Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то.
– Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единият.
– Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика “Може да имаш всичко, каквото поискаш!”
– Добър избор! – вика първият – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.
2031
Днес на първия стрийт от доста време хоп във “Фотопавилион”. И аз – я да питам за Samyang 85/1.4. Като фен на bokeh няма как да не харесвам обектива. Питам аз дали версията им е с автоматична бленда за Pentax или не. Дали има позиция “A”. Щото са два вида. Ама къде си гледал, ама какво е това, ама ние от доставчика оригинални, ама какви са тия “А”. Като не знаеш – абе кажи си, кво ми се обясняваш?
Мила Мила, mila114
Да ви представя Мила – дете на революцията и майка на революционерка. Блогърка отдавна, а прописва сега. Наскоро си говорихме, че едно е да знаеш как и да можеш да списваш блог, а съвсем друго е да имаш желанието и нуждата. Мила има и от двете и ги прилага на бялата уеб-форма по увлекателен и освобождаващ начин. Всъщност Мила има много повече – поглед и усет на фотограф, макар все да отлага преоткриването на фотографията с неговите на моменти натоварващи подробности. Перо на публицист, макар засега стояло леко встрани от прожекторите на публиката, някъде зад кулисите. Увереност на откривател – не помня случай да се е отказала от нещо, само заради дребни подробности като умора, неудобства, малки шансове или пък мрънкащи наоколо приятели. И винаги с поне още една усмивка за резерва в джоба.
Защо 114 ли? Не е нито сложно, нито дълго за обяснение, но едва ли ще разберете, ако не сте го изживели. А тогава няма как да не знаете, както няма как и да не познавате Мила. Не исках да прозвучи претенциозно, а само леко загадъчно по близък, ненатраплив начин. Каквато може да бъде и самата Мила. Колежка, приятелка и кума. Такава убедено добра, каквато беше преди години на един покрив в Дупница с мегафон в ръка, каквато е и днес, в разговори за философия, медии, политика… и приятели.
Привет, мила Мила и приятно писане!
Дългият път до София
Светът се връща в някакви нормални релси. Изтощителни, изнервящи, на моменти изкушаващи истеричното в мен, но все пак нормални. Да кажем, че животът ми лека-полека става отново нормално неспокоен. Върнахме се в София. В понеделник, точно на осми март и в най-гадното за пътуване време. Тук сме и сме тук, за да останем.
Всъщност всичко беше много по-тегаво и трудно отколкото изглежда така, в два реда. Още от октомври или ноември миналата година търсихме къща или етаж от къща под наем из Панчарево, Герман или Кокаляне, където да се нанесем с проектно увеличеното домочадие. Но мина време, без да намеря нищо. Поне не нещо, което да си заслужава да се тормозим всеки месец, за да отделяме от залъка на бебоците за наем и всякакви нови видове сметки. След това се роди Оги. Роди се тук, в кратък промеждутък между идване от Троян и връщане обратно пак там. Даже направо от родилния дом ги натоварих, ведно с всичкото багаж (плюс тъщата, тя присъстваше неизменно от тогава до този понеделник) и ги закарах директно в града на сливовицата. Оги-боги-барабоги не беше живял хич тук, в старата ни мила гарсониера и чак сега я опознава и се кокори насам-натам, докато го разнасяме и дундуркаме.
После трябваше всеки понеделник да пътувам от Троян до София, защото така е измислило административното ръководство на философския институт към БАН. Не ми се говори много по темата за БАН, хеле пък за администрацията й – само при мисълта се обривам и получавам киселини. Истината е, че всеки понеделник цъфвах на безмислените (особено за докторанти) събрания в БАН след два и половина или три часа шофиране и после още час обикаляне на града за място за паркиране. Гладен и жаден, като “кучето” на Кръпката. Но и това е друга, банска тема. Rover-ът си беше истински “rover”, за някъде малко над половин година направи над 9 хил. км. Оставах след тези пътувания тук за по ден-два, а в последно време и за по седмица. В гарсониерата, която тогава смятах за обърната страница, а днес вече мисля как да я освежа и ремонтирам. Преглеждах обявите и се вясвах на някой и друг оглед. Така и така напоследък ми се налагаше да пооставам, заради наближаващия втори изпит от минимума ми. Какво да кажа – отчайващо положение, това с квартирите. Примерно писали го “лукс”, отивам там, а то “луксозни” са само нещата, които “те хората щели да си вземат” и всичкото останало носи оня застоял дъх на старите кооперации едно време. Същият дъх, само че някак визуално. Е данке, нема сми! При къщите пък положението е още по-отчайващо – питам има ли двор, отговаря ми се троснато “ама вие какво, искате да си садите нещо ли”. Не, казвам, питам ви дали има двор – “ами имат куче”.
