След като напоследък се тревожех и смятах дни и стотинки до 17-ти, когато трябваше да преведат стипендията, днес без конкретно очакване проверих сметката си. О, чудо – парите са били преведени още на 5-ти. Стоят си в банката, а аз се тормозя. БАН и ДСК е умопомрачителна комбинация. Два пъти не са съвпаднали датите на стипендиите. Изобщо – ужас. Но добре, че са дошли пари, да не им се ядосвам сега.
Списък за обслужване на колата
Понеже колата не е все още обслужена, заради недостиг на пари, а вече се появиха някои дребни проблеми, направих си кратък списък на нещата за оправяне и обслужване. Рошко се държи прекрасно, единственият проблем с него е придърпване, което се появи преди около половин месец някъде и оттогава се усилва. Има случаи, в които не мога да се отърва от люшкането на колата и трябва с мръсна газ на по-ниска предавка да вдигна обороти, за да спре. Не е добре нито за нас вътре в колата, нито за хората наоколо да се форсира постоянно, да се въртят гуми и да се тресе колата из града.
От това тресене може да има последствия и по други системи на колата, защото понякога тласъците са силни и резки. Преди да съм развалил скоростна кутия или съединител, трябва да оправя това придърпване. Според мен е от запалването. Или делко, или кабели, най-вероятно и двете. Може и свещи. Мислех, че може да е от катализатор, от съединител, от лошо гориво или от бензинова помпа. Но като преценявам нещата, съм почти сигурен, че е от запалването. Дано съм прав, защото това са и най-лесните за поправяне неща.
Все пак реших да си направя груба сметка на нещата, които принципно трябва да сменя и/или поправя в близко време.
Масло 10W40 (5л.) — 50лв., маслен филтър — 9-15лв., горивен филтър — 9-25лв., въздушен филтър — 15лв., ангренажен ремък — 30-70лв., ролка на ремъка — 50лв. Антифризът също е за смяна, така и така ако ще пазарувам — червен, около 20 лв. Някои казват, че когато се сменя ангренажен ремък, добре е да се смени и водната помпа, ако колата е вече на много километри. 195 хил. са доста много, а не зная дали е сменяна преди. Все пак се чудя. За ангренажа ще трябва в сервиз май, значи още 50-70лв. отгоре за труда.
По двигателя общо — 230-310лв. В сервиз само за ремъка и ролката.
Комплект предни дискови вентилирани спирачки (дискове и накладки, х2бр.) — 180-200лв., накладки на задни барабанни спирачки (2бр.) — 60лв. Предните са за смяна, че почти са си заминали, но задните са поизпечени само, та може без смяна, само с шкурка малко.
По спирачките общо — 180-260лв. Може да мине и без сервиз.
Филтър на купето — 15-25лв. След смяната му е добре да се почисти вентилационната система. Има едни спрейове, които се пръскат във всички тръби и решетки и вътре отмиват налепите. От тия налепи има 1) лоша миризма и 2) опасност от зарази. Все пак може да не е чистена от производството, кой знае каква микрофлора има вътре… Ще открият огъня, после колелото и ще искат те да карат колата ;) Цена на почистващия спрей — 30лв.
По вентилацията — 50-тина лева. И един освежител след това. Без сервиз.
Освен това искам да сменя свещи, кабели и делко. Това придърпване е ужасно. Вчера пак ходихме в града до строителна борса тук и пак имаше подскачане. Ще се разбие нещо по окачване и скорости направо. Делкото е яко омазнено, май единият кабел е леко сцепен. Мисля, че може да е от там, защото при придърпването оборотите не падат, а напротив — оборотомерът си скача заедно с колата. Тоест не е от съединител, а е от самия двигател. Като че ли на моменти и при обороти над 1200 и малко под 2000 колата работи на един цилиндър.
Първата ми работа ще е като мога да отворя и почистя делкото. Ако е напукано или обгоряло яко, най-добре е смяна. Дистрибуторна капачка — 15лв., палец на дистрибуторната капачка — 10лв., кабели на свещите — 60лв., свещи NGK BKR6E или съответни подобни (4бр.) — 25-30лв.
