитор към стената и това е.
Започнах да събирам свободни минутки за работа по свободен софтуер и връщане към проекти и дистрибуции. Освен с преводи, разбира се – това го правя от години, но все ми се ще да започна с по-мащабни, важни и интересни неща. Проектите, които приближавам с танцова стъпка, са Debian, Fedora и OpenStack. С Дебиан си имаме дългогодишна авантюра, крайно време е да се обвържа по-сериозно. Хвърлям и по едно око на непослушния тийнейджър Ubuntu, донякъде защото в работата се ползва за доста неща и донякъде защото взе да ми харесва в подробностите. Особено с неща като Ubuntu for phones, пък и Unity, което доскоро не понасях, но взех да свиквам. Телефонното, обаче, е готина идея и малко нямам търпение да пуснат кода, за да видим дали наистина ще работи на по-стари устройства. Във Федора пък вече се обадих за bugzapper, да категоризирам доклади за грешки. За първо време е добре, особено ако успявам да намирам време.
Като казах за свободно време, наличен съм, както и досега, за предложения за системно администриране – всичко, което няма да пречи на служебната ми работа (и като заетост, и като вид работа). Разбира се, достатъчно зает съм в офиса, затова ако някой има предложение за качествено запълване на свободната част от свободното ми време, може да направи справка в ClaimID, LinkedIn и всички места из мрежата, където има данни за опита и интересите ми. Включително и тук. Като споменах LinkedIn – наскоро си възстанових профила там, след като хора, които ценя професионално и лично ми бяха пращали покани (явно пропуснали, че преди време нарочно се махнах оттам). Не си променям мнението за Линкедин, но вече спазвам прости правила да не приемам HR-спам и контакти от хора, които изобщо не познавам.
Вкъщи сме добре, на ново място, както писах преди. Не е идеалната локация, каквото и да ми разправят феновете на квартала, но поне е 1) близко до офиса и 2) близко до училището на Светко. Да, Светли тръгна на училище. Е, предучилищна група, но пак си е промяна за него. Виждам, как му е леко досадно на моменти и как знае повече неща – например беше обяснявал в клас за магмата, космическите совалки и кратерите. Рисува всякакви неща и всеки ден вкъщи с Краси и Оги прави по нещо ново, което ми показва след работа. Оги напоследък попрестана да плаче, когато рисува и вече не казва, че са драсканици, а обстойно обяснява кое какво е и как го е нарисувал. От няколко дни и спи по цяла нощ. Сещам се каква промяна беше, когато Светли започна да спи по цяла нощ без будене и реване.
Колата от месец не се е движила. След многобройни опити и интервенции в обедната почивка се оказа, че трябва смяна на високоволтовите кабели. Централният кабел беше толкова корозирал откъм делкото, че като извадих куплунга, се изсипа бяло-зеленикав прах и накрая клемата се откъсна. Електрохимична корозия някаква, но пак е странно как се е получило, защото тия кабели ги сменях преди около 4 години… Сега взех нов комплект, плюс капачка, палец и четири свещи. За цяла седмица вече да ги бях сменил, но се оказа, че централният кабел много трудно се щраква в другия край, при бобината. Всичко е завряно зад двигателя, при маркучите и май начинът да достигна с нещо повече от върховете на пръстите е да сваля целия смукателен колектор. Това в ровърския случай значи и източване на антифриза и подмяна на гарнитурата на тоя колектор. Липсва ми удобството на колата – дори и в такова не-автомобилно място като центъра си е важно. За пренасяне на разни неща, за водене на децата някъде, за пазаруване, за пътуване извън града… или просто за почивка половин час на обедна в “своето пространство” на колата.
Та такива неща около мен. Не успявам да намеря време за фотография и за уеб-проектите, но дано взема да намирам. Тук никой да не се задява – наистина е трудно, не е от мързел или липса на интерес. ;)
А това, че не пиша често, си е симптом. От лекарите знаем, че има два основни начина за справяне – насочване към симптома и насочване към болестта. Стоят ни и по-общи въпроси за това къде и как да живеем, как и какви заеми да вземем, дали и кога. Но това са общи и сложни неща, за които опитвам да мисля по-малко, пък и са сложни за обясняване. Взе да звучи като оплакване, а не е. Хайде накрая пак като друг път да си припомня какво съм писал досега за тая годишнина – една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем години. Признавам – правя го заради себе си, харесва ми да се връщам назад така. Сега се сетих – местя сайта си на WordPress, но е на час по лъжичка и я стане тая година, я не. Важното е да е весело. :)
2153
Толова съм уморен, че не мога да си проверя пощата. Гледам я, тук е, изтегли се и прелиствам нагоре-надолу с отнесен поглед и не се сещам какво щях да правя. А, да – да си прочета пощата. Нещо не е таман – много си харесвам работата, но да не съм на бюро с гръб към пътеката. Не обичам да ми гледат монитора, ама хич. Не че нещо, просто ме напряга. Иначе съм ок. Празници. Кафе в центъра. Почивка.
