Човешките трусове

Интензивното краткотрайно общуване с родители мога да оприлича на средно голямо земетресение с материални щети. От този вид, при който всичко около теб е опустошено, нещо не е на мястото си и не е вече същото. Уютът и интимността, които си градил дълги дни са разрушени, крехките им колони са разтърсени от труса и надгражданите им етажи да се сплескали като сандвич с шунка. Нямаш никакво време, защото все нещо не е довършено, все нещо не си направил както трябва и всички предишни грижи, които са ти се стрували важни и актуални, сега трябва да разбереш, че изобщо не трябва да ти влизат в дневния ред. С две думи – наоколо е хаос. Но си казваш, плюейки в пазвата, че поне няма човешки жертви.

Затова… земетресение с материални щети…

—-

В този смисъл едно друго наблюдение да споделя. Все се случва така, че докато растем и “зреем” често си казваме, че като вземем някой ден да пораснем наистина и да имаме деца, изобщо няма да ги ограничаваме. Не така, както са ограничавали нас. Някакъв странен вид “синовна закана” – “не ми купувате сладолед, а… добре… аз когато имам деца, всеки ден ще им купувам сладолед”. Глупаво звучи така казано, но такива са огромна част от взаимоотношенията на родители и деца. Дори и без да се усещаме, често си казваме, че “ние като станем родители някой ден”…

Момент! Стоп… дззззззт… отдалечаваме се малко. Същите “закани” имат и родителите. Сигурно неща от сорта на “трябва да ме слушате, защото аз знам, защото навремето на мен не са ми купували сладолед – значи сега имам права; пък вие когато пораснете, тогава се оправяйте”… Какво се получава – наследяване на неизпълнени отговорности, закани и наказания. Дори и да не си личат като такива на пръв поглед, доста от мотивите на родители и деца се коренят именно във вината, заканата, реванша, наказанието.

Добре, сега какво си казваме? Например… “е, аз когато имам деца, ще внимавам и ще опитам да не повтарям нещата, които смятам за грешки на моите родители.” Стоп кадър отново! Дззззззт… Още една стъпка назад. Трябва да се отдръпнем, за да видим цялата картина. Защото така се гледа картина – от поне няколко стъпки разстояние. Истинското решение не е в постоянните опити да правим правилните неща във всеки момент. Защото такива няма. Не е имало кой да ни научи на тях. Знаели сме ги като малки, когато ни се е ядял сладолед, но лека-полека сме ги забравили и сме ги заменили със сложна система от вина, закани, наказания… И така продължаваме световната човешка еволюция на вината…

—-

Истинските решения винаги са в децата. Истинските учители са винаги децата. Родителите са посредниците, които могат да преведат тези детски решения на езика на възрастните. Но за целта трябва да слушат, да се напрягат много. Дори повече, отколкото когато са правели мащабните планове да имат деца и след това кога и как да им купуват сладоледа. Колкото повече “порасват” възрастните, толкова повече трябва да слушат. Да слушат децата. Не обратното.

WordPress на dom.bg

Преди време Владо Герджиков имаше проблеми с доставчика на хостинг “dom.bg”. Понеже и аз съм също там (все още; засега май реших голяма част от проблемите и не ми е чак съвсем некомфортно, та може да остана до края на платения период…), реших да споделя един малък хак за хората с WordPress.

На dom.bg PHP работи не като модул на уеб-сървъра, а като скрипт през CGI. Причините няма да коментирам – те си знаят защо са решили така. Не зная колега, който ще сложи PHP през CGI на такъв голям сървър, но все едно – това е положението.

Та един от основните проблеми при работата с dom.bg е именно този. Повечето готови системи, писани на PHP, най-често изобщо не правят проверка дали се работи през CGI. Обяснявам си го с предположението, че почти никой не би се сетил, че има публичен хостинг, който да пуска PHP през CGI. Нещо по-“екзотично” като Ruby например може и да се пусне, но пък PHP… Макар да си има модул и за Ruby. :)

При инсталиране на WordPress на въпросния хостинг всичко минава правилно до момента, в който трябва да заредите сайта си. Тогава се връща грешка 500 (internal server error). Иначе администраторският интерфейс си работи, всички настройки и редактирания – също. Проблемът се появява при зареждане на основния сайт. Логовете на dom.bg не са видими от потребителя, можете да ги изискате с писмо до поддръжката, но в този случай не си правете труда. Ето решението…

Ако инсталирате WordPress на акаунт към dom.bg (или изобщо някъде, където PHP работи през CGI, отворете файла /wp-includes/functions.php и намерете мястото със следните два реда:

@header(“HTTP/1.1 $header $text”);

@header(“Status: $header $text”);

Във версията, която днес инсталирах (2.0.2 – последната към момента) тези редове са с номера 2170 и 2171. Но с търсене ще ги намерите – единствени във файла са.