Разбира се, за малко повече (или повече повече) от средните пари може да се намерят готини местенца. Но когато парите са от значение, човек може да се отчае направо… Хей, хм – то това май важи универсално. :)
В понеделника решихме бързо и събрахме багажа за има-няма час и нещо. Не го бяхме планирали, просто си решихме за нас си, че вече ни е наложително и така трябва. Светко беше хем ентусиазиран и очакващ, хем може би съвсем леко притеснен. Постарахме се да му е комфортно и притеснението да изчезва. Така де – връщаше си се в неговото си “вкъщи”. Това “вкъщи” преди в Троян, където малко изкуствено и нарочно все повтаряхме, че е “вкъщи”, за да свикне и той, че и ние… А тук е “нашиат буок”, “буока номеуа”, всичките люлки и пързалки, макар да са в ужасно състояние, разнебитени и мръсни – поне в сравнение с тези в “детския площад” в Троян. Тук са и малката Мила, малката Дени и всички други деца наоколо, които няма търпение да започне да вижда пак.
Бяла кола Рошко се представи забележително по пътя, поне в нашите очи. Първо събра почти цялата покъщнина – а който знае размерите отвън на Rover 200 RF, знае какво имам предвид. Ако имах релси за багажник за тавана, щях да взема направо всичко. Но и така е добре – тъкмо ще идем веднъж да си вземем китарите, летните гуми, цветята и няколко дреболии. Пък и да видим града и тамошното “къщи”. Аз си заплювам един студен Tuborg в бар “Уан”.
По пътя видяхме няколко леки катастрофи – точно сутринта или предната нощ беше започнал да вали яко сняг и още от самия Троян пътят беше сняг и лед. Колата мина дистанцията с достойнство, яко претоварена. Ускоряваше малко по-бавно, отколкото съм свикнал – но логично, едно е един тон и сам човек със 103 конски сили, друго си е същата кола, но натоварена до козирката. Нямаше празно място, седалката до мен даже беше натоварена и завързана с колана.
—-
Сега – ами сега се аклиматизираме. Караме го много леко и внимателно, защото Светли се беше изнервил доста през последните вече три месеца. Сега искаме да се поуспокои, затова “по цяяяу ден” си играем с него и не се събираме с никого. Всичко наоколо му е едно огромно впечатление, затова засега му спестяваме прекалените вълнения. И без това все още не спи съвсем спокойно и не заспива много лесно. Макар да е много по-добре, отколкото накрая в Троян. В Троян всичко беше супер, но преди, през лятото. Не съжалявам, че изкарахме на практика година там – съжалявам само, че последните три месеца минаха с доста проблеми там.
И аз не излизам, освен до магазин или за едно кафе някъде наоколо, докато е затишието на следобедния сън. Не съм се виждал още с роднините, та какво остава за приятели. Има време – по-нататък и лека-полека.
Та… ха добра стига и добър ден!
2026
Харесвам колата си, най-вече външния дизайн. Преди, като търсех Subaru, хич не смятах, че ще карам хечбек, но сега с Rover 200RF обикалям и гледам другите коли и все не мога да харесам друго (което не е сто пъти по-скъпо). Вчера залепих поглед за една Impreza новия дизайн, хечбек. Толкова плюха, че това развалило Субару. А сега ме кефи! Не е изящно като 200RF, но пък е Subaru! Maybe my next car.
“Епистемология на виртуалните социални мрежи”
Преди около три месеца, в началото на ноември, научният съвет на Института за Философски Изследвания на БАН, по препоръка на секцията “Онтология и епистемология” и научния ми ръководител ст.н.с. Веселин Петров прие темата ми за дисертационен текст “Епистемология на виртуалните социални мрежи”.
