Има някои блогъри (все по-малко на брой, за щастие), които пишат неграмотно. Да се чуди човек на какво са ги учили в училище и как с тоя си правопис работят и изкарват толкова пари днес. Почти всички такива блогове разчистих от четеца си, но Мариян Маринов го чета през “Свободна планета”. Днес вече ми дойде в повече. Толкова много откровени правописни грешки в един пост не бях виждал. Махам го от планетата, все пак по някакъв начин аз съм отговорен за качеството й… Мариян беше един от хората, които разпалиха огъня, дето доведе до разцеплението в сдружение “Свободен софтуер” и до фактическото му изчезване. Но това няма нищо общо с отписването му от планетата, а неграмотното писане на български език.
1265
Някои блогове в MSDN (не ги следя нарочно, една планета се оказа, че ги е включила по необясними за мен причини) са щури от радост, че Корея и Норвегия са сменили гласовете си за MS OOXML от “не със забележки” на “да със забележки”. Ах, колко хубаво било, колко правилно, дрън-дрън. Днес си оправих настроението, като през блог от планетата на Дебиан разбрах, че Венецуела след широко обсъждане е сменила гласа си от “да със забележки” на “не със забележки”. Хак да ви е, тъпи майкрософтски фанатици!
1263
Опитвам да правя две неща – да работя по служебните задачи и да развивам моите проекти. Служебните неща не вървят, защото съм отдалечен програмист, а никой не се грижи да поддържа връзка с мен. Поне да ми кажат “добре се справяш”, да му се не види. Ако се справям добре. А така сега – знам ли. И само се тормозя. Моите проекти пък остават на втори план, щото не печеля пари от тях. Поне не засега, а то “сега” е важното в тия неща. Писна ми, писна ми на края на месеца да оставам без пари. Уж имам добри доходи, уж програмист, това-онова, пък все чакам заплата, мамка му… Безизходици разни…
1262
Изтощен съм. Като при някакъв военен стрес (знам, че има специален термин за него, но не се сещам, в главата ми е каша). Ужасно ми се спи и се наливам с кафета. Някой ще каже “ми не пий кафе, пий чай” (или някаква подобна плява). “Ми не ми се обяснявайте, ще пия каквото си искам!”.
Електронни данъци… или нещо подобно
“Открих” че мога да си плащам данъци и такси през Интернет. НАП, мои бивши работодатели, пак са свършили малко работа, но хем малко, хем наполовина. Сблъскването със система като тази на payments.nra.bg наистина е облекчение в сравнение с реденето по опашки и разправиите с всякакви нервозни лелки. Но не е това, което трябва да бъде. Не може да се казва “и така е добре, щото ако и това го нямаше” — трябва електронното общуване с властта да е изрядно и винаги и по всякакъв начин в услуга на гражданина. Особено когато говорим за плащане на пари — други могат да си позволят уеб-некадърност, но данъчните нямат никакво, ама никакво оправдание. Защото тази услуга си я плащаме. Буквално.
Навсякъде, където има “пари отдругаде” за качеството на ИТ-услугата се обръща слонско стъкларско внимание. Защо например “Софийска вода” след като направи няколко гафа с изтрити бази от данни и опита да въведе “самоотчет през Интернет” продължава да разчита изцяло на проверки на място от инкасаторите? Ами защото не им пречи на печалбите да е така. Защо Енергото продължава да няма цялостна и интегрирана система за услуги и справки през Интернет, а пищи за въвеждане на тримесечното отчитане? Ами така им изнася. Защо НАП хвърлят всяка година безумни пари за нова техника, нови програми, консултиране, курсове за персонала (на които никой нищо не научава, но поне има “присъствие”), поддръжка, а в същото време цялата система продължава да е тромава и ръбата, даже неприветлива и обидна? Ами защото така им изнася.