Това, което ще реши проблема ви, е закоментирането на първия от тези редове. Сложете коментар (“//”) пред реда, който изпраща HTTP/1.1 заглавка. Първият ред е за PHP като модул, а вторият – за PHP, изпълняван през CGI.

Не зная защо в самия код на WordPress не са добавили точно на това място една кратка проверка как се изпълнява PHP и след това просто да се изпраща съответния ред. Може би това е възможно решение на бъг в WordPress, но рядко бъркам и надничам в кода на WP, за да кажа със сигурност дали е бъг и дали трябва да се добави провеерка. Или може да минем само с тоози малък хак за такива “странни” хостинги като родния dom.bg. Ако някой има представа и му се занимава да чете по-подробно кода на WP, нека каже. Ако проверката е удачна, може да пратим на разработчиците поправката. Става дума за ред-два “if-then-else” проверка ;)

Приятно блогване ;)

Blogerrors

Преди време имаше импулс против “шльокавицата”, тоест писането на български с латински букви. Подкрепена от сдружение “Свободен софтуер” и от доста активни блогери, тя имаше голямо влияние и сега, за радост, все повече хора пишат на български с българската азбука.

Въпреки това, някои грешки в правописа, затвърдени в годините на писане на “шльокавица”, продължиха да избождат очите на по-грамотните читатели. Може би е време да започнем да показваме най-честите грешки, за да се пише не само с български букви, а и правилно и разбираемо. Без да искам да обидя някого, ще ми се да посоча най-честите правописни грешки.

Кръстих тази статия “blogerrors”, защото най-често виждам такива грешки именно в блоговете. Може би защото блогерите пишат бързо, “на момента” и често бързината им коства една-две грешки. А може би и защото за мен това е по-удачният “посредник” от телевизията и вестниците. Иначе и в тези “медии” сигурно грешат на поразия. Поне за телевизията съм сигурен — все още гледам понякога по малко ;)

1) Пълен и кратък (непълен) член

Правилото всъщност е много просто. Вярвам, че членуването се бърка от невнимание и ненужно бързане. С пълен член се членува подлогът на изречението. Ако към подлога има определение, тогава вместо него се членува то. Ако има сказуемно определение, членува се и то.

Примери:

Лекарят каза “добър ден” на чакащите пациенти.

“лекарят” е подлогът на изречението, няма сказуемно определение и пълен член получава само той.

Разяреният тигър се обърна и изръмжа към укротителя.

подлогът тук е “тигър”, но към него има определение, “разярен”, затова пълния член получава то. Няма сказуемно определение, затова пълен член получава само “разяреният”.

Умореният лекар беше най-добрият приятел на тигрите в градския цирк.

“умореният” получава пълен член, защото е определение към подлога, а “най-добрият” — защото е сказуемно определение. Това се запомня лесно така — всичко, което е “на” подлога, се членува с пълен член — понеже сказуемото е най-пряко свързано именно с подлога, неговите определения също се членуват като подлога.

“градския” се членува с кратък член, защото, казано кратко, няма пряка връзка с подлога. Това се запомня лесно така — ако пред думичката, за чийто член се чудите, има предлог, тогава тя задължително се оставя с кратък член.

2) Слято изписване на “не” пред глаголи

Това е много неприятна грешка, защото се забелявза веднага. Накратко, правилата се запомнят така — ако имате глагол, то “не” пред него задължително се пише отделно.

Ако пък става дума за съществително, тогава най-често това е просто различна дума и се изписва слято.

Примери:

Не мога да разбера какво пишете.

Не искам да ходим на кино днес.

Не зная колко е часът.

масово се използват грешни изписвания “немога”, “неискам”, “незнам” и др. под. Когато се отрича глагол, “не” се пише отделно.

Примери за думи, в които “не” се пише слято, са съществителните, започващи с “не”, например “невъзможност”, “нежелание”, “неграмотност”, “незнание” и др. под.

3) “Кой” и “кого” (“някой”-“някого”, “никой”-“никого” и др. под. форми)

Много често се бъркат.

Кратко правило — ако отпред има предлог и става дума за неодушевен обект, тогава се казва “… който”, например “Ключът, на който е изписан номерът на стаята”.