Не съм имал време оттогава да пиша за това. А и философията в блога ми напоследък е малко или никаква, поне видимо. Целият ми сайт никога не е имал претенцията да бъде академично философски и лесно ще се погрижа да не я добива занапред. И все пак влязох в ИФИ с идеята да имам свободата и времето точно за философски текстове, така че няма начин тезата на дисертацията ми да не повлияе и нещата тук. Още повече, че областта от проблеми на виртуалното винаги е присъствала, било то по-изявено философски или не.
Накратко, темата е за това как се работи със знания в социалните мрежи в Интернет. По-подробно, става дума за начини за достигане, откриване, изработване, използване и изобщо удържане на нови знания в интернет-средата. За мотиви и следствия от тази работа. Конкретните примери ще бъдат ограничени до най-развитите мрежи за работа по продукт (Уикипедия) и за споделяне на състояние. За второто по мои съображения ще се използва Identica вместо Twitter. Но основно изследването ще бъде предимно теоретично и конкретика ще има само за илюстрация, така че ударението няма да бъде върху технология или употреба. По-скоро ще се търси връзката между тях и идеята, смисъла от използването и технологията.
С текстове за конкретна употреба е пълно в мрежата, вече и на български. Даже самото споменаване на “социална мрежа” вече носи конкретни представи. Опитът ще бъде за философско осмисляне на познанието в Интернет. Текстове по темата липсват изобщо в българската философия, или поне липсват сериозни и мащабни изследвания. (Както, между впрочем, и изобщо по интернет-теми, с малки изключения.) Моята дисертация, макар и да не е такъв сериозен или мащабен текст, ще опита да развие тази област. В която на запад има вече много свършена работа.
Това е само кратка обосновка на темата. Предстои изработване на дисертация, което е по-голямата работа. Надявам се да имам времето и силите да я завърша.
—-
Епистемология на виртуалните социални мрежи
1. Актуалност на темата.
Темите, свързани със социалните мрежи в Интернет са актуални и изследването им е
перспективно, защото обща тенденция от много години е различните проекти за
виртуални социални мрежи все по-често да се приемат от потребителите на Интернет
за източник на достоверни знания. Достоверността на информацията в различните
уики-проекти или стабилността на знанията в мрежите за споделяне на състояние,
например, както и механизмите на изработване, удържане и сработване на знания
трябва да бъдат изследвани с оглед тяхната ценност за академичното познание.
2. Налична литература.
Fallis, Don (2008) Toward an Epistemology of Wikipedia
Fallis, Don (2006) The Epistemic Costs and Benefits of Collaboration
Hjørland, Birger (1992) The concept of "subject" in Information Science
Hjørland, Birger (2008) Information Science, Epistemology and the Knowledge Society
Leydesdorff, Loet (2006) Scientific Communication and Cognitive Codification: Social
Systems Theory and the Sociology of Scientific Knowledge .
Fallis, Don (2006) Epistemic Value Theory and Social Epistemology
Garfinkel, Simson (2008) Wikipedia and the Meaning of Truth
Kittur, A., Chi, E., Pendleton, B. A., Suh, B., & Mytkowicz, T. (2007) Power of the few vs.
wisdom of the crowd: Wikipedia and the rise of the bourgeoise.
Surowiecki, J. (2004) The Wisdom of Crowds.
Magnus, P.D. (2006) Epistemology and the Wikipedia.
Goodwin, Jean (2009) The Authority of Wikipedia.
LA Adamic, O Buyukkokten, E Adar (2003) A social network caught in the Web
B Wellman, CA Haythornthwaite (2002) The Internet in everyday life
Matzat, Uwe (2001) Social networks and cooperation in electronic communities: a
theoretical-empirical analysis of academic communication and Internet discussion groups
SN Dorogovtsev, JFF Mendes (2003) Evolution of networks: from biological nets to the
Internet and WWW
MEJ Newman, AL Barabasi, DJ Watts (2006) The structure and dynamics of networks
M Mueller (2008) Securing Internet Freedom
Lessig, Lawrence (2001) The Internet under Siege
Lessig, Lawrence (2004) Free Culture
Lessig, Lawrence (2008) Remix. Making art and commerce thrive in the hybrid economy
Moglen, Eben (2006) Free Software and Free Media
Цацов, Д (2009) Пролегомени към виртуалното
Петрова, Е (2004) Комуникация и морал
3. Състояние на разработките.