Сайтовете за разплащане на НАП работят добре само с Explorer на Майкрософт. Някъде на ръба все пак се справя Opera. С Firefox/Iceweasel и базирани на Gecko и WebKit браузъри почти или изобщо не работят. Заглавната страница на payments.nra.bg зарежда подразбиращата се страница на Oracle Application Server. Всички действия се извикват от другите сайтове с линкове към поддиректории навътре. И да, пак само с Explorer или в краен случай — Opera. На шега си помислих, че не знаят, че Opera се “справя” с куците им сайтове, иначе сигурно щяха така да омажат нещата, че и тя да не работи, а само експлодерът. За изпращане на подписани документи пък да не говорим — там, доколкото разбирам, трябва да имаш не само IE, а и Word. Пак на същата фирма, познахте. Да, пак несвободен софтуер, познахте.
Интерфейсът на всички тези и подобни сайтове е като взет от най-страшните кошмари на дизайнерите, уеб-програмистите и специалистите по ползваемост. Само един пример, наистина само един, защото мястото ми тук си ми е ценно — влизаш да си плащаш здравните осигуровки и след няколко екрана глупости се появява огромен списък с двадесет и пет-шест различни “наименования на плащане”. Различни видове причини да си на сайта, които трябва да прочетеш внимателно и пак много внимателно да прецениш коя да избереш. Супер-тъпо и некадърно. Неработещо. Решението? Прави се помощник от 3-5 стъпки, в които с максимално прости въпроси се уточнява потребителят къде трябва да попадне. Съвсем прости и ясни въпроси и възможно по-малко на брой стъпки. А не така — сега за да прочета всичко трябва първо да пия кафе, за да е сигурно че няма да объркам нещо и после трябва да им чета тъпите текстове един по един и то няколко пъти.
Така нямало човек да сбърка? Глупости, точно така човек бърка. С помощник в стъпки човек не отделя излишно внимание на формата и се замисля за съдържанието. Как да отговори на конкретния ясен и кратък въпрос, който му е зададен. И не греши. И е щастлив и си е свършил работата и сайтът си е изпълнил предназначението. Но това са неща от фантастиката за е-правителството ни, нали…
Бях чул преди време, че благодарение на промените в НАП, най-вече вкарването на данните в електронен вид, в бюджета са влезли не-знам-си-колко милиарда допълнително. В смисъл — потрошаваме редовно пари, но пък вижте как покрай всичките глупости дето правим, все пак колко много допълнителни пари сме събрали за разпределение от държавната власт.
Всичко това ми прилича всеки път на злобните подмятания на разни партийни дядковци, които след 10-ти разправяха “толкова добре вървеше всичко, ето, партията даже всичко оправи, вижте колко много автомобили има, а преди да дойде партията само каруци вървяха”. И на партийните дядковци, и на “държавните” служители (имам предвид малките шефчета в държавни и бивши-псевдо-държавни структури, не конкретно редовите държавни служители) им липсва трезва преценка на едно отношение.
Липсва им преценка на отношението между прогрес, развитие от една страна и принос от друга. И без партията щеше да има автомобили, въпросът е какво е направила партията, за да са щастливи хората. И без ИТ-инвестициите и всякаквите ненужни и спечелени под тезгяха търгове в държавните и подобни институции щеше да навлезе употребата на компютри. Въпросът е какво са направили данъчни, енерго, топлофикация, водоснабдяване и всички подобни, за да са щастливи хората. Ами… нищо.