Ако отпред има предлог и става дума за одушевен обект, задължително се използва “… когото”. Например “Човекът, у когото е този ключ, е клиент на хотела”.

4) Объркване на бройни форми и множествено число

Някои съществителни имат освен множествено число и бройни форми. Някои нямат. Например “сняг” няма бройна форма, а само множествено число — “снегове”.

Примери за бройни форми са “монитора”, “компютъра”, “стола”, “ключа”. Използват се, когато се казва за колко броя от тези предмети става дума, например “Имам пет ключа на връзката си.”

Тези бройни форми се различават от формите за множествено число, които в случая са съответно “монитори”, “компютри”, “столове”, “ключове”.

Колкото и да е странно, в мрежата съм срещал грешно комбиниране на бройни форми и множествено число. Просто понякога двете форми измамно си приличат. Внимавайте и преди да напишете изречението, кажете си го наум — в повечето случаи това ще подскаже правилното решение. ;)

Завръщане от сватбено пътешествие

Днес най-накрая си се прибрахме вкъщи. Беше ни много интересно, макар и никак не “екзотично” – казвам го, ако вече си мислите за разни палми, плажове и екскурзоводи. Пътуването ни беше приятен начин да си дадем лека почивка и да бъдем сами на места, където не ни познават. Тоест… наистина да бъдем сами.
Много благодаря на всички, които са ни пожелали хубави неща! Открихме в коментарите към предишния запис поздравления, получихме и по пощата. От сърце мерси, и от двама ни!

Засега сме просто “завърнали се” – нямаме някакви конкретни планове, освен да си отпочинем. Краси има още отпуска, а аз още не съм започнал да работя. Д’Артанян ни посрещна с нескрит интерес, дори успя да ме одере бая дълбочко “за добър ден” ;) Ще имам много да разказвам – на няколо пъти по пътя се хващах, че блогвам наум. Имам и шест ленти за проявяване – от тях само две заснети на почивката, другите четири са снимани от Петя и Иван по време на сватбата с моя Canon. Петето (друга Петя; на сватбата се бяха събрали таман четири;) ще покаже тези дни видеото.

А аз се надявам да имам достатъчно снимки, за да сглобя тук готини пътеписи и разкази за самата сватба. Но това – по-нататък. Засега ще отмарям и ще подреждам лекичко спомените.

Здравейте! Здравей, София! ;)

П.П.: Малко трудно се работи с клавиатура, тъй ми се струва… Нещо метално на дясната ми ръка… странно…

Сватбен ден

Никога не съм искал голяма сватба. Не е искала и Краси. Че кой тогава иска? Познайте, от три пъти…

Утре, след часове вече, ще дойде време за сватбата ни, аз и Краси се женим и поради разни традиции и други външни мотиви, ще правим шумен бал. Колегата ми Венци, кумът, ми казва, че “традиция” идва от латинското “традо”, което значи “предавам от ръка на ръка”. Само че като всяка латинска дума има поне няколко значения и това “предаване от ръка на ръка”, от което явно е произлязло “традиция” и английски-френските производни за търговия и превод на текст, далеч не е единственото.

Друго основно значение на “традо” било “предавам”, но не в смисъла на “от ръка на ръка”, ами в смисъла на “портя”, “издавам”. И също така значение било “преподавам”, което може би идвало от едно от другите основни – “предавам от ръка на ръка” (разбирай предавам знание, де) или “предавам, издавам”.

Толкова за традициите и за “ритуалите”. На нашата сватба ще са сведени до неизбежния минимум. Нямате представа колко усилия ни е коствало отвоюването на това пред гостите-традиционалисти.

—-

Причината да не съм казвал досега е, че аз исках да мога да кажа на всеки, когото ще ми е приятно да видя и да мога да поканя и да приема всички тези хора. Но организацията на тържеството е нещо смазващо, вярвайте ми. Особено ако има много и разнородни изисквания от страна на различните роднини.

Много пъти нощем не съм можел да спя и съм се чувствал като разпъван в различни посоки. Образно, естествено. Краси също се изтормози.

—-

Когато през последните седмици, особено след моето дипломиране, трябваше да “наберем скорост” и да тичаме да уреждаме и да “редим дипломация” като луди разбрахме, че няма да стане съвсем както ние си го представяме, се успокоих и реших да се виждам и да разказвам на хората поотделно, защото просто няма начин да приемем всички. Не че “нашите хора” са много, просто се оказват “в много”. Нека никой не се обижда – всъщност сватбите са сигурно един от най-яките бизнеси. Стига да продаваш, не да купуваш ;)

Нямам сили да пиша подробно, ще разказвам после, след като мине цялата шумотевица и след това свърши планираната отпуска.