Пропуснах OpenFest
Не успях да ида на OpenFest. Имах намерение, но вкъщи сме с леко болничка мама и всички – дечица и тати – се опитваме да помагаме. Не ми липсва пропускането на фестивала – от няколко години вече съм леко встрани от тия неща, по едно време и престанах да ходя. Радвам се, че хората, които продължиха и продължават да го организират, не губят ентусиазма. Аз не съм бил никога от централното ядро там, но покрай Сдружението за свободен софтуер имах досег и донякъде, доколкото можех, съм помагал косвено. Първият OpenFest беше точно на рождения ми ден и отидохме заедно с Краси, после цяла вечер бяхме с хората от екипа, с Krzysztof Zaraska от Prelude IDS и Harald Welte. Беше 2003-та. Сега погледнах – на сайта на OpenFest най-старото споменаване в историята на фестивала е 2006-та. Може би има нещо общо със смяната на хората, с промяната на екипа. Може би има личен момент, както имаше и личен момент в разтурянето на FSA-BG. Жалко, но все тая. Имам много добри приятелства и познанства от тия години и си ги ценя – макар и повечето хора да ги виждам “веднъж на високосна”.
Прекарах топлите пладнета на съботата и неделята в парка с децата. Игри, езерца, катерички, жълъди, въртележки и пързалки и разговори със Светко защо някои деца се държат лошо и как трябва сам да се справя, защото не е честно аз да се намесвам. Хубави дни. Краси е по-добре. Трябва да платим наема днес – като мине това, ще се успокоя, надявам се. Бях изнервен вчера и взех да се карам на децата – поуката е, че валидолът не е лошо нещо и митовете за опасности са пълна глупост и чист HealthScare.
DreamHost FAIL (another one)
DreamHost са пълни смешници! Казвал съм го и преди, но това вече прелива чашата. Единствената причина да не се махам от тях толкова време е, че все нямам време – имам доста неща за местене, не е просто едно блогче на уърдпрес. А, и другата причина е, че не са български хостинг. Не ми се задълбава в тая насока, но накратко аз доверие нямам по принцип на споделените хостинги, та камо ли ако са български. Всички oversell-ват, при това яко, масово нямат даже ssh, по-специализираната поддръжка е под всякаква критика, а и данните са ми в държава, управлявана от луди алчни нарцистични властолюбиви… хора.
Но за Дриймхост – вижте сега, казвате, че правите “Proactive Security Maintenance” чрез “(New Login Keys)”. Похвално, но:
1) нито е “proactive”, защото го пишете постфактум,
2) нито е “security”, защото НЕ Е и си е покана “елате ни направете MITM” и
3) що не вземете да се гръмнете с вашите циркулярни писма, в които пишете оригиналности и тъпотии, а когато има нещо сериозно – правите проактивно действие, което нито е действие, нито е проактивно.
Толкова съм потресен, че чак не ми се обяснява. Нямам думи направо. Който знае за какво става дума или има време да порови, ще разбере… Вижте, дори уеб-страницата, на която е “обявлението”, не е през SSL, а си е по чист HTTP. Даже когато го видях снощи, съобщението си беше с цитиран ключа на съответната система, която за пример са достъпили… После са го заменили с “removed for security reasons”… Всъщност защо не пуснахте ssh id-то? Щото трябва да пуснете тези на всичките ви хостове, не само на този, който сте пробвали в примера, и това ви се е видяло много като текст? В коментарите някой се беше опитвал да трие ред с номер 10278, който също е от примерната система на админа в Дриймхост… (Сега поне знаем, че някой от техните админи има поне 10278 хоста в known_hosts, макар че какво ни интересува.)