Оптимизации вътрешни и външни
Ако доброто е най-доброто възможно, оптималното, то този блог гледа към него. Може да правя крачки назад, но важното е, че имам пред себе си образ на най-доброто възможно. Или че поне така си мисля. :) За оптимизация говоря…
Има оптимизации на сайтове и на бизнес-процеси. Аз ще ви говоря за тези на личната нагласа, за да видите, че съм чел. Оптимизациите биват два вида — вътрешни и външни. Външна е като ти се откъсне парче… Външната оптимизация на страниците ми е трудна, защото външното винаги е нещо, което се представя и “изглежда”, а аз от дизайн разбирам като куче от месарство. Като български политик от държавно управление. Гледам, отличавам хубавите неща, зная кое е направено добре и то е, дето ми харесва. Но като тръгна аз да правя нещо, оплесквам всичко и първо ми става досадно и ядосано, после почва да ме боли глава и накрая, ако много упорствам от мой си инат, се получава нещо, дето изглежда завършено, ама не е баш както трябва. Това не ми е проблем, просто отбелязвам. Все се сещам как, когато Ийори беше веднъж на гости и аз му казах, че съм си сменил дизайна на блога той, като го видя каза “ама какъв дизайн, това е метранпаж” :)
То в уеб-а май дизайн и метранпаж са малко смесени… :)
Към външното слагам и неща като оптимизиране на кода и микроблог. Сайтът работеше наистина бавно и все си мисля, че е заради някоя бъгава приставка на Drupal, даже имам набелязан виновник — нещата, дето движат уики-то. То хем не е съвсем читаво уики, хем и напоследък не го ползвам много, да не говорим, че не се ползва от други, ама нейсе. Поорязах каквото имаше излишно из сайта и пуснах кеширане и компресиране на джава-скриптовете. Сега скоро зарежданите страници се вземат наготово, и то не от базата, а от файловата система. Това, заедно с компресирането на скриптове и стилове май свърши работа и сега е чувствително по-бързичко.
Причината за тия занимавки е в хостинга. Споделен хостинг си е кофти отвсякъде, но засега не ми се занимава да местя сайтове. Колкото и да казват някои хора, че еди-кой си хостинг бил супер, имал всичко, дето е нужно за личен сайт, винаги говорят от своята камбанария, а там имат разпънат най-много само един WordPress и то често с включено кеширане. Има различни задачи, с различни решения, съответно и разните хора имат разни нужди. Така че от личен сайт до личен сайт — разлики огромни.
Микроблогването пък ме привлича отдавна, защото много неща отминават, без да влязат тук, при текстовете от по няколко абзаца. Сглобих го за нула време, докато си почивах. Има неща за довършване, без които няма да ми е удобно за ползване, например трябва ми публикуване през джабер. Начинът е да си напиша малък бот или да настроя някой от многото налични свободни софтуери за джабер-ботове. Ботът получава текста, претърсва за специално означени категории, етикети и подобни, после форматира публикацията и я изпраща по XML-RPC.
Така работят някои от разните микроблог-системи и мрежи за споделяне на състояние. Всъщност може и да се направи такава малка система за тия “земи” на мрежата, не е трудно. Но не зная доколко е нужно, защото за всеки сайт с общност и за всяка уеб-две услуга най-важното е точно общността и тя трябва да е голяма, за да има смисъл от заниманието.
Вътрешното… То е като външното, само че е вътре и не се знае какво е. :)
Не че нямам настройка за блогване, не че не ми се работи по мои проекти. Просто нямам достатъчно сили и време след писане на php за пари и по цял ден слушане на бебешки шум. Че понякога и по цяла нощ… Или е рев с плач, към който няма как да съм безразличен, или е писък и крясък нечуван от радост и кеф. Все неща, които не се вписват много-много в типичната “работна среда”. Не се оплаквам, страхотно ми е. Само дето съм уморен, много уморен, ама много…
За пореден път “откривам” last.fm и между разните ми други неща през деня се радвам, когато намеря начин да послушам нещо от там. Май няма голям смисъл от компресирана музикална колекция в днешни дни. Така и така качеството не е като на диск или flac-файл — по-добре само връзка с мрежата и зареден плеър с last.fm.