По запалването — 110-120лв. Без сервиз. Ако нямам инструменти, поне ключ за свещи — 5лв.
Дотук — 570-750лв. Зависи какви части намеря и на какви цени.
И колата е наред. Ако се оправи това придърпване, което мен ме тревожи най-много. Даже спирачките не са ми такава грижа, каквато е придърпването на ниски обороти. На няколко пъти наскоро се налагаше да спирам рязко, един път тук и два-три пъти в София и спирачките държаха. Стигнах до претрисането на ABS-а. Досега не съм имал критичен проблем със спирачките, а и аз карам повече на ниски обороти и високи предавки, това ми позволява бързо да спирам с двигателя и снижаване на предавките.
Но когато колата се тресе цялата, все едно е на един цилиндър, е ужасно и дори това спиране с двигател е проблемно, особено в града. Непременно трябва да го оправя, дано е от свещи-кабели-делко. Затова те са ми приоритет.
Значи бих разпределил нещата така:
Първо свещи, кабели и делко. Почистване и евентуално смяна на нещо от тях, ако е нужно.
Второ ангренаж. Вече е на над 70 хил. км. и малко ме е страх така, да не говорим, че може да са ме излъгали и да е сменян още по-отдавна.
Трето спирачки. Вярно, че засега неглижирам проблема с тях, но е добре да са таман, защото са важна част, определено. И е добре да не стигам изобщо до проблем с тях. С придърпване може да се кара, макар и трудно, но без спирачки не може.
Четвърто — масла, филтри и всичко останало. Накрая има козметики за занимавка, като сваляне на излишната газова бутилка, оправяне машинката за централното на петата врата, малко постягане на тапицерия, една малка ръждичка, по-голяма антена, измиване и почистване отвътре, ремонт на клаксон, смазване на пантите и обтегачите на вратите, защото леко се разскърцаха при лош път, купуване на един тас, че съм с три… ;) Но това са все дребни и странични неща.
570-750 лева наведнъж е сума, която може само да ми докара кошмари нощем. Над моментните ми възможности е, а да “спестявам” за обслужване на колата кой знае дали ще мога. Затова ще съм доволен, ако успея да оправя придърпването (тоест може би делко) и после да сменя ангренажен ремък. Другото — лека-полека.
1900
Захващам се с много неща едновременно, а нямам достатъчно време дори да се наспивам, камо ли да градя “кариера” и тем подобни. Поемам ангажименти, които ако са важни и хората са ми ценни, след това ми носят още стрес, заради липсата на време, бебегледане и сметки. Защото такива ангажименти гледам да не провалям. На свободна практика е трудно, на стипендия от БАН – повече. Чак си се чудя направо.
1899
От няколко дни гледам Top Gear, започнах от първите епизоди на новия формат (това е към края на 2002г.) Отдавна отлагах, но Велин ме нави наскоро. Зарибяващо е, с интересни неща за колите, макар повечето да са свежи майтапи. Неслучайно е печелило награди за най-добро живо предаване. Ще гледам после и сезоните на Fifth Gear. На тоя фон… егати трошките караме ние… Majo каза скоро, споделям и аз.
1898
Към придърпването на колата добавям втори евентуален проблем: главата на двигателя е все по-омаслена. Подозирам скоро проблем с гарнитурата, ако не я сменя. Издухването на уплътнение на главата е типичен проблем за английските ровърски двигатели от серията K. Има омасляване вече и откъм делкото, може и придърпването да е от това. Защото според мен то е от запалването. Може омаслено делко и кабели.
1897
В центъра на Троян има тест-драйв на Peugeot. Видях, тъкмо като докарваха колите и разпъваха масички и чадърчета за дилърите. Сутринта, на път за баничарницата. На връщане поседях малко на пейка на площада, с торбичката с банички и боза. Има 4-5 коли, но отдалече се забелязват една баничарка Partner и шикозното кабриолет купе 308 CC. Май повече него карат. Отказах се да ходя. Не ме влече нещо.