—-

Но нека който има желание да присъства на официалните ни ритуали, най-вече църковната венчавка, да заповяда! Венчавката започва утре, 26-ти, от 11 часа сутринта в храма “Света София” в София.

—-

“Света София” е старата базилика вляво от “Свети Александър Невски”, червена тухлена църква, на стената й е “вечният огън” на незнайните воини. Отпред има градинка и паметник на Вазов, до гроба му.

Църквата е една от най-старите в София, ако не ме лъже паметта е на същата възраст, на която е и ротондата зад президентството. Разликата между двете е, че ротондата е почти запазена (леко достроена за реставриране) в първоначалния си вид, докато “Света София” е многократно събаряна, изграждана наново, била е джамия, падали са й минаретата и т.н. Но пък за разлика от ротондата, през цялото време е била работеещ храм. Разбира се без годините, когато е била издигана наново. Изобщо – тежка съдба, дори за сграда ;)

Всички знаят – днес е моят сватбен ден,

предричат тежък плен…

[…]

Моят сватбен ден открива път зелен,

цял век да трае този сладък плен!

Даже с хляб и сол, с този рокендрол,

живот ще има в моя празен хол.

[…]

От “Сватбен ден” на Щурците

Лошо сканиране, нови обувки

Днес, вече свалил температурата до по-поносимата “гранична” 37°, излязох по задачки. Едната беше да се свържа с един човек – не успях да го направя. Но пък с мен се свърза един приятел, с когото също трябваше да говоря. Другата задачка беше да си купя обувки. Отдавна се каня да го направя, добре си изкарвам зимата с кубинките, но последните маратонки се разпаднаха наесен. Вече не ми отива да се разкарвам с кубинки и в черно и посред лято. Не е уместно някак ;) Нали сме против “тенденциите” в така наречената “мода”, няма да робувам на стереотипи, били те и мои си ;)
Исках да кажа, че аз си се чувствам хеви метъл и в цветна ризка и маратонки. Хем ми е по-леко и удобно, хем заблуждавам “вразите” ;)

Обувки не си взех, но си набелязах едни. Има някаква модна тенденция (брр) мъжките обувки да са или по-подчертано спортни, или подчертано заострени. Явно някой е решил, че щом са “заострени”, значи не са спортни, ерго – са официални. Милите “модисти”, как се влияят горките. И поради тази “тенденция” е трудно човек да си намери хубави, нормални чепици. Не искам нещо, което е неуспешна кръстоска с маратонка, защото предпочитам да си взема хубава маратонка. Не искам и нещо, дето продължава половин метър пред пръстите ми. Луди хора. Все пак успях да намеря нормален чепик.
—-

Минах и през фото-то Коника Фото-Експрес на Митко Ангелов, на Ломско шосе, срещу Била. Дето преди три дни си оставих Foma400 за проявяване и сканиране. Така се бях зарадвал, че човекът каза, че лично (едва ли не) ще се погрижи за лентата, че ще я сканира хубаво и т.н. Сега, като видях снимките, много добре си виждам грешките при снимането и си ги отбелязвам мислено. Но качеството на сканирането е убийствено, аз толкова лошо сканирани снимки още не бях получавал. Дори са по-зле от тези от Хит-маркет, за които писах. Не само че са на по-ниска резолюция (някъде около 1.5 мегапиксела), ами и цялата лента е на петна, в скан-а си личат много ясно на почти всяка снимка петната. Все едно е промивана с някакво желе, ужас. Тук-там има прави черти през почти целия кадър, които сигурно са дълбочки драскотини. Не говоря за нормалното количество прах – знам, че тия черно-бели ленти ловят прах. Това не е прах, това са драскотини и петна.
—-

Абе ей, фотаджии побъркани! Толкова ли не можете да правите снимки от филм, да ви си не види и професионалистите? Егати мърлячите сте всички, вашта кожа, само ни взимате парите и си слагате табелги “дижитал”! Какъв дижитал, бе, аз ако снимах дижитал знаеш ли кога ще вляза изобщо в тъпото фото? А? Таман никога! Преди време една кокошка ми поиска по 25 стинки на кадър (на кадър!!) за сканиране и ми изпонадра три ленти (пък бяха “машинни”, С41), сега една черно-бяла лента не могат да проявят като хората.

Абе, смотльовци, преди години, като още не правеха табелките с надпис “дижитал”, дето си ги качулите, тогава къде сте работели, а? В “Чистота” може би?