Имат ми пощенския адрес. Даже ми имат два. Имат списък за циркулярни писма, с които спамят потребителите си за глупости. Имат административен панел, в който се влиза с парола и който е по https, където можеха да направят някаква автоматика за това… или изобщо ако бяха пуснали съобщението в админ-панела, щеше да е сто пъти по-добре. Защото вече си влязъл, вече си се доверил на панела. А така, в някакво си сайтче?
Чак ми става кофти, че такива смешници се опитват да се набъркат в OpenStack. Къш бе!
Аматьори.
Извън Надежда
За нас си е значимо и определящо – вече не сме в “Надежда”. Не че няма надежда за нас, напротив – това е част от движението напред, все натам, към мечтите. Част от по-добрата грижа за децата ни, част от решението след достатъчно дълго търпене на неправилни неща, вече просто да не ги позволяваме. Преместихме се от Надежда в центъра. Или почти в центъра – преди сто години си е било поле далеч извън града, после дълго е било с малко къщи, а сега не знам къде да си паркираме колата. Живея на улица с име на български цар с моето име. Ха сега да ви видя! :)
Невъзможността да паркирам близо до жилището си е огромно неудобство. Мъкненето на торби през две-три пресечки е ужасно – няма проблем, ако са торби с покупки за деня, но когато се налага да се допренася покъщнина, книги, дрехи или просто да се пазарува за седмица напред е остро неприятно. Най-малко коли има в неделя привечер – когато са най-малко колите на работещите в центъра и цялата армада служебни коли. Понеже сега вече ходя на работа пеша (два километра в самия център, в посока към “зоните” – няма как иначе), колата си стои по цяла седмица където съм я оставил в неделя вечерта. Интересното идва, когато през седмицата ни се наложи да идем някъде – я на пазар, я нещо друго – тогава паркирам на още по-далечно място, където успея да намеря свободно. Лош момент е и това, че вече сме под наем, но се надявам да го преодоляваме леко.
Всичко ни е близо, има много магазини, макар и скъпички, има много транспорт, макар и неуреден, тротоарите са изпотрошени, улиците са с дупки или с разкривени павета. Кина почти няма, но утехата е, че “ей-къде ни е операта, ей-къде са ни театрите”. Мда. Но пък има неща за децата наблизо – Светко вече ходи на английски и шашва госпожата със знанията си. И училището, където е на предучилищна, е близо и е ОК, поне засега.
Имаме парк на по-удобно и близо място от Северния в Надежда. Надежда и Северният парк са си страхотни, но просто ни беше далече, в другия край на квартала бяхме. Имаме и повече спокойствие сега – няма диви селяни под нас, а и стените не са панелни, та и да вдигаме тупурдия с децата, пак не е толкова критично, надявам се.
И те така. Бавно, славно. Скоро пък и фирмата се мести в нов офис и ще работя на две-три минути от нас. Ако някой ден стане възможно да работя отдалечено, още по-добре.
Първи ден в CloudSigma
Уморен съм, но си мисля, че умората няма много общо с тази в някои предишни ми местоработи. Последните час-два ми дойдоха много чисто физически, но не чаках с нетърпение и отвращение денят да свърши. Напротив – да не казвам голяма дума, но мисля, че най-накрая започвам да намирам своето си място и въпреки че определено не е лесно и има много за разучаване и научаване, все пак е интересно. Достатъчно интересно, за да ме зареди със сили утре сутринта да взема метрото и да ида на работа отново. Знам, че в края на деня пак ще съм гроги, но с това ще свикна и ще преодолея, а нещата, които сега ме затрудняват, с времето ще започна да разбирам и надграждам. Досега не съм се занимавал по-мащабно с виртуализация, нормално е.
Трябва да си взема кафе, защото в офиса няма. Ще има в новия офис, но сега две-три седмици ще трябва да крача към работата с чаша кафе. Жалко, че нямам плеър, за да си слушам музика в метрото и по тротоарите. Трябва да си взема, но все не намирам кога. Определено ще е добре – преди трябваше да шофирам (понякога над час) и карането на кола ме успокояваше и ме вкарваше в ритъма за деня. Малко ми липсва, но пък разходът за бензин и ядосването в тоя неподходящ за коли град ми идваха в повече. А и няма смисъл сега – по-близо ми е. Иначе метрото, уважаеми зрители, е ужасно. Съжалявам, но за всеки, изкушен от предимствата на индивидуалния транспорт това е кошмар. Да, сто пъти по-удобно е от икаурсите и старите трамваи, но е сто пъти по-неудобно от кола. Отново жалко, че София (и не само тя у нас) е анти-автомобилен град. Нищо, и с метро става. Записвам си – плеър. Тананиках си Infinite Dreams на Accept Iron Maiden. При ходене пеш, след първия куплет всяко тананикане ми преминава в тотална импровизация наум. Може би е заради ритъма на крачките.