1896
Заведох Арти на поредния преглед. Котарачко вече е добре, но раната му не е зарастнала. Абцесът е бил огромен, явно една от причините да се изтощи така. Пак е с превръзка, лекарите казаха, че зараства седмица-две. Към гърба е добре, но към хълбоците има джобове навътре. Не става за пластика, защото е с размер на кафеена чашка, много е. Мирише, милият, не може да се мие. Трябва баня, но ще почака.
1895
Огънал съм (само леко) джанта в софийските дупки. Ударих дясна предна преди седмица в квартала. Мъничка дупка, ама коварна. Този вторник треснах лява предна при влизане под моста на бул. “Витоша”. Малка, много коварна. Тресна като бомба направо. Сега видях, защото левият тас нещо не пасваше. Опитах да го наместя и се усъмних. Свалих го, гледах джантата – видимо огънат кант. Бате Бойко се грижи.
1894
Акумулаторът на колата пак е празен. За трети път забравям фаровете за час-два и резултатът е неприятен – батерията е flat. Толкова кратко време на фарове без зареждане е малко, но явно акумулаторът е стар и прецакан и зарядът му е малко. Трябва или да си купя зарядно, или нов акумулатор. Или и двете. Зарядно намирам за от 55 до 100 лева, ще почака. Да купя утре кабели. Или да ме бутнат да запали.
Арти е болен
Котаракът ни е зле, но да се надяваме, ще е както казва бебо, като падне — “добе си”. Сега Арти лежи под старата печка отатък в детската стая, превърната в котколечебница. Щяхме да я ремонтираме и още сме до половината, но по-важно е котето да оздравее.
Доведохме го, като дойдохме в Троян, може би преди месец и половина. Пътувахме с колата, той беше в сандъчето си, сложено в краката на задната седалка и покрито с чаршаф. Едвам го вкарахме вътре, все мрази носенето. Ходенето на море навремето явно си му е останало като спомен и макар в Ахтопол и малко във Варвара тогава да си беше поживял на воля и шир, все искаше да се връща при нас за гушкане и задължително да спи в краката ни. Сега в колата пътувахме с климатик, пуснат да му духа точно към него. И когато на няколко пъти спирах климатика, след секунда-две се чуваше възмутено измяукване отзад и аз със смях го включвах отново.
Като излезе тук, беше целият мокър. Изпишкал се по някое време, козината му попила и щръкнала като модна прическа. Едвам успяхме да подредим багажа и Арти щипна нанякъде. Беше взел да се разгонва от разни виещи мацки в София, а пък и май си им е времето. Нямаше го около две седмици. Аз не се притеснявах много, Краси се тревожеше повече. Излизахме наоколо да го търсим, но съвсем малко, само сме го викали няколко пъти.
Една вечер племеничката Грета го доведе на вратата. Видяла го наоколо и го познала, решила веднага да ни го доведе. Той самият знае пътя до входната врата и сигурно натам се е бил запътил. Шмугна се в коридора като сянка. Беше толкова отслабнал, че едвам го познах. Сега съжалявам, че веднага не го заведох на ветеринар и не го затворих в детската. Защото стоя само два дни и изчезна пак, за да се върне съвсем изнемощял и болен след още седмица.
Всичко това става точно в големите летни дъждове. Тук имаше и един ужасен порой, небето се разпра и за четвърт час вече всичко беше във вода. Мълнии падаха толкова близо из околните върхове на Балкана, че алармите на колите на паркинга не спираха. Нямаше закъснение на гръмотевиците, съвсем близо е било. Тогава бях затворен в колата — там ме хвана бурята, на връщане от магазина. И по това време миличкият Арти е бил навън, бил е с рани и не е знаел къде и как да се скрие.
Въпросните два дни, в които отмаряше вкъщи, го държахме на терасата. Не за друго, а за да го обезпаразитим първо. Светко вече искаше да го гушка и да си играят, а котето все пак две седмици е спало кой знае къде (и кой знае с кого;). Беше отслабнал, както казах — брояха му се всички кости, а той иначе е масивен и грамаден котарак. По-лошото беше, че имаше две рани на гърба — една в началото на опашката и една над десния заден крак. Явно рани от бой. Вечерта бяха подутини, а на сутринта се спукаха, изтекла е гной и той с много мъка и видима болка се извиваше, за да си ги ближе. Пи много вода, хапна малко и на сутринта на втория ден, точно когато се приготвихме да го водим на лекар, избяга пак. Сутринта беше в спалната си къщичка, после се облякохме, подготвихме бебо за излизане, взех ключовете от колата и понесох сандъчето към терасата — нямаше го вече. Щипнал отново, тя терасата е на първия етаж и даже има удобни предмети за слизане.