Ако не можеш да проявиш една лента, кажи си – кажи “не мога бе момче, не мога, ей-на вързан съм в ръцете и съм тъп, ко да напраа” и ще ви разбера. Ама вие не – можеме всичко. “Искаш сканиране… мфхмх… е за какво ти е? Е, добре, сканираме. Как ли – ами става, като за 10/15 сантиметра отпечатване…”

Алоооуу, аз не искам да ми сканирате филма, за да си го отпечатвам после! Ако искам хартиени копия, ще си ги поръчам директно, поне тях ги можете… То май само това можете… А, да – и да слагате табелките “дижитал”…
—-

Туйто, ще пиша по-подробно за това фото друг път, тук горното беше за всички “фото”-та, техната мама…

Читателю, ще ме прощаваш, аз принципно си пиша по-кротко. Абе с две думи – не ползвайте фото-студиа!

Настиване

Настивам. Всъщност настинах, а сега май ще хващам грип. Първо две вечери подред вечеряхме с Краси в заведения, в които или не бяхме влизали, или бяхме влизали само за питие и мезе, не за вечеря. Та първо си мислех, че съм се натровил с нещо, затова ми е толкова зле. Последния път ядох едни спагети болонезе, с кайма с разни гадости. Обичам много паста, но да си я направя сам или да си експериментираме двамата с Краси вкъщи над печката. Или тя да ги направи – облизвам си пръстите. Иначе в кръчмите спагетите са отврат, не знам защо никога не са ми харесвали, когато съм опитвал. Например тези бяха от най-най-тънките, имах чувството, че ям недоварено фиде. А и сосът нещо не беше готин, нали казах за каймата.

Вчера с баща ми пък решихме да излезем и да се поразходим в града и стигнахме до “Петте кьошета”. На мен нещо цял ден ми беше чоглаво, явно вече ме е събаряла настинката. Но все пак се държах и като минавахме покрай “кьошетата”, се огледахме за някое кръчме, където да се стоплим, да отморим и да похапнем. Не бях ходил в бирария “Петте кьошета”, но като се има предвид кръстовището, си беше логичен избор. Военният музей, дето е в посока НДК са го разчистили, съборили и явно ще строят нещо ново. Бях забелязал отдавна, но не знам какво ще строят и къде ще е музеят. Нота бене: да се разбере. На гърба на Военната академия има такъв музей и е обновен, и е отворен за посетители. Може там да е преместен, не зная. Нота бене: да ида да снимам там.

Та хапнахме добре и поговорихме за най-различни неща. По една овчарска, плюс кебапче и кюфте и по една шкембе чорба с наливна Каменица. Непретенциозен обяд, но за сметка на това – обилен. Шкембето беше вкусно, не бяха пестили млякото. На много места сервират отвратителен буламач за шкембе, може и оттам да идва отчасти недобрата слава на въпросната чорба.

От много време имам критерии за класата на кухнята на дадено заведение. Един от тях е как правят сиренето по шопски (някъде го наричат просто “сирене в гювече” или нещо подобно). То трябва да има достатъчно сирене, да не е прекалено солено, нито прекалено водно или мазно. Трябва да има домат, чушка (по възможност и сладка, и люта, или поне да питат дали искате люто), подправки и яйце. Не да е само парче сирене с чукнато яйце отгоре. Това, заедно с цената на кафето, ми е определящо за заведенията за хранене. То е ясно, че човек не може да прецени цялата кухня, затова аз си имам “представителни извадки”.

Друга такава “извадка”, критерий, е шкембе чорбата. Тя трябва по възможност да се готви в самото заведение. Но и да е полуфабрикат, не е болка за умиране, стига да не я разреждат до неузнаваемост. Ако е прекалено рядка и съответно цветът е по-“блед”, значи е “кръщавана” с повече вода от необходимото. Шкембето се застройва с кисело мляко, затова ако не е достатъчно бяло, значи са му поспестили нещо. Самите “шкембенца” не са кой-знае какъв деликатес варени, вкусът на чорбата идва от комбинацията с подправките и от застройката, затова ако е прекалено “прозрачно”, значи не е застроено както трябва.