Елон Мъск обяви свръхбързите зарядни станции на Tesla (сайт, видео). Епохално. Тоя човек няма спирка. PayPal, Tesla Motors, Solar City, SpaceX… Искам да си поръчам Model S с голяма батерия и да има supercharger-и в България и наоколо. Но нито имам пари за Модел Ес, нито родната мафия ще разреши такива станции. Пак си мислех за емигрирането… пак четох коментарите към 36-тия ден-ден и пак се чудех защо се залъгвам, че тук изобщо може да стане нещо. Вярно – имам добра работа, нещата около нас вкъщи се понареждат, децата са добре. Но имам чувството, че истински ентусиазиращите неща стават някъде другаде, някъде навън. И не знам дали ме чакат да дойда или ще вземат да започнат купона без мен… От друга страна – има много време, млади сме. ;)
И да се върна на темата – CloudSigma FTW! :)
36
Спирането за 35 отмина твърде бързо и дойде време за трийсет и шестото. Много неща ми се случиха тази година – много, но и някак недостатъчно. Миналата година писах, че решението е взето и нямам проблеми с емигрирането – така е, вярно казвах. Лошото дойде с предложенията за работа, които успявах да намирам. Страхотни за сам човек или за семеен без деца, но когато стигах до момента да проуча и пресметна колко пари биха ми трябвали за издържане на четиричленно семейство навън, при това с прибавен неясния марджин на неизбежните непредвидени разходи и трудности в изцяло нова среда… сметката не излизаше. Говорих с някои компании, за които би ми било чест да работя и/или се възхищавам. Но, както казах, едно е пост-студентското гурбетчийство, друго е издръжка на семейство. Да си призная – не съжалявам. Така и така не съм на 26 и нито условията, нито работният режим, нито средата би ми паснала.
Така че засега сме тук. Очертават се интересни работни занимания. Започнах отново да снимам, засега малко по малко.
Очаква ме отчисляване от БАН в края на годината (най-накрая, стискайте палци!), после догодина защита. Е, има и един парцел, а също и колата трябва да стане електромобил… но налични пари, естествено, хич няма, така че тия неща засега са само планове преди сън.
Светко ще тръгва на предучилищна и ще се доверим на полудневната градина в съседния блок. Отново мислихме за целодневна, ровихме и из мрежата за разните частни детски градини… ама много пари бе, много пари, а е пълно с недоволни родители. Не се връзва и се отказахме. Както каза Пацо лятото, не е до частна или общинска, а до конкретните учители и най-вече конкретния директор. Имало както читави общински, така и прехвалени частни, дето били много зле. Като казах за него и се сетих, че за поредна година си посрещам рождения ден без приятели – не, не че е зле с моите си хора вкъщи, напротив – прекрасно е. Но се надявам като се върнем в София, да успея да намеря време да се видя с хора, макар и на по-дългичка “патерица”.
Към десетина дни сме в Троян. Вчера ходихме на Турлата и си правихме пикник. Децата видяха колко е лошо, дето някакви са си изхвърляли боклука в гората и се възмущавахме на това и се радвахме на всичко друго. Днес пък се качихме на Къпинчо. Не като преди време, на полянките, а влязохме с колата в първия хотел. Никога не бях ходил – готино, малко по-скъпичко от заведенията на центъра, но какво пък, рожденият ден е веднъж в годината, а и аз нали пия две-три каси бира най-много и съм под масата. :) Шегувам се.
Със Светко все си говорим за къщи, майсторене заедно, за куче и коте… Даже си е поръчал на Дядо Коледа кученце – ох… Но пък от друга страна онзи парцел… ех…
Последен ден в Opencode
Вчера подадох заявление за напускане, което след няколко часа беше прието и подписано. Остават десетина дни за бумащини, но реална работа на практика нямам.
Малко е странно да чакаш да свърши работният ден – но не както друг път, а наистина неправейки нищо. Е, остана ми още малко – да прегледам дали съм предал всичко, дали съм описал всичко по сървърите… и дали в описанията няма излишни неща. Вчера дълго рових из сървърите, за да махна “моите” настройки и да приведа всичко във вида “най-добрите практики на фирмата”. Тръгнах сега тук да ги коментирам, но се отказах – няма смисъл, тръгвам си.