Сега се е върнал в четвъртъка, точно когато аз съм се подготвял за пътуване от София, след като си взех първия изпит от докторантския минимум. Дошъл е на вратата, за да търси помощ от нас. Краси се е уговорила с приятелка да й помогне с бебето и са завели котарака на ветеринар. Още първия път беше толкова отслабнал, че само като го побутне леко човек, залиташе. Нещо немислимо преди, точно за него. Лекарите са му направили превръзка и са му промили абцеса, били са му няколко инжекции с антибиотици и лекарства за раните.
Освен раните, сега има и нещо на дробовете — диша тежко, с много хрипове. Може би е настинал зле в дъждовете, но лекарите не са сигурни. Първата вечер, когато се прибрах тук и Краси ми го показа в детската стая — смален, прашен и непочиствал се, малко смешен с бялата превръзка на задника с лейкопласт отгоре накръст като Еркюл — тогава дишаше едва-едва. Толкова силни хрипове имаше, че дишаше някак на “изкашляния”, рязко, учестено и плитко. Не знам как изобщо е спал и дали е спал. Целия този ден, от второто си завръщане и след ветеринаря, до вечерта, не беше ял и пил изобщо.
Зарадвах се, когато на сутринта видях, че е ял. От течна храна от консерва, любимата му. Още от книжките на Джералд Даръл навремето знам, че когато едно животно започне да яде, значи ще се излекува. И все пак се притеснявам, много.
На следващия ден, вчера, го заведох в кабинета да му сменят превръзката и да го видят пак. Казаха, че изглежда по-добре, първия път даже хич не се е съпротивлявал на манипулациите, толкова е бил немощен. Казах им, че вече яде и когато лекарката му поднесе хрупка храна, той се нахвърли да я дъвче. Засмяха се, че щом в тази неудобна поза, притиснат от два чифта ръце в ръкавици към манипулационната маса иска и успява да яде, значи е определено по-добре.
Сега хапва по мъничко и по много лежи заврян под печката. Не иска да влиза в дунапренената си спална къщичка, може нещо да го е наплашило, може предния път да го е изгонила някоя съседска котка, намъкнала се в терасата при него, не знам. Когато влиза някой от нас двамата с Краси, Арти се измъква от местенцето си и с мъркане и хрипливо маукане идва към нас да го галим. И просто да постои, леко полюляващ се край нас, докато го чешем зад ушите. И после се обръща и с бавна крачка се вмъква отново да лежи. Опитвахме да му даваме вода със спринцовка, но не ще. Пие доста малко вода, но дано започне да се оправя.
Това, което мен ме притесни ужасно много е, че лекарите казаха, че му липсвал един зъб. Стреснах се много — когато идвахме тук, съм сигурен, че зъбите му си бяха наред. Когато се върна първия път, съм сигурен, че бяха наред, защото хапваше суха храна и изпи половин купичка наведнъж. А сега явно нещо силно го боли в устата, защото при всяко хапване от течната храна потръпва. Един път чух някаво хрущене, докато дъвчеше храната — а няма какво да хрущи в нея, тя е мека. Явно някъде зъбките му се търкат едни в други. Сигурно и затова не пие вода — защото, както казаха, единият кучешки зъб липсва, устната е провиснала леко и насрещният кучешки зъб се забива там в месото и има раничка.
Милият Арти! Дано се оправи и да е наред! В понеделник ще е на контролен преглед, евентуално последно махане на превръзката и ще го видят пак докторите. Светко все се сеща и пита за него. Много се надявам да си има и зъбчета и просто от липса на храна и витамини да са се били разклатили и лекарите в суматохата накрая да не са видели добре. И като заякне, всичко да е наред отново!