Някои обичат по-рядка шкембе чорба, но класиката си е тя да е гъста и с плътен вкус. И подправките (чесън, лют пипер, оцет) да се ползват за “украса”, а не за създаване на вкуса.
—-

Вчера си взех сканираната лента от фото-то на Ломско шосе. Същата, която ми сканираха ужасно в Хит-маркет тия дни. Още не съм я прегледал, защото цяла нощ бях с много висока температура и силна треска. Днес Краси ще ми вземе черно-бялата Foma от едно фото Konica, пак на Ломско шосе. Като видя резултатите, ще пиша. Дано са я сканирали добре, това е първият ми опит с повечко поредни портрети при слабо осветление. На чувствителност 400 единици, с черно-бяла лента и всичко – на ръчен фокус. Малко е трудно да се “уцелва” фокуса с моя обектив, трябва следващия месец да започна да си събирам ръчнофокусни хубави М42-обективи. Сега лесно ми “бяга” фокусът, пръстенът за фокусиране е много хлабав и бърз. Но за идеята си струва. А и лентата не е от добрите. Ще видим как е станало ;)

Поставяне на релсите

Релсите, разбира се, са Ruby on Rails. Имам някакво силно влечение към Ruby от вече ужасно много години. Наистина години станаха – помня, че за първи път започнах да чета Programming Ruby под Windows, значи наистина е било преди много, много години ;) Май тъкмо бях влязъл в Университета.

Оттогава все отлагам доближаването, с което пък самият Ruby ми сатва все по интересен и желан. Най-накрая се престраших и посегнах отново – сега вече “наживо”, не само с четене, а и с “маймунски метод” на проба-грешка. Книги и статии си имам, имам си и колекция с препратки, част от тях в четеца, друга – като delicious tags. Но едва ли ще използвам всичките, защото си имам вече по-интересно нещо. Имам си ruby, днес инсталирах и rails. Вече започнах да чета за него и “ръчкам” :)

След дългите ми опити да се сближа със “змийския език” (колкото и да харесвам Monty Python, езикът python все ми се оплита в краката) и след приятните ми, но не многобройни часове със Zope, сега се настървявам да “вляза в релси” с Rails :)

—-

Единственият проблем е баналният… липса на време. Или казано по-точно и ясно – точно когато имам много грижи и трябва да свърша много неща, точно тогава си намирам нови занимания. Които, странно как, все се оказват страшно интересни… :)

Хит-маркет – лошо фотостудио

Преди малко прегледах съдържанието на диска, дето ми дадоха от “фото”-то в “Хит” маркет в Люлин. Допреди малко бях силно разочарован, сега вече съм отчаян и бесен едновременно…

Преди да продължа – не използвайте фото-то в “Хит”-маркет Люлин! Фото-то се води от веригата Фуджи – “Fujifilm Digital PRO Photo Center”. Други такива студиа, от тази същата верига са тези в другия “Хит”, в квартал Младост, на “Витоша” и на “Черни връх”. Има и по метростанциите “Фуджи”-та, те се водят “Foto Fantasy”, но там не съм стъпвал и не зная нищо. А, има “PRO Photo” и във Варна явно. Всичко това е информация от лъскавата картонена торбичка, в която ми дадоха проявената и сканирана лента.

За да не ми се ядоса някой фотаджия – това, което пиша тук е само за фото-то в Хит-маркет в Люлин. Нищо не зная за тези на другите адреси, но честно казано, след като видях резултата от “Хит”-а, хич няма кракът да ми стъпи във въпросните “Про” и “Фентъзи”… Фентъзи, блях – бедна ви е фантазията какви некадърници са. Та по темата…

Това са 100%-ови отрязъци от сканирани негативи. Вляво – от “Хит”-маркет, вдясно – от “Агфа” на “Ломско шосе”.

сега – Fujifilm PRO Photo
 преди – AGFA “Фототехника”
Fuji Superia 200iso, ръчен фокус отблизо при кратка експозиция и “от ръка”, фокусът е върху клончето. Сканирано на 1840х1232 във фото-то на “Хит”-маркет. Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху лицето. Сканирано на 2400х1600 във фото-то “Агфа” в началото на “Ломско шосе”.

Отидох във въпросния магазин по препоръка на потребител на сайта “фото форум”. Там, във форумите на “форума” някой попита за сканирането и аз казах каквото знам за едно-две студия. Казах, че най-добре и най-качествено са свършвали работата във “AGFA”-та в началото на “Ломско шосе”. Там сканирането на една лента е 2 лева и резултатът е 2400х1600 точки (3.84 MP). Човекът във форума твърдеше, че в “Хит” сканират за 3 лева, лентата става за 30 минути и резултатът е 2240×3360 точки (7.53 МР). Над седем мегапиксела си звучи малко невероятно в българско фото… Не че не е възможно, просто у нас всеки гледа да те прекара, но аз повярвах и реших да отида да проверя на място. Носех една Fuji Superia 200 iso и една Fomapan Action 400 iso. Знаех, че черно-бялата “Фома” е за ръчно проявяване, но какво пък, ако стане – стане. Като докарват 7 меги в скан на негативи, може и ръчно да проявяват. Така си мислех тази сутрин.