В България няма мащабни философски изследвания на теми, свързани с уики или
мрежи за споделяне състояние, както и изобщо на виртуалните социални мрежи. В
чуждите публикации темите за уики-културата присъстват, като силно е застъпен и
проблемът за изграждане на нови знания и концентриране на смисли в социалните
мрежи. Говори се все по-често за епистемология на Уикипедия.
4. Основен проблем на дисертацията.
Какъв е процесът на развитие на познанието във виртуалните социални мрежи?
Тоест как в социалните мрежи в Интернет се изграждат знания, как се достъпват и
осмислят и как се свързват с други знания? Въпросът за процеса на познание в уики-
проектите и в мрежите за споделяне на състояние е актуален, защото няма
категорично разрешение и е философски, защото се отнася както до спецификите на
тези мрежи, така и до връзките, приликите и разликите между познанието в тях и
познанието като такова.
5. Задачи на дисертацията.
Изследване на следните аспекти на виртуалните социални мрежи:
• нови знания в социалните мрежи – определения и проблеми
• видове социални виртуални мрежи според проблема на новите знания в тях
• мрежи, в които се работи върху продукт (различните уики-проекти,
напр. Уикипедия)
• мрежи, в които се споделя някакъв вид потребителско състояние
(микроблогове, фото-общности и др. под.)
• организация на знанието в социалните виртуални мрежи
• стабилност и достоверност на знанието
• източници, работници и мотивацията им
• социална епистемология на виртуалните социални мрежи
• изследване на специфики от социалната епистемология, ако има такива
• организиране и самоорганизиране на тематично общи смисли
• удържане на смисъл; синоними, преводи, вандализъм
• онтологично изследване на виртуалните социални мрежи
• с оглед на философската онтология
• с оглед на компютърната и лингвистична онтология
• обективност и гледни точки
• обсъждане и история на знанието
• свободност, гарантирана достъпност на знанието
• проблеми на несвободните мрежи (т.нар. „closed silo“)
• непреносимост на знанието към други мрежи
• отнемане от мрежата на авторските права върху продуктите
• проблемно и негарантирано развитие на нови знания
• изследване на примери за социални виртуални мрежи
• маркиране и изследване на възможностите философията да подпомага и
удържа развитието на виртуалните социални мрежи с оглед на осмислянето на
новите знания в тях
6. Методи на изследване.
Изследването ще се придържа към необходимостта от ясно очертаване на
проблемната област, която след това ще бъде разучена според поставените задачи.
Определяне на областта е необходимо, защото липсват конкретни философски
изследвания на виртуалните социални мрежи и темата не е определяна философски,
по-специално в българската философска литература.
За това очертаване ще се използват чуждоезични подобни изследвания и някои
български изследвания на по-общи проблеми на виртуалното.
Ще се използва сравнителен анализ на процесите на достигане до нови знания в
различните мрежи. В анализа ще се търси и значението на масовостта, критичната
маса от потребители в съответната мрежа за сработване на механизъм за изработване
на нови знания.
Ако има долен праг на тази масовост, той ще бъде търсен с анализ на тенденциите при
появата, достъпността и употребата на нови знания в мрежите.
7. Очаквани приноси.
В резултат на изследването се очаква да се изпълнят задачите и да се разгърне
основният поставен проблем. Най-важните резултати, очаквани от разработката, са:
• уточняване на класификация на виртуалните социални мрежи с оглед на
процесите на познание в тях.
• определяне на процесите на създаване на нови знания във виртуалните
социални мрежи.
• определяне на вътрешната организация на знанието във виртуалните социални
мрежи и неговата стабилност, достоверност и преносимост.
2023
“Учените открили, че динозаврите били интелигентни същества. С езици, култура, писменост и политика, дори и свое ООН. В хода на разкопките дори били открити записи на обръщението на президента Т. Рексов към световната общност, в което той казвал, че от тая работа с генномодифицираните шимпанзета нищо хубаво няма да излезе.”
2022
Виц на деня. „Моля кажете честно Вашето мнение за решение на проблема с недостига на храна в другите страни”. В Африка не знаели какво е „храна”. В Източна Европа не знаели какво е „честно”. В Западна Европа не знаели какво е „недостиг”. В Китай не знаели какво е „мнение”. В Близкия Изток не знаели какво е „решение”. В Южна Америка не знаели какво е „моля”. В САЩ не знаели какво е „други страни”.