Та вчера бях зает и не забелязах поредния “нов”, но ето днес е нов ден и пак имаме нов служител. Не казвам нищо лошо за политиката за човешки ресурси на фирмата… но пък и не казвам нищо добро. Това, което разбрах за тези последни 10 месеца е, че такова място не е за мен. Бих могъл да обяснявам надълго и нашироко личните си причини, но е достатъчен един обективен критерий – текучество. Не съм бил на място с по-голямо…
За сметка на това фирмата, в която ще започна тези дни, е готина – и хората са свестни, и нещата, с които се занимават са интересни. Хората ми направиха впечатление на “мой тип” линуксчии – времето ще покаже, но мисля, че след първоначалната трудност, нормална за всяка нова позиция, докато се сработя, всичко ще е ОК. А работата пък обещава да е занимателна, че и дори социално ценна в някакъв смисъл. Определено ще е и трудна позиция, но едно е да работиш лесни неща в гадна обстановка, а друго – по-трудни неща, но в подходяща среда.
Пу-пу, да не са ми уроки и пожелайте ми късмет! Както казвал Нилс Бор, “не вярвам в суеверията, но казват, че помагали и като не вярваш”. :)
Безалкохолни бири
Щом съм тръгнал да пиша за безалкохолна бира в блога си, представете си колко съм се впечатлил…
Вчера пих една такава Каменица – наложи ми се. В кутийка със син етикет, вместо зеления на “нормалната”. С колата бях, не се бяхме виждали отдавна с един приятел и вече бях пил една бира. От пиенето до качването ми в колата минаха 2-3 часа, така че това не е проблем, макар доскоро да бях принципно против всякакъв алкохол в деня, в който шофирам – или поне не без поспиване между двете. Сега съм малко по-либерален в това отношение, но няма проблем – макар и по-близо до границата, съм твърдо против прекрачването й. Най-много една бира (или половин, ако съм уморен) поне два-три часа преди каране. На някои хора може да им се стори прекалено – знам, че има хора, които без притеснение карат на бира или на две – но за мен шофирането не е просто начин за придвижване и ми харесва да съм свеж, спокоен и трезвен.
Та за безалкохолната – не ми се пиеше кафе, а в заведението повечето безалкохолни и сокчета бяха все по-скъпи и по-малки от бира. Та реших да пробвам – викам си, how hard can it be. За нищо на света не препоръчвам безалкохолна бира – поне тази на Каменица е пълен отврат!
Има вкус на… измислих го – има вкус на мухлясала пластмаса! Никога не съм вкусвал мухлясала пластмаса, разбира се, но съм сигурен, че вкусът й трябва да е като на безалкохолна Каменица! Има си и пяна, да – спихва се и оставя следи по чашата като перилен препарат. Може би водата от пералнята има такъв вкус, само леко газиране и смесване с тоалетната за докарване на цвета й трябва.
Лимонените бири също не са оферта – да, много ги пият напоследък, но са ужасни. Първо в заведенията са на цената на нормална бира, което си е яко минавка. Понеже вътре са пълни с разни химикали и есенции – да, пише, че “съдържат лимонов/потрокалов сок”, но от “съдържа” до “състои се от” разликата е огромна, нали? Има две капки лимонов сок и останалото е лимонтузу, то даже си го пише сред многото консерванти, оцветители, аромати и какво ли още нЕ. Да пия фалшив лимонов сок с лек дъх на бира на цената на бира? Мне, мерси! Бирата би трябвало да е един от продуктите, в който има най-малко наблъскана химия и повече естествени съставки – поне читавите бири, особено по-нетрайните и най-вече живите и белите – защо тогава да пия нещо, което е бъкано с химикали, само защото имало вкус на лимон, портокал или тем подобни? Луд народ.
Въпреки че съм го правил при липса на избор, когато съм бил с колата и явно ще продължа – по-добре лимонов сок, отколкото вода от пералнята.
И аз не мога да повярвам как толкова се впечатлих и възмутих от безалкохолната, но наистина, по-гадно нещо не бях пил. Не спирам да се учудвам на хората, които го харесват и даже нарочно си купуват в супера такива кутийки… Рекламата е голямо нещо.