—-

Цялата процедура ми отне четири часа. “Хит” в Люлин се намира всъщност в равното поле между Люлин и Обеля, на юг е Люлин, на север – Обеля. Два магазина са залепени един за друг – “Хит” и “Практикер” и се простират на запад от “Модерно предградие” и гробищата на “Бакърена фабрика”.

Има някакви измислени табелки “пътувайте с нас до Хит-маркет”, пръснати из околните квартали, които твърдят, че минавал някакъв рейс по няколко пъти на ден сутрин и следобяд. Е, аз не го видях и не вярвам да е минал, освен ако наистина не е бил при табелката в 12:44 и бързо-бързо да се е изнесъл. Бях там в 12:45 и чаках доста, а това в София рейс да дойде навреме – и да видя, няма да го повярвам. От кръстовището “Орион” до магазина трамбовах пешком. Далечко е, половин час нормален ход не ви мърда, но за 7 мегапиксела съм готов и на геройства.

Самият магазин е нещо неописуемо – сигурно има и по-големи халета в долината под Витоша, но толкова празен магазин с толкова много стоки не бях виждал. Наложи се на два пъти една кака с униформа и радиостанция да ме упътва. А пък уж съм висшист… То не бяха коридори между безброй щандове с храни, вина и чинии, то не бяха батерии и химикалки. Тук-там някой заблуден като мен. Като нищо някой, подлъгал се по 7-те мегапиксела. ;)

—-

Още преди да се впусна в разглеждане на магазина (и съответно пазаруване на пияни вишни, натурален шоколад, котешка, сто броя чаени свещи… все стоки от първа необходимост;) бях дал лентите във фото-то.

За суперия-та няма проблеми, тя си е на машинен процес С-41. За фома-та казах, че това е лента с ръчно проявяване, така че ако (ако!!) могат, моля да я проявят и да я сканират и нея. Ако не – здраве да е. Момичето каза да намина след 30 минути и ми даде бележка. Викам си “брей, човекът от форума прав се оказа за минутите, сигурно и 7-те мегапиксела са близо” ;)

След като направих обиколка на магазина и пих едно кафе с бисквитена торта в кафенето, бях готов да си прибера моето от фото-то. Даже оставих на момичетата повечко време – около 40-50 минути, че то 7 мегапиксела бавно се сканират, то това да не е мандра. А пък и ако са две ленти – още повече.

Взех си пакетчето с лентите, едно от момичетата каза “две ленти, да, ето ги – 6 лева общо”, аз доволен се бръкнах дълбоко в портфейла и доволен платих. Взех си фото-чантата с апарата от гардероба и излязох навън. Чак на пейка в паркинга се зачудих дали е станала фома-та и погледнах в плика по-подробно. Касетката на Fomapan си беше вътре. Не са я проявили явно, иначе големи магьосници трябва да са, та да проявяват неизваден от касетката филм.

—-

Малко се ядосах, че ми взеха 6 лева за една лента, пък във форума се твърдеше, че на лента излиза 3 лева. Но хайде, халал да са им, нали поне едната лента си е на 7 МР… Извадих от джоба лентата, която бях купил вътре в супера покрай шоколадите, Konica 100 iso и я заредих във вече празния фотоапарат. Бях треснал последния кадър точно преди да наближа прехваления супермаркет “Хит”, хареса ми една гледка от моста към старите къщи на “Модерно предградие”, а пък и нали трябваше да освободя лентата за 7-те меги. Включих апарата, той започна да си навива новата лента във вътрешната ролка и аз се заблеях, замислен за разликата между 6 и 3 лева. И изведнъж апаратът спря да жужи, погледнах екрана – беше на 25, затворът щракна и броячът спря на 24. Къса лента. А съвсем ясно си спомням, че взех лента точно под етикета за ленти с 36 кадъра. Егати денят…

А още повече се ядосах, когато отворих съдържанието на диска преди малко – наистина всички кадри, но във файлове със средна големина 750 КВ. И размери на изображението… (внимание)… 1840х1232 точки. 2.27 мегапиксела.

Вярно е, че в самото фото не са ми казвали, че сканират на въпросната висока резолюция. Но също така е и вярно, че след “добър ден” попитах веднага на каква резолюция, за колко време и за колко пари сканират. На директния въпрос успяха само да кажат, че стават много хубави и то за 30 минути само.