Артър Кларк и звездите
Днес почина Артър Кларк. Мечтателят с една от най-живите визии за фантастиката. Физикът, който реши да е писател и в писането си беше фантаст, а не просто поредният пишещ физик. Авторът на четирилогията “Една одисея в космоса”. 2001 вече мина, на крачка сме от втората, 2010, а все още нямаме нито “Тихо Магнитна Аномалия Едно”, нито “ХАЛ”, нито сме чували по новините за Дейвид Бауман или Франк Пуул. Никой не е излизал в открития космос, за да сменя повредения комуникационен елемент “Алфа-Ехо-35”.
Да не говорим, че не гледаме към небето със същия възторг и не ни тревожи непознатостта на необятния свят на Юпитер. На необятните светове на Юпитер. “Всички тези светове са ваши, без Европа”.
Немислима е съвместна експедиция на САЩ и Русия с пилотиран кораб с голям екипаж до Халеевата комета. Може би просто защото САЩ отдавна вече не са същите “добри момчета” или защото вече го няма странният червен СССР, а заместващата нова руска империя е заета с политически пози, заплахи и парадиране с много пари у малко хора.
Може би не ни интересува вече Халеевата комета? Може би дори не се сещаме за Юпитер, за необяснените неща в Космоса, за универсалността на съзнанието и за самото ни зараждане и произход като мислещи. Защото сигурно си имаме по-важни грижи. И по-интересни теми за вмечтаване. Може… Какво да прави сред нас тогава старият Артър Кларк?
Любопитството, винаги в основата е любопитството. Здравото, полезно, изграждащо и развиващо, дори здравословно любопитство. Любовта към питането. Дали има нещо отвъд звездите? Дали има нещо отвъд стените на града? Какво има в новите светове, какво има в забранените места? Хората, разбира се, накрая кацат на забранената луна на Юпитер Европа. Какво би бил светът без любопитството?… Какво би било, ако за всяко питане трябваше да полагаме усилия като за нещо неприятно, като за досадно задължение?
Няма да забравим. Нито да сме любопитни, нито че:
1) когато изтъкнат възрастен учен твърди, че нещо е възможно, той почти сигурно е прав, а когато твърди, че е невъзможно — почти сигурно греши,
2) единственият начин за откриване границите на възможното е да се дръзне малко отвъд тях, в невъзможното,
3) всяка достатъчно развита технология е неразличима от магията,
Миналата година по това време си отиде Станислав Лем, преди четири години пак по това време разбрах за Джералд Даръл. Не правя статистика, припомням си ги, защото са ми помагали и развивали, защото са искрено любопитни и говорейки на читателите, ги заразяват с онова “изследователско”. И с безрезервна вяра в доброто развитие на бъдещия свят.
Сещам се колко много са книгите и разказите на Артър Кларк, които още не съм прочел. Колко много са научните статии и интервютата, за които изобщо не зная и тепърва ще ми е интересно и любопитно да чета.
В този смисъл Артър Кларк е жив и още дълго ще живее в страниците, пълни с любопитство. Здравей, Артър Кларк! Благодаря ти и на добър път!
1254
Kamelot ще свирят в зала “Христо Ботев” в София на 18 април. Още една добра вечер за феновете на прогресив метъла. Не ми допада изборът на зала, точно тази е консервна кутия без никаква акустика. Поредната спортна зала в София, която се ползва за концерти поради замирането на спорта. Но Камелот си заслужават, готино ще е да се отиде. Колко ли ще струват билетите?
1253
http://djangobook.com/ – Книгата за Django, от двама-трима от разработващия екип. Свободна книга, под GNU FDL.
http://www.djangosnippets.org/ – Работещи примерни парчета код за разработка с Django.
http://www.djangosites.org/with-source/ – Представяне на сайтове с Django. Специално тази категория са с даден изходен код.
1252
Всичкото програмиране е една голяма шашма. Решава проблеми, да – ама първо само си ги създава. Уеб-програмирането пък внася допълнителния гъдел “аз праим безмислени работи, ама са мрежови и са социални”. Пълна безмислица. Личи си по това, че е така излишно усложнено и пълно със заклинания. Вещерска му работа…