2021
Зимата в Троян е по-трудна от зимата в София. Не заради студа. А защото тук на всяко кръстовище освен за приближаващите автомобили, трябва човек да обхожда с поглед и всички хора наоколо, в някаква разумна отдалеченост. “Разумна” тук значи такова разстояние, от което биха могли да те разпознаят. В някакъв смисъл по-лошо е да не поздравиш, отколкото да се пребиеш на леда. Взе да ме уморява това.
Арти го няма още
Всяка вечер излизам и обикалям центъра на Троян и уличките около блока. Понякога, когато няма хора наоколо, викам Арти по име и се ослушвам. Зимата се стъмва към 5 часа, значи точно по времето, когато хората се прибират от работа аз обикалям и си търся котарака. Засега без резултат. Дано е добре.
Когато бременността на Краси с Оги понапредна, пуснахме котакчо навън. Той винаги е искал да излиза, още от съвсем малко котенце в гарсониерата в София. Джаз на Дикс, примерно, даже странеше от входната врата. А нашият само да види, че се отваря вратата и вече е “първа жичка за водичка”. Когато се прибирахме от работа, спирането с крак на процепа и внимателното отваряне и бързото затваряне на вратата си ни беше рефлекс вече.
Та пуснахме го в Троян лятото и той беше на върха на щастието. Цял ден си снове и си изследва и когато огладнее се връща при купичките си пред вратата. Бяхме му нагласили и дунапренената къщичка и се сгушваше и в нея. Съседите го познаваха и му се радваха, защото макар да е огромен, когато някой му обърне внимание, веднага започва да се умилква в краката му. Неведнъж съм виждал как спира познати и съседи на минаване, защото им е започнал да се въргаля и умилква в краката и да чака да го галят. Един път го видях в далечината как нервно снове между автомобилите на кръстовището, но съм сигурен, че много бързо се е научил как да се пази от колите.
Когато се върна след едно забягване, беше с голяма рана на гърба и дълго време го водих на превръзки, лекарката му прави шевове, инжекции. Притеснителното сега е, че точно последния път, като го видях, май пак беше с лека рана на същото място. На гърба, в основата на опашката. Котарачешка рана от котарачи бой.
Дойдохме си за малко в София в края на ноември и до началото на декември Арти беше сам. Храниха го едни съседи, бяхме им оставили храна и точни заръки. Давали са му и той си е идвал, както си трябва. Но когато ние дойдохме, вече бяхме с тъща ми. А тя не го харесва много и изобщо не одобрява гледането на котката. Не че има значение, просто се чудя дали Арти не е усетил някак, че има промяна в общото средно отношение към него.
След няколко дни изчезна и вече месец и половина не се е появявал. Вярно – точно сега са най-големите студове и ако си е намерил някъде топло местенце, или пък още повече – топла къща, където да го приберат, хич няма да е добре да се връща по студовете. Точно тогава падна един голям сняг в Троян, валя няколко дни и беше бая студено, реката замръзна. После имаше тук-там по-топлички дни, но пак си е студено.
Един от последните пъти го заварих как стои отвисоко и с интерес наблюдава едни други съседски дворни котки как ровят в кофа за боклук. Тогава леко му се възмутих, но всъщност е добре, ако се е научил да си намира сам храна. Защото като не е идвал и не се е обаждал, когато и аз, и Краси, че и Светко даже сме го викали наоколо, не е и ял от храната си. Торбичките със суха храна стоят на закачалката още.
Има няколко възможни варианта, аз оптимистично смятам, че или си е намерил местенце някъде в мазе или двор, или някой човек го е прибрал направо вкъщи за зимата. Арти си е домашна котка, винаги е живял в къща и с хора. Това, че през лятото сновеше навън и разучаваше “дивия” живот едва ли му е затрило домашните навици.
Но го чакаме. И Светко го чака, и ние двамата също. За Светко “Ати” си е синоним на котка. Е, не точно котка, а “нашето коте Ати”. :) Вярно, точно сега, с малко бебе, нямаме как да си го приберем пак. Но скоро, когато сме вече на някое наше си място, се надявам да си занесем Арти там и да му е добре.