—-

Довечера ще оформя страници в уики-то ми тук за ревю-та на различните студия и ще се опитвам да поддържам информацията актуална. Но тези от “Хит” още отсега печелят няколко черни точки и имат много да наваксват. Засега наистина най-добре са ми сканирали лентите във въпросната “Агфа”. Не съм проверявал другаде, но предполагам, че и в другите фото-та от веригата е такова качеството.

Иначе марката “Fujifilm” я уважавам, но ако е написана върху кутийка на филм. Ако е на транспарант на улицата, вече я заобикалям.

Interest in Pentax

Recently I have started to show strong interest in everything that is related to the photo brand “Pentax” as well as all that is or has been compatible with the cameras from this nowadays almost legendary Japanese optical company Asahi Optical. To be honest the main thing that drives my interest is not something else but the compatability. It is the most recognizable diference of the Pentax photo systems compared with other well-known systems like these of Canon and Nikon.

Първо, това са в основата си системи на огледално-рефлескни фотоапарати, оттам идва името “Пентакс” – (PENTAprism refleX). Ако не се лъжа, фотоапаратите “Pentax” са първите, комбинирали в себе си система от огледало и пентапризма. Нещо, което е неотменна част от всеки по-“сериозен” съвременен фотоапарат, SLR или DSRL. Все още не зная кой първи използва пентаогледала вместо пентапризма за намаляване и пречупване на образа към визьора, но дори и това да не е Пентакс, марката има всички данни да е “манияшка” и “фенска”.

Първият масов SLR на достъпна цена е отново Пентакс – моделът К-1000. Следва дълга линия от много, много и различни обективи, прикрепящи се на М42. Тази резба за обективи е наричана “универсална”, защото е била обща за огромен брой тела и обективи, при това на различни фирми.

“Чудесата” на Pentax и, съответно, на Asahi Optical не свършват дотук – първата в света система за мерене на светлината през обектива (TTL, through-the-lens експозиция) е във фотоапарата Pentax Spotmatic. Преди него фотографът задължително (ако се е интересувал от точна експозиция) е трябвало да мери само с външен светломер – или за отразена, или за падаща светлина, но все външен. Днес всеки SLR (а и част от компактните “сапунерки”) дава пълен контрол върху меренето на светлината от апарата.

Още не съм прочел достатъчно неща от многобройните фенски сайтове за Pentax, но три неща ми стигат, за да поддържам интереса си.

Първото е линията обективи Asahi Super Takumar, които фирмата прави през 1970-тте години и са прекрасни инструменти и днес. Дори особено днес, когато един наистина хубав обектив (тоест такъв, който може евентуално да се съревновава с тях;) струва ужасно много пари. А Super Takumar-ите на М42 са достъпни дори за беден българин като моя милост.

Второто е дългогодишното поддържане на М42, довело до интересна традиция на съвместимост в продуктите на компанията. Колкото и да казват, че Canon EOS е система със съвместимост, вече виждаме по-новите EF-S обективи и байонети. Старите EF не са съвсем “за тях”. Дори и да греша тук, само фактът, че преходниците за байонети на EOS са толкова много и толкова разпространени, говори сам. Pentax също променя системата си за прикрепяне на обективите. М42 е в историята и така и не е станала наистина “универсална”. Но по-новите електронни байонети на Pentax са съвместими помежду си. Поне видимо по-съвместими с тези на Canon и Nikon.

И дори и да си вземете преходник за съвременен Pentax и М42 ръчнофокусен обектив, имате предимството пред другите системи, че меренето на експозицията през обектива (TTL-измерването) ще работи безпроблемно. И в същото време ще работи индикацията за наличие на фокус. Което при апаратите Canon и Nikon не е така – при първите работи само меренето, при вторите – само фокусът.

Третата причина е достъпността. Компанията се е прицелила към най-ниския клас полупрофесионални DSLR-фотоапарати напоследък. След обединението със Samsung един след друг излизат все по-достъпни модели цифрови SLR-и.

Може би целта е повтаряне успеха на К-1000, но в условията на цифровата фотография. Не зная, но вече все повече се убеждавам, че когато отделя пари за цифров SLR, няма да гледам към Canon вече, а именно към Pentax.

Това не е реклама, изобщо не казвам, че трябва да се купуват новите Пентакси. Това, за което пиша е, че моделите Пентакс заслужават повече интерес. Старите модели – също. И особено моделите обективи. Аз вече имам интереса и като събера повече информация, ще напиша нещо по-конкретно тук. Горното е само разсъждение върху впечатленията ми.